Хрумна ми перфектната политика за стимулиране на раждаемостта.
В момента дават 90% от заплатата за майчинство. Обаче нормално, човек получава заплата за 8 часа труд на ден. Тъй като майчинството си е на практика 24 часа труд на ден, логично е да се дава 300% от заплатата.
(а ако включим и съботите и неделите… )
Да видите тогава каква раждаемост ще почне ;-)
P.S. какви идеи му хрумват на човек като ходи на сватби и е заобиколен от бременни и бебета :)
Предполагам сте забелязвали чат формата отдясно в блога ми. Когато съм онлайн всеки може да ми пише и аз ако не съм далече от компютъра с радост отговарям. Така съм се запознала с доста хора. Някои са учудени, че работи, други са цъкали на нея за да ме питат конкретни неща, с трети вече поддържаме редовни контакти онлайн, четвърти са ме канили на срещи… абе въобще, доста весели неща се получават. Механизма на работа е следния. Клкаш на линка, излиза едно прозорче и започваш да ми пишеш, на мен ми казва, че ми пише Guest и предупреждение да внимавам какво обсъждам, защото човека е непознат. И така преди няколко дни ми се включи Guest и ме пита
Guest: Здрасти. Как си?
iffi: Добре.
// Най мразя да ме питат как съм, в 99% от случаите този въпрос е абсолютно безсмислен
Guest: От каде си?
Guest: от къде си
// WTF моя блог да не е сайт за запознанства…че и с правописни грешки.
// Тук вече попитах дали има някакъв по-дълбок смисъл в този чат от това от къде съм
Guest: Според теб от чистонаучна гледна точка без да искам да те обиждам размерът има ли значение
// Лелее щях да падна от смях, в началото реших, че някой приятел се ебава с мен и това е оригиналният му начин да разбере какво мисля за малките и големи пишки и реших да се полигавя малко
iffi: размера на кое и за какво :)
Continue reading »
Да се вози човек в градския транспорт след мач Левски-ЦСКА е истинско приключение.
Снощи тъкмо беше свършил мача и аз се качвам на 204 от Дружба към Стрелбище и автобуса тъкмо прави завоя на орлов мост и малко преди спирката го спира един полицай, почуква по предната врата и вика на шофьора “Отваряш само предната врата и който ще слиза да слиза, няма да спираш на тази спирка, спираш чак на следващата”. Шофьорът отвори предната врата, полицаят се подаде и се провикна “Който ще слиза да слиза тук” и хората заслизаха, след това полицая започна да пуска някакви хора да се качват един по един. Рейса затвори, подмина спирката а на нея гледаха като наказани фенове с червени шалчета. На следващата спирка автобуса отваря вратите и с дружни викове “Кой не скача и не пее за Левски не милее” и с подскоци се качи агитката на Левски. Чак тогава зацепих, че явно полицаите разделят феновете в различни автобуси за да не се сбият.
То не беше скачане, блъскане, пеене, викане… за това чорбата, главата, как щели да влязат в сектор Г и ЦСКА щели да им правят свирки, за родината – тяхната майка и апостола – техния баща (всичко изпято в рими, направо се изумих от поетичния талант на феновете) и как ЦСКА щяло да умре и да остане само Левски (в този момент взех да се чудя, че то ако остане само Левски, на феновете сигурно ще им е много гадно, защото няма да има кого да псуват и с кого да се бият).
Накрая автобуса стигна моята спирка и слязох и тогава хвърлих поглед на феновете които слязоха с мен – 2ма от 4мата бяха с маски, за да не се заразят със свински грип на стадиона…
—————————————————-
Към 22:30 хващам 204 от Стрелбище в посока Дружба, помъкнала 2 раници, бири и други неща, се паркирам на единствената свободна двойна седалка – тази която е до задната врата с гръб към движението. От другата страна на пътечката има четворка седалки, на едната от които седи някакъв младеж и пие Ариана. 2 спирки по-късно от задната врата, един пиян фен на Левски със следи от повръщано около устата, 30 секунди се опитва да изкачи заветните 2 стъпала на автобуса. Даже вратата го затисна веднъж. Със сетни усилия се стовари точно до мен от другата страна на пътечката и респективно срещу младежа с Арианата. С глас задгробен, на който дори Джоко Росич може да завиди изхриптя
- Тфа дфеста и четри ли е?
Младежът с бирата:
-Да…. еййй копеле, що си се омазАл така.
Пияният само клати глава. Аз тъкмо в този момент реших да извадя книжка и да игнорирам ставащото около мен. Грешкааа.
Пияният ме вижда, че чета и се обръща към мен:
- Разк’жи ми фрик’зка.
Continue reading »
Ходим по улицата с Ели. Двама с качулки пият бира на тротоара, пушат и си говорят. Минаваме покрай тях.
Качулка1: Добър вечер момичета. Как сте?
Ние: Добър вечер.
//минаваме без да кажем нищо повече и сме се отдалечили вече на около 2 метра
Качулка1: Аз съм добре, вие как сте. ДА ВИ ЕБА У ГЪЗЪ ДА ВИ ЕБА.
Имам си фалшив профил в сайт за запознанства.
Или поне, имах си, до вчера :)
Преди десетина дни колегата ми Тошо ме пита дали съм чувала за сайтa impulse.bg и аз казах, че съм го срещала в снимките от култовата facebook група “NAI-MRAZIM SELSKI PRUCHKI I LEOPARDOVI SHTAMPI !!!“(човек в нея може да загуби часове, хилейки се що за фрийкове има по сайтовете за запознанства). Той ми прати линк към профила iva_sweety – с мои снимки взети от picasaweb профила ми. Профила беше създаден на 22.I.2009, рейтинга му по едно време към 90 (до колкото разбрах, това значи че около 90 човека са гласували с вдигнато спръстче за него), до последния ден беше събрал около 80 приятели и над 15 страници с коментари от типа на “+4е za teb beb4e”, “PLUS”, “SEXY”, целувки, подскачащи смайлита и т.н. Това с плюсовете не го разбрах, но забелязах, че някои, които са оставили, коментар “плюс” молеха и аз да им дам “+4e”(плюсче). В последните дни човека, който е направил профила, дори беше сложил клипчето, на което сменям гуми в профила. Беше ме кръстил Ива Александрова, родена на 18 юни 1985(истинския ми рожден ден е на 19-ти), висока 168см и тежаща 48кг (тук една приятелка коментира: “Това със сигурност мъж го е писал, те нямат никаква представа от килограми. Ако жена с твоя ръст е 48г, тя щеше да е анорексичка и щяха да й се четат ребрата), необвързана, студентка, знаеща български, английски и немски(сигурно е решил, че знам немски защото е видял и качил снимките ми от Leipzig)
Интересното в целия профил е линка вдясно в сивото каре, той сочи към някакво плевенско онлайн радио. След известно ровене в Google, открих, че е на dj_go6o, набор ’90 от Плевен/Враца. Не знам защо dj_go60 е решил да рекламира радиото си точно с моите снимки, но явно е преценил, че ще свършат работа. Въпреки, че те нямат нищо общо с класическите снимки от сайтовете за запознанства. Нямам снимка в баня или тоалетна, нито с нацупени устни, нито снимка в огледалото, нито снимка със смешни очила, снимка в огледалото със светкавица, нито артистична снимка, нито артистична снимка пред огледалото с големи очила, нито снимка с кинти-кинти, нито снимка с цици, нито снимка с яка(или не чак толкова яка) кола. Абе с две думи…. нещо не се вписвам в сайтовете за запознанства.
Реших, че, колкото и да ми е забавна цялата история, е тъпо някой да си рекламира радиото правейки фалшиви профили на хората(в частност – с моя) и реших да пиша на impulse.bg. Прочетох правилата на сайта и им писах от формата за оплаквания. Обаче отговор не последва. Помолих Тошо, като регистриран потребител също да report-не профила, но пак нямаше резултат. Започнах да търся разни мейли на на админите на сайта и да разпитвам познатите, дали не познават някой, който работи там, но нищо не открих.
По идея на heth, писах мейл на admin@impulse.bg, support@impulse.bg, contact@impulse.bg, info@impulse.bg и abuse@impulse.bg, обаче се оказа, че нито един от тези мейли не съществува.
По новинарските сайтове пишеше, impulse.bg и neogen.bg са се сляли. Така че пуснах и по един мейл на admin@neogen.bg, support@neogen.bg, contact@neogen.bg, info@neogen.bg и abuse@neogen.bg. support, contact и info върнаха mailer daemon, но admin и abuse, сякаш съществуваха, просто не получих реакция и от тях.
Бях решила 3 дни след последния мейл да пиша на собственика на сайта – Robert Laslo, но на Тошо му хрумна по-добра идея. Единствения контакт на impulse.bg, който може да се намери на сайта им е на Елена Лазарова, от рекламня отдел и той предложи да й звънне. Вчера следобед е звъннал, от там са му дали телефон на някой от съпорта и 5мин по-късно профила го нямаше :-)
(А Тошо колко каси бира имам да го почерпя по този повод…)
От цялата история, най-много се издразних не на това, че dj_go6o е толкова прост, че да ползва фалшив чужд профил за да си рекламира радиото или че някой друг чеки***я е направил профила и е сложил линк към радиото на dj_go6o, ами на това, че impulse.bg на практика нямат грижа за клиентите си. Защото идиоти има навсякъде. Знам за не един или 2 случая на фалшиви профили в spype, facebook и къде ли не. Но нали затова трябва да има support, който да е леснодостъпен, а не да го търсиш през девет планини в десета.
Аз си харесвам снимките в picasaweb и няма да ги махна само, защото има риск историята да се повтори. Все пак, ако някой иска да ми направи фалшив профил някъде може, може да намери достатъчно начини да го направи. Но ако видите мои снимки в сайт за запознанства да знаете, че не съм Ива Александрова, не тежа 48кг, не знам немски(т.е. знам малко) и не търся връзка и срещи :-)
(И се радвам, че нямам голи снимки онлайн :-) )
Днес се замислих, колко съм горда от прогреса на мамата по английски. Преди 7-8 години, когато се приберях от училище, телефона вкъщи звънеше през час: “Иве, как да напиша еди-какво-си”, “Иве, какво значи това”(и нещото прочетено така, както би се произнасяло, ако беше на немски).
След това започна да ходи след работа на курсове по английски, по едно време даже май фирмата им беше довела някакви учители. След 1-2 години почивка, започна да ходи на курс заедно със сестра ми и разни други ученици. А миналата година за коледа й подарих комплект самоучители по бизнес английски.
Сега вече напълно разбира какво пише в мейлите, които получава. Схваща част от английския, който се говори по сериалите, които гледа по Hallmark или на филмите по телевизията (разбира се стига да не говорят с брутален британски акцент…). И почти сама си пише бизнес мейлите. Обажда ми се най-много веднъж на 2-3 дни за разни по-сложни конструкции, като въпреки че от време навреме забравя да сложи “do” на въпросите или използва минало просто, вместо перфектно време, знае миналите времена на неправилните глаголи и кога да ползва страдателен залог. Все още се притеснява да говори на английски по телефона, но когато й се наложи, се разбира с хората от другата страна на линията.
P.S. Написах това за да дам пример за това, че независимо дали човек е на 20 или 40 години, никога не е късно да научи нов език…и най-вече за да се изфукам, колко умна мама си имам :-)
Последни коментари