Нищо срамно и странно няма в блъсканицата при отварянето на Lidl.

Има хора, които ходят до магазин, който е на 2 километра от тях, само защото нещата там са с по 20-50 стотинки по-евтини. Има хора, за които ако си купят нещо и след това го видят с левче по-евтино в друг магазин, се чувстват прецакани и мрънкат с часове. Има хора, които взимат 240лв заплата/пенсия и това дали мандарините струват  70 стотинки или за 2лв е много важно за тях.

Повечето хора в туитър/фейсбук/блогосферата, могат да се подиграват на това и да го смятат за жалко. Това всъщност е радостно, защото най-вероятно означава, че те не биха изпаднали в подобна ситуация и че не познават такива хора. За съжаление обаче това е реалността.

Такива неща се случват навсякъде по света при това в много по-ужасяващи мащаби:

Black Friday:

Отваряне на Media Markt в Берлин Полша:

Той: Абе ти можеш ли да си представиш, тоя WebLogic сървър като поработи малко и почва да ми заема 1ГБ памет… Не мога да си го обясня, чесно ти казвам…
Аз: Ти май не разбираш от ентърпрайз?
Той: Какво е това ентърпрайз?
Аз: Нищо, нищо…
Той: Не бе, кажи ми сериозно, какво е това ентърпрайз? Всички в Java отдела говорят за ентърпрайз… Кога се казва, че един софтуер е ентърпрайз? Има ли някакъв критерий?

iffi: хахахаха, каза ли му че това е като любовта, няма критерий какво е ентърпрайз, само го усещаш до мозъка на костите си, навсякъде около теб
Lucho: Да, има и други абстрактни определения, например, че един софтуер е ентърпрайз, когато си мечтаеш да ти заема само 1ГБ

P.S. Може да напишете и други определения за ентърпрайза в коментар :-)

Има една Ива Иванова, която ще се жени на 11.09.2010г. (най-вероятно в Поморие), ако някой я познава, моля да ѝ каже да се свърже с мен.

Надълго:

Преди известно време започнах да получавам разни странни мейли за регистрации, в сайтове, които не съм си правила, снимки от разни хора. Игнорирах ги като спам, до момента, в който не получих мейл от моя адашка (Ива Иванова), чиито email адрес беше същия като моя, само с един добавен символ накрая. Тя ми казваше, че част от кореспонденцията ѝ пристига при мен и ме помоли да ѝ препращам писмата.
Препратих ѝ всичките писма, които не изглеждаше като да са за мен и продължих да препращам и в бъдеще – регистрации в сайтове, мейли от курсове и т.н.

Миналия ден получих email с прикачени 49 снимки на известни личности в хубави рокли, с покана да ги принтирам за да ги показваме на шивачката. “WTF, каква ли занимавка е било прикачването на 49 снимки към 1 мейл”. Препратих на го адашката.
Вчера получих друг мейл

“Здравейте Ива,

Приложено изпращам примерни менюта за Вашето сватбено тържество  11.09.2010г.
С пожелание за хубав ден оставам на разположение и в очакване на Вашия коментар.”

“WTF, някой иска да се жени за мен без да разбера”. Отново препратих мейла на адашката ми и ѝ честитих за щастливото събитие.

Тя ми отговори обаче, че нито роклите нито менютата за сватба са за нея.

Остава въпроса “За кого са тогава?”
Моля, ако някой познава Ива Иванова, която ще се жени на 11.09, да ѝ каже да се свърже с мен, за да ѝ препратя мейлите, както и тези, които най-вероятно ще получавам в бъдеще.

Чудя се защо искат да накарат мюсюлманките да си открият косата и ушите, след като на една черно-бяла снимка цветът на косата (особено пък ако е същия с цвета на забрадката) няма да е различим, а ако косата ти е закрила ушите не те карат да я прибереш.

P.S. понеже в twitter попитаха, сестра ми си има уши – 2 броя :)

Разбира се и двете неща са супер досадни за повечето возещи се, особено фотоклетките, които костват забавяне от по 5-10 минути на спирка в по-натоварените часове.

Очаквах някъде до около месец, да измислят някакъв хак на системата и даже се хванах на бас с един от коментаторите под предния пост, на по 3 бири, че до 3 месеца системата ще спре да работи… и воала! само една седмица след въвеждането на новите автобуси, имаме patch:

Това на снимката е половин стикер (от тези до седалките, където показват, че това са места за родители с деца), залепен върху фотоклетката. Другата половина от стикера беше залепен на другата врата.

…

Добрата новина е, че хората свикват да ползват бутоните. И може би поне те ще останат функциониращи.

Междувременно хората в автобуса станахме доста близки. Имаше разговори колко са хубави и неподходящи са тези автобуси в случая, смеехме се на изнервените хора. Едно момче обясняваше, че автобусите си имали капацитет и затова са тези фотоклетки, за да не се превишава и да не се чупят. Хората се възмущаваха все пак как са чакали по половин час.
И така автобуса стигна почти до Дружба, когато се чу откъм една от седалките.
“Не бе бутай ма Мърлоо!”
Всички се огледаха. на седалките, които са две двойки, една срещу друга, от едната страна беше някаква леля с бяла, пухкава шапка и носна кърпа пред устата, която крещеше на някакво младо момиче.
“Какво ме буташ, я се свий малко! Мнооого си дългокрака, а!”
Половината автобус се подхилкваше тихо, а момичето помоли да не я обиждат. Но това предизвика обратната реакция.
“Не ме бутай по дясното коляно, мааа! Прибери си краката!”
И млъкна. Автобуса взе лека полека да се опразва. Вратите вече се затваряха, но пък колкото по-малко хора оставаха, толкова повече не бяха разбрали, че вратата се отваря с копче и се оглеждаха неразбиращо какво става.
—-
Тази сутрин автобусите също бяха нови, но на някой му беше дошла гениалната идея, да пусне сутринта, когато хората отиват на работа, малки автобусчета. Които още на 3-тата спирка са претъпкани. Добре че съществува GPS сайта на градския транспорт, та като видяхме претъпкания автобус сутринта, погледнах, че след 3 минути идва още един. Той беше почти празен, но на следващата спирка естествено се напълни и пак започна да се случва fun-a с вратите. Едни момичета на (13-14 може би), започнаха да коментират:
“Този шофьор е толкова некадърен, не може да се научи да се оправя с новите автобуси”
Другата:
“Еми той сигурно е циганин, какво очакваш”
—-
Та така. Новите автобуси са прекрасни, но ако живеехме в Германия. Въпреки, че на мен цялата история ми беше адски забавна, съм готова да се обзаложа, че до месец (може би и по-скоро), вратите ще се отварят и без stop бутон и фотоклетките ще са деактивирани.

“Някъде бях прочела, че красивите жени не обичат да показват близостта си с някого публично”

И се започна едно обсъждане дали е така и защо е така.
Накратко няколко мои наблюдения по въпроса:

Мъжете се държат добре с красиви жени, а се държат още по-добре с красиви, необвързани жени. Грубо казано, защото с вторите вероятността да им се случи да правят секс е по-голяма. Не е трудно да се забележи, че има промяна в поведението на мъжете, когато разберат, че една жена е обвързана в не толкова приятелско и малко по-дистанцирано. Някои хубави жени просто решават да се възползват от тези закономерности.

P.S. Ако не сте чели “теорията на стълбата”, този пост е един добър повод :-)
P.P.S. След като сте чели “теорията на стълбата”, ето един забавен комикс по темата

От 2-3 години имам навика да нося книга навсякъде с мен, за да чета, когато чакам някъде или докато се возя в автобуса(миналата година даже смених дамската чанта с раничка, за да не ми тежи само на едно рамо). В момента чета “Свят, населен с демони” на Карл Сейгън.

Качих тази вечер в полупразния тролей и разбира се, първата ми работа беше да си намеря достатъчно светло място и да се настаня удобно за четене. Тъкмо бях стигнала до един интересен паралел между хората обладавани от демони през средновековието и отвличаните от НЛО в настоящето. Докато вадех книгата, забелязах, че една жена се оглежда къде да седне, избра си мястото до мен. Докато си четях, с периферното си зрение видях, че гледа книгата ми. След малко попита:

- А вие от коя църква сте?
- Амииии… от никоя… тази книга, всъщност прави точно обратното, обяснява защо тези неща не са верни, като НЛО  и дава доста по-правдоподобно обяснение на обсебените от демони в миналото, например.
Около минута пауза. Наведе се да погледне корицата.
- А кой я е писал?
Обръщам корицата така, че да се види:
- Ами, Карл Сейгън, той е американски учен – астроном.
Отново пауза.

- Той го е написал, за да вземе парички, да знаете. Вие сте младо момиче, това на което трябва да се доверявате е Библията. Тя е единственото, което е останало от тогава, та чак до наши дни… всичко друго, което се пише по книги и по вестници се прави за да печелят парички. И тази книга също, ще видите.
Хората от предната седалка се обърнаха да погледнат какво става. Последва малка пауза.
- Идете в някоя църква и вземете Библията, във всяка църква я има.
- Всъщност, различните църкви, внасят леки интерпретации и промени.
- Няма интерпретации, идете в която искате църква, вие сте младо момиче, трябва да се доверявате на Библията. Разликата е, че в православната църква се палят свещи, а в евангелската говорят. Все е за Бога, на който всички му честваме рождеството. Прочетете Библията.
Взех да се замислям, дали да не й кажа, че имам един приятел, който има подредени Библията и Корана една до друга в библиотеката си, на реда с най-тъпите книги и все се каня да му ги поискам да ги прочета. Реших, че е по-добре да й го спестя.
- Жалко, че не нося една Библия да ви я дам, да я прочетете…
- Няма нужда, който има желание да си я намери, ще намери начин.
Тя сякаш не ме чу и продължи:
- …за друг път ще си нося… Дойде ми спирката, лека вечер.
- Лека вечер.

След това продължих да чета и  попаднах на цитат от обяснение на някакъв теолог, защо според него извънземен живот не съществува:

“… Светото писание разглежда Земята като център на Вселената… Според апостол Петър, “подскачащ от планета на планета” Спасител е немислим (…) Ако имаше такъв[разумен живот на други планети],  кой би изкупил греховете на тези същества? Със сигурност не Христос… Преживявания, които не съответстват на Светото писание, винаги трябва да бъдат отхвърляни като лъжливи. Библията има монопол върху истината.”

(Освен това бях с тениската “The sun is trying to kill me”)
Поговорихме си още малко, пита ме какво правя там, казах, че чакам братовчед ми да дойде след малко. И след малко човека си замина, да продължи с карането на ролери.

Напазарувах си разни неща за колело, като фар, светлоотразители, километраж, огледало за обратно виждане. За РД-то ми бяха подарили каска. Само звънче/тромба нямаха в магазина та се чудя от къде да си купя. Имаха само “тромба, с която може да пръснеш 2-3 сърца“, но реших че още ми е рано за такава. Остава да си купя помпа и нещо за смазване на веригата.

На връщане решихме да минем през ловния парк, обаче не знаехме пътечките. От ресторант “Ловен парк” имаше 3, които водят навътре в гората. Едната беше задънена още отначало. Хванахме 2-рата и си направихме малко offroad каране. И тъкмо си мислех “защо не вземат да направят една велоалея през този чудесен парк” и се озовахме на малко по-широко място където някакви хора си бяха опънали една голяма палатка. Имаха някакви туби. Подминахме палатката и се озовахме при едно дере и нямаше път по-нататък. А до ръба на дерето – проснати една върху друга някакви одрани кожи да се сушат (на една доста внушителна купчинка с разни колове забити в нея). Понеже не можах да взема бързо острия завой, забавих, спрях и погледнах надолу и на земята имаше една купчина – черепи на животни набити на колове и оставени един върху друг на земята. В този момент започнах да визуализирам всички филми на ужасите, които съм изгледала през живота си(а те са доста). Взех да си представям как ония от палатката ще дойдат с ножовете, с които са одрали животните и … дерето изглеждаше доста подходящо място никой никога да не те намери… абе бая се стреснах, още повече че Канев беше тръгнал някъде напред и въобще не беше видял черепите, та го извиках да се върне и му ги посочих с поглед. Отстрани пък имаше някакви големи найлони пълни с кръв(или органи, не знам). Хората от палатката обаче не изглеждаха особено притеснени, че двама идиоти с колелета се мотаят наоколо и продължаваха да си говорят и въобще не ми обърнаха внимание.
Тъкмо обърнахме колелетата и взехме да се връщаме и минахме покрай 3-4 момчета, които пък нещо си пиеха и си пушеха и си говореха, аз нещо се замотах защото имаше някакви излезли високо на повърхността корени на дърветата. Та докато се бавех около тях въображението ми допълнително се развихри за неприятни изходи от цялата ситуация. Като излязохме в крайна сметка от гората си отдъхнах. Хванахме 3-тата пътека покрай ресторанта “Ловен парк”, която се оказа правилната :)

В крайна сметка като се прибрах бях яко слънчасала и всичко ме болеше, но съм happy, че вече си имам колело :-)