От 2-3 години имам навика да нося книга навсякъде с мен, за да чета, когато чакам някъде или докато се возя в автобуса(миналата година даже смених дамската чанта с раничка, за да не ми тежи само на едно рамо). В момента чета “Свят, населен с демони” на Карл Сейгън.

Качих тази вечер в полупразния тролей и разбира се, първата ми работа беше да си намеря достатъчно светло място и да се настаня удобно за четене. Тъкмо бях стигнала до един интересен паралел между хората обладавани от демони през средновековието и отвличаните от НЛО в настоящето. Докато вадех книгата, забелязах, че една жена се оглежда къде да седне, избра си мястото до мен. Докато си четях, с периферното си зрение видях, че гледа книгата ми. След малко попита:

- А вие от коя църква сте?
- Амииии… от никоя… тази книга, всъщност прави точно обратното, обяснява защо тези неща не са верни, като НЛО  и дава доста по-правдоподобно обяснение на обсебените от демони в миналото, например.
Около минута пауза. Наведе се да погледне корицата.
- А кой я е писал?
Обръщам корицата така, че да се види:
- Ами, Карл Сейгън, той е американски учен – астроном.
Отново пауза.

- Той го е написал, за да вземе парички, да знаете. Вие сте младо момиче, това на което трябва да се доверявате е Библията. Тя е единственото, което е останало от тогава, та чак до наши дни… всичко друго, което се пише по книги и по вестници се прави за да печелят парички. И тази книга също, ще видите.
Хората от предната седалка се обърнаха да погледнат какво става. Последва малка пауза.
- Идете в някоя църква и вземете Библията, във всяка църква я има.
- Всъщност, различните църкви, внасят леки интерпретации и промени.
- Няма интерпретации, идете в която искате църква, вие сте младо момиче, трябва да се доверявате на Библията. Разликата е, че в православната църква се палят свещи, а в евангелската говорят. Все е за Бога, на който всички му честваме рождеството. Прочетете Библията.
Взех да се замислям, дали да не й кажа, че имам един приятел, който има подредени Библията и Корана една до друга в библиотеката си, на реда с най-тъпите книги и все се каня да му ги поискам да ги прочета. Реших, че е по-добре да й го спестя.
- Жалко, че не нося една Библия да ви я дам, да я прочетете…
- Няма нужда, който има желание да си я намери, ще намери начин.
Тя сякаш не ме чу и продължи:
- …за друг път ще си нося… Дойде ми спирката, лека вечер.
- Лека вечер.

След това продължих да чета и  попаднах на цитат от обяснение на някакъв теолог, защо според него извънземен живот не съществува:

“… Светото писание разглежда Земята като център на Вселената… Според апостол Петър, “подскачащ от планета на планета” Спасител е немислим (…) Ако имаше такъв[разумен живот на други планети],  кой би изкупил греховете на тези същества? Със сигурност не Христос… Преживявания, които не съответстват на Светото писание, винаги трябва да бъдат отхвърляни като лъжливи. Библията има монопол върху истината.”

(Освен това бях с тениската “The sun is trying to kill me”)
Поговорихме си още малко, пита ме какво правя там, казах, че чакам братовчед ми да дойде след малко. И след малко човека си замина, да продължи с карането на ролери.

Представете си следната ситуация.
Вечер. Тъмно. Последният градски транспорт спира на спирката и жена слиза от него тръгва да се прибира вкъщи. Когато тя върви зад вас, не си мислете че го прави защото ви е харесала и иска да ви заговори.
Тя бърза да се прибере вкъщи. Но не иска да ви изпреварва. Предпочита да върви зад вас за да вижда през цялото време какво правите, а не да се изненада от някое по-рязко движение или шум, ако сте зад нея.
Не забавяйте ход. Не спирайте. Не се обръщайте. Не я заговаряйте.
Най-умното нещо, което можете да направите е да се отдалечите бързо. Даже ако има отсрещен тротоар, минете там.

Ако все пак сте достатъчно глупав да спрете и да се обърнете, и да й се усмихнете, тя забавя крачка не защото умира от желание да ви каже “Здрасти”.
Тя започва да върви до вас, защото знае, че не може да си позволи по-бърза крачка, тъй като  няма очи на гърба и не бяга по-бързо от вас.
Тя не се радва, че й се представяте, още по-малко пък се радва, че тъкмо влизате стигнали тесен безистен ходейки един до друг, докато вие най-дружелюбно я питате къде живее и при отговора “тук наоколо”, възкликвате “аа, ние сме комшии”. Повярвайте ми, тя хич не е щастлива от този факт.
Не се опитвай да завържете разговор.
Не я канете на кафе.
Колкото и да се смятате за симпатичен и любезен, тя не иска да излезе на кафе с вас. Единственото, което иска е да се разкарате възможно най-бързо. Тя ви отговаря учтиво, не защото ви харесва, а защото не смее да отговори по-грубо, тъй като не знае каква ответна реакция може да последва.

Така че, мъже, ако видите сама жена да се прибира в тъмното, отдалечете се. Подарете й тази мъничка доза спокойствие.

P.S. Let me tell you a little secret: адски много ви личи, когато сте отчаяни. И това е отблъскващо. Ако една жена има някакъв интерес към вас, то тя си има начини да го покаже. С поглед, с усмивки, с реплики, с жестове, с желание да бъде около вас и още хиляди неща. Ако не усещате такова нещо, по добре не си правете труда да я каните на кафе даже и по светло.

Разгледах статистиките на блога, наистина има човек, който е търсил “ива” и е попаднал в стария ми блог, а от него на новия.

И така… ако някой има някакви други питания свързани с мнението ми за секса, размерите и каквото и да е друго, отговарям честно и безплатно през блога. Може да ме питате с коментари или през чат формата, няма да боли, обещавам :)

Снощи тъкмо беше свършил мача и аз се качвам на 204 от Дружба към Стрелбище и автобуса тъкмо прави завоя на орлов мост и малко преди спирката го спира един полицай, почуква по предната врата и вика на шофьора “Отваряш само предната врата и който ще слиза да слиза, няма да спираш на тази спирка, спираш чак на следващата”. Шофьорът отвори предната врата, полицаят се подаде и се провикна “Който ще слиза да слиза тук” и хората заслизаха, след това полицая започна да пуска някакви хора да се качват един по един. Рейса затвори, подмина спирката а на нея гледаха като наказани фенове с червени шалчета. На следващата спирка автобуса отваря вратите и с дружни викове “Кой не скача и не пее за Левски не милее” и с подскоци се качи агитката на Левски. Чак тогава зацепих, че явно полицаите разделят феновете в различни автобуси за да не се сбият.
То не беше скачане, блъскане, пеене, викане… за това чорбата, главата, как щели да влязат в сектор Г и ЦСКА щели да им правят свирки, за родината – тяхната майка и апостола – техния баща (всичко изпято в рими, направо се изумих от поетичния талант на феновете) и как ЦСКА щяло да умре и да остане само Левски (в този момент взех да се чудя, че то ако остане само Левски, на феновете сигурно ще им е много гадно, защото няма да има кого да псуват и с кого да се бият).
Накрая автобуса стигна моята спирка и слязох и тогава хвърлих поглед на феновете които слязоха с мен – 2ма от 4мата бяха с маски, за да не се заразят със свински грип на стадиона…
—————————————————-
Към 22:30 хващам 204 от Стрелбище в посока Дружба, помъкнала 2 раници, бири и други неща, се паркирам на единствената свободна двойна седалка – тази която е до задната врата с гръб към движението. От другата страна на пътечката има четворка седалки, на едната от които седи някакъв младеж и пие Ариана. 2 спирки по-късно от задната врата, един пиян фен на Левски със следи от повръщано около устата, 30 секунди се опитва да изкачи заветните 2 стъпала на автобуса. Даже вратата го затисна веднъж. Със сетни усилия се стовари точно до мен от другата страна на пътечката и респективно срещу младежа с Арианата. С глас задгробен, на който дори Джоко Росич може да завиди изхриптя
- Тфа дфеста и четри ли е?
Младежът с бирата:
-Да…. еййй копеле, що си се омазАл така.
Пияният само клати глава. Аз тъкмо в този момент реших да извадя книжка и да игнорирам ставащото около мен. Грешкааа.
Пияният ме вижда, че чета и се обръща към мен:
- Разк’жи ми фрик’зка.

Аз само се усмихнах на младежа с бирата, той ме погледна съчувствено и каза:
- Остави момичето, виж че е фен на четенето.
Аз продължих да си чета.
- Разк’жи ми фрик’зка.
- Аз не чета приказка.
Пияният:
- Фрик’зката тряаа започва така – имало едно време една принцеса и принцът тряало да я целуне
И пак се обръща към мен. Пичът с бирата го бута:
- И к’во, к’во станало, копеле
- Ми ‘сички отишли на мач на Левски.
- Верно ли ве, копеле, и никой не целунал принцесата ли?
//изхриптяване в знак на съгласие
- Ееее, копеле, аз щях да я целуна тая принцеса
- Верно ли
- Да бе, копеле, и щях да стана принц
Пияният посяга към бирата на младежа.
- Ааа, неее ти не трябва да пиеш повече, няма да ти дам
- Мно’о си до’ър
Пияният ми повдига книгата да види корицата
- К’фо четеш
- Фантастика някаква
- С Ха<неразбираемо гъргорене> ли?
- Какво?
Гледам младежа за помощ ама той само се хили и явно и той не е разбрал какво казва пияният
- С <неразбираемо гъргорене> ‘орд ли?
Изведнъж ми просветва.
- Неее, не е с Харисън Форд
Младежът продължава да се хили и на мен вече ми е супер смешно си чудя как да не се разхиля с глас.
- С ‘рат ‘Фит ли?
- Не е и с Брат Пит
Младежът с бирата вече се превива от смях.
В този момент стигаме орлов мост и младежът с бирата се приготвя да слиза. Аз го гледам умилително и вътрешно крещя “Моля тееее, не ме оставяй сама с тоя”
Той поглежда пияния и му казва:
- И да не тормозиш момиченцето, тя си чете.
И слиза.
Аз забивам поглед в книгата, но пияният се обръща към мен
- Ама ти вярно, наистина четеш.
- Да.
Подава ми ръка. Аз се колебая няколко секунди но в крайна сметка му стиснах ръката и той:
- Изфиня’ай че те притеснявам тогава
И се обърна на другата стана. Малко мреди окръжна стана със засилка и се наклони към мен и аз се втрещих, че ей сега ще повърне баш върху мене, но той успя да уцели правилна посока към вратата и слезе на спирката.

Качулка1: Добър вечер момичета. Как сте?

Ние: Добър вечер.

//минаваме без да кажем нищо повече и сме се отдалечили вече на около 2 метра

Качулка1: Аз съм добре, вие как сте. ДА ВИ ЕБА У ГЪЗЪ ДА ВИ ЕБА.

Преди десетина дни колегата ми Тошо ме пита дали съм чувала за сайтa impulse.bg и аз казах, че съм го срещала в снимките от култовата facebook група “NAI-MRAZIM SELSKI PRUCHKI I LEOPARDOVI SHTAMPI !!!“(човек в нея може да загуби часове, хилейки се що за фрийкове има по сайтовете за запознанства). Той ми прати линк към профила iva_sweety – с мои снимки взети от picasaweb профила ми. Профила беше създаден на 22.I.2009, рейтинга му по едно време към 90 (до колкото разбрах, това значи че около 90 човека са гласували с вдигнато спръстче за него), до последния ден беше събрал около 80 приятели и над 15 страници с коментари от типа на “+4е za teb beb4e”, “PLUS”, “SEXY”, целувки, подскачащи смайлита и т.н. Това с плюсовете не го разбрах, но забелязах, че някои, които са оставили, коментар “плюс” молеха и аз да им дам “+4e”(плюсче). В последните дни човека, който е направил профила, дори беше сложил клипчето, на което сменям гуми в профила. Беше ме кръстил Ива Александрова, родена на 18 юни 1985(истинския ми рожден ден е на 19-ти), висока 168см и тежаща 48кг (тук една приятелка коментира: “Това със сигурност мъж го е писал, те нямат никаква представа от килограми. Ако жена с твоя ръст е 48г, тя щеше да е анорексичка и щяха да й се четат ребрата), необвързана, студентка, знаеща български, английски и немски(сигурно е решил, че знам немски защото е видял и качил снимките ми от Leipzig)

Интересното в целия профил е линка вдясно в сивото каре, той сочи към някакво плевенско онлайн радио. След известно ровене в Google, открих, че е на dj_go6o, набор ’90 от Плевен/Враца. Не знам защо dj_go60 е решил да рекламира радиото си точно с моите снимки, но явно е преценил, че ще свършат работа. Въпреки, че те нямат нищо общо с класическите снимки от сайтовете за запознанства. Нямам снимка в баня или тоалетна, нито с нацупени устни, нито снимка в огледалото, нито снимка със смешни очила, снимка в огледалото със светкавица, нито артистична снимка, нито артистична снимка пред огледалото с големи очила, нито снимка с кинти-кинти, нито снимка с цици, нито снимка с яка(или не чак толкова яка) кола. Абе с две думи…. нещо не се вписвам в сайтовете за запознанства.

Реших, че, колкото и да ми е забавна цялата история, е тъпо някой да си рекламира радиото правейки фалшиви профили на хората(в частност – с моя) и реших да пиша на impulse.bg. Прочетох правилата на сайта и им писах от формата за оплаквания. Обаче отговор не последва. Помолих Тошо, като регистриран потребител също да report-не профила, но пак нямаше резултат. Започнах да търся разни мейли на на админите на сайта и да разпитвам познатите, дали не познават някой, който работи там, но нищо не открих.

По идея на heth, писах мейл на admin@impulse.bg, support@impulse.bg, contact@impulse.bg, info@impulse.bg и abuse@impulse.bg, обаче се оказа, че нито един от тези мейли не съществува.
По новинарските сайтове пишеше, impulse.bg и neogen.bg са се сляли. Така че пуснах и по един мейл на admin@neogen.bg, support@neogen.bg, contact@neogen.bg, info@neogen.bg и abuse@neogen.bg. support, contact и info върнаха mailer daemon, но admin и abuse, сякаш съществуваха, просто не получих реакция и от тях.
Бях решила 3 дни след последния мейл да пиша на собственика на сайта – Robert Laslo, но на Тошо му хрумна по-добра идея. Единствения контакт на impulse.bg, който може да се намери на сайта им е на Елена Лазарова, от рекламня отдел и той предложи да й звънне. Вчера следобед е звъннал, от там са му дали телефон на някой от съпорта и 5мин по-късно профила го нямаше :-)

(А Тошо колко каси бира имам да го почерпя по този повод…)

От цялата история, най-много се издразних не на това, че dj_go6o е толкова прост, че да ползва фалшив чужд профил за да си рекламира радиото или че някой друг чеки***я е направил профила и е сложил линк към радиото на dj_go6o, ами на това, че impulse.bg на практика нямат грижа за клиентите си. Защото идиоти има навсякъде. Знам за не един или 2 случая на фалшиви профили в spype, facebook и къде ли не. Но нали затова трябва да има support, който да е леснодостъпен, а не да го търсиш през девет планини в десета.

Аз си харесвам снимките в picasaweb и няма да ги махна само, защото има риск историята да се повтори. Все пак, ако някой иска да ми направи фалшив профил някъде може, може да намери достатъчно начини да го направи. Но ако видите мои снимки в сайт за запознанства да знаете, че не съм Ива Александрова, не тежа 48кг, не знам немски(т.е. знам малко) и не търся връзка и срещи :-)

(И се радвам, че нямам голи снимки онлайн :-) )

Имаше някакъв купон в 9ти блок и някакъв младеж беше решил че съм му много навита, аз пък бях решила точно обратното, та се изнесох скорострелно от блока и вървейки пеша по пътя от 9ти блок, покрай УНСС към Студентски град(по пътя е едно такова пусто и малко spooky… абе не е гот за разхождащо се само момиче), едно такси ме настигна и предложи да ме закара. Аз му обясних, че нямам пари и ще ходя пеша. Човекът все пак ми предложи да ме закара, аз се съгласих, закара ме до блока. Покани ме да излезем някой път на кафе, аз учтиво отказах и се прибрах.

Стигнах вече входа на Южния парк и на червения светофар, където е спряла някакво лъскаво черно БМВ (за модел, идея си нямам, аз колите ги различавам само по цвят) с един чичко вътре. Пресякох и си продължих към къщи. След 50м БМВ-то не настига, спира до мен и чичкото ми предлага да ме закара вкъщи. Обясних му, че предпочитам да се разходя пеша.
“Пеша, сама по това време? Ама сигурна ли сте, че не искате да ви закарам?”
“Не благодаря, живея на 5мин от тук, ще се прибера пеша”
Попита ме още веднъж, дали съм сигурна и отпраши.

10 минути след това вече си бях вкъщи на топло, с двете съквартирантки и без никакви чичковци с БМВ-та.
Не знам, чичкото може да е имал най-добри намерения наистина само да ме закара до вкъщи. Но честно казано не съм чула на някой мъж да му спират коли с предложения да ги закарат някъде.

В общия случай избягвам да джиткам сама по тъмно по улиците и когато трябва да се прибирам вечер гледам да е или с такси, или някой да ме изпрати. А когато правя такива вечерни разходки, гледам да са по осветени улици. Когато трябва да се размина с групичка хора, предпочитам да премина на отсрещния тротоар, а когато е с 1 човек, гледам да се разминем на максимална дистанция. И естествено, основното правило – не минавам вечер сама през подлези. Това е малко параноично, ама ако сте гледали Irreversible ще ме разберете.

За пореден път се сетих, за една страхотна статия на Longanlon – “Жените не са като нас” и за една история, когато се прибирах веднъж с такси.
Таксиджита спря до блока и ме пита “искате ли да изчакам да влезете във входа”. Аз казах, че няма проблем, входа е ей-тук на 2 крачки и той отговори “абе тя и жена ми все казваше, че няма проблем и сега гледам сам 2 деца”. В този момент всичко ми се обърна…

<видео>

</видео>

Така че к’ви са тия софтуери-мофтуери, които сте захванали. Не сте ли издоили кравата с ръце, дори и млекодояща машина да сте написали, не се брои! ;-)

Вчера водих разговор с един младеж, който ми обясняваше какъв кеф било преди няколко дни като карал с 200 по Цариградско.

аз: надявам се да не шофирам докато ти си на пътя
той: да бях само аз

Alas, it’s true. Моя познат все още няма шофьорска книжка, но това няма никакво значение в случая. Защото и да имаш и да нямаш книжка, като си се засилил с 200 по Цариградско, освен че някой ден ще си размажеш собствената глава, по-лошото е, че ще разбиеш главата на някой, на който му се живее и не иска да е част от статистиката “За това денонощие има 13 жертви на пътя и още N на брой осакатени”. No thanks!

Аз съм начинаещ шофьор. Имам книжка от над 5 години, но до преди 2 месеца общият брой километри, които съм шофирала едва ли е бил повече от 50. За последните 2 месеца, едва ли съм направила повече от 500. Засега изпреварвам само, когато наистина се налага, защото не се чувствам достатъчно уверена и не карам с повече от 10км/ч над ограничението.
Без значение дали съм на шофьорското място или не, доста е неприятно когато някой тръгне да те засича или да кара като олигофрен.
Определено не само пияните шофьори са проблем. Когато си пиян и реакциите ти се забавят. Факт! Но когато си трезвен и си се засвяткал със 120 в населено място и пред теб изскочи колоездач, дете, куче, пияница или срещу теб лети пиян шофьор, колкото и да бързи реакции да имаш….

Днес получих по icq едни доста неприятни картинки, и подкрепям с двете ръце идеята да бъгат направени задължителна част от шофьорския курс.
Отвратителни снимки от катастрофи. Ако смятате, че няма да ви издържат нервите не ги гледайте!!!
Днес ми казаха, че не съм в ред, защото съм ги изгледала всичките. Не знам дали аз не съм в ред че ги гледам или не са в ред хората, си мислят “Това няма да се случи на мен” и след това стават част от подобни снимки.

Като бяхме малки беше известен лафа “умри млад, бъди красив труп”. Тези трупове за мен въобще не са красиви, но… явно е въпрос на вкус.

Ако все сте решили да си разбиете тъпата кратуна на пътя, ваша си работа, има достатъчно дървета, стълбове и мантинели, които могат да помогнат(макар, че има доста по-интересни начини за самоубийство ). Но моля ви, правете го на безлюден път, където няма други хора освен вас. Не искам да бъда красив млад труп. Не искам да бъда обезобразена или да се придвижвам в инвалидна количка до края на живота си. Не искам заради някой избиващ комплекси заради малката си пишка или малката си заплата да се превърна в ето това.