Днешния icq фън включва един весел дълъг списък с “Качествата на жените“.

Интересно ми е жените да споделят колко свои качества са открили в списъка.
За мъжете – приятелките ви кои от качествата притежават? (а вие кои притежавате :-P)
И за тези, които ме познават – колко от изброените според вас се отнасят за мен?
Аз успях да се позная в 30 от тях :-)

В последния пост в блога на Пешо срещнах следното:

“Малка, сладка и супер евтина колица (само 8000 евро за базовия модел), при това в розово! Идеална за всяко младо момиче.”

Веднага се сетих как веднъж в Техномаркет разглеждахме лаптопите и до нас застава една девойка с приятеля си. С розово яке, розов маникюр, розови ботуши и розова диадема, вижда розовия MSI Wind и възкликва “”ауууу, ето този искам, моя цвят”… идеше ми да избягам от магазина…
Обаче определено не всички “млади момичета” си избират колата/телефона/лаптопа по цвета(поне ако имат малко акъл в главата… ), още по-малко пък всички издават писъци на задоволство като видят розова кола :-)

Млади (и не чак толкова млади) момичета, ако все пак сте от тези, които си умират за розиви глезотии – ladiestoolsonline.com е вашият сайт. Въпреки, че розовото не е моя цвят, започвам сериозно да обмислям този комплект инструменти :-)

Така и така съм започнала с докторите, снощи ходих на очен лекар. Разшириха ми зениците и се оказа, че диоптъра на дясното око ми се е вдигнал и е настигнал лявото, т.е. вече съм си по равно с -3 и на двете. Доктора каза на всеки един час взиране в монитора, няколко минути да гледам надалече, да си плискам вечер очите със студена вода и най-неприятното – пред компютъра да нося очила. Аз си нося лещи от, не знам, може би 8-9 години, цялото упражнение по слагането и свалянето на лещи ми отнема не повече от 5минути на ден. А докато носих очила имах гадния навих, като падат надолу да си ги побутвам с пръст нагоре, дори когато престанах да нося очила, това известно време продължавах да си побутвам нещо въображаемо нагоре. Да не говорим, че като вляза от студено на топло се изпотяват, когато вали стават на капки, а отвъд рамките виждам размазано. Стратегията, която съм измислила е да идвам до офиса с лещи и в офиса да ги махам и да си слагам очилата. Ще видим дали ще проработи.

Иначе вчера след самото разширяване на зениците беше голяма забава. Като излязох от оптиката на орлов мост в 8 вечерта беше тъмно, около мен само някакви безформени светлини. Бях се уговорила с Ани да дойде до оптиката и да ме пази да не ме отнесе някоя кола или да падна в някоя дупка в тъмното (на моменти не бях много сигурна това пред мен легнал полицай ли е, локва ли е, дупка ли е или просто сянка). След това решихме да идем на вечеря (имах да я черпя вечеря за един загубен бас). Седнахме в една пицария в Стрелбище и обсъдихме живота, вселената и всичко останало (най-вече живота и останалото, вселената май не сме) – за ролите които човек играе в живота и връзките си, за любовта, любовниците, приятелите, приятелството, скуката, работата, колегите, отношенията, секса, абсента и какви биха били последствията от едно общо напиване, и кой да си вземем да ни пази на планираното пиене на абсент, следващия бас… е, в крайна сметка не измислихме за какво да се хванем на бас този път, но ни се въртят в главата няколко идеи, важното е, че се смяхме много; ако случайно снощи сте били в пицария в Стрелбище и сте чували от някоя съседна маса през 15минути сте чували див женски кикот… ами ние бяхме :-)
След това Ели вкъщи ме глези като ми прави маникюр.
Много разтоварващо ми действат такива вечери от време навреме :-)

Сега отивам да си дам рамките на очилата да ми актуализират стъклата с новите диоптри и утре да мога да си ги взема обратно и от там нататък – на работа с очила…

Преди няколко седмици в блога на Openly Feminist за пръв път разбрах, че думата “хомосексуалист” била обидна, защото “Звучи медицински-диагностично, описва хомосексуалността като някакво девиантно сексуално поведение: хомосексуалист…подобно на мазохист, фетишист…” и на нейно място трябвало да се използва “хомосексуален”.

В главата ми почти едновременно нахлуха следните хаотични мисли и въпроси (ще ги подредя в списък за малко по-голяма яснота)

  1. Часовете по български език никога не са ми били любими, но от това, коeто съм научила ми се струва, че “хомосексуалист” е съществително, а “хомосексуален” – прилагателно. Защо ще искаме да сменяме съществително с прилагателно след като те не са еквивалентни? (поне според мен отговора на въпроса се крие в точка 4)
  2. Какво значи “дeвиантно сексуално поведение”? Такова, което се отклонява от нормата? Коя е нормата? Вагинален секс в мисионеркса поза? Явно не е това.
    Приемаме, че гейовете нямат девиантно сексуално поведение =>
    Ако правя анален секс, също нямам девиантно сексуално поведение.
    Ако правя секс с най-добрата си приятелка също нямам девиантно сексуално поведение.
    Но! Ако правя анален секс с най-добрата си приятелка(не питайте, как, гледали сте филми, знаете как става) и я помоля да си сложи розови лачени обувки с 10саниметрови токчета и да си облече престилка на медицинска сестра, това вече е девиантно сексуално поведение.
    Хмммм…
    (Тук мога да се разпростра в защита на фетишизма, мазохизма и садизма и в това, че щом на 2мата(или колкото там са) човека им харесва това, което правят и не пречат на никого, няма нищо лошо, но ще спра до тук, мисля, че схванахте гледната точка)
  3. Аз съм програмИСТ, Петя е феминИСТ(ка), Симеон е журналИСТ. Не съм чула до сега някой феминист или журналист, или тракторист, или парапланертист да се обиди, че тези думи звучат като фетишист.
    Но щом “недевиантните” -ИСТи са толкова обидни, хайде да сменим всички тях с -АЛНи. В крайна сметка не искам професията ми да звучи като диагноза (макар че “програмист” си е направо диагноза….)

    • програмистите – програмални
    • феминистите – феминални
    • трактористите – тракторални
    • алпинистите – алпинални
    • аналистите -… хм… май е по-добре да ги питаме дали не искат да се наричат
  4. Всъщност “ислямист” ми звучи доста по-обидно от “хомосексуалнист” (най-вече защощто жирналистите го ползват най-често в негативен контекст), но не съм видяла някой да е омрънкал света да иска да го наричат “ислямален”.

  5. Сигурна съм, че това да се замени “хомосексуалист” с “хомосексуален” не е хрумнало на някой българин, който една сутрин се е събудил с просветлението, че “хомосексуалист” звучи като “фетишист” и е решил да се чувства обиден от това.
    И след кратка справка с google веднага попаднах на urbandictionary.com, където 2рата дефиниция за homosexualist гласи “The cool way of saying homosexual. ”
    ОК, най-вероятно цялото нещо е тръгнало от англоговорящите гейове. Там поради някаква специфика на езика или и аз не знам защо някой се е почувствал засегнат от думата. Ама защо и на български трябва да ни се налага смяна на думата след като в нея няма нищо обидно? В английския език също така е обидна и негър:

    Nigger is a derogatory term used to refer to dark-skinned people, mostly those of Black African ancestry. As an English variant of negro, it was once in common usage, but in recent times, in most contexts, it is considered a racial slur.

    Но в България “негър” си е съвсем стандартна дума, много по-обидно е да наречеш някого “черен” (което пък е стандартно за английския). Така че, ако тръгнем да сменяме думата “негър” в българския (защото да речем, негрите се почувстват засегнати, че ги наричаме “негри”), очевидно няма да я сменим с “черен”, а с какво? “Афро-американец”? Ами ако негъра е французин?
    Вместо да се правим на много толерантни променяйки думи, които на български нямат обидното значение, което имат на английски, много по добра идея би било просто, хората които учат английски да бъдат предупредени да не ги ползват, когато общуват с англоговорящи. Както винаги са ни предупреждавали в училище: “Не казвайте на английски nigger, защото ще си изпросите боя”, така може да ни предупреждават да не използваме и “homosexualist” защото може да обидим някой англоговорящ. Ама от къде на къде българските гейове ще се обиждат, наистина ми е непонятно.

В крайна сметка не е толкова важно дали казваш “хомосексуалист”, “хомосексуален”, “гей” или “педал”, а това какво отношение влагаш към човека, за който го казваш.
За финал ето подобни разсъждения от един от главните герои в Cryptonomicon:

“Nip is the word used by Sergeant Sean Daniel McGee, U.S. Army, Retired, to refer to Nipponese people in his war memoir about Kinakuta, a photocopy of which document Randy is carrying in his bag. It is a terrible racist slur. On the other hand, people call British people Brits, and Yankees Yanks, all the time. Calling a Nipponese person a Nip is just the same thing, isn’t it? Or is it tantamount to calling a Chinese person a Chink?”
“…each of them has occasionally, inadvertently, used the word Jap as shorthand for Japanese—in the same way as they used RAM to mean Random Access Memory. But of course Jap is a horrible racist slur too. Randy figures it all has to do with your state of mind at the time you utter the word. If you’re just trying to abbreviate, it’s not a slur. But if you are fomenting racist hatreds, as Sean Daniel McGee occasionally seems to be not above doing, that’s different.”

И последно на колко от вас им е хрумвало, че “хомосексуалист” звучи обидно?
А колко от тези с хомосексуална ориентация биха се почувствали обидени, ако ги нарека “хомосексуалисти”? И защо?

Козметичката: А вчера беше дошъл един мъж за кола-маска на гърдите и корема как пищеше…
Ива: А много мъже ли идват да се епилират?
К: Ами да, особено сега през лятото – подмищници, гърди, корем.
И: Аз май познавам само 1 мъж който се епилира.
К: Абе, девойко ти сред какви мъже се движиш?
И: Амиии…програмисти.
К: Аааа, ми така кажи, те програмистите си ходят космати и гола жена да лежи до тях, пак ще си гледат компютъра…

Много, ама много мразя да правя избор между някакви неща, които са ми безразлични или които искам еднакво силно и няма критерий, по който да оценя кое е по-добро. Тъй като и аз като повечето жени много често не знам какво искам, се чувствам просто отвратително, когато трябва да взема някакво просто решение, а не мога.
“Какъв чай ти се пие: черен, зелен или бял?” (отговора в повечето случаи е “ъъъъъъъъ” тъй като аз така или иначе не ги различавам)
“Какво/къде ти се вечеря?” (тук също, ако не ми се е прияло нещо конкретно през деня, ми е все тая, само да не включва чушки или дробчета)
“Какъв сладолед искаш?” (тук в повечето случаи отговора е “без значение, само да не е шоколадов.” Ако има тирамису, разбира се, тази дилема отпада)

и такива ми ти работи. Ако има нещо, което не искам или не ми харесва, или има някакъв критерий, по който да оценя нещата е много лесно – просто казвам или правя нещото, което искам или което след известни разсъждения и анализ се оказва по-доброто.
А когато няма предпочитания или критерий за оценка?
Мога с часове да зациклям на някаква такава глупава дилема.

Но край с мъките. Тъй като освен жена, която не знае какво иска, съм и програмист, ето решението на проблема ми
1. Файл decisions.txt, в който на нови редове са изброени всички опции
2. Питонска конзола
3. Следните 2 реда въведени в питонската конзола:

from random import choice
print choice(open(‘decisions.txt’, ‘r’).readlines())

Решението е взето! :-)

© 2012 iffi Suffusion theme by Sayontan Sinha