Ходим по улицата с Ели. Двама с качулки пият бира на тротоара, пушат и си говорят. Минаваме покрай тях.

Качулка1: Добър вечер момичета. Как сте?

Ние: Добър вечер.

//минаваме без да кажем нищо повече и сме се отдалечили вече на около 2 метра

Качулка1: Аз съм добре, вие как сте. ДА ВИ ЕБА У ГЪЗЪ ДА ВИ ЕБА.

Вчера със съквартирантките изпростяхме на тема секс и от неколкочасовите дискусии се породиха няколко въпроса

#1 – Пушенето след секс

-Ти след секс пушиш ли?
-Не знам!Не съм се поглеждала.

Ани веднъж ме светна, че било голям кеф да запалиш цигара след секс. През моята непушаческа главичка, никога не беше минавало подобно нещо. И в този момент реших, че ако имам нещастието да ми се случи някой да иска да запали цигара след секс вместо да ме гушка, ще бъде изритан безмилостно от леглото.
Та въпрос към пушачите:
Пушите ли след секс?
Какво ви кара да предпочетете да запалите цигара(и да осмърдите стаята) вместо да гушнете девойката(младежа)?

#2 – Дамските презервативи

Ани разправяше, че в първи курс им обяснявали, че феминистките предпочитали дамски презервативи(такова нещо не съм виждала на живо) защото така не зависели от благоволението на мъжа, дали ще иска да си сложи презерватив или не. Според мен, ако един мъж не иска да си сложи презерватив(и не си е купил), няма секс. Просто и ясно. :-) А според вас кой трябва да купува презервативите? А ползвали ли сте женски и защо?

#3 – The Sock Gap

В сериала Coupling (за който не то е гледал, горещо се препоръчва) има една сцена в която се обяснява за момента, в който трябва мъжа да си събуе чорапите – след обувките и преди панталоните, за да не се окаже гол мъж в чорапи.

Много се хилих на това обяснение, но все пак ми беше чудно какво им е на голите мъже с чорапи? Вчера като отворихме темата, се оказа, че повечето жени наистина имат нещо против(и дори смятат за отвратителна гледката) гол мъж с чорапи.
В долната анкета или в коментар може да ми кажете какво мислите по въпроса с голите мъже/жени по чорапи :-)

[poll id="2"]

Имам си фалшив профил в сайт за запознанства.
Или поне, имах си, до вчера :)

Преди десетина дни колегата ми Тошо ме пита дали съм чувала за сайтa impulse.bg и аз казах, че съм го срещала в снимките от култовата facebook група “NAI-MRAZIM SELSKI PRUCHKI I LEOPARDOVI SHTAMPI !!!“(човек в нея може да загуби часове, хилейки се що за фрийкове има по сайтовете за запознанства). Той ми прати линк към профила iva_sweety – с мои снимки взети от picasaweb профила ми. Профила беше създаден на 22.I.2009, рейтинга му по едно време към 90 (до колкото разбрах, това значи че около 90 човека са гласували с вдигнато спръстче за него), до последния ден беше събрал около 80 приятели и над 15 страници с коментари от типа на “+4е za teb beb4e”, “PLUS”, “SEXY”, целувки, подскачащи смайлита и т.н. Това с плюсовете не го разбрах, но забелязах, че някои, които са оставили, коментар “плюс” молеха и аз да им дам “+4e”(плюсче). В последните дни човека, който е направил профила, дори беше сложил клипчето, на което сменям гуми в профила. Беше ме кръстил Ива Александрова, родена на 18 юни 1985(истинския ми рожден ден е на 19-ти), висока 168см и тежаща 48кг (тук една приятелка коментира: “Това със сигурност мъж го е писал, те нямат никаква представа от килограми. Ако жена с твоя ръст е 48г, тя щеше да е анорексичка и щяха да й се четат ребрата), необвързана, студентка, знаеща български, английски и немски(сигурно е решил, че знам немски защото е видял и качил снимките ми от Leipzig)
iva_sweety

Интересното в целия профил е линка вдясно в сивото каре, той сочи към някакво плевенско онлайн радио. След известно ровене в Google, открих, че е на dj_go6o, набор ’90 от Плевен/Враца. Не знам защо dj_go60 е решил да рекламира радиото си точно с моите снимки, но явно е преценил, че ще свършат работа. Въпреки, че те нямат нищо общо с класическите снимки от сайтовете за запознанства. Нямам снимка в баня или тоалетна, нито с нацупени устни, нито снимка в огледалото, нито снимка със смешни очила, снимка в огледалото със светкавица, нито артистична снимка, нито артистична снимка пред огледалото с големи очила, нито снимка с кинти-кинти, нито снимка с цици, нито снимка с яка(или не чак толкова яка) кола. Абе с две думи…. нещо не се вписвам в сайтовете за запознанства.

Реших, че, колкото и да ми е забавна цялата история, е тъпо някой да си рекламира радиото правейки фалшиви профили на хората(в частност – с моя) и реших да пиша на impulse.bg. Прочетох правилата на сайта и им писах от формата за оплаквания. Обаче отговор не последва. Помолих Тошо, като регистриран потребител също да report-не профила, но пак нямаше резултат. Започнах да търся разни мейли на на админите на сайта и да разпитвам познатите, дали не познават някой, който работи там, но нищо не открих.

По идея на heth, писах мейл на admin@impulse.bg, support@impulse.bg, contact@impulse.bg, info@impulse.bg и abuse@impulse.bg, обаче се оказа, че нито един от тези мейли не съществува.
По новинарските сайтове пишеше, impulse.bg и neogen.bg са се сляли. Така че пуснах и по един мейл на admin@neogen.bg, support@neogen.bg, contact@neogen.bg, info@neogen.bg и abuse@neogen.bg. support, contact и info върнаха mailer daemon, но admin и abuse, сякаш съществуваха, просто не получих реакция и от тях.
Бях решила 3 дни след последния мейл да пиша на собственика на сайтаRobert Laslo, но на Тошо му хрумна по-добра идея. Единствения контакт на impulse.bg, който може да се намери на сайта им е на Елена Лазарова, от рекламня отдел и той предложи да й звънне. Вчера следобед е звъннал, от там са му дали телефон на някой от съпорта и 5мин по-късно профила го нямаше :-)

(А Тошо колко каси бира имам да го почерпя по този повод…)

От цялата история, най-много се издразних не на това, че dj_go6o е толкова прост, че да ползва фалшив чужд профил за да си рекламира радиото или че някой друг чеки***я е направил профила и е сложил линк към радиото на dj_go6o, ами на това, че impulse.bg на практика нямат грижа за клиентите си. Защото идиоти има навсякъде. Знам за не един или 2 случая на фалшиви профили в spype, facebook и къде ли не. Но нали затова трябва да има support, който да е леснодостъпен, а не да го търсиш през девет планини в десета.

Аз си харесвам снимките в picasaweb и няма да ги махна само, защото има риск историята да се повтори. Все пак, ако някой иска да ми направи фалшив профил някъде може, може да намери достатъчно начини да го направи. Но ако видите мои снимки в сайт за запознанства да знаете, че не съм Ива Александрова, не тежа 48кг, не знам немски(т.е. знам малко) и не търся връзка и срещи :-)

(И се радвам, че нямам голи снимки онлайн :-) )

dark alley
ето какво се е случило на една приятелка снощи:

X: на всичкото отгоре вчера като се прибирах сутринта от работа един откачен ме нападна
iffi: :-О
iffi: добре ли си? какво стана?
X: ами аз му извадих автоматичния си нож
X: той не се трогна
X: удрях до
X: а той не ми пусна задника и ме обарва навсякъде
X: пищях
X: и ме проследи почти до у нас
X: имам 1 отсечка около 50-60м, която не е на булевард
X: и там
X: повтаряше ‘само малко, само малко’
X: един дребен къдрав 20-25г
X: като малоумен в главата
X: само ме обарва
X: ама се уплаших
X: защото всеки нормален би се уплашил или поне отстъпи назад като види нож
X: нито писъци, нито удари, нито заплахи че ще се обадя на полицията не го накараха да ми пусне задника
X: обадих се на С в 5:40 и така докато си говорихме се прибрах
X: онзи вървя на 20-30 м зад мен

А като си помисля аз как смело си се прибирам сама

disclaimer:Не съм наясно с “академизма в сферата на феминизма”, но да си кажа честно не ме и интересува особено, пиша този пост на база, на това, което съм срещала по блоговете.

В началото, когато се появиха разните феминистки блогове ми беше интересно да ги чета имаше общо взето смислени теми и коментари. След това обаче сякаш стана модерно всеки да си кряка нещо в тях, да търси под вола теле, и в коментарите да се цикли едно и също и никой да не приема чуждата гледна точка. На няколко пъти ми е идвало да се набутам между шамарите в някоя безумна дискусия или да напиша пост подобен на този на Pippilota, но в крайна сметка реших, че няма смисъл, просто започнах да им обръщам все по-малко внимание.

Разбира се смислените неща, които се дискутират са супер. Но те не са само и единствено феминистка гледна точка. Например на всеки човек с IQ по-високо от това на листна въшка му е ясно, че историята с “in vivo” е пример за абсолютен дебилизъм и този, който го е казал заслужава да му бъдат откъснати топките и да бъдат сложени за украса на градската елха. (оффтопик: Добре, че няма изгледи да стана диктатор, че наскоро се чудех, дали масовото избиване на идиоти би се смятало за геноцид). Правото на съвместно съжителство/брак на хомосексуалните двойки, също е достойна кауза, която си струва да се защитава, но пак не ми е особено ясно какво общо има с феминизма.

Жените и мъжете са равни пред закона, имат достъп до образование (макар че защо има квоти за мъже и жени в университетите, не ми е особено ясно…някак си равнопоставеността се губи). Жените имат право на избор за кой да се омъжат, могат да направят аборт, ако желаят или да се разведат. Все страхотни неща, които уви не важат за всички жени по света.

Обаче… въпроси от типа “защо няма мъже мажорети”(дискусия, която в някои блогове доби такива абсурдни размери, че думи нямам) – това е все едно мъжете да питат защо няма жени хамали, зидаромазачи или боклукчии(да сте видели отзад на някой от камионите на ДИТЦ да се вози жена и да събира боклука?); обяснения, колко зле влияят барбитата на малките момиченца(вместо да си възпиташ детето както трябва, обвиняваш куклите? LadyVera много хубаво го е написала); някакви думи, които били обидни, за мен варират от смешни до абсурдни. А това което най-много ме хвърля в шах са заяжданията със сексистките шеги.
След като програмистите се хилят на вицове за програмисти(това, че само те си ги разбират е друг въпрос ;-) ), адвокатите се смеят на вицове за адвокати, габровците – на вицове за габровци, защо жените да не се смеят на вицове за жени? Самоиронията е много важно качество за всеки интелигентен човек и според мен е признак на абсолютна комплексарщина да се засягаш от такива вицове.
Аз самата често се шегувам с това, че съм жена-програмист или че съм жена(след един пилинг беше започнала да ми се бели малко кожата – “знаеш ли че се белиш по лицето”; “знам, сменям си кожата” – трябваше май само малко да изсъскам за по-голяма достоверност :) ). Същевременно, изказвания от типа на “Абе ти си бъгнат модел, жена, не мрънкаш и не владееш змийски техники” съм ги приемала за огромни комплименти.
На работа не съм забелязала да има някакво дискриминационно отношение към мен(може да е защото работя в IT-то знам, ли?). Естествено гореспоменатите шеги са част от ежедневната доза простотия, която прави деня по-лек.

Честно казано, доста по-лесно ми е да общувам с мъже отколкото с жени. Жените в по-голям процент от случаите са фалшиви, клюкарстват, сплетничат и съскат (не че и сред мъжете няма такива, но са значително по-малко).

Жените са различни от мъжете в много отношения и аз нямам никакво желание да бъда приравнявана с мъж.(Споделям мнението на Антония)

Това, че някои жени се, чувстват прецакани от “бремето”, че трябва да са бременни и раждат, въобще не мисля да го коментирам. И аз не изгарям от радост при мисълта, че ще повръщам, ще заспивам навсякъде, ще ме боли кръста, ще ми се подуят ходилата, ще ми се пишка през 5 минути, няма да мога да пия алкохол и тн. Но в крайна сметка си има и хубави страни на бременността. А и тя е най-лесната част от цялото приключение наречено “майчинство”, така че ако една бременност плаши някого, по-добре въобще да няма деца.

А в това, че мъжете приемали жените за сексуални обекти няма нищо странно. Първо защото това е съвсем естествено(справка теория на стълбичката, много интересно и полезно четиво). Второ защото изключително голям процент от жените точно това търсят, те искат да са любовници на някой и той да харчи пари за тях. Имам много близки наблюдения по въпроса, така че не започвайте да ми обяснявате, че такива жени са рядкост.
И освен това на мен ми харесва да ме приемат за сексуално атрактивна.
Харесва ми да съм жена.
Харесва ми да ми правят комплименти и да ме желаят.
Харесва ми и да правя секс за удоволствие, та нали секса е удоволствие. Жените имаме множествен оргазъм, все пак (Някой познава ли нормална жена, на която да не й харесва?)
Харесва ми да се грижа за себе си, да се глезя, харесва ми да се гримирам, харесва ми от време навреме да бъда истински мъфин.
Харесва ми някой да ми отваря вратата (колегите в мусала толкова ме бяха разглезили с това :) ), да ми сипва в чашката, да ме изпраща вечер(за да няма такива сценки), да носи тежките покупки или тежката раница в планината, да ми оправя крушката, да ми държи палтото докато се обличам, да ми плаща сметката (ако има желание и възможност :) ), да ме глези, да ми прави масажи, да ми подарява бонбони, да ме целува по челото, да ме гушка така, че да имам чувството, че абсолютно нищо лошо не може да ми се случи…
…иии пак да спомена – множествени оргазми :-P

Снощи след редовната бира след курса по Руби реших да се прибера пеша от Торонто до Стрелбище. Половин час преди полунощ, около половин час ходене, тъкмо да ми се проветри главата и до полунощ да съм се прибрала. Увих се с шала(дълъг, ама много дълъг, черен, плетен, мек шал) като нинджа, за да не ми замръзват носа и ушите и тръгнах с бодра крачка надолу по Свети Наум. И така унесена в мисли, пресичайки от време навреме улицата, за да избегна групичките подпийнали младежи вървящи срещу мен, стигнах до Sofia City Center. Извадих си телефона да гледам дали мери правилно крачките(btw от Торонто до вкъщи са около 3466 крачки). Замислих се за една стара история от 1ви курс.

Имаше някакъв купон в 9ти блок и някакъв младеж беше решил че съм му много навита, аз пък бях решила точно обратното, та се изнесох скорострелно от блока и вървейки пеша по пътя от 9ти блок, покрай УНСС към Студентски град(по пътя е едно такова пусто и малко spooky… абе не е гот за разхождащо се само момиче), едно такси ме настигна и предложи да ме закара. Аз му обясних, че нямам пари и ще ходя пеша. Човекът все пак ми предложи да ме закара, аз се съгласих, закара ме до блока. Покани ме да излезем някой път на кафе, аз учтиво отказах и се прибрах.

Стигнах вече входа на Южния парк и на червения светофар, където е спряла някакво лъскаво черно БМВ (за модел, идея си нямам, аз колите ги различавам само по цвят) с един чичко вътре. Пресякох и си продължих към къщи. След 50м БМВ-то не настига, спира до мен и чичкото ми предлага да ме закара вкъщи. Обясних му, че предпочитам да се разходя пеша.
“Пеша, сама по това време? Ама сигурна ли сте, че не искате да ви закарам?”
“Не благодаря, живея на 5мин от тук, ще се прибера пеша”
Попита ме още веднъж, дали съм сигурна и отпраши.

10 минути след това вече си бях вкъщи на топло, с двете съквартирантки и без никакви чичковци с БМВ-та.
Не знам, чичкото може да е имал най-добри намерения наистина само да ме закара до вкъщи. Но честно казано не съм чула на някой мъж да му спират коли с предложения да ги закарат някъде.

В общия случай избягвам да джиткам сама по тъмно по улиците и когато трябва да се прибирам вечер гледам да е или с такси, или някой да ме изпрати. А когато правя такива вечерни разходки, гледам да са по осветени улици. Когато трябва да се размина с групичка хора, предпочитам да премина на отсрещния тротоар, а когато е с 1 човек, гледам да се разминем на максимална дистанция. И естествено, основното правило – не минавам вечер сама през подлези. Това е малко параноично, ама ако сте гледали Irreversible ще ме разберете.

За пореден път се сетих, за една страхотна статия на Longanlon – “Жените не са като нас” и за една история, когато се прибирах веднъж с такси.
Таксиджита спря до блока и ме пита “искате ли да изчакам да влезете във входа”. Аз казах, че няма проблем, входа е ей-тук на 2 крачки и той отговори “абе тя и жена ми все казваше, че няма проблем и сега гледам сам 2 деца”. В този момент всичко ми се обърна…

© 2013 iffi Suffusion theme by Sayontan Sinha