Колко е хуабо да има кой да ти повдигне духа…дори една обикновена реплика като “ибаси кошмара” или “трябва да я спрат от движение” и другите подобни, които не е нужно да пиша тука (ти си знаеш какво си ми написала)… колко добре ме карат да се чувствам. Миме, оправи ми настроението за дни наред. Обичам те и много се радвам, че си ми приятелка. Чакам те с нетърпение да се върнеш и да се видим наживо и все пак… да живее icq :)

Много по-приятно е да се работи на музика, дори се чусвтвам много по-работоспособна и немързелива, когато не чувам бученето на вентилаторите и постоянното кликане на мишките(по едно време започна да ме боли главата от тях). Жалко, че не ми се и учи толкова колкото ми се работи, с приближаването на септемврийската сесия започвам да се депресирам все повече, но пък това не засилва желанието ми за учене :(
Тъжно е, понеже си казах, че математика няма да ме изплаши, уви тя така и не ме плаши, просто вече ми е безинтересна и ме мързи… трябва да преосмисля ценностната си система, но за съжаление, човек не придобива воля за 1 ден…

© 2013 iffi Suffusion theme by Sayontan Sinha