Вчера имаше годишен тийм билдинг на Интершоп. Някъде около 3 следобед ни поведоха към един спортен комплекс на около 15мин пеша от кулата (в Йена май всичко е на 15мин, с трамвай или пеша от Интершоп кулата :) )
Спортния комплекс разполагаше с игрища за плажен и нормален волейбол, футбол, тенис на маса и тн. А спортовете между, които можеше да избираме (освен пиене на бира и ядене на хлебчета с вурстчета), бяха волейбол, футбол, тенис на маса(единия от китайците, които се обучават с нас, се класира 2ри) и някаква игра, която не бях чувала преди, но тук е доспа популярна – Боул (или Буул, или Боол, не знам как се пише). Играта се състои в следното. 2 отбора имат по 4 метални топки. По-слабия отбор хвърля в началото една шарена топка и след това всеки се опитва да хвърли неговата топка, така че да е най-близо до шарената топка. Като имаш право да удряш чуждите топки и шарената топка….абе общо взето мързелива игра без много движение, подходяща за пиещите бира.
Аз се включих във волейбола, който се играеше на игрището за плажен волейбол(защото другото имаше локвички от дъжда от предния ден), та успях да се опесача качествено. На волейболното игрище бях втрещена, когато един типичен германец – рус, синеок, бял, леко оплешивяващ – ме заговори на перфектен български. Оказа се, че е учил в България 3 години (май от 1988 до 1991) в МЕИ-то в София.
След спортните занимания, стана адски студено и всички се заметнаха с якета и пиейки бира/вино се събраха да си говорят.Оказа се, че имаше около 10 човека дошли от Франкфурт за събитието. След края на всички спортни събития имаше награди за победителите в тях – грамоти и чанти за лаптоп с логото на “Intershop”.

Вече си имам чанта за лаптоп (много е готина между другото)…. остава само лаптоп да си купя… :-)

Сега следва още малко спам с Йенски снимки :)

Вече малко повече от 2 дни съм в Йена и най-после имам свободно време, общи впечатления и last but not least – кирилица :)


Тъй като не съм имала все още време да се разхождам из самата Йена засега мога да споделя как върви обучението и каква е гледката от JenTower :)


Настанени сме в малки апартаметчета на 15минути път от JenTower с трамвая (български трямвай би взел същото разстояние за минимум 45минути). Йена е не
голям за тукашните стандарти град. Има около 100 000 жители и 10 -20 ооо студенти. Най високата сграда в околността е JenTower(още наречена Intershop Tower). В момента се намирам на 20тия етаж (от 29 възможни) и гледката есенната гледка след дъжд през прозореца е просто приказна :-)

Тъй като ни обучават на блокове от по час и половина с 15минутни почивки между тях, нямам много време да чета какво става по света(google reader-a ми се пука по шевовете). Добрата новина е, че се очаква скоро да имам компютър и интернет в апартамента.

Харесва ми, че тук всичко е спокойно. Работния ден продължава 8 часа, в които се включва и обедната почивка, така че започвайки в 9, свършваш работа в 5 вечерта. Снощи опитах някаква странна почти безалкохолна бира (2.5%) с лимонов вкус. Гадна е! Немската клавиатурна подредба също е гадна. Аз знаех, че са разменени местата на “Y” и “Z” ама не е само това. Наистина е безумно наредено всичко. Добре че знам почти наизуст къде са всички символи, та с една смяна на клавиатурната подредба се оправих и не ми се налага да търся кое къде е. Така и не разбрах как се натиска символа “@”

Немската клавиатура

Също така започвам да обмислям, наистина ли бих скочила с бънджи. Всъщност може би от 70 метра – бих… JenTower e висока 159! От толкова със сигурност не бих. Много е запленяващо да гледаш надолу, но знаейки че има нещо, което те предпазва да не се катурнеш. Не знам дали от снимките, можете да добиете представа за височината, но ето това се вижда, като погледнеш надолу от покрива на кулата:

А това са платформите за гледане от върха на JenTower:

Има и градинки на покривите на блоковете:

Това е засега от мен. Очаквайте още впечатления от красивата Йена, след като имам възможност да я разгледам :)

Нямам представа колко от вас са посещавали Коколандия, но ако сте виждали какво е, сега си представете нещо още по-огромно с окачени на 6-7 метра над земята мрежи (за да не се пребиете, ако паднете от някое от препятствията), с мнооого по-интересни и атрактивни препятствия. Това място се нарича Adventure Park Shambhala.
Оказахме се там случайно и в доста ветровит и облачен ден. Като видях Adventure Park-a очте ми буквално блеснаха, но тъй като облеклото ми включваше къса поличка, потниче и чехли, а и финансовото ми състояние, не беше цветущо (след цяла седмица на море), реших, че този път само ще гледам, а следващия ще се катеря :)
Все пак не се разминах само с гледане…. зачудих се за какво служи една 12 метрова мрежа и към мене се доближи един от работещите в парка и ми предложи да се кача.
“Ама аз не съм с подходяща екипировка”
“Ами най-много да ти се видят гащичките”
“Аз всъщност за чехлите си се притеснявам…”
“Ами ще се катериш боса”

нямах нужда от повече убеждаване, овързаха ме с въжета и…on the way to the top…

Както споменах, времето беше лошо… вятър, облаци…. тази мрежа вързана за 2 тънки бора, Ива минала 2/3 от пътя то върха крещи “Ама тези борове много се клатят, нали няма да се счупят” и получава отговор “Няма, спокойно”… 2 метра под върха, ръцете вече ме болят адски, мрежата се е огънала под тежестта ми, а боровете си се люлеят ли, люлеят… а в главата ми кънти ” Още малко, Ивче… още 3 квадратчета… няма да се отказваш… още съвсем малко остава”… а боровете се клатят…. стигнах до върха… победен вик…

слязох 1-2 метра надолу и ми казаха да се пусна… ама как ще се пусна, аз съм на 10 метра височина… пуснах се и ме свалиха надолу малко по малко… като се озовах на твърда земя, ръцете ме боляха(както и още 2 дни след това), но чувствах такъв прилив на адреналин, че можех да изтърча Сопот-Розино и обратно без проблем.

Но тъй като Сопот е най-доброто място в България за скачане с парапланер, атракциите не спират до тук. При желание и финансова възможност да полетиш, това е възможно със SkyNomads. При добри атмосферни условия, може да скочиш с инструктор и да усетиш какво е да полетиш, а дори и може да запишеш няколкодневен курс по парапланеризъм.

И за да е екстремото преживяване пълно, може да се метнеш с бънджи от моста на Клисура или Розино (не е далече от Сопот).

И така, равносметката:
Adventure Park Shambhala – ок. 40лв.
Скачане с парапланер – 60лв.
Скачане с бънджи – 35лв.

И така… мисля следващото лято вместо една седмица на море да прекарам 2-3 дни в Сопот :)

Като цяло почивката беше точно това, от което имах нужда – много сън (до 1-2 следобед….ммммм), мързел и разходки. Мисля, че снимките ще са по-впечатляващи от моите описания.

Накратко:

Хотел Черно Море
Много добро място за почивка във центъра на Варна. На приличната цена от 56лв за двойна стая, получаваш страхотен изглед, закуска (който е навит да става от 7 до 10 сутринта… аз не съм), лелка, която всеки ден ти оправя леглото и ти сменя кърпите, телевизор с кабелна, радио Респром (в нашия случай, не работеше) и разбира се топла вода, без някоя бабка да ти се кара, че се къпеш по няколко пъти на ден.

Happy

Наистина страхотно обслужване. Питат те дали желаеш нещо за пиене, докато гледаш менюто. Докато си чакаш поръчката, можеш да четеш списание “Блясък” или “Мениджър”. Постоянно усмихнат персонал, който се грижи изцяло, да не ти липсва нищо и се интересува харесало ли ти е яденето/салатата….. как да не им оставиш добър бакшиш :)

Ресторантът на върха на х-л Черно Море

Прекрасна гледка към цяла Варна от 15тия етаж на хотела. Малко соц. стил, но с добро обслужване, хубаво виенско кафе и гигантски вкусно приготвени порции :)

Плажът

Във Варна е поносимо мръсен, докато този на св.Константин и Елена си заслужава наистина. И водата и пясъка са чисти и е много по-приятен, отколкото този във Варна.

Последния ден се разходихме до Сопот, Карлово и Розино. В Карлово, освен къщата на Левски, спокойствие, чист планински въздух ( и улица П.Събев) има много красиви фонтани в центъра на града, спасяващи хората от невъобразимите жеги :)
За Сопот и Shambhala, вижте следващия пост :)

Тази година почивката на море прекарах във Варна, 6 нощувки, само 4 плажа, минимален тен (да не кажа – никакъв) и много приятни емоции и 1 ден при баба и дядо на Розино.
Като за начало ще започна с впечатленията от родните влакове:

The good side of БДЖ:

За първи път се возих във спален вагон. Взехме си 1ва класа, защото са по 2ма човека в спално купе (въпреки че има 3 легла). Приятната изненада беше, че е по-чисто отколкото очаквах, което разбира се не значи идеално чисто, но все пак е приемливо. Представях си спалните купета малко по-широки, а те са толкова тесни, че има място само колкото да се обърнеш. Като цяло 8 часа пътуване в спално купе е за предпочитане пред 6 часа сгърчване на автобусна седалка.

The dark side of БДЖ:

Дотук с приятните впечатления …

Тъй като решихме да скъсим с един ден престоя на морето и да отскокнем до баба и дядо на Розино, и да разгледаме Карлово и Сопот, трябваше да си купим билет за влака до там. Вече бях погледнала в сайта на БДЖ как точно става придвижването(бързия влак Варна-София до Карлово и от Карлово – пътническия за София, който спира и в Розино)… и … отиваме на варненската гара за билети. Там има 3 гишета, на едно от кото имаше хора, а на другите две лелките се правеха, че не ни виждат.
Ива: Работите ли?
Лелка: Кажете какво.
И: 2 билета за с.Розино, Карловско.
Л: Това след коя спирка е?
И: ???? ами не знам //не би ли трябвало тя да ми каже
Л: Ами той сигурно влака не спира там.
И: Много ясно, че не спира, трябва да се прекачим на Карлово. //защо пак аз трябва да и го казвам
В този момент лелката започна да цъка с 2 пръста на един DOS-овски software и на мен ми се доплака. Напечата някакви билети и аз:
И: Ама не може ли 1ва класа? //разликата в цената е 3 лв, а в 1-ва класа е къде-къде по-просторно и малко по-чисто
Л: (Троснато) Ами до Карлово може.
И в този момент извади една папка (истинска, хартиена) и започна да рови…
Л: А запазени места искате ли?
И: Да.
Взе да отмята на едни листи местата…. В крайна сметка получихме заветните билети, но на тях не пише в колко часа се прекачваш, та се върнах да я питам и получих доста нелюбезен, но все пак информативен отговор.

Малко недоумения и въпроси свързани с БДЖ:

  1. Защо след като са се хванали да си направят такъв хубав и удобен сайт, лелките, които сигурно са там още от СОЦ-а (и си мислят, че никой не може да ги уволни, а ТРЯБВА! и се държат така все едно си натрапник, нарушаващ почивката им) цъкат с по един пръст на DOS-овски програми, които едва са вързани в някаква мрежа?
  2. Защо няма система за онлайн резервации на билети?
  3. Защо не уволнят бабките и не сложат някакъв нормален софтуер и не печатат нормални билети, на които да пише в колко часа, къде си сменяш влака?
  4. Или още по-добре… Защо уволнят лелките и не сложат автомати (както е в Германия) в които си пъхаш парите/картата и с няколко цъквания си получаваш билета.
  5. Защо във влака никой не ти казва коя е следващата спирка, а не да дебнеш всяка гара, дали е тази, която ти трябва. Има говорители в купетата, само някой трябва да си направи труда да запише нещо от рода на “Следваща гара Долно Нанагорнище” и да го пуска по говорителя в подходящия момент.

Това са някакви малки неща, които биха направили живота на клиентите на БДЖ доста по-удобен и ще им остава само да чакат радостния момент, в който и ние ще си имаме чисти влакове, които не смърдят и се движат със 220 км/ч като ето този:

:)

© 2013 iffi Suffusion theme by Sayontan Sinha