Понякога просто трябва да уцелиш момента:
Още от Matt Stuart
Вече малко повече от 2 дни съм в Йена и най-после имам свободно време, общи впечатления и last but not least – кирилица :)
Тъй като не съм имала все още време да се разхождам из самата Йена засега мога да споделя как върви обучението и каква е гледката от JenTower :)
Настанени сме в малки апартаметчета на 15минути път от JenTower с трамвая (български трямвай би взел същото разстояние за минимум 45минути). Йена е неголям за тукашните стандарти град. Има около 100 000 жители и 10 -20 ооо студенти. Най високата сграда в околността е JenTower(още наречена Intershop Tower). В момента се намирам на 20тия етаж (от 29 възможни) и гледката есенната гледка след дъжд през прозореца е просто приказна :-)
Тъй като ни обучават на блокове от по час и половина с 15минутни почивки между тях, нямам много време да чета какво става по света(google reader-a ми се пука по шевовете). Добрата новина е, че се очаква скоро да имам компютър и интернет в апартамента.
Харесва ми, че тук всичко е спокойно. Работния ден продължава 8 часа, в които се включва и обедната почивка, така че започвайки в 9, свършваш работа в 5 вечерта. Снощи опитах някаква странна почти безалкохолна бира (2.5%) с лимонов вкус. Гадна е! Немската клавиатурна подредба също е гадна. Аз знаех, че са разменени местата на “Y” и “Z” ама не е само това. Наистина е безумно наредено всичко. Добре че знам почти наизуст къде са всички символи, та с една смяна на клавиатурната подредба се оправих и не ми се налага да търся кое къде е. Така и не разбрах как се натиска символа “@”
Немската клавиатура Има и градинки на покривите на блоковете:
Това е засега от мен. Очаквайте още впечатления от красивата Йена, след като имам възможност да я разгледам :)
Нямам представа колко от вас са посещавали Коколандия, но ако сте виждали какво е, сега си представете нещо още по-огромно с окачени на 6-7 метра над земята мрежи (за да не се пребиете, ако паднете от някое от препятствията), с мнооого по-интересни и атрактивни препятствия. Това място се нарича Adventure Park Shambhala.
Оказахме се там случайно и в доста ветровит и облачен ден. Като видях Adventure Park-a очте ми буквално блеснаха, но тъй като облеклото ми включваше къса поличка, потниче и чехли, а и финансовото ми състояние, не беше цветущо (след цяла седмица на море), реших, че този път само ще гледам, а следващия ще се катеря :)
Все пак не се разминах само с гледане…. зачудих се за какво служи една 12 метрова мрежа и към мене се доближи един от работещите в парка и ми предложи да се кача.
“Ама аз не съм с подходяща екипировка”
“Ами най-много да ти се видят гащичките”
“Аз всъщност за чехлите си се притеснявам…”
“Ами ще се катериш боса”
…
нямах нужда от повече убеждаване, овързаха ме с въжета и…on the way to the top…
Както споменах, времето беше лошо… вятър, облаци…. тази мрежа вързана за 2 тънки бора, Ива минала 2/3 от пътя то върха крещи “Ама тези борове много се клатят, нали няма да се счупят” и получава отговор “Няма, спокойно”… 2 метра под върха, ръцете вече ме болят адски, мрежата се е огънала под тежестта ми, а боровете си се люлеят ли, люлеят… а в главата ми кънти ” Още малко, Ивче… още 3 квадратчета… няма да се отказваш… още съвсем малко остава”… а боровете се клатят…. стигнах до върха… победен вик…
слязох 1-2 метра надолу и ми казаха да се пусна… ама как ще се пусна, аз съм на 10 метра височина… пуснах се и ме свалиха надолу малко по малко… като се озовах на твърда земя, ръцете ме боляха(както и още 2 дни след това), но чувствах такъв прилив на адреналин, че можех да изтърча Сопот-Розино и обратно без проблем.
Но тъй като Сопот е най-доброто място в България за скачане с парапланер, атракциите не спират до тук. При желание и финансова възможност да полетиш, това е възможно със SkyNomads. При добри атмосферни условия, може да скочиш с инструктор и да усетиш какво е да полетиш, а дори и може да запишеш няколкодневен курс по парапланеризъм.
И за да е екстремото преживяване пълно, може да се метнеш с бънджи от моста на Клисура или Розино (не е далече от Сопот).
И така, равносметката:
Adventure Park Shambhala – ок. 40лв.
Скачане с парапланер – 60лв.
Скачане с бънджи – 35лв.
И така… мисля следващото лято вместо една седмица на море да прекарам 2-3 дни в Сопот :)
Като цяло почивката беше точно това, от което имах нужда – много сън (до 1-2 следобед….ммммм), мързел и разходки. Мисля, че снимките ще са по-впечатляващи от моите описания.
Накратко:
Хотел Черно Море
Много добро място за почивка във центъра на Варна. На приличната цена от 56лв за двойна стая, получаваш страхотен изглед, закуска (който е навит да става от 7 до 10 сутринта… аз не съм), лелка, която всеки ден ти оправя леглото и ти сменя кърпите, телевизор с кабелна, радио Респром (в нашия случай, не работеше) и разбира се топла вода, без някоя бабка да ти се кара, че се къпеш по няколко пъти на ден.
Happy
Наистина страхотно обслужване. Питат те дали желаеш нещо за пиене, докато гледаш менюто. Докато си чакаш поръчката, можеш да четеш списание “Блясък” или “Мениджър”. Постоянно усмихнат персонал, който се грижи изцяло, да не ти липсва нищо и се интересува харесало ли ти е яденето/салатата….. как да не им оставиш добър бакшиш :)
Ресторантът на върха на х-л Черно Море
Прекрасна гледка към цяла Варна от 15тия етаж на хотела. Малко соц. стил, но с добро обслужване, хубаво виенско кафе и гигантски вкусно приготвени порции :)
Плажът
Във Варна е поносимо мръсен, докато този на св.Константин и Елена си заслужава наистина. И водата и пясъка са чисти и е много по-приятен, отколкото този във Варна.
Последния ден се разходихме до Сопот, Карлово и Розино. В Карлово, освен къщата на Левски, спокойствие, чист планински въздух ( и улица П.Събев) има много красиви фонтани в центъра на града, спасяващи хората от невъобразимите жеги :)
За Сопот и Shambhala, вижте следващия пост :)
Последни коментари