Развръзката на драмата с батерия на a4ko се оказа малко неочаквана.
Цял ден уговорки да си намеря лаптоп със същата батерия и чудене да звъня ли в сервиза. Следобяда Heth ми даде съвет да flash-на BIOS-a и аз реших да пробвам. Вечерта си извадих flash-ката и тъкмо взех да я backup-вам за да я фоорматирам и да сложа новия BIOS и се сетих, че на нея има bootable Ubuntu, версия от преди половин година. Boot-нах от flash-ката и ХОП, батерията изведнъж започна да се зарежда… и продължи да се зарежда, и като извадих, кабела, лаптопа не изгасна. Спрях го. Махнах flash-ката. Пуснах да си зареди Ubuntu-то на a4ko и… батерията продължи да се зарежда и продължи да работи.
//няма да псувам сега в блога, и без това псувах предостатъчно вчера. ама ако някога имате подобни проблеми с батерията, имайте едно наум, че е възможно повредата да не е механична.
А4ko отказва да работи на батерия. Battery monitor-а казва, че няма такава. Въпреки, че цяла нощ стоя включен на ток, като му извадя кабела и пуффф-угасва. Ако не е включен в тока въобще не тръгва.
Може батерията да е заминала, но тъй като е на няма и година, не ми се вярва. Но все пак нямам мултицет, а и да имах, идея си нямам как се работи с него. Работя по въпроса да си намеря някой който да има същия лаптоп и да пробваме неговата батерия на моя или моята на неговия.
Ако се окаже, че не е от батерията, ще го нося в сервиза на acer да видят какво му е, само трябва да си намеря гаранцията.
—-
Освен това май ме гони предрожденденска депресия. Пак. Аман.
Леко подпийнала се возя на градския транспорт и ми е толкова унесено, че даже не ми се чете.
Отварям телефона, пускам jimm(icq клиента).
iffi: Pytuvam
iffi: Baaaavno
iffi: Razkaji mi prikazka
Канев: за какво приказка?
iffi: Sharena
и приказката започна:
Ми имало едно време една шарена
тя винаги се чудила защо всички толкова се впечатляват че е шарена
първо си мислела че я бъркат с шарана, ама се оказало, че все пак не я мислят за риба
Тя често се чудела какво ли би било да е монохромна или поне сепия
макар че и мисълта за сепията не звучала много добре, защото пак можело да решат че тя е някаква риба
то сепия-риба, шаран-мекотело, не е чак толкова да лесно да се реши
та шарената един ден ударила една десатурация и станала черно бяла
оказало се голяма грешка, щото народа на шаренко се радва
пък и като си черно бял и белите и черните те мразят
та в крайна сметка шарената(вече черно-бяла) решила да се тонира
тонирала се черно-бялата, ама все не се получавало
стане червена, костовистите я намразят
пробвала със зелена, ама така никой не я взимал насериозно
в крайна сметка решила да стане отново шарена
обаче то от монохромно и тонирано трудно се става шарена
тук на вече не-шарената и се дощяло да беше станала сепия
сепиите поне имат пипала и могат да си сменят лесно цвета
даже могат да си правят патърнчета
и могат да се сливат с морското дъно
та в крайна сметка шарената решила, че май по-добре да участва в приказка за шаран, че той по-близо до сепията, която явно е ултимативна като цветова репродукци
и има пипала
и така нептуне честити идва антракта на тази приказка
може някоя друга нощ да продължим с историята на шарен шаран, който хванал шарка докато се ширил из шладководните ширини
ди енд
Ако някой иска да напише продължение, да направи литературен анализ или да ми разкаже нова, feel welcome :-)
P.S. рибките на снимката са koi-чета, които се срещат по разни аквариуми насам-натам. Много са гальовни и с удоволствие някой ден бих си купила огрооомен аквариум с кои-чета(или кои-ове). А след малко четене за кои-четата се оказва, че те са, просто са шарени шарани :-)
Скъпи мъже, знаете ли какъв е най-най-най-лошият начин да се опитате да поканите жена на кафе?
Представете си следната ситуация.
Вечер. Тъмно. Последният градски транспорт спира на спирката и жена слиза от него тръгва да се прибира вкъщи. Когато тя върви зад вас, не си мислете че го прави защото ви е харесала и иска да ви заговори.
Тя бърза да се прибере вкъщи. Но не иска да ви изпреварва. Предпочита да върви зад вас за да вижда през цялото време какво правите, а не да се изненада от някое по-рязко движение или шум, ако сте зад нея.
Не забавяйте ход. Не спирайте. Не се обръщайте. Не я заговаряйте.
Най-умното нещо, което можете да направите е да се отдалечите бързо. Даже ако има отсрещен тротоар, минете там.
Ако все пак сте достатъчно глупав да спрете и да се обърнете, и да й се усмихнете, тя забавя крачка не защото умира от желание да ви каже “Здрасти”. Continue reading »
Сватба-сватба, метълска сватба, супер сватба :)
Вчера беше сватбата на Антон и Галя Титови. Аз се озовах там като тяхна позната и нещо като придружителка на крокодила (Ани каза, че трябва да започна да взимам такса “Придружител на IT-та без приятелки по официални събития”).
Решихме да сглобим доста забавен подарък (и се надявахме да не го отварят по време на сватбата и да не ни изгонят) – 2 шепи презервативи, лубрикант, вратовръзка, белезници, антифони, семеен кодекс и подробна документация за употреба на всичко това. Зеленият експлоататор прати брат си да купи половината подарък, аз да купя другата половина, а той отиде да краде булка. Накрая опаковахме всичко в едно парче черен плат и го вързахме с панделка. А другите гости, които бяха около нас ни обявиха за луди. Те хората подаряваха много по-нормални неща – луксозни сервизи, gps-и, изпълнения на групи на живо, а ние… survival kit за брачния живот :)
Церемонията в гражданското беше доста бърза, стегната и приятна. Жената, която я водеше говореше доста тихо. Имам подозрения, че това се е дължало на факта, че Антон преди това й е изкарал акъла, че не разбира български, като започнал на руски да моли Галя да му превежда какво говори жената.
След ритуала се запридвижвахме към ресторанта. Запознах се със Сребрин, който твърдо отказваше да повярва, че жените програмисти съществуват, че аз съм от тях и още повече, че в нашия java отдел сме 4 жени, две от които руси.
За партито беше запазена зала в един хотел, имаше музика наживо, добър DJ, минимално количество ритуали, малко караоке и много рок и танци. Един от подаръците беше живо изпълнение на група Булгара, които свириха страхотно. Младоженците минавайки по масите ни подариха по един пъзел, който аз и Ирина доста се измъчихме да наредим. Крокодила май си тръгна първи, още преди мятането на букети и жартиери. А последните гости танцувахме до към 2 след полунощ и дояждахме и допивахме до към 3, отнасяйки след това, част цветята, които бяха украса на масите. Сутринта Ани и Ели като видели цветята, които съм донесла, помислили, че съм хванала букета и бяха готови да ме бъзикат много.
За съжаление ме домързя да си взема фотоапарата, така че нямам снимки да покажа колко хубави бяха булката и младоженеца :)
Ходим по улицата с Ели. Двама с качулки пият бира на тротоара, пушат и си говорят. Минаваме покрай тях.
Качулка1: Добър вечер момичета. Как сте?
Ние: Добър вечер.
//минаваме без да кажем нищо повече и сме се отдалечили вече на около 2 метра
Качулка1: Аз съм добре, вие как сте. ДА ВИ ЕБА У ГЪЗЪ ДА ВИ ЕБА.
Последни коментари