Има една Ива Иванова, която ще се жени на 11.09.2010г. (най-вероятно в Поморие), ако някой я познава, моля да ѝ каже да се свърже с мен.

Надълго:

Преди известно време започнах да получавам разни странни мейли за регистрации, в сайтове, които не съм си правила, снимки от разни хора. Игнорирах ги като спам, до момента, в който не получих мейл от моя адашка (Ива Иванова), чиито email адрес беше същия като моя, само с един добавен символ накрая. Тя ми казваше, че част от кореспонденцията ѝ пристига при мен и ме помоли да ѝ препращам писмата.
Препратих ѝ всичките писма, които не изглеждаше като да са за мен и продължих да препращам и в бъдеще – регистрации в сайтове, мейли от курсове и т.н.

Миналия ден получих email с прикачени 49 снимки на известни личности в хубави рокли, с покана да ги принтирам за да ги показваме на шивачката. “WTF, каква ли занимавка е било прикачването на 49 снимки към 1 мейл”. Препратих на го адашката.
Вчера получих друг мейл

“Здравейте Ива,

Приложено изпращам примерни менюта за Вашето сватбено тържество  11.09.2010г.
С пожелание за хубав ден оставам на разположение и в очакване на Вашия коментар.”

“WTF, някой иска да се жени за мен без да разбера”. Отново препратих мейла на адашката ми и ѝ честитих за щастливото събитие.

Тя ми отговори обаче, че нито роклите нито менютата за сватба са за нея.

Остава въпроса “За кого са тогава?”
Моля, ако някой познава Ива Иванова, която ще се жени на 11.09, да ѝ каже да се свърже с мен, за да ѝ препратя мейлите, както и тези, които най-вероятно ще получавам в бъдеще.

снимка-wikipedia

Купихме си билети за концерта на Елтън Джон буквално 25 часа преди събитието. Голямо чудене беше ходи ли ни се, как ще се прибираме и т.н. Стадиона освен, че е на майната си, оказва се, че скоро има шанс да се разпадне. Имаше огромни табели, че е ограничен достъпа до някои места, защото козирката може да падне и наистина част от местата бяха покрити с черен плат, но това не спря хората по време на концерта да заемат и част от тези места. За сметка на това на тревата имаше предоволно място и човек можеше при добро желание да седне и дори да легне на тревата, докато сър Елтън му пее „на ушенце“ :-)
Самия концерт беше чудесен, като изключим безобразния на моменти звук (дори аз го забелязах, а не е като да имам много музикален слух). Искрено желая тон-режисьора да си намери някакво друго занимание (например да коси ливади) и никога повече в живота си да не докосва аудио техника.

Извода за мен от целия концерт е, че сър Елтън трябва да бъде слушан в зала (в събота имам рожден ден, ако някой иска да ми подари билет за негов концерт в Royal Albert Hall , много ще му се зарадвам :-) )

P.S. Чудя се, ако повечето хора се бяха заслушвали в текста на Sacrifice, дали щяха да се гледат влюбено по време на тази песен :-)

Разбира се и двете неща са супер досадни за повечето возещи се, особено фотоклетките, които костват забавяне от по 5-10 минути на спирка в по-натоварените часове.

Очаквах някъде до около месец, да измислят някакъв хак на системата и даже се хванах на бас с един от коментаторите под предния пост, на по 3 бири, че до 3 месеца системата ще спре да работи… и воала! само една седмица след въвеждането на новите автобуси, имаме patch:

Това на снимката е половин стикер (от тези до седалките, където показват, че това са места за родители с деца), залепен върху фотоклетката. Другата половина от стикера беше залепен на другата врата.

…

Добрата новина е, че хората свикват да ползват бутоните. И може би поне те ще останат функциониращи.

Междувременно хората в автобуса станахме доста близки. Имаше разговори колко са хубави и неподходящи са тези автобуси в случая, смеехме се на изнервените хора. Едно момче обясняваше, че автобусите си имали капацитет и затова са тези фотоклетки, за да не се превишава и да не се чупят. Хората се възмущаваха все пак как са чакали по половин час.
И така автобуса стигна почти до Дружба, когато се чу откъм една от седалките.
“Не бе бутай ма Мърлоо!”
Всички се огледаха. на седалките, които са две двойки, една срещу друга, от едната страна беше някаква леля с бяла, пухкава шапка и носна кърпа пред устата, която крещеше на някакво младо момиче.
“Какво ме буташ, я се свий малко! Мнооого си дългокрака, а!”
Половината автобус се подхилкваше тихо, а момичето помоли да не я обиждат. Но това предизвика обратната реакция.
“Не ме бутай по дясното коляно, мааа! Прибери си краката!”
И млъкна. Автобуса взе лека полека да се опразва. Вратите вече се затваряха, но пък колкото по-малко хора оставаха, толкова повече не бяха разбрали, че вратата се отваря с копче и се оглеждаха неразбиращо какво става.
—-
Тази сутрин автобусите също бяха нови, но на някой му беше дошла гениалната идея, да пусне сутринта, когато хората отиват на работа, малки автобусчета. Които още на 3-тата спирка са претъпкани. Добре че съществува GPS сайта на градския транспорт, та като видяхме претъпкания автобус сутринта, погледнах, че след 3 минути идва още един. Той беше почти празен, но на следващата спирка естествено се напълни и пак започна да се случва fun-a с вратите. Едни момичета на (13-14 може би), започнаха да коментират:
“Този шофьор е толкова некадърен, не може да се научи да се оправя с новите автобуси”
Другата:
“Еми той сигурно е циганин, какво очакваш”
—-
Та така. Новите автобуси са прекрасни, но ако живеехме в Германия. Въпреки, че на мен цялата история ми беше адски забавна, съм готова да се обзаложа, че до месец (може би и по-скоро), вратите ще се отварят и без stop бутон и фотоклетките ще са деактивирани.

Обаче се оказа, че една такава поръчка може да се превърне в драма в 3 действия, без щастлив край.

Главни действащи лица:

iffi – фен на онлайн търговията и на театъра + още 4 човека
bgbileti.com – сайт, който (на теория) предоставя възможността човек да си купи билет за театър (и разни каки работещи за сайта)
Камен Донев и постановката му “Възгледите на един учител за народното творчество” – основна причина за сблъсъка между антагонистите.

ПРОЛОГ

Бях открила bgbileti преди доста време, но тогава предоставяха възможност да си купуваш билети за театър само с някаква специална карта, която трябва да поръчаш и да вземеш от някъде и после да ходиш по-рано преди постановката за да си вземеш билетите… и тн… идеята не ме кефи и реших да изчакам, ако някой ден решат да продават билети по нормален начин – чрез куриер или чрез принтиране с баркод например.

А за постановката Пешо, който я е гледал два пъти, ми беше казал “Гледал съм я в Пловдив на последния ред и в НДК на първия, в Пловдив бях по-близо до сцената и се забавлявах повече”.

И така една вечер в средата на октомври по някаква случайност отварям bgbileti.com и забелязвам надпис: “поръчай билет НОВО”. “Яааа явно са решили да направят поръчка на билети онлайн, я да видим нещо интересно, за което да си поръчаме билети… я в края на ноември ще има Камен Донев в Пловдив…” и след 10тина минути обсъждане, вече бях поръчала 5 билета за постановка след месец и половина в Пловдив. Излезе ми екран, че ще получа мейл с линк за потвърждение на поръчката. Дойде мейла. Кликнах на линка.

ДЕЙСТВИЕ I

Минаха седмица, две, три, билети не идват, а постановката наближава. Изравям някакви телефони от сайта и един понеделник и се обаждам. “Здравейте, на 16 октомври поръчах билети за Камен Донев за дата…. и тн…” една любезна кака ме пита кликнала ли съм на линка от мейла, казах, че съм кликнала. Тя обеща да пита колегите и да ми звънне на другия ден – вторник.

Вторник дойде, никой не ми се обади, звъннах пак, пак същата кака вдигна, обясних й за какво се обаждам, тя каза, че колегите са й оставили бележка, че са ми запазили двата билета(?),
“Ами аз съм поръчала 5 билета, а не 2″
и жената, каза “Добре” и обеща да ми се обадят, за да ми кажат кога ще ми ги доставят.

До петък никой не ми се обади, така че реших да звънна пак. Този път ми вдигна друга кака, която още на 1вото ми изречение заяви, че билети за тази постановка няма и аз съм се объркала. Аз обясних цялата история, при което попаднахме в някакъв абсурден диалог, в който тя ми се караше, че аз не съм никакъв клиент, щом нямам специалната карта и щом никой не ми се е обадил, значи не трябва да имам претенции и от какъв зор въобще я занимавам като нямам карта. Аз междувременно питах за какво тогава е тази опиця на сайта и този мейл, който съм получила. Тя ми се скара, че този мейл бил автоматично генериран и никакви гаранции не ми дава и аз въобще не съм клиент и нямам никакви права да претендирам за каквито и да е билети. След около 15 минути повтарящи се горния разговорг ми каза, че “Да, разговорът се записва. Да, слуша се от мениджър и мениджърите такива работи не ги интересуват”

Доста разстроена след това, премислях опциите какво да правя и ми хрумна, че вместо да се карам с мениджъри, да чета закона за защита на потребителя и други такива варианти, да хейтя в блога, мога да реша нещата по-мирно. Сетих се за познат, който се оказа, че работи за сайта, и се разбрахме да ми запази 5 билета за 21 декември, когато е 150 представление и ще е много яко. И за по-лесно ще ги остави на касата на театъра на мое име, та направо преди постановката, минаваме, плащаме ги и влизаме.

ДЕЙСТВИЕ II

Този декември снегът отново ни изненада, както всяка година и дори по градските пътища беше страшно. На 19-20 беше паднал много сняг и се чудехме колко време ще ни трябва за да стигнем до Пловдив, започнаха едни уговорки кой да излезе от работа в 2 следобед, кой в 3, от къде ще минаваме, за да може в 4 и нещо вече да излизаме от София. Мен ме гонеха едни deadline-и та ми минаваха, черни мисли, как ще пратя хората да гледат постановката без мен и да ми я разкажат после, ама нали билетите са на мое име, та поработих събота и неделя, с идеята в понеделник-на 21.дек. да изляза по-рано от работа.

Всички планове обаче се оказаха излишни (как иначе ще имаме 3 действия и нещастна развръзка ;-) ). Към обяд на 21 ми звънят по телефона от bgbileti: “Ами касиерките предпочитат да си продадат билетите пред това да задоволяват капризите на любители на театъра като вас… но можем да ви пратим 5 билета за 28 януари за наша сметка. Ще ви таксуваме само 2 лева за обслужване”.

Ми ок, изпуснахме 150тото представление, ама здраве да е, ще си свърша спокойно работата и няма опасност да закъсаме някъде посред Тракия. Обадих се на хората, че плана пропада.

ДЕЙСТВИЕ III

На 5 януари статусът на поръчката ми все още беше “Изпратено” (и разбира се “Неполучено”), а след още няколко дни получих ново телефонно обаждане. Стори ми се, че беше същата кака, с която се карахме клиент ли съм или не. Куриерите били идвали два пъти, но аз не съм си била поотърсила билетите и затова им ги били върнали. Кога са идвали два пъти тия куриери? Защо не са ми звъннали? Нали изрично съм казала да ми звъннат, когато са пред входа, защото няма как да влязат в сградата. “Не вярвам да не са ви били звъннали!”. “А да не са объркали телефона тогава на мен никой не ми е звънял”(още повече пък 2 пъти). Не го били объркали, защото тя звъняла на телефона написан на бележката. Щяла да прати билетите още веднъж, ама ако пак не си ги потърся(!), нямало какво повече да направи.

ЕПИЛОГ

Ха сега познайте стигнаха ли до мен билети и някой от bgbileti поинтересува ли се въобще дали и защо не са пристигнали.

И така на 28.I.2010 трябваше 5 човека да гледат постановка с билети поръчани на 16.X.2009 и нестигнали до нас 3 пъти.
И с пощенски охлюв да ги бяха пратили тези билети, щяха да пристигнат.

Колегите ми, които бяха свидетели на целия цирк “ще ходя на театър – няма да ходя на театър” дори взеха да се майтапят с мен, да помоля някой да запише спектакъла и да си го гледам пиратски вкъщи.

—–

Не ме интересува колко добре работи системата с карта. Аз не искам да си купувам карта, да ида от някъде да я взимам, да ми заема място, да трябва да я регистрирам, да трябва да я зареждам с пари и после да трябва да ходя предварително да си взимам билетите от касиерки. Няма значение какви отстъпки предлагат, идеята не ме кефи. Преглътнала съм факта, че билетите с “такса обслужване” и “доставката” се оскъпяваха в 10лв. Обаче за фирма, в която очевидно не се следят поръчките, няма комуникация между служителите, не работят с нормални куриери и тези, които разговарят с клиентите са грубияни, теорията за щастливия онлайн потребител, трудно ще проработи на практика..

В крайна сметка, най-вероятно ще помоля Пешо и Биляна да ми купят билети за някое следващо представление, когато ходят до Пловдив, а аз ще продължа да пазарувам книги, техника и билети за концерти онлайн, но покупката на театрални билети си остава по стария начин.

Имах около десетина плочи, а при баба и дядо на Сопот имаше още много. Не ми даваха да си ги нося в Габрово и затова много обичах да ходя там и да слушам всички плочи, които имаха (които бяха много повече от моите). Да не говорим, че грамофонът там беше много як – с радио и с едни бели големи копчета и две големи врътки, приличаше ми на нещо средно между пиано и компютър и много обичах да щракам копчетата.

От всички приказки най-много обичах плочите с тези на Шехерезада (преди няколко години като разбрах, че такава историческа личност не е съществувала, ми стана много тъпо). Май “Абаносовият кон” може да се каже, че ми беше любима. С времето грамофонът и касетофонът вкъщи се повредиха и наскоро започнах да се замислям колко малко, от тези приказки които съм слушала, помня.

Снощи преди да задремя реших да видя какво ново има в twitter (пристрастена съм, знам, няма спасение за мен вече :) ) и попаднах на линк, който Све беше пуснала към детски приказки. Ухаааа, всички приказки, които някога съм слушала, абсолютно всяка една която можеше да ми хрумне, я има там. Дори и такива, които съм забравила, че някога съм ги имала. И още много други, които не бях чувала. Направо се просълзих от кеф, изслушах “Дядо и ряпа” и си пуснах “Абаносовият кон”. Заспала съм някъде още в началото, но довечера имам намерение да изслушам и нея и “Аладин и вълшебната лампа”, и “Том Сойер”, и “Без Дом”, и “Д-р Дулитъл”, и “Котаракът в/с чизми”( помня как във 2ри клас имахме егати спора със съучениците, дали котаракът е “В” чизми или “С” чизми :-) )… Е едва ли ще мога всичките да ги изслушам за една вечер, ама с две думи не мога да си намеря място от радост :-)

Све, много те обичам, обещавам следващия път като се видим да те черпя, каквото и колкото искаш :-)

И така някъде към 21:30 вечерта се събрахме в един ъгъл, пихме бира и дискутирахме сигурен код. Крокодила по едно време се умори и беше сменен от Мариан. Аз – като някакъв журналист само им врях GSM-a си до устите, за да не изпусна нещо за записа. За да добиете представа – изглеждахме горе-долу така:

Не можахме да обсъдим целия план така че, остана какво да се говори и за следващия път.
Получи се доста забавно и наистина смятам, че ще е полезно да се правят такива събирания (макар че определено ИББ не е най-подходящото време/място за това). Честно казано мисля си, че в крайна сметка ще се случи така че ще се съберем още няколко пъти и после ще се окаже, че всеки е зает и срещите ще се разредят и накрая просто ще престанат да се състоят.
Но засега ще записвам, докато още го има ентусиазма :-)
Записите може да чуете тук. Ако има някой желаещ да ги транскрибира, да се обажда :)

* Ако не сте чували какво е Openfest, ако не знаете какво е, вижте това видео и се изяжте от яд че сте изпуснали ето тази торта :-)

От 2-3 години имам навика да нося книга навсякъде с мен, за да чета, когато чакам някъде или докато се возя в автобуса(миналата година даже смених дамската чанта с раничка, за да не ми тежи само на едно рамо). В момента чета “Свят, населен с демони” на Карл Сейгън.

Качих тази вечер в полупразния тролей и разбира се, първата ми работа беше да си намеря достатъчно светло място и да се настаня удобно за четене. Тъкмо бях стигнала до един интересен паралел между хората обладавани от демони през средновековието и отвличаните от НЛО в настоящето. Докато вадех книгата, забелязах, че една жена се оглежда къде да седне, избра си мястото до мен. Докато си четях, с периферното си зрение видях, че гледа книгата ми. След малко попита:

- А вие от коя църква сте?
- Амииии… от никоя… тази книга, всъщност прави точно обратното, обяснява защо тези неща не са верни, като НЛО  и дава доста по-правдоподобно обяснение на обсебените от демони в миналото, например.
Около минута пауза. Наведе се да погледне корицата.
- А кой я е писал?
Обръщам корицата така, че да се види:
- Ами, Карл Сейгън, той е американски учен – астроном.
Отново пауза.

- Той го е написал, за да вземе парички, да знаете. Вие сте младо момиче, това на което трябва да се доверявате е Библията. Тя е единственото, което е останало от тогава, та чак до наши дни… всичко друго, което се пише по книги и по вестници се прави за да печелят парички. И тази книга също, ще видите.
Хората от предната седалка се обърнаха да погледнат какво става. Последва малка пауза.
- Идете в някоя църква и вземете Библията, във всяка църква я има.
- Всъщност, различните църкви, внасят леки интерпретации и промени.
- Няма интерпретации, идете в която искате църква, вие сте младо момиче, трябва да се доверявате на Библията. Разликата е, че в православната църква се палят свещи, а в евангелската говорят. Все е за Бога, на който всички му честваме рождеството. Прочетете Библията.
Взех да се замислям, дали да не й кажа, че имам един приятел, който има подредени Библията и Корана една до друга в библиотеката си, на реда с най-тъпите книги и все се каня да му ги поискам да ги прочета. Реших, че е по-добре да й го спестя.
- Жалко, че не нося една Библия да ви я дам, да я прочетете…
- Няма нужда, който има желание да си я намери, ще намери начин.
Тя сякаш не ме чу и продължи:
- …за друг път ще си нося… Дойде ми спирката, лека вечер.
- Лека вечер.

След това продължих да чета и  попаднах на цитат от обяснение на някакъв теолог, защо според него извънземен живот не съществува:

“… Светото писание разглежда Земята като център на Вселената… Според апостол Петър, “подскачащ от планета на планета” Спасител е немислим (…) Ако имаше такъв[разумен живот на други планети],  кой би изкупил греховете на тези същества? Със сигурност не Христос… Преживявания, които не съответстват на Светото писание, винаги трябва да бъдат отхвърляни като лъжливи. Библията има монопол върху истината.”

Напазарувах си разни неща за колело, като фар, светлоотразители, километраж, огледало за обратно виждане. За РД-то ми бяха подарили каска. Само звънче/тромба нямаха в магазина та се чудя от къде да си купя. Имаха само “тромба, с която може да пръснеш 2-3 сърца“, но реших че още ми е рано за такава. Остава да си купя помпа и нещо за смазване на веригата.

На връщане решихме да минем през ловния парк, обаче не знаехме пътечките. От ресторант “Ловен парк” имаше 3, които водят навътре в гората. Едната беше задънена още отначало. Хванахме 2-рата и си направихме малко offroad каране. И тъкмо си мислех “защо не вземат да направят една велоалея през този чудесен парк” и се озовахме на малко по-широко място където някакви хора си бяха опънали една голяма палатка. Имаха някакви туби. Подминахме палатката и се озовахме при едно дере и нямаше път по-нататък. А до ръба на дерето – проснати една върху друга някакви одрани кожи да се сушат (на една доста внушителна купчинка с разни колове забити в нея). Понеже не можах да взема бързо острия завой, забавих, спрях и погледнах надолу и на земята имаше една купчина – черепи на животни набити на колове и оставени един върху друг на земята. В този момент започнах да визуализирам всички филми на ужасите, които съм изгледала през живота си(а те са доста). Взех да си представям как ония от палатката ще дойдат с ножовете, с които са одрали животните и … дерето изглеждаше доста подходящо място никой никога да не те намери… абе бая се стреснах, още повече че Канев беше тръгнал някъде напред и въобще не беше видял черепите, та го извиках да се върне и му ги посочих с поглед. Отстрани пък имаше някакви големи найлони пълни с кръв(или органи, не знам). Хората от палатката обаче не изглеждаха особено притеснени, че двама идиоти с колелета се мотаят наоколо и продължаваха да си говорят и въобще не ми обърнаха внимание.
Тъкмо обърнахме колелетата и взехме да се връщаме и минахме покрай 3-4 момчета, които пък нещо си пиеха и си пушеха и си говореха, аз нещо се замотах защото имаше някакви излезли високо на повърхността корени на дърветата. Та докато се бавех около тях въображението ми допълнително се развихри за неприятни изходи от цялата ситуация. Като излязохме в крайна сметка от гората си отдъхнах. Хванахме 3-тата пътека покрай ресторанта “Ловен парк”, която се оказа правилната :)

В крайна сметка като се прибрах бях яко слънчасала и всичко ме болеше, но съм happy, че вече си имам колело :-)