Разбира се и двете неща са супер досадни за повечето возещи се, особено фотоклетките, които костват забавяне от по 5-10 минути на спирка в по-натоварените часове.

Очаквах някъде до около месец, да измислят някакъв хак на системата и даже се хванах на бас с един от коментаторите под предния пост, на по 3 бири, че до 3 месеца системата ще спре да работи… и воала! само една седмица след въвеждането на новите автобуси, имаме patch:

Това на снимката е половин стикер (от тези до седалките, където показват, че това са места за родители с деца), залепен върху фотоклетката. Другата половина от стикера беше залепен на другата врата.

…

Добрата новина е, че хората свикват да ползват бутоните. И може би поне те ще останат функциониращи.

Междувременно хората в автобуса станахме доста близки. Имаше разговори колко са хубави и неподходящи са тези автобуси в случая, смеехме се на изнервените хора. Едно момче обясняваше, че автобусите си имали капацитет и затова са тези фотоклетки, за да не се превишава и да не се чупят. Хората се възмущаваха все пак как са чакали по половин час.
И така автобуса стигна почти до Дружба, когато се чу откъм една от седалките.
“Не бе бутай ма Мърлоо!”
Всички се огледаха. на седалките, които са две двойки, една срещу друга, от едната страна беше някаква леля с бяла, пухкава шапка и носна кърпа пред устата, която крещеше на някакво младо момиче.
“Какво ме буташ, я се свий малко! Мнооого си дългокрака, а!”
Половината автобус се подхилкваше тихо, а момичето помоли да не я обиждат. Но това предизвика обратната реакция.
“Не ме бутай по дясното коляно, мааа! Прибери си краката!”
И млъкна. Автобуса взе лека полека да се опразва. Вратите вече се затваряха, но пък колкото по-малко хора оставаха, толкова повече не бяха разбрали, че вратата се отваря с копче и се оглеждаха неразбиращо какво става.
—-
Тази сутрин автобусите също бяха нови, но на някой му беше дошла гениалната идея, да пусне сутринта, когато хората отиват на работа, малки автобусчета. Които още на 3-тата спирка са претъпкани. Добре че съществува GPS сайта на градския транспорт, та като видяхме претъпкания автобус сутринта, погледнах, че след 3 минути идва още един. Той беше почти празен, но на следващата спирка естествено се напълни и пак започна да се случва fun-a с вратите. Едни момичета на (13-14 може би), започнаха да коментират:
“Този шофьор е толкова некадърен, не може да се научи да се оправя с новите автобуси”
Другата:
“Еми той сигурно е циганин, какво очакваш”
—-
Та така. Новите автобуси са прекрасни, но ако живеехме в Германия. Въпреки, че на мен цялата история ми беше адски забавна, съм готова да се обзаложа, че до месец (може би и по-скоро), вратите ще се отварят и без stop бутон и фотоклетките ще са деактивирани.

От 2-3 години имам навика да нося книга навсякъде с мен, за да чета, когато чакам някъде или докато се возя в автобуса(миналата година даже смених дамската чанта с раничка, за да не ми тежи само на едно рамо). В момента чета “Свят, населен с демони” на Карл Сейгън.

Качих тази вечер в полупразния тролей и разбира се, първата ми работа беше да си намеря достатъчно светло място и да се настаня удобно за четене. Тъкмо бях стигнала до един интересен паралел между хората обладавани от демони през средновековието и отвличаните от НЛО в настоящето. Докато вадех книгата, забелязах, че една жена се оглежда къде да седне, избра си мястото до мен. Докато си четях, с периферното си зрение видях, че гледа книгата ми. След малко попита:

- А вие от коя църква сте?
- Амииии… от никоя… тази книга, всъщност прави точно обратното, обяснява защо тези неща не са верни, като НЛО  и дава доста по-правдоподобно обяснение на обсебените от демони в миналото, например.
Около минута пауза. Наведе се да погледне корицата.
- А кой я е писал?
Обръщам корицата така, че да се види:
- Ами, Карл Сейгън, той е американски учен – астроном.
Отново пауза.

- Той го е написал, за да вземе парички, да знаете. Вие сте младо момиче, това на което трябва да се доверявате е Библията. Тя е единственото, което е останало от тогава, та чак до наши дни… всичко друго, което се пише по книги и по вестници се прави за да печелят парички. И тази книга също, ще видите.
Хората от предната седалка се обърнаха да погледнат какво става. Последва малка пауза.
- Идете в някоя църква и вземете Библията, във всяка църква я има.
- Всъщност, различните църкви, внасят леки интерпретации и промени.
- Няма интерпретации, идете в която искате църква, вие сте младо момиче, трябва да се доверявате на Библията. Разликата е, че в православната църква се палят свещи, а в евангелската говорят. Все е за Бога, на който всички му честваме рождеството. Прочетете Библията.
Взех да се замислям, дали да не й кажа, че имам един приятел, който има подредени Библията и Корана една до друга в библиотеката си, на реда с най-тъпите книги и все се каня да му ги поискам да ги прочета. Реших, че е по-добре да й го спестя.
- Жалко, че не нося една Библия да ви я дам, да я прочетете…
- Няма нужда, който има желание да си я намери, ще намери начин.
Тя сякаш не ме чу и продължи:
- …за друг път ще си нося… Дойде ми спирката, лека вечер.
- Лека вечер.

След това продължих да чета и  попаднах на цитат от обяснение на някакъв теолог, защо според него извънземен живот не съществува:

“… Светото писание разглежда Земята като център на Вселената… Според апостол Петър, “подскачащ от планета на планета” Спасител е немислим (…) Ако имаше такъв[разумен живот на други планети],  кой би изкупил греховете на тези същества? Със сигурност не Христос… Преживявания, които не съответстват на Светото писание, винаги трябва да бъдат отхвърляни като лъжливи. Библията има монопол върху истината.”

Качулка1: Добър вечер момичета. Как сте?

Ние: Добър вечер.

//минаваме без да кажем нищо повече и сме се отдалечили вече на около 2 метра

Качулка1: Аз съм добре, вие как сте. ДА ВИ ЕБА У ГЪЗЪ ДА ВИ ЕБА.

Канев, който е относително ентусиазиран по японската култура, и с около година практически опит в правенето на суши, ми разреши да снимам сушиправенето.

Традиционното суши всъщност представлява ферментирала риба и ориз поръсени със сол. Благодарение солта и на ферментацията на ориза, от който се получавал оризов оцет и попивал в рибата, тя можела да се съхранява дълго. След това ориза се изхвърлял и се е консумирала само рибата.

Днес съществуват различни видове суши, като най-разпространеното може би е Makizushi, което представлява риба завита в ориз и пресовани водорасли(нори), ориза разбира се не се изхвърля и всяко парче суши се яде на една хапка(няма да обяснявам каква свинщина става, ако се опита човек да прегризе парче по средата :) )

Ако сте опитвали суши в ресторант и ви е харесало, значи най-вероятно ви е хрумвала идеята да си направите вкъщи. Ако пък не ви е харесало, все пак пробвайте домашно приготвено, то става в пъти по-добро от това в суши-баровете.

Предимствата на домашното суши са очевидни – по-вкусно, по-голямо количество суши и подправки, по-добра обстановка, абе въобще – по-по-най.

Какво ви трябва за приготвянето на суши?

Задължителните продукти са: ориз за суши(с обикнове не става толкова добре), листи пресовани водорасли (нори), оризов оцет, дървена постелка за навиване на сушито, пълнеж(например сьомга и маслини). Може да добавите още хайвер, маринован джинджифил(гари) и уасаби(аз лично не мога да му понасям миризмата, така че наблягам на гарито, което е достатъчно люто, кисело сладко :) ). Мечът няма практическо приложение в приготвянето на суши, но допринася за атмосферата.

Ако не можете да си намерите дребен жълт японец с черна права коса и дръпнати очи, който да приготви сушито, може да се задоволите с дългокос, къдрав, бял балкански субект или който друг ентусиаст, който има желание да се занимава два-три часа с правене на суши, докато вие тайно подяждате ориза и се грижите за музикалния фон.

Приготвяне

Смесват се 4 супени лъжици оризов оцет с 2 лъжици захар и половин лъжица сол. Сместа се разбърква, загрява(без да завира) и се оставя да изстине.

Чаша и половина ориз(ок. 200мл) се измива и се оставя да кисне около 20минути. След това се вари в 3 чаши вода, 20 минути.  изчаквате го да изстине (още 20-30мин), като най-добре го разстелете в тава за да изстива по-бързо, а още по-добре е да се духа с нещо, например с вентилатор. Междувременно може да нарежете маслините и рибата на парченца подходящи за слагане в завитото суши.

След като изстине, ориза се поръсва равномерно с дресинга, правят се черти с обратното на ножа за да попие сместа надолу, без да се разрязват зърната на ориза.

Завиването
Върху подложката за завиване поставяте лист нори и грапавата страна нагоре. Слагате върху него ориз и пълнеж и завивате.

Рязането трябва да става с много остър нож (най-добре – скалпел), защото иначе рискувате да си изцвъкате ориза по не особено естетичен начин.

Върху нарязаните парчета може да сложите хайвер.

Консумирането

Разбира се класиката е, да се яде суши наредено върху голо женско тяло. Но ако не разполагате с гола жена наоколо, или все пак и тя иска да яде от сушито, а не само да бъде омазана с ориз, уасаби и соев сос, може да го ядете с клечки в чинийки :) Пaрчето се взима с клечк и се изяжда цялото, не се гризе на половина, защото става голяма свинщина с разпилян навсякъде лепкав ориз.

Подправките

Уасаби - Както споменах, аромата на уасабито не ми понася, но все пак ще спомена, че е доста разпространено малко уасаби да се разтваря в паничка соев сос и след това сушито да се топи в него. Според повечето източници, обаче, това убива вкуса и аромата на уасабито и не е за препоръчване.

Гари(маринован джинджифил) е другата много популярна подправка за суши. Също люта(но не толкова брутално колкото уасабито), освен това и кисело сладка. С две думи – страхотен вкус, един от най-големите плюсове на домашното суши е, че може да си ядете гари в неограничени количества. В заведенията винаги ми се налага да гледам сервитьора умолително за още една порция гари.

And last but not least – соевия сос също прибавя страхотен вкус.

Въпреки, че нашето суши не постигна добър търговски вид, вкуса му е превъзходен.

Warning!!!

Не прекалявайте със сушито, за да не ви се дръпнат очите :-)

Имаше много разговори, много вино(наистина много вино, ох). Имаше и хора с фотоапарати(ще се радвам, ако кажат къде са качили снимките).

Обсъждахме да направим блогърските сбирки традиция, например всеки втори вторник на месеца.

По едно време хората малко по малко започнаха да си тръгват (и Крокодила успя да изгони Стефан ) и накрая останахме само 6 човека на една маса – Крокодила, Велян, Стан, Heth, Аспарух и аз. След огромното количество вино (наистина много вино), което изпихме разговорите започнаха съвсем да губят смисъла си. Май по едно време започнахме да говорим, че аз съм повече като типичните IT-та и по-малко като стандартните жени и Крокодила реши да светне всички на масата с някакво неговото прозрение(като преди това ги накара да обещаят, че няма да искат да спят с мен), че аз съм линейно оптимиране, а Аспарух и Стан са динамично оптимиране, после се оказа че аз съм била динамичното оптимиране, а те – линейното, накрая се стигна до извода, че аз никакво оптимиране не съм, а те са линейно и динамично…(и между другото, говореше така, сякаш наистина имаше някаква гениална мисъл в главата си). Накрая не разбрах откъде стигнахме до някакви числа и heth бил 0, някой друг – 0.5, аз – 0.75, а Крокодила – 1 (каквото и да значи това)
//Споменах ли n-те чаши вино (n->много)

Към 2 и нещо всички си затръгвахме, Велян ме изпрати до такситата и по пътя видяхме някакъв тролей, който незнайно какво правеше на място където нямаше тролейни жици…

Като се прибрах вкъщи, тъкмо се хоризонтирах в леглото и се унасях и Крокодила ми звънна по телефона да ме пита, само той ли бил с червен леген до леглото…
Сутринта като се събудих се сетих за рекламата на mtel “червено вино снощи пих и капка не остааана…” (някой знае ли къде я има онлайн?)

Та какво мислите за месечни блогърски кръчми? :-)

P.S. Написах това за да дам пример за това, че независимо дали човек е на 20 или 40 години, никога не е късно да научи нов език…и най-вече за да се изфукам, колко умна мама си имам :-)

</видео>

Малко offtopic, но все пак свързано с трафика – fun спамът на деня беше това видео.
<видео>

</видео>

Скъса ме от смях :)

И все пак не мога да не си задам следните въпроси.
1. Защо не мога да си получа намалението на сметката през ePay, а трябва да си губя обедната почивка да се разкарвам до офис? В крайна сметка целта на плащането онлайн е се пести време, нали?
2. Защо трябва аз да напомням на касиерката, че съм нямала интернет (и защо тя трябва да смята отстъпката с калкулатор)? Колко му е да се добави една формула, която да проверява колко дни потребителят е нямал интернет и да прави сметката автоматично?

Прибрах се в офиса. Отварям си пощата и там откривам следното съобщение:

Здравейте,
Имаме удоволствието да Ви уведомим, че сте включени в програма
за ЛОЯЛНИ потребители на Spectrum Net, която стартира от 20 октомври 2008 г.

Всеки ЛОЯЛЕН потребител на Spectrum Net получава в рамките на един месец
увеличаване на скоростта. При плащане на Вашата стандартна тарифа
(START, HOME или RELOAD), Вие получавате скоростта на съответния по-висок план.
Скоростта се повишава автоматично при настъпване на следващият период в рамките
на един календарен месец.
Тази програма е част от цялостната политика за ЛОЯЛНИ ПОТРЕБИТЕЛИ.

* ЛОЯЛЕН ПОТРЕБИТЕЛ е този, който ни е бил редовен потребител в рамките на 6 месеца назад.
** Промоцията е валидна само за потребителите в гр. София.

Честно казано с удоволствие бих била най-лоялния потребител на Spectrum Net и за още 666 пъти по 6 месеца, стига да знам, че едно обаждане на обикновения support от моя страна ще бъде достатъчно да се реши проблема (а не ка то се случи – обаждането да се налага да бъде на шефа на support-a), да си поддържат скоростите стабилни и високи както досега и следващия пък, ако (когато) се наложи да ме компенсират по някакъв начин за липсата на интернет, те сами да се сетят за това, а да не се налага аз да им напомням.

Факт е че съм наистина доволна от скоростите и обслужването досега (по-скоро до преди 10дни). Още като разбрах за PON започнах да следя дали са стигнали с окабеляването до Стрелбище с намерение веднага щом това стане да подам молба за включване и честно казано ми се иска да забравя простотията от тези 5дни, защото всъщност 5 дни със срязан кабел не струват 9 лв. 5 дни със срязан кабел струват изпуснати срокове(Ели си пресрочи предаването на едно домашно с 2 дни), пропусната комуникация(трябваше да набутвам Канев с роуминг, за да се чуваме поне за малко), куп нерви и телефонни обаждания и други дребни и не чак толкова дребни неудобства и доверие започващо стремително да клони към 0.

закуска – кафе + палачинки с топено сирене, луканка и за десерт една със сладко
обяд – кафе + палачинки с топено сирене, луканка и за десерт една със сладко
вечеря – натурален сок + палачинки с топено сирене, луканка и за десерт една със сладко + за още десерт – Red Bull


Днес:

закуска – кафе
обяд – палачинки с топено сирене, луканка и за десерт една със сладко
следобедна закуска – кафе

…
има останали 2 палачинки за тази вечер, ама се чудя дали да не ги оставя за закуска за утре, а сега да си поръчам нещо от amam.bg
Тази вечер също ще има Red Bull за десерт.