мнение » iffi

Трафик

добри идеи, мнение, трафик/транспорт 9 Responses »

XI 222007

Знаете ли, че ако транспортирате 72 човека с:

Колело: ви трябват 72 колелета, които заемат около 90 кв.м.
Кола: със средно по 1.2 човека в кола, ви трябват 60 коли, които заемат около 1000 кв.м.
Автобус: ви трябва 1 автобус, който заема 30 кв.м и за който не се налага да търсите място за паркиране.

През зимата не знам дали има ентусиасти, които ще тръгнат да карат колело в този студ, а и в София не е особено пригодена за придвижване с колело. Така че съм отхвърлила този метод на придвижване засега.

Да се пътува с градски транспорт също не е чак толкова лесно и приятно. Най-малкото хич не е гот да чакаш 40 минути на студа и после да бъдеш премазан от останалите хора, ако ти се е наложило да пътуваш в час пик. Снощи например чаках тролей 8 на спирка Изток (тази, която е преди Плиска в посока Орлов мост), GPS-a показваше, че тролея ще дойде след 6 минути; 2 минути по-късно показваше, че ще дойде след 4 минути, а след още 2 минути, показваше, че ще дойде след 6 минути… и така 20 минути… тролея трябваше да дойде ту след 6, ту след 4 минути…. е не го дочаках, отидох до Плиска и си хванах 204 …
Хубавото на пътуването с градски транспорт е, че може да седнеш и да си четеш книжка или да слушаш музика (стига разбира се да няма още сто хиляди човека вътре, бутащи се на принципа, че автобуса е като женското сърце – “винаги има място за още един”). Метрото ни пък е не само смешно, а направо жалко по размер в сравнение с това на други световни столици…
(останалите неща като спазване на разписание на автобусите и тяхното състояние, мисля че нямат нужда от коментар)

Аз не съм активен шофьор и нямам кола. Само мога да си представя какво им е на шофьорите да се забият в безумния в последно време трафик. Желанието ми да си купя кола се изпарява в момента, в който си представя как шофирам по Евлоги Георгиев сутрин.

Днес реших да прегърна идеята за carpooling-а. Направих си регистрация в Carpool форума и заявих желанието си да се возя с някого сутрин до работа. Идеята има много плюсове и за двете страни. Возещия се (например – аз) не мръзне по спирките (или върху велосипеда) и си има осигурен транспорт всяка сутрин, както и компания, с която времето прекарано в задръстванията ще бъде по-приятно. Шофьора също печели компания по време на сутрешното си приключение “Стигни навреме и неизнервен на работа”, както и споделя разходите си за бензин с този, който се вози при него.
За съжаление този вид транспорт още не е популярен в България и ми се струва, че и форума е не много известен. Затова реших да заява желанието си и в блога:

Ако някой сутрин пътува по маршрута Стрелбище (бул. Бългатрия или бул. Петко Ю. Тодоров) – Изток (Плиска или 4ти Километър) между 8:30 и 9:30 и има желание да сподели сутрешните си трафик-приключения и разходи, ще се радвам да се свърже* с мен :-)

*ICQ: 89375250;
mail: iva.ivanova [at] gmail.com
или чрез коментар към този пост.

За мъжете и умните жени

добри идеи, допитване, женски работи, любопитно, размисли, светът наоколо, чудя се 6 Responses »

XI 132007

Комплексира ли се един мъж ако половинката му е по-умна от него?
Смята ли, че една умна и хубава жена няма да му обърне внимание, а ще го помисли за поредния простак, ако тръгне да я сваля?
Радват ли се мъжете, когато една жена е умна? А когато е по-умна от тях? Или предпочитат по-тъпи, защото по-лесно се манипулират?
Как бихте сваляли такава жена? И бихте ли се оставили тя да ви сваля?
А тя излиза само с простаци защото ги харесва или защото не е намерила достатъчно умен/красив/достоен мъж, който да привлече вниманието и?

Вдъхновена от днешната ми дискусия с Пешо (резултат, от която е и неговия пост), реших да направя импровизирано проучване сред приятелите си, какво мислят по гореизброените въпроси.

Въпреки че трима от запитаните 10 отсякоха, че по-умна от тях жена няма (или, ако има се прикрива много добре), бяха така добри да си представят имагинерен свят, в който по-умната от тях и хубава жена съществува.

100% от запитаните нямат нищо против една жена да е по-умна от тях.
Едно от мненията включваше уговорката: “е, ако жената е наистина умна ще знае кога да престане да се изтъква че е по-умна“. Иначе казано – “да не ти мачка самочувствието“. Предполагам, че доста голям процент от мъжете (а и от жените) ще се съгласят с него.
Също 100% от запитаните не си падат по “кухи лейки” (освен когато става въпрос само за е**не)

А как се сваля такава жена?

Въпреки, че имаше съмнения, че ако тръгнеш да сваляш такава мацка “това може да мине за жалък просташки опит“, повечето мои приятели са уверени във възможностите си да свалят умна и красива мацка, която кара дъха им да спре и краката им да се подкосят. За част от тях “ свалката става от самосебе си” и “при добра тактика всяка мацка ще падне в капана” и не смятат, “че има жена, която ще си каже “К’во иска тоя навлек” ” (особено ако е достатъчно умна). А според други, свалката е взаимна и ако жената не ги хареса се отказват, без да и досаждат.

В крайна сметка свалката е само в началото – на ниво “хормони и флуиди“. След това “ако не може да има форма на общуване – колкото и да е готина – функцията не е дефинирана” (много ми хареса тази реплика).

Разбира се, винаги съществува страха от това да ви сметнат за навлек и да ви изгонят. Но ако тя се съгласи да танцува с вас, дори и на “на най-тъпата песен писана някога във вселената“, ще се чувствате “благословен” и всеки път, когато си спомняте този танц, ще се чувствате страхотно.

Двама мои приятели са женени за по-умните си половинки (които собственоръчно са свалили) и единия от тях каза: “Когато срещнеш такава жена, разбираш, че е дошъл момента да се ожениш“. “Освен това е готино да се фукаш, че жена ти е умна, когато останалите около тебе се оплакват от това за какви тъпи пуйки са се оженили“.

Съвет към умните дами:

Ако все пак чаровния принц, който сте си харесали, няма куража да направи първата крачка, направете я вие вместо да се оплаквате, че няма достатъчно умни и нахакани мъже, “в крайна сметка да си го намери сама мъжа, да не чака сам да падне отнякъде“.

Защото на теория, теорията и практиката са едно и също нещо, но на практика не са. “Така че go for it ако видиш някой, който дяволски да ти харесва, дори и нищо да не стане опитът си струва .” Вместо да седиш и да се чудиш как ще реагира мацката, ако я заговориш :-)

* Благодаря на Гошо, Женя, Жоро, Калоян, Косьо, Лъчо, Ники, Стако, Тошо, Цецо за това че споделиха мненията си с мен.
** Моето мнение е същото като изказаното в последния абзац ;-)

Blog Action Day с един ден закъснение

блогърски(вериги), мнение, размисли 5 Responses »

X 162007

Вчера по повод Blog Action Day, изчетох десетки статии в блоговете, които следя за това кой какво прави за опазването на природата, за Ал Гор и това, че е получил Нaбелова награда за мир и така нататък. Обаче не ми се пишеше и на мен за това колко много промени светогледа ми “Неудобната истина” или за това, че вече си спирам компютъра след работа, спирам си компютъра вкъщи, изгасям светещи напразно крушки, събирам си батериите(които не знам къде да предам и вече ми омръзва да ги трупам на купчинка), не използвам излишни найлонови торбички/сакчета/(така ги наричаме в Габрово… без смях, моля ;-) ), не оставям включени зарядни без да се зарежда телефон на тях, дразнех се, че в Мусала се ползват толкова много пластмасови чашки и си бях донесла стъклена, возя се в градски транспорт и така нататък.
Естествено има и неща, които не правя, макар че знам че е добре да започна: например да си събирам разделно боклука (все още силно се съмнявам, че в България се рециклира), да си купувам енергоспестяващи крушки, да дъвча по-малко дъвки(които доста трудно се разграждат) и още доста неща. Но няма смисъл да навлизам в подробности, който има интерес към опазването на околната среда, може да започне с “Неудобната истина” или просто да пусне един google search по темата и ще намери много подробна информация.

Всъщност това за което искам да разкажа е какво съм видяла от престоя си в Германия.

Тук, най-вече в северните части на Германия, както и навсякъде където е равно и ветровито има цели полета с Wind Turbines(Ветрени Турбини?!, не знам как се казват на български, аз им викам “онези неща с големите перки”) и освен това, може да сключиш договор, да ти бъде доставян ток само от екологично чисти източници.

Има разделно събиране на боклук. Даже има разделно събиране на зелено, кафяво и бяло стъкло(!). Доста любопитно е, че събират металните, пластмасовите (а понякога и картонените) опаковки на едно място… как ли ги разделят после…

Събират обратно бирени, пластмасови бутилки и кенчета. Пъхаш ги в едни машини в супермаркетите, за бирена бутилка ти връщат 8 цента, за пластмасова (без значение малка или голяма) – 25 цента, за кенчетата не знам колко, но до колкото знам е повече отколкото за бирените бутилки. И това си е доста добра стратегия, все пак за 4 бутилки ти връщат 1 евро. Както се изрази един колега “Не че пластмасата им е скъпа, екологията им е скъпа”.

И не на последно място, използва се обществен транспорт. Естествено и тук има автомобили. Но съгласете се, че да можеш да изминеш 500 километра за малко повече от 2 часа при това в чист, бърз и удобен влак е супер оферта. Или да стигнеш до работа за 10 минути с градския влак, трамвая или с метрото, вместо да си 1 час в задръстване. Няма да се спирам подробно на добре развитата железница и транспорт сега, защото мисля да напиша отделено пост по темата.

Силно се надявам, че и в България съвсем скоро, ще има грижа за околната среда от по-висши инстанции, защото аз лично бях потресена от изказването на Бойко Борисов по въпроса: “В нашата държава месечната пенсия е около 60 евро. Така че първо трябва да решим собствените си проблеми. Глобалното затопляне е проблем на индустриализираните държави. Те доведоха до появата му. Така че те трябва да го решат!”. Разбира се стана ми тъжно и от реакцията на хора, които познавам и които се съгласиха с него. Но според мен е недопустимо, човек с толкова отговорна длъжност да има такова отношение към околната среда. И не крия, че точно това изказване беше причината отношението ми към Бойко Борисов от леко безразлично да премине в крайна антипатия.