Вчера със съквартирантките изпростяхме на тема секс и от неколкочасовите дискусии се породиха няколко въпроса

#1 – Пушенето след секс

-Ти след секс пушиш ли?
-Не знам!Не съм се поглеждала.

Ани веднъж ме светна, че било голям кеф да запалиш цигара след секс. През моята непушаческа главичка, никога не беше минавало подобно нещо. И в този момент реших, че ако имам нещастието да ми се случи някой да иска да запали цигара след секс вместо да ме гушка, ще бъде изритан безмилостно от леглото.
Та въпрос към пушачите:
Пушите ли след секс?
Какво ви кара да предпочетете да запалите цигара(и да осмърдите стаята) вместо да гушнете девойката(младежа)?

#2 – Дамските презервативи

Ани разправяше, че в първи курс им обяснявали, че феминистките предпочитали дамски презервативи(такова нещо не съм виждала на живо) защото така не зависели от благоволението на мъжа, дали ще иска да си сложи презерватив или не. Според мен, ако един мъж не иска да си сложи презерватив(и не си е купил), няма секс. Просто и ясно. :-) А според вас кой трябва да купува презервативите? А ползвали ли сте женски и защо?

#3 – The Sock Gap

В сериала Coupling (за който не то е гледал, горещо се препоръчва) има една сцена в която се обяснява за момента, в който трябва мъжа да си събуе чорапите – след обувките и преди панталоните, за да не се окаже гол мъж в чорапи.

Много се хилих на това обяснение, но все пак ми беше чудно какво им е на голите мъже с чорапи? Вчера като отворихме темата, се оказа, че повечето жени наистина имат нещо против(и дори смятат за отвратителна гледката) гол мъж с чорапи.
В долната анкета или в коментар може да ми кажете какво мислите по въпроса с голите мъже/жени по чорапи :-)

[poll id="2"]

wtf_catВ училище писането на теми и анализи в часовете по литература за мен бяха изключително безсмислени. Много усилия костваха на майка ми в 5-6ти клас да ми обясни, защо не може на литературен въпрос да се отговаря с 3 изречения. С времето се относително научих да “разтягам локуми”, да слагам сложни думички, да правя анализи на текстове ( и въпреки това все още съм на мнение, че за 90% от отговорите на литературни въпроси ти трябват не повече от 3 изречения ;-) )

Сестра ми е първи курс социология, повечето неща, които учат са доста интересни и с кеф преглеждам учебниците ѝ. Но понякога те ме хвърлят в такъв шок, в какъвто не са ме хвърляли дори и литературните анализи.

Една вечер ми се обади по телефона: “Како, сега ще ти прочета едно изречение, да ми обясниш какво значи”:

Със събуждането на усета за историчност, господстваща позиция в нашата наука завоюва една комбинация между етически еволюционизъм и исторически релативизъм, която се опита да освободи етическите норми от техния формален характер, да определи съдържателно тези норми, чрез ограждането на тоталността от културни ценности в сферата на “нравственото” и по такъв начин да придаде на икономиката достойнство на “етическа наука”, стъпила на емипирични основи.

Ей в такива моменти направо се чудя, хората, които пишат такива неща ебават ли се нещо….

P.S. За тези, които искат да се научат как да правят литературно-звучащ анализ на каквото и да е (напр. телефонен указател) – ще ви помогне този доста забавен труд: How to Deconstruct Almost Anything :-)

Прели, прели до зори,
три девици, три сестри,
“Ако ли аз бях царица, ”
казва първата девица,
“щях платна да натъка
и цял свят да облека.”
“Ако ли аз бях царица, ”
казва нейната сестрица,
“целия покръстен свят,
ще гостя със пир богат.”
“Ако ли аз бях царица, ”
казва третата сестрица,
“то на царя господар,
ще родя юнак във дар.”
Щом тя млъкнала в тъмата,
тихо скръцнала вратата.
И дошъл самият цар,
на страната господар.
Зад стобора бил случайно,
разговорът слушал тайно.
Спрял засмян като зора,
при последната сестра,
синеока хубавица.
Казал й: “Бъди царица,
и роди ми син-юнак,
щом септември дойде пак.” *

Всяка Коледа от радиото и телевизията ни заливат хиляди призиви за благотворителни кампании. “Пратете SMS за лев и двайдет  … “. Може би хората пращайки един SMS по коледа успокояват съвестта си, чувствайки се много добри(без да знаят дори каква част от този 1.2лв отиват наистина за хора в нужда).
Много по-добра идея от еднократното даряване според мен са периодичните дарения.
SOS детски селища в България набират постоянни дарители с малки, но редовни суми. Можете да станете дарител, чрез онлайн регистрация и да пращате даренията си чрез epay.bg.
Аз реших да направя излизанията на кръчма с едно по-малко месечно и тези пари да ги дарявам в SOS детски селища. А вие защо не помислите по въпроса? :)

Следващоте, които ще разкажат приказка са Мишел и Пешо.


*”Приказка за цар Салтан, за неговия син – славния и могъщ Гвидон Салтанович и за прекрасната царкиня – лебедица” Александър Пушкин

disclaimer:Не съм наясно с “академизма в сферата на феминизма”, но да си кажа честно не ме и интересува особено, пиша този пост на база, на това, което съм срещала по блоговете.

В началото, когато се появиха разните феминистки блогове ми беше интересно да ги чета имаше общо взето смислени теми и коментари. След това обаче сякаш стана модерно всеки да си кряка нещо в тях, да търси под вола теле, и в коментарите да се цикли едно и също и никой да не приема чуждата гледна точка. На няколко пъти ми е идвало да се набутам между шамарите в някоя безумна дискусия или да напиша пост подобен на този на Pippilota, но в крайна сметка реших, че няма смисъл, просто започнах да им обръщам все по-малко внимание.

Разбира се смислените неща, които се дискутират са супер. Но те не са само и единствено феминистка гледна точка. Например на всеки човек с IQ по-високо от това на листна въшка му е ясно, че историята с “in vivo” е пример за абсолютен дебилизъм и този, който го е казал заслужава да му бъдат откъснати топките и да бъдат сложени за украса на градската елха. (оффтопик: Добре, че няма изгледи да стана диктатор, че наскоро се чудех, дали масовото избиване на идиоти би се смятало за геноцид). Правото на съвместно съжителство/брак на хомосексуалните двойки, също е достойна кауза, която си струва да се защитава, но пак не ми е особено ясно какво общо има с феминизма.

Жените и мъжете са равни пред закона, имат достъп до образование (макар че защо има квоти за мъже и жени в университетите, не ми е особено ясно…някак си равнопоставеността се губи). Жените имат право на избор за кой да се омъжат, могат да направят аборт, ако желаят или да се разведат. Все страхотни неща, които уви не важат за всички жени по света.

Обаче… въпроси от типа “защо няма мъже мажорети”(дискусия, която в някои блогове доби такива абсурдни размери, че думи нямам) – това е все едно мъжете да питат защо няма жени хамали, зидаромазачи или боклукчии(да сте видели отзад на някой от камионите на ДИТЦ да се вози жена и да събира боклука?); обяснения, колко зле влияят барбитата на малките момиченца(вместо да си възпиташ детето както трябва, обвиняваш куклите? LadyVera много хубаво го е написала); някакви думи, които били обидни, за мен варират от смешни до абсурдни. А това което най-много ме хвърля в шах са заяжданията със сексистките шеги.
След като програмистите се хилят на вицове за програмисти(това, че само те си ги разбират е друг въпрос ;-) ), адвокатите се смеят на вицове за адвокати, габровците – на вицове за габровци, защо жените да не се смеят на вицове за жени? Самоиронията е много важно качество за всеки интелигентен човек и според мен е признак на абсолютна комплексарщина да се засягаш от такива вицове.
Аз самата често се шегувам с това, че съм жена-програмист или че съм жена(след един пилинг беше започнала да ми се бели малко кожата – “знаеш ли че се белиш по лицето”; “знам, сменям си кожата” – трябваше май само малко да изсъскам за по-голяма достоверност :) ). Същевременно, изказвания от типа на “Абе ти си бъгнат модел, жена, не мрънкаш и не владееш змийски техники” съм ги приемала за огромни комплименти.
На работа не съм забелязала да има някакво дискриминационно отношение към мен(може да е защото работя в IT-то знам, ли?). Естествено гореспоменатите шеги са част от ежедневната доза простотия, която прави деня по-лек.

Честно казано, доста по-лесно ми е да общувам с мъже отколкото с жени. Жените в по-голям процент от случаите са фалшиви, клюкарстват, сплетничат и съскат (не че и сред мъжете няма такива, но са значително по-малко).

Жените са различни от мъжете в много отношения и аз нямам никакво желание да бъда приравнявана с мъж.(Споделям мнението на Антония)

Това, че някои жени се, чувстват прецакани от “бремето”, че трябва да са бременни и раждат, въобще не мисля да го коментирам. И аз не изгарям от радост при мисълта, че ще повръщам, ще заспивам навсякъде, ще ме боли кръста, ще ми се подуят ходилата, ще ми се пишка през 5 минути, няма да мога да пия алкохол и тн. Но в крайна сметка си има и хубави страни на бременността. А и тя е най-лесната част от цялото приключение наречено “майчинство”, така че ако една бременност плаши някого, по-добре въобще да няма деца.

А в това, че мъжете приемали жените за сексуални обекти няма нищо странно. Първо защото това е съвсем естествено(справка теория на стълбичката, много интересно и полезно четиво). Второ защото изключително голям процент от жените точно това търсят, те искат да са любовници на някой и той да харчи пари за тях. Имам много близки наблюдения по въпроса, така че не започвайте да ми обяснявате, че такива жени са рядкост.
И освен това на мен ми харесва да ме приемат за сексуално атрактивна.
Харесва ми да съм жена.
Харесва ми да ми правят комплименти и да ме желаят.
Харесва ми и да правя секс за удоволствие, та нали секса е удоволствие. Жените имаме множествен оргазъм, все пак (Някой познава ли нормална жена, на която да не й харесва?)
Харесва ми да се грижа за себе си, да се глезя, харесва ми да се гримирам, харесва ми от време навреме да бъда истински мъфин.
Харесва ми някой да ми отваря вратата (колегите в мусала толкова ме бяха разглезили с това :) ), да ми сипва в чашката, да ме изпраща вечер(за да няма такива сценки), да носи тежките покупки или тежката раница в планината, да ми оправя крушката, да ми държи палтото докато се обличам, да ми плаща сметката (ако има желание и възможност :) ), да ме глези, да ми прави масажи, да ми подарява бонбони, да ме целува по челото, да ме гушка така, че да имам чувството, че абсолютно нищо лошо не може да ми се случи…
…иии пак да спомена – множествени оргазми :-P

Когато бях малка и ми се е случвало по някакъв повод да идвам в София, едно от любимите ми неща за ядене беше McDonald’s. (Нали се сещате за 1вия от 20те признака, че сте от провинцията :-) ) Общо взето бях решила, че най-доброто място за живеене в София е площад Славейков – има книги (незнайно до кога обаче..), има McDonald’s, какво друго му трябва на човек :-)
Сега от всички junk food заведения, за мен номер 1 е Subway (не мога да си обясня защо не са популярни в България) и номер 2 – KFC… е дюнерите разбира се, но те са съвсем друга категория.
Днес от 8:30 сутринта бях на зъболекар (колко рано станах и как зверски ми се спи сега, няма да обяснявам…) и след това на път за работа реших, че днес ще закусвам. Най-удобното място на път за офиса се оказа McDonald’s.

- Един Чикън Премиум Бургер, едни пикантни картофки и едно кафе със сметана.
- А газирана напитка ще желаете ли, за да станат в меню.
- Не, не желая.
// само газирана напитка ми липсва с тази кашлица…
// а и газирани напитки по принцип не обичам
- А сос за картофките ще желаете ли?
- Да, барбекю, ако има.
- Кафето дълго или късо?
- Дълго.
- А колко захарчета искате.
- Не искам захар, само сметана.
// дават ми течна сметана
- А суха сметана имате ли?
- Не, съжалявам.

Взех си най-после поръчката. Помирисах кафето… отвратително… все едно са ми направили “Нова Бразилия”, отпих една глътка… абе, мама му стара, толкова гадно кафе отдавна не съм опитвала. Оставих го. Сандвича също беше някакъв невкусен. Изядох го до половината, от другата половина изядох само зелето. Картофките ги ядох само докато имах сос за тях (соса наистина си го бива). Като свърши соса, спряха да ми се ядат останалите картофки.
Изхвърлих това, което беше останало от закуската ми (което май си беше повече от половината) и се запътих към офиса. Тук си имам Jacobs Monarch, суха сметана и един хубав черен чай Irish Cream Flavoured.
Аз ли пораствам или просто храната в McDonald’s е станала значително по-гадна в последните години?

С болка в сърцето трябва да призная, че Google Calendar е много куц и е далече от това, което искам от един онлайн календар.

  • Искам онлайн календар, който да може да праща notification за предстоящо събитие на който мейл му кажа.
  • Искам онлайн календар, в който да мога да погледна списъка с абсолютно всички събития, минали и бъдещи. И по възможност, да разглеждам тези ограничени в даден период от време.
  • Искам онлайн календар, в който ако искам да видя какъв ангажимент имам за 08/09/20017, да не се налага да кликам като идиот на бутончето за следващ месец, а просто да има къде да напиша датата (или поне месеца и годината) която искам да разгледам.

Засега не мога да открия такъв.
Някой да има предложения?

© 2013 iffi Suffusion theme by Sayontan Sinha