• Наистина някои преводи са просто плачевни – например в “Оцелелият” на Паланюк, който четох наскоро имаше неща от рода на “There are…”, преведено като “Там са…” и други  буквално преведени изрази.
• През деведесетте изд. Хермес бяха издали първите 2-3 книги от поредицата за Галактическия Стопаджия на Адамс, превода беше страхотен, корема ме е болял от смях докато ги четох. След това излезе едно зелено издание с всичките книги, купих си го с голяма радост, но превода беше… ми, не толкова смешен. Не че беше кофти, но просто преводача явно нямаше такъв талант да предаде смешното.
• Преди няколко месеца си купихме всички книги на Тери Пратчет от “Света на диска”, влязохме в една книжарница и изкупихме всички там, каквото нямаха, намерихме го в други книжарници и на Славейков. До тогава бях чела 4-5 книги от поредицата, но разбъркано. Тези дни след чудене дали да започна да чета по сюжетни линии или по ред на писане на книгите, накрая реших да ги чета по ред на писане. Стигнах до 3-тата от поредицата – “Еманципирана магия”(издание 2001 ИК Вузев), разнасям я с мен в чантата си. Преводът е на Владимир Зарков, много добре се е справил човека, уловил е духа на книгата. Зачетох малко от книгата и на английски, но наистина няма смисъл българския превод е страхотен. Един ден, докато си цъках нещо на компютъра, реших да се разсейвам от време навреме с четене на книга, видях че “Еманципирана магия” я има и в chitanka.info и я отворих да наваксам малко с четенето, обаче книгата качена там се оказа с различен превод – на Мирела Христова, отново издание на Вузев, но от 1994. В този превод имената на героите и местата бяха различни и някак не звучи толкова забавно.
• Denia, беше направила списък с преводи, които могат да те докарат до смях и плач едновременно.
• Днес се загледах в Одисеята на Артър Кларк в сайта на Бард, чудех се дали си струва да я поръчам на български. Добре че, един добър човек в коментарите беше написал “Ужасяващ превод/радакция/словопренасяне.. Доста правописни грешки, изпълнено с тиренца сложени на невероятни места. Много неприятно впечатление оставя..”. Не знам дали проблема на това издание са само правописните грешки (не че те са нещо, което трябва да се пренебрегва) или превода наистина също е кофти, но определено няма да рискувам да си я купя.

Разбира се добри преводачи има, но те остават някак в сянка, сякаш никой не обръща внимание на това, кой е преводачът на книгата, която издава/купува. Изключение май прави само Любомир Николов, който е достатъчно популярно име, че човек като види, че той е правил превода на дадена книга, да няма съмнения дали да си я купи.  Уви, в online магазините за книги няма информация за това, кой е преводачът на дадено издание.

Струва ми се добра идея, да има място, където да е събрана информация за добри преводачи/издания и лоши преводачи/издания. Лошият превод от където и да го гледаш, все си е лош. Добрият превод е донякъде субективно понятие, може една книга да е преведена “добре”, но да ѝ липсва част от живеца, шегите и тн (като в примера със зеленото издание на “Пътеводителя”).

Днес направих списък в goodreads, в който да бъдат добавяни изданията с кофти превод на български. Всеки, който има профил в goodreads може да добавя издания в него. Goodreads прави разлика между конкретни издания на книги, така че човек може например да добави в списъка изданието на “Еманципирана магия” от 1994, но да остави извън него това от 2001. Също така могат да се попълват имената на преводачите на конкретното издание, за да се прави по-голяма разлика.

Ако нещата потръгнат, предполагам, че може да направя нещо като wiki, което е да е по-достъпно за редактиране и за хората без goodreads профил.

“Някъде бях прочела, че красивите жени не обичат да показват близостта си с някого публично”

И се започна едно обсъждане дали е така и защо е така.
Накратко няколко мои наблюдения по въпроса:

Мъжете се държат добре с красиви жени, а се държат още по-добре с красиви, необвързани жени. Грубо казано, защото с вторите вероятността да им се случи да правят секс е по-голяма. Не е трудно да се забележи, че има промяна в поведението на мъжете, когато разберат, че една жена е обвързана в не толкова приятелско и малко по-дистанцирано. Някои хубави жени просто решават да се възползват от тези закономерности.

P.S. Ако не сте чели “теорията на стълбата”, този пост е един добър повод :-)
P.P.S. След като сте чели “теорията на стълбата”, ето един забавен комикс по темата

Честно казано, не смятам да ползвам Fanopic да се социализирам с хора (блогът и twitter ми стигат), а за да получавам новини какво се случва по любимите ми теми (за сега това става доста трудно, защото липсва подходящ feed за това), които за момента са:

Кафето, 100 Национални Туристически Обекта, Морско свинче, Фотография, Тери Пратчет (Terry Pratchett), Photo art, Netbook, Gadgets – Джаджи, Twitter, Mozilla Firefox, IT новини, Господари на ефира, Тестове за интелигентност, Джони Деп, U2, Pink Floyd, Queen.

Но докато си разцъквах сайта и ставах фен на това-онова, забелязах доста трески за дялане (нормално, все пак сайта е още beta версия). Ето някои неща, които ми се набиха на очи и които бих се радвала създателите да вземат под внимание:

• Когато човек си направи профил, няма поле в което да си попълни website/blog и не може да си смени email-a с който се е регистрирал.
• Когато преглеждаш някакъв списък с теми (напр. личности) би било добре да има бутон до всяка от тях с който лесно можеш да й станеш фен, а не да трябва да влизаш във всяка по отделно.
• Когато човек разглежда нечий (или собствения си) профил отгоре липсва списъка с категориите или някаква друга навигация.
• Липсва (или поне аз не можах да открия) начин да разбереш последно станалите неща по любимите ти теми. Някакъв feed би бил от полза, например на началната страница на профила ти, вместо да има всякакви глупости от теми, от които не се интересуваш, да има feed от последно случилото се по твоите любими теми.
• Аз съм фен на Стивън Кинг (много, ама, много го обичам тоя човек) и след като не го намерих в нито една категория, реших да го потърся през полето за търсене. Излезе един единствен резултат – “Wiki: Властелинът на пръстените”. Cool, аз и Властелина на пръстените харесвам, ама не това търсех. Може би няма да е лоша идея в резултатите от търсене да има някакъв link от рода на “ако не си открил това, което търсиш, създай нова фен тема тук”.
• Когато отвориш категория, показва ти се че има само 2 страници. Когато цъкнеш на 2-ра, те изведнъж стават 3, след това 4… и така… докато имаш търпение да разбереш колко страници има всъщност.
• Може би няма да е лошо да има и ръчна модерация на темите, защото е странно да откриеш “българи в чужбина” в секция “технологии”, “Карлос Кастанеда” в “наука”. А най-безсмислената “WTF” тема ever – “Сага за Александар Македонски” също едва ли точно в “наука” трябва да се намира. Освен това има повтарящи се теми, за момента открих повторение само в “Секс” и “Sex” (едното от които дори е в категория “спорт” ;-) ), но съм сигурна че след време ще има доста повтарящи се такива.

Идея за добър бъдещ feature също би било да се направят някакви условия за съревнования между феновете на “враждуващи” си теми. Например “бойно поле” “Левски vs. ЦСКА” или “Windows vs. Linux” или “Megadeth vs. Metallica”, където феновете на “враждуващите лагери” ще могат на воля да си се флеймят. Може да се направи и някаква точкова система според която всяка от страните да печели точки при определени условия, напр. ЦСКА печели някаква купа (не знам каква, не разбирам от футбол) и получава Х точки или Apple изкарват Супер-дупер-мега-якото Mactini и печелят 3 зилиона точки… :-)

[poll id="3"]

[poll id="4"]

Аз честно казано дори не се сещам как да си формулирам въпросите, които искам да задам, така че ако вие искате може да ми разкажете в кометар(може и анонимен) дали сте получавали оргазъм с мъж, на колко години ви се случи за пръв път, имали ли сте някога въобще проблеми с това, как сте ги решили и каквото друго ви хрумне по темата нещо по темата.
Мъжете… хм, знам, че на вашето мнение в случая е малко трудно да се разчита (*намиг*) ама все пак, ако имате нещо интересно да ми разкажете, ще се радвам :-)

За тези, които не знаят за какво става дума, историята е следната. Миналата вечер новините по всички телевизии гръмнаха със следното ужасяващо видео. Честно казано, вътрешностите ми се обърнаха докато гледах това(както и на повечето хора). Някаква полякиня дошла да си прибере децата и ги дърпа, а те не искат да тръгнат с нея и пищят, ритат, бащата ляга под дипломатическия автомобил да го газят, не иска да му вземат децата. Наистина ужасяваща история.

Половината online и offline България гръмна с разни коментари от типа на

Здравейте!
Аз имам един риторичен въпрос. Докога безволевото съществуване на българина ще продължава така. Идва някаква жена, която не е българка, която си живее някъде там, отвлича две деца, които иамт с нея само кръвна връзка, а ние стоим и мълчим. Малко ли деца са били изнасяни, отвличани… та трябва това да става практика и на собствените им “родители”?! Докога Бг ще губи децата си? Докога ние ще сме толкова безучастни.

Mama i deiba na taq maika s kamani trqbva da q ybiqt…Moje li takova neshto be kva e taq darjava kvo e tva neshto decata ima pravo da jiveq kadeto te jelaq i pri koito doritel te iskat…Decata pishtat che ne iskat da sam s maika si a darjavata gi obricha na tova.Izrodi…I bez tova darjavata ne se interesyva ot nashtite deca nishto ne dava za tqh pone da ne se opitva i da ni gi vzema…

и т.н. и т.н. която и новина да отворите по темата, коментарите са все в тоя стил.
във facebook групата към момента има близо 6 000 човека. Петицията не знам колко са я подписали. Ще има протест пред посолството на република Полша. Абе въобще, всички са патриоти и искат да спасят “децата на България”.

Но като всяка (семейна) история и тази си има две страни.
Чудя се дали дори 1 от тези 6 000+ човека е гледал интервюто с майката на децата. Дали е разбрал, че бащата е отвел децата преди 1 година от Полша и тя от тогава не ги е виждала. Че тя има съдебни решения и от български и от полски съд, че децата трябва да са при нея. Че тя не ги е виждала една година и през това време бащата, бабата и дядото са обяснявали на децата как майка им е проститутка, алкохоличка и не ги обича и не се сеща да им се обади.
Ами то всяко дете, на което му набиват в главата такива неща цяла година, ще пищи като заклано след това майка му като дойде да го вземе.

Случката е супер грозна, заради начина, по който взеха децата. Според мен трябваше да има една група психолози, които да им обясняват какво се случва и няколко полицаи, които да пазят бащата да не прави глупости и сцени. Наистина ми се свива сърцето като видя цялата сцена и може би някой трябва да хване за ушите социалните работници да се държат по-професионално. Но иначе жената си е в пълното право да си иска децата. Може да е алкохоличка. Може да е проститутка. Може бащата да се е държал зле с нея. Да не й е давал да ги вижда. Да им е говорил глупости само за да ги настройва срещу майка им. Да им разправя, че тя не иска да ги вижда. Няма как да знам кое от тези неща е истина и кое не, а и не е моя работа. Хората обаче са решили, че знаят.  Нали бащата е българин и е добър, а лошата полякиня идва да му вземе децата(които по някаква случайност са и нейни) и дай всички да хукнем да спасяваме “две български деца”. Нищо, че жената има съдебни решения.

Това са си семейни неща и трябва да се решават от семейството и от съда (като в случая). Бас хващам, че ако това беше българско семейство, тази история нямаше да получи никаква гласност. Също така хващам бас, че подобен сюжет се случва в квартала на всеки един от нас, просто не пристигат дипломатически коли и полицаи да помагат, а хората си оправят семейните свади сами и в съда (както е редно).

Не мога да разбера хората защо не се хванат с нещо по-смислено(примерно да съобщават за домашно насилие в семейства, които познават), вместо чели недочели да се правят на големи патриоти и да скачат срещу големите лоши европейци, които “ни погазват правата и се подиграват с нас”.

Разгледах статистиките на блога, наистина има човек, който е търсил “ива” и е попаднал в стария ми блог, а от него на новия.

И така… ако някой има някакви други питания свързани с мнението ми за секса, размерите и каквото и да е друго, отговарям честно и безплатно през блога. Може да ме питате с коментари или през чат формата, няма да боли, обещавам :)

#1 – Пушенето след секс

-Ти след секс пушиш ли?
-Не знам!Не съм се поглеждала.

Ани веднъж ме светна, че било голям кеф да запалиш цигара след секс. През моята непушаческа главичка, никога не беше минавало подобно нещо. И в този момент реших, че ако имам нещастието да ми се случи някой да иска да запали цигара след секс вместо да ме гушка, ще бъде изритан безмилостно от леглото.
Та въпрос към пушачите:
Пушите ли след секс?
Какво ви кара да предпочетете да запалите цигара(и да осмърдите стаята) вместо да гушнете девойката(младежа)?

#2 – Дамските презервативи

Ани разправяше, че в първи курс им обяснявали, че феминистките предпочитали дамски презервативи(такова нещо не съм виждала на живо) защото така не зависели от благоволението на мъжа, дали ще иска да си сложи презерватив или не. Според мен, ако един мъж не иска да си сложи презерватив(и не си е купил), няма секс. Просто и ясно. :-) А според вас кой трябва да купува презервативите? А ползвали ли сте женски и защо?

#3 – The Sock Gap

В сериала Coupling (за който не то е гледал, горещо се препоръчва) има една сцена в която се обяснява за момента, в който трябва мъжа да си събуе чорапите – след обувките и преди панталоните, за да не се окаже гол мъж в чорапи.

Много се хилих на това обяснение, но все пак ми беше чудно какво им е на голите мъже с чорапи? Вчера като отворихме темата, се оказа, че повечето жени наистина имат нещо против(и дори смятат за отвратителна гледката) гол мъж с чорапи.
В долната анкета или в коментар може да ми кажете какво мислите по въпроса с голите мъже/жени по чорапи :-)

[poll id="2"]

Сестра ми е първи курс социология, повечето неща, които учат са доста интересни и с кеф преглеждам учебниците ѝ. Но понякога те ме хвърлят в такъв шок, в какъвто не са ме хвърляли дори и литературните анализи.

Една вечер ми се обади по телефона: “Како, сега ще ти прочета едно изречение, да ми обясниш какво значи”:

Със събуждането на усета за историчност, господстваща позиция в нашата наука завоюва една комбинация между етически еволюционизъм и исторически релативизъм, която се опита да освободи етическите норми от техния формален характер, да определи съдържателно тези норми, чрез ограждането на тоталността от културни ценности в сферата на “нравственото” и по такъв начин да придаде на икономиката достойнство на “етическа наука”, стъпила на емипирични основи.

Ей в такива моменти направо се чудя, хората, които пишат такива неща ебават ли се нещо….

P.S. За тези, които искат да се научат как да правят литературно-звучащ анализ на каквото и да е (напр. телефонен указател) – ще ви помогне този доста забавен труд: How to Deconstruct Almost Anything :-)

Всяка Коледа от радиото и телевизията ни заливат хиляди призиви за благотворителни кампании. “Пратете SMS за лев и двайдет  … “. Може би хората пращайки един SMS по коледа успокояват съвестта си, чувствайки се много добри(без да знаят дори каква част от този 1.2лв отиват наистина за хора в нужда).
Много по-добра идея от еднократното даряване според мен са периодичните дарения.
SOS детски селища в България набират постоянни дарители с малки, но редовни суми. Можете да станете дарител, чрез онлайн регистрация и да пращате даренията си чрез epay.bg.
Аз реших да направя излизанията на кръчма с едно по-малко месечно и тези пари да ги дарявам в SOS детски селища. А вие защо не помислите по въпроса? :)

Следващоте, които ще разкажат приказка са Мишел и Пешо.


*”Приказка за цар Салтан, за неговия син – славния и могъщ Гвидон Салтанович и за прекрасната царкиня – лебедица” Александър Пушкин

В началото, когато се появиха разните феминистки блогове ми беше интересно да ги чета имаше общо взето смислени теми и коментари. След това обаче сякаш стана модерно всеки да си кряка нещо в тях, да търси под вола теле, и в коментарите да се цикли едно и също и никой да не приема чуждата гледна точка. На няколко пъти ми е идвало да се набутам между шамарите в някоя безумна дискусия или да напиша пост подобен на този на Pippilota, но в крайна сметка реших, че няма смисъл, просто започнах да им обръщам все по-малко внимание.

Разбира се смислените неща, които се дискутират са супер. Но те не са само и единствено феминистка гледна точка. Например на всеки човек с IQ по-високо от това на листна въшка му е ясно, че историята с “in vivo” е пример за абсолютен дебилизъм и този, който го е казал заслужава да му бъдат откъснати топките и да бъдат сложени за украса на градската елха. (оффтопик: Добре, че няма изгледи да стана диктатор, че наскоро се чудех, дали масовото избиване на идиоти би се смятало за геноцид). Правото на съвместно съжителство/брак на хомосексуалните двойки, също е достойна кауза, която си струва да се защитава, но пак не ми е особено ясно какво общо има с феминизма.

Жените и мъжете са равни пред закона, имат достъп до образование (макар че защо има квоти за мъже и жени в университетите, не ми е особено ясно…някак си равнопоставеността се губи). Жените имат право на избор за кой да се омъжат, могат да направят аборт, ако желаят или да се разведат. Все страхотни неща, които уви не важат за всички жени по света.

Обаче… въпроси от типа “защо няма мъже мажорети”(дискусия, която в някои блогове доби такива абсурдни размери, че думи нямам) – това е все едно мъжете да питат защо няма жени хамали, зидаромазачи или боклукчии(да сте видели отзад на някой от камионите на ДИТЦ да се вози жена и да събира боклука?); обяснения, колко зле влияят барбитата на малките момиченца(вместо да си възпиташ детето както трябва, обвиняваш куклите? LadyVera много хубаво го е написала); някакви думи, които били обидни, за мен варират от смешни до абсурдни. А това което най-много ме хвърля в шах са заяжданията със сексистките шеги.
След като програмистите се хилят на вицове за програмисти(това, че само те си ги разбират е друг въпрос ;-) ), адвокатите се смеят на вицове за адвокати, габровците – на вицове за габровци, защо жените да не се смеят на вицове за жени? Самоиронията е много важно качество за всеки интелигентен човек и според мен е признак на абсолютна комплексарщина да се засягаш от такива вицове.
Аз самата често се шегувам с това, че съм жена-програмист или че съм жена(след един пилинг беше започнала да ми се бели малко кожата – “знаеш ли че се белиш по лицето”; “знам, сменям си кожата” – трябваше май само малко да изсъскам за по-голяма достоверност :) ). Същевременно, изказвания от типа на “Абе ти си бъгнат модел, жена, не мрънкаш и не владееш змийски техники” съм ги приемала за огромни комплименти.
На работа не съм забелязала да има някакво дискриминационно отношение към мен(може да е защото работя в IT-то знам, ли?). Естествено гореспоменатите шеги са част от ежедневната доза простотия, която прави деня по-лек.

Честно казано, доста по-лесно ми е да общувам с мъже отколкото с жени. Жените в по-голям процент от случаите са фалшиви, клюкарстват, сплетничат и съскат (не че и сред мъжете няма такива, но са значително по-малко).

Жените са различни от мъжете в много отношения и аз нямам никакво желание да бъда приравнявана с мъж.(Споделям мнението на Антония)

Това, че някои жени се, чувстват прецакани от “бремето”, че трябва да са бременни и раждат, въобще не мисля да го коментирам. И аз не изгарям от радост при мисълта, че ще повръщам, ще заспивам навсякъде, ще ме боли кръста, ще ми се подуят ходилата, ще ми се пишка през 5 минути, няма да мога да пия алкохол и тн. Но в крайна сметка си има и хубави страни на бременността. А и тя е най-лесната част от цялото приключение наречено “майчинство”, така че ако една бременност плаши някого, по-добре въобще да няма деца.

А в това, че мъжете приемали жените за сексуални обекти няма нищо странно. Първо защото това е съвсем естествено(справка теория на стълбичката, много интересно и полезно четиво). Второ защото изключително голям процент от жените точно това търсят, те искат да са любовници на някой и той да харчи пари за тях. Имам много близки наблюдения по въпроса, така че не започвайте да ми обяснявате, че такива жени са рядкост.
И освен това на мен ми харесва да ме приемат за сексуално атрактивна.
Харесва ми да съм жена.
Харесва ми да ми правят комплименти и да ме желаят.
Харесва ми и да правя секс за удоволствие, та нали секса е удоволствие. Жените имаме множествен оргазъм, все пак (Някой познава ли нормална жена, на която да не й харесва?)
Харесва ми да се грижа за себе си, да се глезя, харесва ми да се гримирам, харесва ми от време навреме да бъда истински мъфин.
Харесва ми някой да ми отваря вратата (колегите в мусала толкова ме бяха разглезили с това :) ), да ми сипва в чашката, да ме изпраща вечер(за да няма такива сценки), да носи тежките покупки или тежката раница в планината, да ми оправя крушката, да ми държи палтото докато се обличам, да ми плаща сметката (ако има желание и възможност :) ), да ме глези, да ми прави масажи, да ми подарява бонбони, да ме целува по челото, да ме гушка така, че да имам чувството, че абсолютно нищо лошо не може да ми се случи…
…иии пак да спомена – множествени оргазми :-P