disclaimer:Не съм наясно с “академизма в сферата на феминизма”, но да си кажа честно не ме и интересува особено, пиша този пост на база, на това, което съм срещала по блоговете.

В началото, когато се появиха разните феминистки блогове ми беше интересно да ги чета имаше общо взето смислени теми и коментари. След това обаче сякаш стана модерно всеки да си кряка нещо в тях, да търси под вола теле, и в коментарите да се цикли едно и също и никой да не приема чуждата гледна точка. На няколко пъти ми е идвало да се набутам между шамарите в някоя безумна дискусия или да напиша пост подобен на този на Pippilota, но в крайна сметка реших, че няма смисъл, просто започнах да им обръщам все по-малко внимание.

Разбира се смислените неща, които се дискутират са супер. Но те не са само и единствено феминистка гледна точка. Например на всеки човек с IQ по-високо от това на листна въшка му е ясно, че историята с “in vivo” е пример за абсолютен дебилизъм и този, който го е казал заслужава да му бъдат откъснати топките и да бъдат сложени за украса на градската елха. (оффтопик: Добре, че няма изгледи да стана диктатор, че наскоро се чудех, дали масовото избиване на идиоти би се смятало за геноцид). Правото на съвместно съжителство/брак на хомосексуалните двойки, също е достойна кауза, която си струва да се защитава, но пак не ми е особено ясно какво общо има с феминизма.

Жените и мъжете са равни пред закона, имат достъп до образование (макар че защо има квоти за мъже и жени в университетите, не ми е особено ясно…някак си равнопоставеността се губи). Жените имат право на избор за кой да се омъжат, могат да направят аборт, ако желаят или да се разведат. Все страхотни неща, които уви не важат за всички жени по света.

Обаче… въпроси от типа “защо няма мъже мажорети”(дискусия, която в някои блогове доби такива абсурдни размери, че думи нямам) – това е все едно мъжете да питат защо няма жени хамали, зидаромазачи или боклукчии(да сте видели отзад на някой от камионите на ДИТЦ да се вози жена и да събира боклука?); обяснения, колко зле влияят барбитата на малките момиченца(вместо да си възпиташ детето както трябва, обвиняваш куклите? LadyVera много хубаво го е написала); някакви думи, които били обидни, за мен варират от смешни до абсурдни. А това което най-много ме хвърля в шах са заяжданията със сексистките шеги.
След като програмистите се хилят на вицове за програмисти(това, че само те си ги разбират е друг въпрос ;-) ), адвокатите се смеят на вицове за адвокати, габровците – на вицове за габровци, защо жените да не се смеят на вицове за жени? Самоиронията е много важно качество за всеки интелигентен човек и според мен е признак на абсолютна комплексарщина да се засягаш от такива вицове.
Аз самата често се шегувам с това, че съм жена-програмист или че съм жена(след един пилинг беше започнала да ми се бели малко кожата – “знаеш ли че се белиш по лицето”; “знам, сменям си кожата” – трябваше май само малко да изсъскам за по-голяма достоверност :) ). Същевременно, изказвания от типа на “Абе ти си бъгнат модел, жена, не мрънкаш и не владееш змийски техники” съм ги приемала за огромни комплименти.
На работа не съм забелязала да има някакво дискриминационно отношение към мен(може да е защото работя в IT-то знам, ли?). Естествено гореспоменатите шеги са част от ежедневната доза простотия, която прави деня по-лек.

Честно казано, доста по-лесно ми е да общувам с мъже отколкото с жени. Жените в по-голям процент от случаите са фалшиви, клюкарстват, сплетничат и съскат (не че и сред мъжете няма такива, но са значително по-малко).

Жените са различни от мъжете в много отношения и аз нямам никакво желание да бъда приравнявана с мъж.(Споделям мнението на Антония)

Това, че някои жени се, чувстват прецакани от “бремето”, че трябва да са бременни и раждат, въобще не мисля да го коментирам. И аз не изгарям от радост при мисълта, че ще повръщам, ще заспивам навсякъде, ще ме боли кръста, ще ми се подуят ходилата, ще ми се пишка през 5 минути, няма да мога да пия алкохол и тн. Но в крайна сметка си има и хубави страни на бременността. А и тя е най-лесната част от цялото приключение наречено “майчинство”, така че ако една бременност плаши някого, по-добре въобще да няма деца.

А в това, че мъжете приемали жените за сексуални обекти няма нищо странно. Първо защото това е съвсем естествено(справка теория на стълбичката, много интересно и полезно четиво). Второ защото изключително голям процент от жените точно това търсят, те искат да са любовници на някой и той да харчи пари за тях. Имам много близки наблюдения по въпроса, така че не започвайте да ми обяснявате, че такива жени са рядкост.
И освен това на мен ми харесва да ме приемат за сексуално атрактивна.
Харесва ми да съм жена.
Харесва ми да ми правят комплименти и да ме желаят.
Харесва ми и да правя секс за удоволствие, та нали секса е удоволствие. Жените имаме множествен оргазъм, все пак (Някой познава ли нормална жена, на която да не й харесва?)
Харесва ми да се грижа за себе си, да се глезя, харесва ми да се гримирам, харесва ми от време навреме да бъда истински мъфин.
Харесва ми някой да ми отваря вратата (колегите в мусала толкова ме бяха разглезили с това :) ), да ми сипва в чашката, да ме изпраща вечер(за да няма такива сценки), да носи тежките покупки или тежката раница в планината, да ми оправя крушката, да ми държи палтото докато се обличам, да ми плаща сметката (ако има желание и възможност :) ), да ме глези, да ми прави масажи, да ми подарява бонбони, да ме целува по челото, да ме гушка така, че да имам чувството, че абсолютно нищо лошо не може да ми се случи…
…иии пак да спомена – множествени оргазми :-P

“Паметта на Ваймс му подсказа нещо, което научи още като млад стражник. Ако гледаш стрела откъм острия й връх, ако си паднал в ръцете на някого, надявай се с цялата си душа, че той е зъл. Защото злите хора обичат властта, господството над другите хора, искат да видят как страхът те обзема. Искат да видят как осъзнаваш, че ще умреш. Затова приказват. Злорадстват.
Гледат те как се гърчиш. Ще отложат самия миг на убийството, както някой почитател на пурите отлага насладата от запалването на следващата”


“Моли се да не попаднеш на добър човек – спомни си Ваймс. – Ще те убие, без да продума.”
“Въоръжени мъже” – Тери Пратчет

Тази вечер прочетох това и ми се видя толкова просто, че не знам как не ми е хрумнало по-рано. Когато бях малка и гледах някой филм винаги се чудех, защо главния лош в края на филма, винаги отделя толкова време за безсмислени обяснения, а вместо да се лигави не тегли ножа/куршума на добрия.
Аз като един практичен (и явно по тази дефиниция – добър) човек, едва ли бих губила излишно време в глупости :)

Преди няколко седмици в блога на Openly Feminist за пръв път разбрах, че думата “хомосексуалист” била обидна, защото “Звучи медицински-диагностично, описва хомосексуалността като някакво девиантно сексуално поведение: хомосексуалист…подобно на мазохист, фетишист…” и на нейно място трябвало да се използва “хомосексуален”.

В главата ми почти едновременно нахлуха следните хаотични мисли и въпроси (ще ги подредя в списък за малко по-голяма яснота)

  1. Часовете по български език никога не са ми били любими, но от това, коeто съм научила ми се струва, че “хомосексуалист” е съществително, а “хомосексуален” – прилагателно. Защо ще искаме да сменяме съществително с прилагателно след като те не са еквивалентни? (поне според мен отговора на въпроса се крие в точка 4)
  2. Какво значи “дeвиантно сексуално поведение”? Такова, което се отклонява от нормата? Коя е нормата? Вагинален секс в мисионеркса поза? Явно не е това.
    Приемаме, че гейовете нямат девиантно сексуално поведение =>
    Ако правя анален секс, също нямам девиантно сексуално поведение.
    Ако правя секс с най-добрата си приятелка също нямам девиантно сексуално поведение.
    Но! Ако правя анален секс с най-добрата си приятелка(не питайте, как, гледали сте филми, знаете как става) и я помоля да си сложи розови лачени обувки с 10саниметрови токчета и да си облече престилка на медицинска сестра, това вече е девиантно сексуално поведение.
    Хмммм…
    (Тук мога да се разпростра в защита на фетишизма, мазохизма и садизма и в това, че щом на 2мата(или колкото там са) човека им харесва това, което правят и не пречат на никого, няма нищо лошо, но ще спра до тук, мисля, че схванахте гледната точка)
  3. Аз съм програмИСТ, Петя е феминИСТ(ка), Симеон е журналИСТ. Не съм чула до сега някой феминист или журналист, или тракторист, или парапланертист да се обиди, че тези думи звучат като фетишист.
    Но щом “недевиантните” -ИСТи са толкова обидни, хайде да сменим всички тях с -АЛНи. В крайна сметка не искам професията ми да звучи като диагноза (макар че “програмист” си е направо диагноза….)

    • програмистите – програмални
    • феминистите – феминални
    • трактористите – тракторални
    • алпинистите – алпинални
    • аналистите -… хм… май е по-добре да ги питаме дали не искат да се наричат
  4. Всъщност “ислямист” ми звучи доста по-обидно от “хомосексуалнист” (най-вече защощто жирналистите го ползват най-често в негативен контекст), но не съм видяла някой да е омрънкал света да иска да го наричат “ислямален”.

  5. Сигурна съм, че това да се замени “хомосексуалист” с “хомосексуален” не е хрумнало на някой българин, който една сутрин се е събудил с просветлението, че “хомосексуалист” звучи като “фетишист” и е решил да се чувства обиден от това.
    И след кратка справка с google веднага попаднах на urbandictionary.com, където 2рата дефиниция за homosexualist гласи “The cool way of saying homosexual. ”
    ОК, най-вероятно цялото нещо е тръгнало от англоговорящите гейове. Там поради някаква специфика на езика или и аз не знам защо някой се е почувствал засегнат от думата. Ама защо и на български трябва да ни се налага смяна на думата след като в нея няма нищо обидно? В английския език също така е обидна и негър:

    Nigger is a derogatory term used to refer to dark-skinned people, mostly those of Black African ancestry. As an English variant of negro, it was once in common usage, but in recent times, in most contexts, it is considered a racial slur.

    Но в България “негър” си е съвсем стандартна дума, много по-обидно е да наречеш някого “черен” (което пък е стандартно за английския). Така че, ако тръгнем да сменяме думата “негър” в българския (защото да речем, негрите се почувстват засегнати, че ги наричаме “негри”), очевидно няма да я сменим с “черен”, а с какво? “Афро-американец”? Ами ако негъра е французин?
    Вместо да се правим на много толерантни променяйки думи, които на български нямат обидното значение, което имат на английски, много по добра идея би било просто, хората които учат английски да бъдат предупредени да не ги ползват, когато общуват с англоговорящи. Както винаги са ни предупреждавали в училище: “Не казвайте на английски nigger, защото ще си изпросите боя”, така може да ни предупреждават да не използваме и “homosexualist” защото може да обидим някой англоговорящ. Ама от къде на къде българските гейове ще се обиждат, наистина ми е непонятно.

В крайна сметка не е толкова важно дали казваш “хомосексуалист”, “хомосексуален”, “гей” или “педал”, а това какво отношение влагаш към човека, за който го казваш.
За финал ето подобни разсъждения от един от главните герои в Cryptonomicon:

“Nip is the word used by Sergeant Sean Daniel McGee, U.S. Army, Retired, to refer to Nipponese people in his war memoir about Kinakuta, a photocopy of which document Randy is carrying in his bag. It is a terrible racist slur. On the other hand, people call British people Brits, and Yankees Yanks, all the time. Calling a Nipponese person a Nip is just the same thing, isn’t it? Or is it tantamount to calling a Chinese person a Chink?”
“…each of them has occasionally, inadvertently, used the word Jap as shorthand for Japanese—in the same way as they used RAM to mean Random Access Memory. But of course Jap is a horrible racist slur too. Randy figures it all has to do with your state of mind at the time you utter the word. If you’re just trying to abbreviate, it’s not a slur. But if you are fomenting racist hatreds, as Sean Daniel McGee occasionally seems to be not above doing, that’s different.”

И последно на колко от вас им е хрумвало, че “хомосексуалист” звучи обидно?
А колко от тези с хомосексуална ориентация биха се почувствали обидени, ако ги нарека “хомосексуалисти”? И защо?

Наскоро Случайна се се чудеше защо мъжете харесват порно. Сетих се за обяснението в един епизод на “Coupling”, когато Steve трябваше да обяснява какво е “Lesbian Spank Inferno” и защо мъжете харесват такива филми. Цялата сценка е доста забавна:
<видео>

<видео>
А за тези, които не обичат да гледат клипчета, ето есенцията:

“I like naked women. I’m a bloke. I’m supposed to like them. We’re born like that. We like naked women as soon as we’re pulled out of one. Halfway down the birth canal we’re already enjoying the view. “

“It is the four pillars of the male heterosexual psyche. We like: naked women, stockings, lesbians, and Sean Connery best as James Bond, because that is what being a boy is.”

“I want to spend the rest of my life with the woman at the end of that table there, but that does not stop me wanting to see several thousand more naked bottoms before I die, because that’s what being a bloke is. When man invented fire, he didn’t say, “Hey, let’s cook.” He said, “Great, now we can see naked bottoms in the dark.” As soon as Caxton invented the printing press, we were using it to make pictures of, hey, naked bottoms! We have turned the Internet into an enormous international database of naked bottoms. So you see, the story of male achievement through the ages, feeble though it may have been, has been the story of our struggle to get a better look at your bottoms.”

P.S. Ако не сте гледали Coupling, горещо ви го препоръчвам, но английския варинат (този, към който е линка), защото американския е пълна боза :-)

Проблем 1 – Блещи.

Първата ми мисъл в първия слънчев ден за тази година беше “Няма ли кой да го угаси това слънце!”, а втората “Спешно ми трябват слънчеви очила”. Очите ме заболяха докато то ми се блещеше насреща и гледах да ходя на сянка.

Решението – Oчила.

След няколко дни намерих време да се разходя за очила. В първата оптика, която влязох започнаха да ми предлагат някакви марки, на които работата им въобще не е да произвеждат очила, а по-скоро са символ на някакъв статус. След като казах, че искам да имат поляризация, девойката в оптиката ме попита учудено:
“Защо? Ще шофирате ли с тях?”
“Не, дразни ме слънцето”
“Ами то от отделните колекции, има само по 1-2 поляризирани модела”….
Показаха ми щанда със Solano, които май всички имат поляризация, но не открих нещо, което да ми харесва.
В следващите дни издирих, къде има магазин на Polariod (все пак те са измислили поляризацията) така че трябва няма как да не са им поляризирани очилата(който не знае какво е да имаш очила с поляризирани стъкла може да си поиграе тук). С бодра крачка една вечер се запътих към магазина на Polaroid, който се намира на бул.Патриарх Евтимий на 100тина метра от Попа. Ели и Велин, като хора с добър вкус ми бяха консултантите за това кое ми стои добре и кое не. Единствения друг критерий освен поляризацията, беше да са максимално тъмни, за да не влиза много светлина през тях. И така след 20-30 мин избиране се сдобих с нови слънчеви очила.

Проблем 2 – Пече.

От няколко дни вече е достатъчно топло, че да се разкарвам по потничета и къс ръкав. Тук идва и втория проблем. Алергията. Днес общо 20минути на на слънце (10 на отиване и 10 на връщане от обяд) бяха напълно достатъчни и за да ми причинят отвратителен сърбеж по ръцете, тъй като бях с къс ръкав. В края на деня, вече бяха станали целите червени от чесане.

Решението – Слънцезащитен лосион

Тази година слънцето ме хвана неподготвена. Но до утре ще съм се снабдила с лосион с фактор минимум 20(има останал малко от миналогодишния, дано има ефект).

Заключение

Не мога да разбера хората, които си умират да се пекат на слънце като гущери, киснат в солариуми или на плажа между 1 и 4 следобдед, само и само за да добият мечтания тен. Аз не искам тен, харесвам си се бяла. Ходя на плаж около 4 следобед, тъкмо когато слънцето почти не пече, а водата е топла. Освен това с удоволствие бих минала на нощен режим, ако идеята беше осъществима.

P.S. Въпрос: хората които казват на любимите си “слънчице мое” дали наистина обичат слънцето?

update: Писах поста с идеята, че се подразбира, че не бих си купила очила без UV защита. Ако все пак някой, който си купува слънчеви очила без да се интересува от UV защитата чете това, моля прочетете тук. Накратко – много по-вредно е да носиш слънчеви очила без UV защита, отколкото да не носиш такива.

Ladythistle ме изпревари в коледните мисли. Това, което аз бих написала, вече е написано от нея.


Весели празници на всички :-)

© 2013 iffi Suffusion theme by Sayontan Sinha