Нищо срамно и странно няма в блъсканицата при отварянето на Lidl.

Има хора, които ходят до магазин, който е на 2 километра от тях, само защото нещата там са с по 20-50 стотинки по-евтини. Има хора, за които ако си купят нещо и след това го видят с левче по-евтино в друг магазин, се чувстват прецакани и мрънкат с часове. Има хора, които взимат 240лв заплата/пенсия и това дали мандарините струват  70 стотинки или за 2лв е много важно за тях.

Повечето хора в туитър/фейсбук/блогосферата, могат да се подиграват на това и да го смятат за жалко. Това всъщност е радостно, защото най-вероятно означава, че те не биха изпаднали в подобна ситуация и че не познават такива хора. За съжаление обаче това е реалността.

Такива неща се случват навсякъде по света при това в много по-ужасяващи мащаби:

Black Friday:

Отваряне на Media Markt в Берлин Полша:

Чудя се защо искат да накарат мюсюлманките да си открият косата и ушите, след като на една черно-бяла снимка цветът на косата (особено пък ако е същия с цвета на забрадката) няма да е различим, а ако косата ти е закрила ушите не те карат да я прибереш.

P.S. понеже в twitter попитаха, сестра ми си има уши – 2 броя :)

Представете си следната ситуация.
Вечер. Тъмно. Последният градски транспорт спира на спирката и жена слиза от него тръгва да се прибира вкъщи. Когато тя върви зад вас, не си мислете че го прави защото ви е харесала и иска да ви заговори.
Тя бърза да се прибере вкъщи. Но не иска да ви изпреварва. Предпочита да върви зад вас за да вижда през цялото време какво правите, а не да се изненада от някое по-рязко движение или шум, ако сте зад нея.
Не забавяйте ход. Не спирайте. Не се обръщайте. Не я заговаряйте.
Най-умното нещо, което можете да направите е да се отдалечите бързо. Даже ако има отсрещен тротоар, минете там.

Ако все пак сте достатъчно глупав да спрете и да се обърнете, и да й се усмихнете, тя забавя крачка не защото умира от желание да ви каже “Здрасти”.
Тя започва да върви до вас, защото знае, че не може да си позволи по-бърза крачка, тъй като  няма очи на гърба и не бяга по-бързо от вас.
Тя не се радва, че й се представяте, още по-малко пък се радва, че тъкмо влизате стигнали тесен безистен ходейки един до друг, докато вие най-дружелюбно я питате къде живее и при отговора “тук наоколо”, възкликвате “аа, ние сме комшии”. Повярвайте ми, тя хич не е щастлива от този факт.
Не се опитвай да завържете разговор.
Не я канете на кафе.
Колкото и да се смятате за симпатичен и любезен, тя не иска да излезе на кафе с вас. Единственото, което иска е да се разкарате възможно най-бързо. Тя ви отговаря учтиво, не защото ви харесва, а защото не смее да отговори по-грубо, тъй като не знае каква ответна реакция може да последва.

Така че, мъже, ако видите сама жена да се прибира в тъмното, отдалечете се. Подарете й тази мъничка доза спокойствие.

P.S. Let me tell you a little secret: адски много ви личи, когато сте отчаяни. И това е отблъскващо. Ако една жена има някакъв интерес към вас, то тя си има начини да го покаже. С поглед, с усмивки, с реплики, с жестове, с желание да бъде около вас и още хиляди неща. Ако не усещате такова нещо, по добре не си правете труда да я каните на кафе даже и по светло.

За тези, които не знаят за какво става дума, историята е следната. Миналата вечер новините по всички телевизии гръмнаха със следното ужасяващо видео. Честно казано, вътрешностите ми се обърнаха докато гледах това(както и на повечето хора). Някаква полякиня дошла да си прибере децата и ги дърпа, а те не искат да тръгнат с нея и пищят, ритат, бащата ляга под дипломатическия автомобил да го газят, не иска да му вземат децата. Наистина ужасяваща история.

Половината online и offline България гръмна с разни коментари от типа на

Здравейте!
Аз имам един риторичен въпрос. Докога безволевото съществуване на българина ще продължава така. Идва някаква жена, която не е българка, която си живее някъде там, отвлича две деца, които иамт с нея само кръвна връзка, а ние стоим и мълчим. Малко ли деца са били изнасяни, отвличани… та трябва това да става практика и на собствените им “родители”?! Докога Бг ще губи децата си? Докога ние ще сме толкова безучастни.

Mama i deiba na taq maika s kamani trqbva da q ybiqt…Moje li takova neshto be kva e taq darjava kvo e tva neshto decata ima pravo da jiveq kadeto te jelaq i pri koito doritel te iskat…Decata pishtat che ne iskat da sam s maika si a darjavata gi obricha na tova.Izrodi…I bez tova darjavata ne se interesyva ot nashtite deca nishto ne dava za tqh pone da ne se opitva i da ni gi vzema…

и т.н. и т.н. която и новина да отворите по темата, коментарите са все в тоя стил.
във facebook групата към момента има близо 6 000 човека. Петицията не знам колко са я подписали. Ще има протест пред посолството на република Полша. Абе въобще, всички са патриоти и искат да спасят “децата на България”.

Но като всяка (семейна) история и тази си има две страни.
Чудя се дали дори 1 от тези 6 000+ човека е гледал интервюто с майката на децата. Дали е разбрал, че бащата е отвел децата преди 1 година от Полша и тя от тогава не ги е виждала. Че тя има съдебни решения и от български и от полски съд, че децата трябва да са при нея. Че тя не ги е виждала една година и през това време бащата, бабата и дядото са обяснявали на децата как майка им е проститутка, алкохоличка и не ги обича и не се сеща да им се обади.
Ами то всяко дете, на което му набиват в главата такива неща цяла година, ще пищи като заклано след това майка му като дойде да го вземе.

Случката е супер грозна, заради начина, по който взеха децата. Според мен трябваше да има една група психолози, които да им обясняват какво се случва и няколко полицаи, които да пазят бащата да не прави глупости и сцени. Наистина ми се свива сърцето като видя цялата сцена и може би някой трябва да хване за ушите социалните работници да се държат по-професионално. Но иначе жената си е в пълното право да си иска децата. Може да е алкохоличка. Може да е проститутка. Може бащата да се е държал зле с нея. Да не й е давал да ги вижда. Да им е говорил глупости само за да ги настройва срещу майка им. Да им разправя, че тя не иска да ги вижда. Няма как да знам кое от тези неща е истина и кое не, а и не е моя работа. Хората обаче са решили, че знаят.  Нали бащата е българин и е добър, а лошата полякиня идва да му вземе децата(които по някаква случайност са и нейни) и дай всички да хукнем да спасяваме “две български деца”. Нищо, че жената има съдебни решения.

Това са си семейни неща и трябва да се решават от семейството и от съда (като в случая). Бас хващам, че ако това беше българско семейство, тази история нямаше да получи никаква гласност. Също така хващам бас, че подобен сюжет се случва в квартала на всеки един от нас, просто не пристигат дипломатически коли и полицаи да помагат, а хората си оправят семейните свади сами и в съда (както е редно).

Не мога да разбера хората защо не се хванат с нещо по-смислено(примерно да съобщават за домашно насилие в семейства, които познават), вместо чели недочели да се правят на големи патриоти и да скачат срещу големите лоши европейци, които “ни погазват правата и се подиграват с нас”.

Когато Стан от Svejo, обяви конкурса за “Любим литературен герой” на мен веднага ми хрумна, че поне 5 човека ще се напишат есета за “Малкия принц” (всъщност, май само 2 или 3ма са писали за него). Аз веднага попитах, дали ще помислят, че се ебавам, ако напиша есе на тема “Любим литературен герой – Ханибал Лектър” и той каза да се пробвам. Почаках до края последния ден за участие в конкурса, за да видя дали някой от любимите герои ще е нестандартен и изненадващ и всъщност есето за Господ Бог наистина ме изненада. Героят, който за момента води класацията – Хари Потър е доста предвидим, така че в крайна сметка реших да разнообразя малко списъка с героите с един лош – Ханибал Лектър.

С пет думи – Ханибал е психиатър, който яде хора.
Но интересното е друго.

Ханибал е изключително проницателен и прозорлив. Разчита много правилно хората, разбира мотивите им да се държат по определен начин и бързо напипва точно и прецизно най-тънките струни от характера и душата им. Тези негови качества са и причината да го използват за откриването на серийни убийци, докато е в затвора. А той помага, разбира се, защото това го забавлява. В “Мълчанието на агнетата” поставя на Кларис условие, че ще й помага със случая, ако тя му отговаря на лични въпроси за живота и детството си. Така той я опознава и в един момент се влюбва в нея.

Ханибал също така е и много интелигентен и начетен. Има дълбоки познания за изкуството, литература, музиката и повечето науки. Свири на пиано, рецитира поезия, прави жерави от хартия, демонстрира познания по физика, химия, зоология.

И моите любими качества – изключителна съобразителност, трезво преценяване на ситуацията и хладнокръвие. Без значение дали около него обикалят хищни прасета или измисля брутален начин за бягство от килията (като одира лицето на полицай и след това го слага върху себе си за да го приберат с линейка и да се измъкне например). Всичките книги изобилстват със ситуации (някои, от които – доста забавни), в които тези 3 негови качества се проявяват.

Той притежава много изтънчени маниери, обноски, усет за красивото и е голям джентълмен. Повечето хора тук сигурно си мислят “да бе, много джентълменски яде другите хора”..
самият той казва: “За мен няма нищо по-грозно от грубостта.” и наистина жертвите му не са случайно подбрани, а са т.нар. “грубо месо”. Като започне от некадърен музикант, безнадеждни пациенти и се стигне до тези, които се отнасят зле и грубо с него и с Кларис. Тъй като не е особено социален и състрадателен, убиването на хората е неговият начин да премахне за постоянно дразнителите, които му пречат, а яденето на органите им – висшата форма на презрение към тях.

Така че ако се абстрахираме от този начин за справяне пречките дразнителите и пречките, който автора Томас Харис е избрал (все пак това са horror книги  ), Ханибал е умен, интелигентен, забавен, съобразителен, тъгуващ за сестра си (която едни войници сготвят и изяждат по време на втората световна война), изискан, влюбен и внимателно подбиращ менюто си :)

Повечето хора свързват Ханибал със зловещата и брилянтно изпълнена роля на Антъни Хопкинс, репликата “Hallo Clarice” (и може би със сладура, който играеше младия Ханибал в последния филм :) ). Но отвъд кръвта и хорър сцените (на които също съм фен) във филмите и книгите, героя не отстъпва по качества на the good guys и е доста по-интересен от тях :)

Сестра ми е първи курс социология, повечето неща, които учат са доста интересни и с кеф преглеждам учебниците ѝ. Но понякога те ме хвърлят в такъв шок, в какъвто не са ме хвърляли дори и литературните анализи.

Една вечер ми се обади по телефона: “Како, сега ще ти прочета едно изречение, да ми обясниш какво значи”:

Със събуждането на усета за историчност, господстваща позиция в нашата наука завоюва една комбинация между етически еволюционизъм и исторически релативизъм, която се опита да освободи етическите норми от техния формален характер, да определи съдържателно тези норми, чрез ограждането на тоталността от културни ценности в сферата на “нравственото” и по такъв начин да придаде на икономиката достойнство на “етическа наука”, стъпила на емипирични основи.

Ей в такива моменти направо се чудя, хората, които пишат такива неща ебават ли се нещо….

P.S. За тези, които искат да се научат как да правят литературно-звучащ анализ на каквото и да е (напр. телефонен указател) – ще ви помогне този доста забавен труд: How to Deconstruct Almost Anything :-)

В началото, когато се появиха разните феминистки блогове ми беше интересно да ги чета имаше общо взето смислени теми и коментари. След това обаче сякаш стана модерно всеки да си кряка нещо в тях, да търси под вола теле, и в коментарите да се цикли едно и също и никой да не приема чуждата гледна точка. На няколко пъти ми е идвало да се набутам между шамарите в някоя безумна дискусия или да напиша пост подобен на този на Pippilota, но в крайна сметка реших, че няма смисъл, просто започнах да им обръщам все по-малко внимание.

Разбира се смислените неща, които се дискутират са супер. Но те не са само и единствено феминистка гледна точка. Например на всеки човек с IQ по-високо от това на листна въшка му е ясно, че историята с “in vivo” е пример за абсолютен дебилизъм и този, който го е казал заслужава да му бъдат откъснати топките и да бъдат сложени за украса на градската елха. (оффтопик: Добре, че няма изгледи да стана диктатор, че наскоро се чудех, дали масовото избиване на идиоти би се смятало за геноцид). Правото на съвместно съжителство/брак на хомосексуалните двойки, също е достойна кауза, която си струва да се защитава, но пак не ми е особено ясно какво общо има с феминизма.

Жените и мъжете са равни пред закона, имат достъп до образование (макар че защо има квоти за мъже и жени в университетите, не ми е особено ясно…някак си равнопоставеността се губи). Жените имат право на избор за кой да се омъжат, могат да направят аборт, ако желаят или да се разведат. Все страхотни неща, които уви не важат за всички жени по света.

Обаче… въпроси от типа “защо няма мъже мажорети”(дискусия, която в някои блогове доби такива абсурдни размери, че думи нямам) – това е все едно мъжете да питат защо няма жени хамали, зидаромазачи или боклукчии(да сте видели отзад на някой от камионите на ДИТЦ да се вози жена и да събира боклука?); обяснения, колко зле влияят барбитата на малките момиченца(вместо да си възпиташ детето както трябва, обвиняваш куклите? LadyVera много хубаво го е написала); някакви думи, които били обидни, за мен варират от смешни до абсурдни. А това което най-много ме хвърля в шах са заяжданията със сексистките шеги.
След като програмистите се хилят на вицове за програмисти(това, че само те си ги разбират е друг въпрос ;-) ), адвокатите се смеят на вицове за адвокати, габровците – на вицове за габровци, защо жените да не се смеят на вицове за жени? Самоиронията е много важно качество за всеки интелигентен човек и според мен е признак на абсолютна комплексарщина да се засягаш от такива вицове.
Аз самата често се шегувам с това, че съм жена-програмист или че съм жена(след един пилинг беше започнала да ми се бели малко кожата – “знаеш ли че се белиш по лицето”; “знам, сменям си кожата” – трябваше май само малко да изсъскам за по-голяма достоверност :) ). Същевременно, изказвания от типа на “Абе ти си бъгнат модел, жена, не мрънкаш и не владееш змийски техники” съм ги приемала за огромни комплименти.
На работа не съм забелязала да има някакво дискриминационно отношение към мен(може да е защото работя в IT-то знам, ли?). Естествено гореспоменатите шеги са част от ежедневната доза простотия, която прави деня по-лек.

Честно казано, доста по-лесно ми е да общувам с мъже отколкото с жени. Жените в по-голям процент от случаите са фалшиви, клюкарстват, сплетничат и съскат (не че и сред мъжете няма такива, но са значително по-малко).

Жените са различни от мъжете в много отношения и аз нямам никакво желание да бъда приравнявана с мъж.(Споделям мнението на Антония)

Това, че някои жени се, чувстват прецакани от “бремето”, че трябва да са бременни и раждат, въобще не мисля да го коментирам. И аз не изгарям от радост при мисълта, че ще повръщам, ще заспивам навсякъде, ще ме боли кръста, ще ми се подуят ходилата, ще ми се пишка през 5 минути, няма да мога да пия алкохол и тн. Но в крайна сметка си има и хубави страни на бременността. А и тя е най-лесната част от цялото приключение наречено “майчинство”, така че ако една бременност плаши някого, по-добре въобще да няма деца.

А в това, че мъжете приемали жените за сексуални обекти няма нищо странно. Първо защото това е съвсем естествено(справка теория на стълбичката, много интересно и полезно четиво). Второ защото изключително голям процент от жените точно това търсят, те искат да са любовници на някой и той да харчи пари за тях. Имам много близки наблюдения по въпроса, така че не започвайте да ми обяснявате, че такива жени са рядкост.
И освен това на мен ми харесва да ме приемат за сексуално атрактивна.
Харесва ми да съм жена.
Харесва ми да ми правят комплименти и да ме желаят.
Харесва ми и да правя секс за удоволствие, та нали секса е удоволствие. Жените имаме множествен оргазъм, все пак (Някой познава ли нормална жена, на която да не й харесва?)
Харесва ми да се грижа за себе си, да се глезя, харесва ми да се гримирам, харесва ми от време навреме да бъда истински мъфин.
Харесва ми някой да ми отваря вратата (колегите в мусала толкова ме бяха разглезили с това :) ), да ми сипва в чашката, да ме изпраща вечер(за да няма такива сценки), да носи тежките покупки или тежката раница в планината, да ми оправя крушката, да ми държи палтото докато се обличам, да ми плаща сметката (ако има желание и възможност :) ), да ме глези, да ми прави масажи, да ми подарява бонбони, да ме целува по челото, да ме гушка така, че да имам чувството, че абсолютно нищо лошо не може да ми се случи…
…иии пак да спомена – множествени оргазми :-P

Тази вечер прочетох това и ми се видя толкова просто, че не знам как не ми е хрумнало по-рано. Когато бях малка и гледах някой филм винаги се чудех, защо главния лош в края на филма, винаги отделя толкова време за безсмислени обяснения, а вместо да се лигави не тегли ножа/куршума на добрия.
Аз като един практичен (и явно по тази дефиниция – добър) човек, едва ли бих губила излишно време в глупости :)

В главата ми почти едновременно нахлуха следните хаотични мисли и въпроси (ще ги подредя в списък за малко по-голяма яснота)

1. Часовете по български език никога не са ми били любими, но от това, коeто съм научила ми се струва, че “хомосексуалист” е съществително, а “хомосексуален” – прилагателно. Защо ще искаме да сменяме съществително с прилагателно след като те не са еквивалентни? (поне според мен отговора на въпроса се крие в точка 4)
2. Какво значи “дeвиантно сексуално поведение”? Такова, което се отклонява от нормата? Коя е нормата? Вагинален секс в мисионеркса поза? Явно не е това.
   Приемаме, че гейовете нямат девиантно сексуално поведение =>
   Ако правя анален секс, също нямам девиантно сексуално поведение.
   Ако правя секс с най-добрата си приятелка също нямам девиантно сексуално поведение.
   Но! Ако правя анален секс с най-добрата си приятелка(не питайте, как, гледали сте филми, знаете как става) и я помоля да си сложи розови лачени обувки с 10саниметрови токчета и да си облече престилка на медицинска сестра, това вече е девиантно сексуално поведение.
   Хмммм…
   (Тук мога да се разпростра в защита на фетишизма, мазохизма и садизма и в това, че щом на 2мата(или колкото там са) човека им харесва това, което правят и не пречат на никого, няма нищо лошо, но ще спра до тук, мисля, че схванахте гледната точка)
3. Аз съм програмИСТ, Петя е феминИСТ(ка), Симеон е журналИСТ. Не съм чула до сега някой феминист или журналист, или тракторист, или парапланертист да се обиди, че тези думи звучат като фетишист.
   Но щом “недевиантните” -ИСТи са толкова обидни, хайде да сменим всички тях с -АЛНи. В крайна сметка не искам професията ми да звучи като диагноза (макар че “програмист” си е направо диагноза….)
   • програмистите – програмални
   • феминистите – феминални
   • трактористите – тракторални
   • алпинистите – алпинални
   • аналистите -… хм… май е по-добре да ги питаме дали не искат да се наричат

Всъщност “ислямист” ми звучи доста по-обидно от “хомосексуалнист” (най-вече защощто жирналистите го ползват най-често в негативен контекст), но не съм видяла някой да е омрънкал света да иска да го наричат “ислямален”.

4. Сигурна съм, че това да се замени “хомосексуалист” с “хомосексуален” не е хрумнало на някой българин, който една сутрин се е събудил с просветлението, че “хомосексуалист” звучи като “фетишист” и е решил да се чувства обиден от това.
   И след кратка справка с google веднага попаднах на urbandictionary.com, където 2рата дефиниция за homosexualist гласи “The cool way of saying homosexual. ”
   ОК, най-вероятно цялото нещо е тръгнало от англоговорящите гейове. Там поради някаква специфика на езика или и аз не знам защо някой се е почувствал засегнат от думата. Ама защо и на български трябва да ни се налага смяна на думата след като в нея няма нищо обидно? В английския език също така е обидна и негър:

   Nigger is a derogatory term used to refer to dark-skinned people, mostly those of Black African ancestry. As an English variant of negro, it was once in common usage, but in recent times, in most contexts, it is considered a racial slur.

   Но в България “негър” си е съвсем стандартна дума, много по-обидно е да наречеш някого “черен” (което пък е стандартно за английския). Така че, ако тръгнем да сменяме думата “негър” в българския (защото да речем, негрите се почувстват засегнати, че ги наричаме “негри”), очевидно няма да я сменим с “черен”, а с какво? “Афро-американец”? Ами ако негъра е французин?
   Вместо да се правим на много толерантни променяйки думи, които на български нямат обидното значение, което имат на английски, много по добра идея би било просто, хората които учат английски да бъдат предупредени да не ги ползват, когато общуват с англоговорящи. Както винаги са ни предупреждавали в училище: “Не казвайте на английски nigger, защото ще си изпросите боя”, така може да ни предупреждават да не използваме и “homosexualist” защото може да обидим някой англоговорящ. Ама от къде на къде българските гейове ще се обиждат, наистина ми е непонятно.

В крайна сметка не е толкова важно дали казваш “хомосексуалист”, “хомосексуален”, “гей” или “педал”, а това какво отношение влагаш към човека, за който го казваш.
За финал ето подобни разсъждения от един от главните герои в Cryptonomicon:

“Nip is the word used by Sergeant Sean Daniel McGee, U.S. Army, Retired, to refer to Nipponese people in his war memoir about Kinakuta, a photocopy of which document Randy is carrying in his bag. It is a terrible racist slur. On the other hand, people call British people Brits, and Yankees Yanks, all the time. Calling a Nipponese person a Nip is just the same thing, isn’t it? Or is it tantamount to calling a Chinese person a Chink?”
“…each of them has occasionally, inadvertently, used the word Jap as shorthand for Japanese—in the same way as they used RAM to mean Random Access Memory. But of course Jap is a horrible racist slur too. Randy figures it all has to do with your state of mind at the time you utter the word. If you’re just trying to abbreviate, it’s not a slur. But if you are fomenting racist hatreds, as Sean Daniel McGee occasionally seems to be not above doing, that’s different.”

И последно на колко от вас им е хрумвало, че “хомосексуалист” звучи обидно?
А колко от тези с хомосексуална ориентация биха се почувствали обидени, ако ги нарека “хомосексуалисти”? И защо?

“I like naked women. I’m a bloke. I’m supposed to like them. We’re born like that. We like naked women as soon as we’re pulled out of one. Halfway down the birth canal we’re already enjoying the view. “

“It is the four pillars of the male heterosexual psyche. We like: naked women, stockings, lesbians, and Sean Connery best as James Bond, because that is what being a boy is.”

“I want to spend the rest of my life with the woman at the end of that table there, but that does not stop me wanting to see several thousand more naked bottoms before I die, because that’s what being a bloke is. When man invented fire, he didn’t say, “Hey, let’s cook.” He said, “Great, now we can see naked bottoms in the dark.” As soon as Caxton invented the printing press, we were using it to make pictures of, hey, naked bottoms! We have turned the Internet into an enormous international database of naked bottoms. So you see, the story of male achievement through the ages, feeble though it may have been, has been the story of our struggle to get a better look at your bottoms.”

P.S. Ако не сте гледали Coupling, горещо ви го препоръчвам, но английския варинат (този, към който е линка), защото американския е пълна боза :-)