Знаете ли, че ако транспортирате 72 човека с:

  • Колело: ви трябват 72 колелета, които заемат около 90 кв.м.
  • Кола: със средно по 1.2 човека в кола, ви трябват 60 коли, които заемат около 1000 кв.м.
  • Автобус: ви трябва 1 автобус, който заема 30 кв.м и за който не се налага да търсите място за паркиране.

През зимата не знам дали има ентусиасти, които ще тръгнат да карат колело в този студ, а и в София не е особено пригодена за придвижване с колело. Така че съм отхвърлила този метод на придвижване засега.

Да се пътува с градски транспорт също не е чак толкова лесно и приятно. Най-малкото хич не е гот да чакаш 40 минути на студа и после да бъдеш премазан от останалите хора, ако ти се е наложило да пътуваш в час пик. Снощи например чаках тролей 8 на спирка Изток (тази, която е преди Плиска в посока Орлов мост), GPS-a показваше, че тролея ще дойде след 6 минути; 2 минути по-късно показваше, че ще дойде след 4 минути, а след още 2 минути, показваше, че ще дойде след 6 минути… и така 20 минути… тролея трябваше да дойде ту след 6, ту след 4 минути…. е не го дочаках, отидох до Плиска и си хванах 204 …
Хубавото на пътуването с градски транспорт е, че може да седнеш и да си четеш книжка или да слушаш музика (стига разбира се да няма още сто хиляди човека вътре, бутащи се на принципа, че автобуса е като женското сърце – “винаги има място за още един”). Метрото ни пък е не само смешно, а направо жалко по размер в сравнение с това на други световни столици…
(останалите неща като спазване на разписание на автобусите и тяхното състояние, мисля че нямат нужда от коментар)

Аз не съм активен шофьор и нямам кола. Само мога да си представя какво им е на шофьорите да се забият в безумния в последно време трафик. Желанието ми да си купя кола се изпарява в момента, в който си представя как шофирам по Евлоги Георгиев сутрин.

Днес реших да прегърна идеята за carpooling-а. Направих си регистрация в Carpool форума и заявих желанието си да се возя с някого сутрин до работа. Идеята има много плюсове и за двете страни. Возещия се (например – аз) не мръзне по спирките (или върху велосипеда) и си има осигурен транспорт всяка сутрин, както и компания, с която времето прекарано в задръстванията ще бъде по-приятно. Шофьора също печели компания по време на сутрешното си приключение “Стигни навреме и неизнервен на работа”, както и споделя разходите си за бензин с този, който се вози при него.
За съжаление този вид транспорт още не е популярен в България и ми се струва, че и форума е не много известен. Затова реших да заява желанието си и в блога:

Ако някой сутрин пътува по маршрута Стрелбище (бул. Бългатрия или бул. Петко Ю. Тодоров) – Изток (Плиска или 4ти Километър) между 8:30 и 9:30 и има желание да сподели сутрешните си трафик-приключения и разходи, ще се радвам да се свърже* с мен :-)


*ICQ: 89375250;
mail: iva.ivanova [at] gmail.com
или чрез коментар към този пост.

  • Комплексира ли се един мъж ако половинката му е по-умна от него?
  • Смята ли, че една умна и хубава жена няма да му обърне внимание, а ще го помисли за поредния простак, ако тръгне да я сваля?
  • Радват ли се мъжете, когато една жена е умна? А когато е по-умна от тях? Или предпочитат по-тъпи, защото по-лесно се манипулират?
  • Как бихте сваляли такава жена? И бихте ли се оставили тя да ви сваля?
  • А тя излиза само с простаци защото ги харесва или защото не е намерила достатъчно умен/красив/достоен мъж, който да привлече вниманието и?

Вдъхновена от днешната ми дискусия с Пешо (резултат, от която е и неговия пост), реших да направя импровизирано проучване сред приятелите си, какво мислят по гореизброените въпроси.

Въпреки че трима от запитаните 10 отсякоха, че по-умна от тях жена няма (или, ако има се прикрива много добре), бяха така добри да си представят имагинерен свят, в който по-умната от тях и хубава жена съществува.

100% от запитаните нямат нищо против една жена да е по-умна от тях.
Едно от мненията включваше уговорката: “е, ако жената е наистина умна ще знае кога да престане да се изтъква че е по-умна“. Иначе казано – “да не ти мачка самочувствието“. Предполагам, че доста голям процент от мъжете (а и от жените) ще се съгласят с него.
Също 100% от запитаните не си падат по “кухи лейки” (освен когато става въпрос само за е**не)

А как се сваля такава жена?

Въпреки, че имаше съмнения, че ако тръгнеш да сваляш такава мацка “това може да мине за жалък просташки опит“, повечето мои приятели са уверени във възможностите си да свалят умна и красива мацка, която кара дъха им да спре и краката им да се подкосят. За част от тях “ свалката става от самосебе си” и “при добра тактика всяка мацка ще падне в капана” и не смятат, “че има жена, която ще си каже “К’во иска тоя навлек” ” (особено ако е достатъчно умна). А според други, свалката е взаимна и ако жената не ги хареса се отказват, без да и досаждат.

В крайна сметка свалката е само в началото – на ниво “хормони и флуиди“. След това “ако не може да има форма на общуване – колкото и да е готина – функцията не е дефинирана” (много ми хареса тази реплика).

Разбира се, винаги съществува страха от това да ви сметнат за навлек и да ви изгонят. Но ако тя се съгласи да танцува с вас, дори и на “на най-тъпата песен писана някога във вселената“, ще се чувствате “благословен” и всеки път, когато си спомняте този танц, ще се чувствате страхотно.

Двама мои приятели са женени за по-умните си половинки (които собственоръчно са свалили) и единия от тях каза: “Когато срещнеш такава жена, разбираш, че е дошъл момента да се ожениш“. “Освен това е готино да се фукаш, че жена ти е умна, когато останалите около тебе се оплакват от това за какви тъпи пуйки са се оженили“.

Съвет към умните дами:

Ако все пак чаровния принц, който сте си харесали, няма куража да направи първата крачка, направете я вие вместо да се оплаквате, че няма достатъчно умни и нахакани мъже, “в крайна сметка да си го намери сама мъжа, да не чака сам да падне отнякъде“.

Защото на теория, теорията и практиката са едно и също нещо, но на практика не са. “Така че go for it ако видиш някой, който дяволски да ти харесва, дори и нищо да не стане опитът си струва .” Вместо да седиш и да се чудиш как ще реагира мацката, ако я заговориш :-)

* Благодаря на Гошо, Женя, Жоро, Калоян, Косьо, Лъчо, Ники, Стако, Тошо, Цецо за това че споделиха мненията си с мен.
** Моето мнение е същото като изказаното в последния абзац ;-)

Като всяка жена и аз си умирам за шоколад (е, НЕ чак толкова). В последно време любимият ми Милка със стафиди и лешници, е изместен от два по-екзотични вкуса.

Lindt Excellence Intense Mint

Шоколад с мента, подобен на любимите ми бонбонки After Eight, само че с черен шоколад.

Свежо!

Lindt Excellence Chili

Когато видях, за първи път шоколада Lindt Excellence Chili, в мене се надигна едно учудване от типа на “Шоколад с чили… що за странност”, но малко след това се сетих за филма “Шоколад”, в който Жулиет Бинош ни разказа следната история:

One night, he was invited to drink unrefined cacao…
with a pinch of chilli.
The very same drink the ancient Maya…
used in their sacred ceremonies.
The Maya believed cacao held the power…
to unlock hidden yearnings…
and reveal destinies.

Всички знаят, че по отделно шоколада и чилито вдигат нивото на ендорфините в тялото и ни карат да се чувстваме щастливи. Сега си представете, какво се случва когато имате две в едно :-)))
Направо се влюбих в този шоколад. А вие?

“В Дания създадоха дружество на мразещите да стават рано сутрин – В-Society.

Те се противопоставят на хората от групата “А”, тоест “чучулигите”, които обичат да започват работния си ден рано сутрин, съобщи Радио Дойче веле.

Първата половина на деня е кошмар за онези, които не могат да станат по-рано от 10-11 часа.

В момента В-Society съставя списък на работодателите, които са готови да наемат противници на ранното ставане и да въведат съответните промени в работния график.

Тъй като обича да спи до по-късно, изследователката Камила Кринг вече е свикнала с критиките по неин адрес.

“Всъщност хората от група “В” сме също толкова работоспособни, както и всички останали, само че ние работим по-продуктивно през втората половина на деня”, казва тя.

източник

Аз като един виден представител на “совите” съм и с двете ръце (и с двата крака) “ЗА” такава идея. Ако имаше как да работния ми ден да започва от обяд, даже след обяд (което не е неприложимо във ИТ сферата) . Така вместо сутрин да се будя по час и половина, щях да ставам ставам с без будилник и даже да имам време за кафе у дома :)
Еххх, мечти мечти…
Дали тази идея има бъдеще в България?

Повече инфо има на сайта на организацията. А има и глобализационен план. Мисля, че ако се навият още няколко човека, като нищо ще си направим и български клон… някой “за” идеята?

© 2013 iffi Suffusion theme by Sayontan Sinha