Канев: да ти напиша ли линкификатора на питоня?
iffi: аа
миии, то исках аз…
ама ако искаш и ти напиши и ще си ги мерим после :P
Канев: е ти така като постави предизвикателството сега трябва да го пиша дълго
iffi: хехе, може да ги мерим по бързодействие (напиши го на асемблер, така ще ме биеш и по двата критерия :P )
Канев: ами тогава трябва на action script да го пиша, защото истинските мъже не свършват бързо, пък :P

—–
вечерта
—–

Канев: искаш ли книгата с оправен речник
iffi: :) как го оправи
Канев: ми по мъжки с питоня
iffi: чакай и аз малко да си поиграя с него ;-)

—–
Половин час след това извърших такава свинска простотия с partition-ите на хаддиска си, че загубих всякакво желание да си играя с питона и ми се искаше единствено да се застрелям…

Много, ама много мразя да правя избор между някакви неща, които са ми безразлични или които искам еднакво силно и няма критерий, по който да оценя кое е по-добро. Тъй като и аз като повечето жени много често не знам какво искам, се чувствам просто отвратително, когато трябва да взема някакво просто решение, а не мога.
“Какъв чай ти се пие: черен, зелен или бял?” (отговора в повечето случаи е “ъъъъъъъъ” тъй като аз така или иначе не ги различавам)
“Какво/къде ти се вечеря?” (тук също, ако не ми се е прияло нещо конкретно през деня, ми е все тая, само да не включва чушки или дробчета)
“Какъв сладолед искаш?” (тук в повечето случаи отговора е “без значение, само да не е шоколадов.” Ако има тирамису, разбира се, тази дилема отпада)

и такива ми ти работи. Ако има нещо, което не искам или не ми харесва, или има някакъв критерий, по който да оценя нещата е много лесно – просто казвам или правя нещото, което искам или което след известни разсъждения и анализ се оказва по-доброто.
А когато няма предпочитания или критерий за оценка?
Мога с часове да зациклям на някаква такава глупава дилема.

Но край с мъките. Тъй като освен жена, която не знае какво иска, съм и програмист, ето решението на проблема ми
1. Файл decisions.txt, в който на нови редове са изброени всички опции
2. Питонска конзола
3. Следните 2 реда въведени в питонската конзола:

from random import choice
print choice(open(‘decisions.txt’, ‘r’).readlines())

Решението е взето! :-)

Kaloyan: той ползва icq6
iva: т.е. не ползва jabber
Kaloyan: т.е. хич не се замисля за неща като encryption и т.н.
не ползва джабър
iva: :) типичен програмист
Kaloyan: мда те програмистите са малко като чукчите
iva: като чукчите?
Kaloyan: чукча не читател, а писател
програмист, програмира, а не ползва нормален софтуер

Интересно ми е колко хора или програмисти (не-хора) се разпознаха в горното описание.

Как се дебъгва код, в който няма как да сложиш breakpoint и не знаеш каква грешка дава. Само знаеш кой е файла, който гърми… при това гърми така, че нищо в него не се изпълнява, така че print-ове не помагат. Това, което аз измислих беше, да оградя 99% от кода в

if (false){
// 99% от кода
}

да видя че този 1% работи и след това да местя if statement-а надолу постепенно разкривайки все повече код, докато го хвана къде се дъни.
Сега ми изглежда смешно, ама вчера хич не ми беше забавно :-(

Ако някой има по-добра идея как мога да постъпя следващия път в подобна ситуация, моля да сподели :-)

© 2013 iffi Suffusion theme by Sayontan Sinha