—–БЕГИН ПОЕМ—–

Снощи се напих кат пън.
Почнах да халюцинирам
и присъни ми се сън,
работа че си намирам.

Договора си подписах,
симпатична фирма бяха,
като тях на Джава писах.
И продажбите вървяха.

Хванаме един проект
с разни връзки и познати
и наехме архитект
с титли и сертификати

да ни каже как се прави
ентърпрайз архитектура
и основи да постави
за добра инфраструктура.

Той започна да чертае
диаграми—все дебели;
всеки патърн, който знае,
ни го смели в юемели.

Джавата е тъй развита!
Обработки асинхронни,
Уникод шеснайсе бита,
даже класове шаблонни.

Бийнове и иждейбита,
ексемел и уеб услуги,
фреймуърци и джейеспита,
бази данни, орм, и други.

Апи зад апи, либ до либ,
фреймуърк върху фреймуърк,
зип във зип.

Клас във джар, джар във уар,
уар в еар—голям кошмар:
тъй деплойва стар джавар
затъпял като ейчар.

Първо, второ, трето, пето,
много взе да се раздува.
Май не мога без идето
вече нещо ми струва.

Процесите комуникират
на един и същи хост,
но не може да се ползва
Юникс домейн сокет прост.

Трябва в уиздъл да опишеш
кой кви данни дал, кви взел,
протоколът е дебел:
ейщипи и ексемел.

Ексемел тук, ексемел там,
всеки път данни когато предам,
тоя боклук (защо?—не знам)
се парсва напук на процесор и рам.

И за всичко интерфейси
със инвършън ъв кънтрол,
двестаредови стектрейси
за едничък метод кол.

Практика прилично честа
е така да се разпльоква
някой клас—заради теста,
уж да може да се моква.

Всяко вю и всеки екшън,
квото трябва му се тика
със дипендънси инджекшън.
Не се знае кой кво вика.

Всичко стана на спагети.
Закъсняхме, кодим вкъщи.
А клиентът ни усети
и започна да се мръщи.

Пак ще трябва да му кажем
Стана две години вече,
няма к’во да му покажем,
а бюджетът ни утече.

Всичко срока си изпусна,
всякакъв дедлайн премина.
Архитектът пък напусна
и проектът ни се срина.

Ний пък стартъп основахме,
че ни писна да сме роби,
собствен капитал набрахме
чрез приятелското лоби.

И сега така си кодя:
няма юемел, а скици.
Много аджайл живот водя
с динамичните езици.

И събудих се във пот,
повърня и махмурлук
и се чувствах идиот,
че работя още тук.

Вече знам, че ентерпрайза
даже и като работи
преди всичко той се прай за
фирми пълни с идиоти.

—–ЕНД ПОЕМ—–

И така някъде към 21:30 вечерта се събрахме в един ъгъл, пихме бира и дискутирахме сигурен код. Крокодила по едно време се умори и беше сменен от Мариан. Аз – като някакъв журналист само им врях GSM-a си до устите, за да не изпусна нещо за записа. За да добиете представа – изглеждахме горе-долу така:

Не можахме да обсъдим целия план така че, остана какво да се говори и за следващия път.
Получи се доста забавно и наистина смятам, че ще е полезно да се правят такива събирания (макар че определено ИББ не е най-подходящото време/място за това). Честно казано мисля си, че в крайна сметка ще се случи така че ще се съберем още няколко пъти и после ще се окаже, че всеки е зает и срещите ще се разредят и накрая просто ще престанат да се състоят.
Но засега ще записвам, докато още го има ентусиазма :-)
Записите може да чуете тук. Ако има някой желаещ да ги транскрибира, да се обажда :)

* Ако не сте чували какво е Openfest, ако не знаете какво е, вижте това видео и се изяжте от яд че сте изпуснали ето тази торта :-)

From: Iva
To: Stefan
subject IBB
subject Re: ibb

    private void IBB() {
        if (skanev.bringsBook(TDD)) {
            for (int i = 0; i < Integer.MAX_VALUE; i++) {
                everybody.drink(beerOrWine);
                everybody.talk();
                everybody.laugh();
            }
            iffi.getBook(TDD);
            drunkAndHappy(iffi);
            everybody.goHome();
        } else {
            for (int i = 0; i < Integer.MAX_VALUE; i++) {
                everybody.drink(beerOrWine);
                iffi.mryn();
            }
            drunk(iffi);
            everybody.goHome();
        }
    }

From: Stefan
To: Iva
subject Re: ibb

   private void todaysPlan() {
       try {
           stefan.readBook(RealWorldHaskell);
           stefan.work();
       } catch (BookRequestException e) {
           stefan.dropCurrentBook();
           stefan.readBook(e.requestedBook());
           stefan.work();
       }
       stefan.schedule(IBB, new DateTime().plusDay(1).withHour(21));
}

From: Iva
To: Stefan
Е как да не иска човек да блогне такива неща :-)

//като пратих мейла се усетих, че може би трябваше да пратя request-a за блогването в подходящ формат, ама явно и така се разбрахме :-) получих отговор

From: Stefan
To: Iva
subject Re: ibb

class CanBlog {
   public static void main(String[] args) {
       Stefan stefan = Stefan.getInstance();
       assert stefan.isOKwithThat();
       System.out.println("You can go ahead");
   }
}

$ javac CanBlog.java && java -ea CanBlog.class
You can go ahead

P.S.: Аз съм Singleton!

В момента, до колкото разбирам, усилено чете. Което значи, че утре и аз ще се сдобия с четиво :)

И понеже Java-рите са(сме) глезени с java.util.GregorianCalender.isLeapYear(year), а колежката трябва да напише проверката на един оракулски скриптов език, на който такава нещо няма, започна едно чудене… каква точно беше врътката през 100 и през 400 години.

Универсалният източник на знание казва:

От въвеждането на григорианския календар:

* годините, кратни на 4 са високосни, останалите не са;
* изключение 1: годините, кратни на 100 не са високосни;
* изключение 2: годините, кратни на 400 са високосни.

Сега се чудя дали да се опитам да навия колежката  да предизвика едно голямо мигащо WTF в главата на всеки, който попадне на тази проверка, като напише нещо такова:

<@dynamichtml is_leap_year@>
<$if ((year % 16 == 0) or ((year % 4 == 0) and (year % 100 != 0)))$>
<$isLeap = 1$>
<$else$>
<$isLeap = 0$>
<@end@>

P.S. Но най-вероятно ще си останем с доста по-разбираемия вариант

if (year % 400 == 0 || ( year % 4 == 0 && year % 100 != 0 ))

И без това езика е достатъчно странно изглеждащ и повечето хора не знаят пълното условие за високосни години, че да ги скандализираме с това 16 вместо 400 :-)

Ето един от съветите на Джордж:

Ако искате още професионални мениджмънт кънсълтинг съвети, може да си изтеглите програмата от тук или като кликнете върху картинката.  А тук може да видите, как Джордж генерира идеите си ;-)

P.S. Колегата ми разрешава свободно да разпространявате и модифицирате програмата, стига да не променяте името на Джордж :-)

iffi: $months = array(‘нулември’, ‘януари’, ‘февруари’, ‘март’, ‘април’, ‘май’, ‘юни’,'юли’,'август’, ‘септември’, ‘октомври’, ‘ноември’, ‘декември’)
Emil: Значи кодът е шит: Няма localization & internationalization. Дори и да беше само за една държава/локалност -> константите са набити директно в масива, не са изнесени. Добре е да има и зависимост при визуализацията от calendar (инфо – http://bg.php.net/manual/en/book.calendar.php ). Затова съветвам да се пренапише на Enterprise Java :)

И после разправяйте, че Ентърпрайза не промива мозъци… на един фън не може да се посмее човек без да тръгне да го поправя ;-)

Канев: искаш ли книгата с оправен речник
iffi: :) как го оправи
Канев: ми по мъжки с питоня
iffi: чакай и аз малко да си поиграя с него ;-)

и такива ми ти работи. Ако има нещо, което не искам или не ми харесва, или има някакъв критерий, по който да оценя нещата е много лесно – просто казвам или правя нещото, което искам или което след известни разсъждения и анализ се оказва по-доброто.
А когато няма предпочитания или критерий за оценка?
Мога с часове да зациклям на някаква такава глупава дилема.

Но край с мъките. Тъй като освен жена, която не знае какво иска, съм и програмист, ето решението на проблема ми
1. Файл decisions.txt, в който на нови редове са изброени всички опции
2. Питонска конзола
3. Следните 2 реда въведени в питонската конзола:

from random import choice
print choice(open(‘decisions.txt’, ‘r’).readlines())

Решението е взето! :-)

Kaloyan: той ползва icq6
iva: т.е. не ползва jabber
Kaloyan: т.е. хич не се замисля за неща като encryption и т.н.
не ползва джабър
iva: :) типичен програмист
Kaloyan: мда те програмистите са малко като чукчите
iva: като чукчите?
Kaloyan: чукча не читател, а писател
програмист, програмира, а не ползва нормален софтуер

Интересно ми е колко хора или програмисти (не-хора) се разпознаха в горното описание.

if (false){
// 99% от кода
}

да видя че този 1% работи и след това да местя if statement-а надолу постепенно разкривайки все повече код, докато го хвана къде се дъни.
Сега ми изглежда смешно, ама вчера хич не ми беше забавно :-(

Ако някой има по-добра идея как мога да постъпя следващия път в подобна ситуация, моля да сподели :-)