levski-cska
Да се вози човек в градския транспорт след мач Левски-ЦСКА е истинско приключение.

Снощи тъкмо беше свършил мача и аз се качвам на 204 от Дружба към Стрелбище и автобуса тъкмо прави завоя на орлов мост и малко преди спирката го спира един полицай, почуква по предната врата и вика на шофьора “Отваряш само предната врата и който ще слиза да слиза, няма да спираш на тази спирка, спираш чак на следващата”. Шофьорът отвори предната врата, полицаят се подаде и се провикна “Който ще слиза да слиза тук” и хората заслизаха, след това полицая започна да пуска някакви хора да се качват един по един. Рейса затвори, подмина спирката а на нея гледаха като наказани фенове с червени шалчета. На следващата спирка автобуса отваря вратите и с дружни викове “Кой не скача и не пее за Левски не милее” и с подскоци се качи агитката на Левски. Чак тогава зацепих, че явно полицаите разделят феновете в различни автобуси за да не се сбият.
То не беше скачане, блъскане, пеене, викане… за това чорбата, главата, как щели да влязат в сектор Г и ЦСКА щели да им правят свирки, за родината – тяхната майка и апостола – техния баща (всичко изпято в рими, направо се изумих от поетичния талант на феновете) и как ЦСКА щяло да умре и да остане само Левски (в този момент взех да се чудя, че то ако остане само Левски, на феновете сигурно ще им е много гадно, защото няма да има кого да псуват и с кого да се бият).
Накрая автобуса стигна моята спирка и слязох и тогава хвърлих поглед на феновете които слязоха с мен – 2ма от 4мата бяха с маски, за да не се заразят със свински грип на стадиона…
—————————————————-
Към 22:30 хващам 204 от Стрелбище в посока Дружба, помъкнала 2 раници, бири и други неща, се паркирам на единствената свободна двойна седалка – тази която е до задната врата с гръб към движението. От другата страна на пътечката има четворка седалки, на едната от които седи някакъв младеж и пие Ариана. 2 спирки по-късно от задната врата, един пиян фен на Левски със следи от повръщано около устата, 30 секунди се опитва да изкачи заветните 2 стъпала на автобуса. Даже вратата го затисна веднъж. Със сетни усилия се стовари точно до мен от другата страна на пътечката и респективно срещу младежа с Арианата. С глас задгробен, на който дори Джоко Росич може да завиди изхриптя
- Тфа дфеста и четри ли е?
Младежът с бирата:
-Да…. еййй копеле, що си се омазАл така.
Пияният само клати глава. Аз тъкмо в този момент реших да извадя книжка и да игнорирам ставащото около мен. Грешкааа.
Пияният ме вижда, че чета и се обръща към мен:
- Разк’жи ми фрик’зка.
Continue reading »

Имам си фалшив профил в сайт за запознанства.
Или поне, имах си, до вчера :)

Преди десетина дни колегата ми Тошо ме пита дали съм чувала за сайтa impulse.bg и аз казах, че съм го срещала в снимките от култовата facebook група “NAI-MRAZIM SELSKI PRUCHKI I LEOPARDOVI SHTAMPI !!!“(човек в нея може да загуби часове, хилейки се що за фрийкове има по сайтовете за запознанства). Той ми прати линк към профила iva_sweety – с мои снимки взети от picasaweb профила ми. Профила беше създаден на 22.I.2009, рейтинга му по едно време към 90 (до колкото разбрах, това значи че около 90 човека са гласували с вдигнато спръстче за него), до последния ден беше събрал около 80 приятели и над 15 страници с коментари от типа на “+4е za teb beb4e”, “PLUS”, “SEXY”, целувки, подскачащи смайлита и т.н. Това с плюсовете не го разбрах, но забелязах, че някои, които са оставили, коментар “плюс” молеха и аз да им дам “+4e”(плюсче). В последните дни човека, който е направил профила, дори беше сложил клипчето, на което сменям гуми в профила. Беше ме кръстил Ива Александрова, родена на 18 юни 1985(истинския ми рожден ден е на 19-ти), висока 168см и тежаща 48кг (тук една приятелка коментира: “Това със сигурност мъж го е писал, те нямат никаква представа от килограми. Ако жена с твоя ръст е 48г, тя щеше да е анорексичка и щяха да й се четат ребрата), необвързана, студентка, знаеща български, английски и немски(сигурно е решил, че знам немски защото е видял и качил снимките ми от Leipzig)
iva_sweety

Интересното в целия профил е линка вдясно в сивото каре, той сочи към някакво плевенско онлайн радио. След известно ровене в Google, открих, че е на dj_go6o, набор ’90 от Плевен/Враца. Не знам защо dj_go60 е решил да рекламира радиото си точно с моите снимки, но явно е преценил, че ще свършат работа. Въпреки, че те нямат нищо общо с класическите снимки от сайтовете за запознанства. Нямам снимка в баня или тоалетна, нито с нацупени устни, нито снимка в огледалото, нито снимка със смешни очила, снимка в огледалото със светкавица, нито артистична снимка, нито артистична снимка пред огледалото с големи очила, нито снимка с кинти-кинти, нито снимка с цици, нито снимка с яка(или не чак толкова яка) кола. Абе с две думи…. нещо не се вписвам в сайтовете за запознанства.

Реших, че, колкото и да ми е забавна цялата история, е тъпо някой да си рекламира радиото правейки фалшиви профили на хората(в частност – с моя) и реших да пиша на impulse.bg. Прочетох правилата на сайта и им писах от формата за оплаквания. Обаче отговор не последва. Помолих Тошо, като регистриран потребител също да report-не профила, но пак нямаше резултат. Започнах да търся разни мейли на на админите на сайта и да разпитвам познатите, дали не познават някой, който работи там, но нищо не открих.

По идея на heth, писах мейл на admin@impulse.bg, support@impulse.bg, contact@impulse.bg, info@impulse.bg и abuse@impulse.bg, обаче се оказа, че нито един от тези мейли не съществува.
По новинарските сайтове пишеше, impulse.bg и neogen.bg са се сляли. Така че пуснах и по един мейл на admin@neogen.bg, support@neogen.bg, contact@neogen.bg, info@neogen.bg и abuse@neogen.bg. support, contact и info върнаха mailer daemon, но admin и abuse, сякаш съществуваха, просто не получих реакция и от тях.
Бях решила 3 дни след последния мейл да пиша на собственика на сайтаRobert Laslo, но на Тошо му хрумна по-добра идея. Единствения контакт на impulse.bg, който може да се намери на сайта им е на Елена Лазарова, от рекламня отдел и той предложи да й звънне. Вчера следобед е звъннал, от там са му дали телефон на някой от съпорта и 5мин по-късно профила го нямаше :-)

(А Тошо колко каси бира имам да го почерпя по този повод…)

От цялата история, най-много се издразних не на това, че dj_go6o е толкова прост, че да ползва фалшив чужд профил за да си рекламира радиото или че някой друг чеки***я е направил профила и е сложил линк към радиото на dj_go6o, ами на това, че impulse.bg на практика нямат грижа за клиентите си. Защото идиоти има навсякъде. Знам за не един или 2 случая на фалшиви профили в spype, facebook и къде ли не. Но нали затова трябва да има support, който да е леснодостъпен, а не да го търсиш през девет планини в десета.

Аз си харесвам снимките в picasaweb и няма да ги махна само, защото има риск историята да се повтори. Все пак, ако някой иска да ми направи фалшив профил някъде може, може да намери достатъчно начини да го направи. Но ако видите мои снимки в сайт за запознанства да знаете, че не съм Ива Александрова, не тежа 48кг, не знам немски(т.е. знам малко) и не търся връзка и срещи :-)

(И се радвам, че нямам голи снимки онлайн :-) )

managerДнес чувството за хумор относно “мениджмънт кънсълтинга”, на един от колегите ми, изби в креативност.
И така представяме ви Джордж, който може да ви даде безценни “Мениджмънт Кънсълтинг” съвети само с натискането на един бутон.

Ето един от съветите на Джордж:

george-management-consulting

Ако искате още професионални мениджмънт кънсълтинг съвети, може да си изтеглите програмата от тук или като кликнете върху картинката.  А тук може да видите, как Джордж генерира идеите си ;-)


P.S. Колегата ми разрешава свободно да разпространявате и модифицирате програмата, стига да не променяте името на Джордж :-)

Сутринта влизам в офиса  тананикайки си “червено вино снооощи пиииих” и колегите ме посрещат с

- Знаеш ли какво е Чаламба

- Не знам…

- Ами, пратили сме ти един линк, да видиш….

Почват да ми обясняват нещо за османската империя и султана и как по принцип българите правели чаламба.
- Ахаа, значи ние сме специалисти в чаламбата, я да видим сега какво е чаламба…

Ибрикчия

ibrik

Обикновено под ибрикчия се разбира занаятчия, който изработва характерните за подмиването съдове – ибриците, които са били изработвани от най-различни материали – глина, стъкло и др. По-заможните (и съответно разположените по-високо в социалната йерархия) поданници на империата, са имали прислуга (познай как са се казвали) – ибрикчии, които са участвали в ритуала на подмиването – подливали са с ибрика, подсушавали са с кърпи задника на господаря си, пръскали са го с ориенталски аромати. Човекът на върха на импирията, султанът, е имал, не един или двама ибрикчии, а цяла “сюрия”, предвождана от ГЛАВНИЯ ИБРИКЧИЯ – същински жрец в “храма” на султана. При султана, подмиването като ритуал достига своята кулминация с действието ЧАЛАМБА. Когато султана усети лек дискомфорт в областта на правото черво и аналните сфинктери, на помощ идва свитата от ибрикчии начело с главния. Двама от помощниците на главния ибрикчия поемат под мишници султана, като го подкрепят дакато той клечи над позлатеното цукало. По време на напъните на султана, главният ибрикчия е обвил в прегръдките си главата на султана, като я милва нежно е шепти успокояващо: “Хайде, малко остана, Ваше Величество” или “Спокойно, Ваше Величество, и този зор ще мине…”. През това време останалите от свитата подготвят посудата от ибрици, темперират водата, затоплят кърпите и т.н. След като главният ибрикчия прецени че султана е приключил, той замива трикратно задните части на султана с ароматизирана вода с 39 оС. Особено внимание се отделя на гънките. След това главния ибрикчия старателно подсушава с меки кърпи и пудра (в онези години най-вероятно е било обикновен талк) задника на господаря си. Един от помощниците му му подава шишенце с благовонно масло (любимото на султана), главният ибрикчия взема точно една капка от него и я капва в шийната ямка, в основата на главата. Капката се стича по гръбначния стълб на султана и в момента, в който тя достигне до ануса, с рязко движение на половия си член, главният ибрикчия я “втрива” в аналните сфинктери на султана, викайки с цяло гърло “ЧАЛАМБАААААААААААА”. След това, докато помощниците му обличат султана, главният ибрикчия анализира материала, който е оставил султана в позлатеното цукало и прави предсказания за бъдещето на империята и на султанското семейство. Съществуват твърдения, че за голям период от време, за главни ибрикчии са избирали главно еничари (вероятно от български произход), но доколко това е вярно не може да се каже…

Вече ми стана ясно защо Давид Черни е представил България като турски кенеф, той просто знае какво е чаламба :-)

P.S. Source е wiktionary, уви дефиницията е маркирана за изтриване…

iffi: $months = array(‘нулември’, ‘януари’, ‘февруари’, ‘март’, ‘април’, ‘май’, ‘юни’,'юли’,'август’, ‘септември’, ‘октомври’, ‘ноември’, ‘декември’)
Emil: Значи кодът е шит: Няма localization & internationalization. Дори и да беше само за една държава/локалност -> константите са набити директно в масива, не са изнесени. Добре е да има и зависимост при визуализацията от calendar (инфо – http://bg.php.net/manual/en/book.calendar.php ). Затова съветвам да се пренапише на Enterprise Java :)

И после разправяйте, че Ентърпрайза не промива мозъци… на един фън не може да се посмее човек без да тръгне да го поправя ;-)

i-love-musaka
girlicon1: Не че не харесвам мусаката на майка ти… тя мусаката е като секса – има хубава и по-хубава :)

boyicon: За разлика от секса, от мусака нищо не разбираш.

© 2013 iffi Suffusion theme by Sayontan Sinha