Той: Абе ти можеш ли да си представиш, тоя WebLogic сървър като поработи малко и почва да ми заема 1ГБ памет… Не мога да си го обясня, чесно ти казвам…
Аз: Ти май не разбираш от ентърпрайз?
Той: Какво е това ентърпрайз?
Аз: Нищо, нищо…
Той: Не бе, кажи ми сериозно, какво е това ентърпрайз? Всички в Java отдела говорят за ентърпрайз… Кога се казва, че един софтуер е ентърпрайз? Има ли някакъв критерий?

iffi: хахахаха, каза ли му че това е като любовта, няма критерий какво е ентърпрайз, само го усещаш до мозъка на костите си, навсякъде около теб
Lucho: Да, има и други абстрактни определения, например, че един софтуер е ентърпрайз, когато си мечтаеш да ти заема само 1ГБ

P.S. Може да напишете и други определения за ентърпрайза в коментар :-)


—–БЕГИН ПОЕМ—–

Снощи се напих кат пън.
Почнах да халюцинирам
и присъни ми се сън,
работа че си намирам.

Договора си подписах,
симпатична фирма бяха,
като тях на Джава писах.
И продажбите вървяха.

Хванаме един проект
с разни връзки и познати
и наехме архитект
с титли и сертификати

да ни каже как се прави
ентърпрайз архитектура
и основи да постави
за добра инфраструктура.

Той започна да чертае
диаграми—все дебели;
всеки патърн, който знае,
ни го смели в юемели.

Джавата е тъй развита!
Обработки асинхронни,
Уникод шеснайсе бита,
даже класове шаблонни.

Бийнове и иждейбита,
ексемел и уеб услуги,
фреймуърци и джейеспита,
бази данни, орм, и други.

Апи зад апи, либ до либ,
фреймуърк върху фреймуърк,
зип във зип.

Клас във джар, джар във уар,
уар в еар—голям кошмар:
тъй деплойва стар джавар
затъпял като ейчар.

Първо, второ, трето, пето,
много взе да се раздува.
Май не мога без идето
вече нещо ми струва.

Процесите комуникират
на един и същи хост,
но не може да се ползва
Юникс домейн сокет прост.

Трябва в уиздъл да опишеш
кой кви данни дал, кви взел,
протоколът е дебел:
ейщипи и ексемел.

Ексемел тук, ексемел там,
всеки път данни когато предам,
тоя боклук (защо?—не знам)
се парсва напук на процесор и рам.

И за всичко интерфейси
със инвършън ъв кънтрол,
двестаредови стектрейси
за едничък метод кол.

Практика прилично честа
е така да се разпльоква
някой клас—заради теста,
уж да може да се моква.

Всяко вю и всеки екшън,
квото трябва му се тика
със дипендънси инджекшън.
Не се знае кой кво вика.

Всичко стана на спагети.
Закъсняхме, кодим вкъщи.
А клиентът ни усети
и започна да се мръщи.

Пак ще трябва да му кажем
Стана две години вече,
няма к’во да му покажем,
а бюджетът ни утече.

Всичко срока си изпусна,
всякакъв дедлайн премина.
Архитектът пък напусна
и проектът ни се срина.

Ний пък стартъп основахме,
че ни писна да сме роби,
собствен капитал набрахме
чрез приятелското лоби.

И сега така си кодя:
няма юемел, а скици.
Много аджайл живот водя
с динамичните езици.

И събудих се във пот,
повърня и махмурлук
и се чувствах идиот,
че работя още тук.

Вече знам, че ентерпрайза
даже и като работи
преди всичко той се прай за
фирми пълни с идиоти.

—–ЕНД ПОЕМ—–

Междувременно хората в автобуса станахме доста близки. Имаше разговори колко са хубави и неподходящи са тези автобуси в случая, смеехме се на изнервените хора. Едно момче обясняваше, че автобусите си имали капацитет и затова са тези фотоклетки, за да не се превишава и да не се чупят. Хората се възмущаваха все пак как са чакали по половин час.
И така автобуса стигна почти до Дружба, когато се чу откъм една от седалките.
“Не бе бутай ма Мърлоо!”
Всички се огледаха. на седалките, които са две двойки, една срещу друга, от едната страна беше някаква леля с бяла, пухкава шапка и носна кърпа пред устата, която крещеше на някакво младо момиче.
“Какво ме буташ, я се свий малко! Мнооого си дългокрака, а!”
Половината автобус се подхилкваше тихо, а момичето помоли да не я обиждат. Но това предизвика обратната реакция.
“Не ме бутай по дясното коляно, мааа! Прибери си краката!”
И млъкна. Автобуса взе лека полека да се опразва. Вратите вече се затваряха, но пък колкото по-малко хора оставаха, толкова повече не бяха разбрали, че вратата се отваря с копче и се оглеждаха неразбиращо какво става.
—-
Тази сутрин автобусите също бяха нови, но на някой му беше дошла гениалната идея, да пусне сутринта, когато хората отиват на работа, малки автобусчета. Които още на 3-тата спирка са претъпкани. Добре че съществува GPS сайта на градския транспорт, та като видяхме претъпкания автобус сутринта, погледнах, че след 3 минути идва още един. Той беше почти празен, но на следващата спирка естествено се напълни и пак започна да се случва fun-a с вратите. Едни момичета на (13-14 може би), започнаха да коментират:
“Този шофьор е толкова некадърен, не може да се научи да се оправя с новите автобуси”
Другата:
“Еми той сигурно е циганин, какво очакваш”
—-
Та така. Новите автобуси са прекрасни, но ако живеехме в Германия. Въпреки, че на мен цялата история ми беше адски забавна, съм готова да се обзаложа, че до месец (може би и по-скоро), вратите ще се отварят и без stop бутон и фотоклетките ще са деактивирани.

И така според учебника по Психология на личността, това са симптомите за “нарушено душевно равновесие”:

• прокрадващото се съмнение за неуспех;
• дългото пребиваване на състояние на лошо настроение;
• слабост на мотивите;
• безинициативност /абулия/
• вкус към живота- безразличие
• ползването на психични защити
• черен хумор;
• черни романи /Стивън Кинг/
• оправданията
• подценяване и надценяване;
• безпричинният смях;
• агресивността спрямо другите.

Аз лично си умирам за черен хумор и за Стивън Кинг. Предполагам съм споменавала, че докато бях тийнейджър изчетох всички книги на Ст. Кинг в габровската библиотека, а за коледа получих подарък – колекция от стари издания на книги на Стивън Кинг :-)))

“ползването на психични защити” не знам какво е, а безпричинен смях не помня да ми се е случвал.

Останалите неща от списъка ми се случват от време навреме, някои по-често, други – по-рядко.

Сещам се за Шелдън и една от любимите ми негови фрази: “I’m not crazy, my mother had me tested” :-)

А сега да вдигнат ръка всички, за които не се отнася нито една от изброените точки :-)

Както може да се очаква, са скъпи и безвкусни, ама заради вида си заслужават едно купуване. След това си оправях вкуса с другото шоколадово откритие:

които са прекрасни :-)

Висшето в България не струва.
Това е ясно на всеки, който е имал личен контакт с него, по един или друг начин.
Редките изключения по-скоро потвърждават правилото.

На мен ми се струва най-логично, ако едно правило има изключения, това да значи, че нещо не е наред в правилото. Почудих се малко и реших, че може пък и да има някаква скрита мъдрост или логика в този израз, която до сега ми е убягвала.
Та затова реших да питам в моя напоследък любим източник на народна мъдрост – twitter :-)
След кратка дискусия, 3ма човека едновременно ми пратиха обяснения(от wikipedia, естествено).

Краткото обяснение е следното:

Изключение, което потвърждава правило е твърдение за частен случай, от което се подразбира, че в останалите случаи точно обратното нещо е вярно.

Например от изказването “Събота – 19.Дек.2009 е работен ден” е изключението, показва логически, че събота по принцип е почивен ден.
Обаче, да кажеш “Не пия в работни дни. Това, че в сряда се напих като талпа е изключението, което потвърждава правилото.” Е абсолютно безсмислено.

А ето и историята на произхода на този израз:

На латински, както са се пишели английските закони по това време, е гласяла „Exceptio probat regulam in casibus non exceptis“, което означава „Изключението потвърждава правилото в неизключените случаи“.

Най-старият известен случай на използване на тази логика в правото е от Цицерон през 56 пр.н.е. в защита на Корнелий Балбо. Балбо е обвинен че незаконно е придобил римско гражданство, тъй като договорите с някои не-римски народи забраняват да им се дава гражданство и това според обвинителя по подразбиране трябва да се отнася и за случая с Балбо. Цицерон отговаря: „Ако изключението прави такова действие незаконно, тогава където няма изключение действието задължително трябва да е законно.“ („Quod si exceptio facit ne liceat, ubi necesse est licere.“)
(източник)

P.S. Малко по-пълни обяснения има в английската версия в Wikipedia.

P.P.S. Аз не се сещам да съм виждала израза употребен правилно. В общия случай хората го ползват за да се опитат да оправдаят някак си изключенията оборващи тезата им. Ама знам ли, може примерите, които съм срещала, да са просто изключения потвърждаващи… и аз не знам какво :-)

Честно казано, не смятам да ползвам Fanopic да се социализирам с хора (блогът и twitter ми стигат), а за да получавам новини какво се случва по любимите ми теми (за сега това става доста трудно, защото липсва подходящ feed за това), които за момента са:

Кафето, 100 Национални Туристически Обекта, Морско свинче, Фотография, Тери Пратчет (Terry Pratchett), Photo art, Netbook, Gadgets – Джаджи, Twitter, Mozilla Firefox, IT новини, Господари на ефира, Тестове за интелигентност, Джони Деп, U2, Pink Floyd, Queen.

Но докато си разцъквах сайта и ставах фен на това-онова, забелязах доста трески за дялане (нормално, все пак сайта е още beta версия). Ето някои неща, които ми се набиха на очи и които бих се радвала създателите да вземат под внимание:

• Когато човек си направи профил, няма поле в което да си попълни website/blog и не може да си смени email-a с който се е регистрирал.
• Когато преглеждаш някакъв списък с теми (напр. личности) би било добре да има бутон до всяка от тях с който лесно можеш да й станеш фен, а не да трябва да влизаш във всяка по отделно.
• Когато човек разглежда нечий (или собствения си) профил отгоре липсва списъка с категориите или някаква друга навигация.
• Липсва (или поне аз не можах да открия) начин да разбереш последно станалите неща по любимите ти теми. Някакъв feed би бил от полза, например на началната страница на профила ти, вместо да има всякакви глупости от теми, от които не се интересуваш, да има feed от последно случилото се по твоите любими теми.
• Аз съм фен на Стивън Кинг (много, ама, много го обичам тоя човек) и след като не го намерих в нито една категория, реших да го потърся през полето за търсене. Излезе един единствен резултат – “Wiki: Властелинът на пръстените”. Cool, аз и Властелина на пръстените харесвам, ама не това търсех. Може би няма да е лоша идея в резултатите от търсене да има някакъв link от рода на “ако не си открил това, което търсиш, създай нова фен тема тук”.
• Когато отвориш категория, показва ти се че има само 2 страници. Когато цъкнеш на 2-ра, те изведнъж стават 3, след това 4… и така… докато имаш търпение да разбереш колко страници има всъщност.
• Може би няма да е лошо да има и ръчна модерация на темите, защото е странно да откриеш “българи в чужбина” в секция “технологии”, “Карлос Кастанеда” в “наука”. А най-безсмислената “WTF” тема ever – “Сага за Александар Македонски” също едва ли точно в “наука” трябва да се намира. Освен това има повтарящи се теми, за момента открих повторение само в “Секс” и “Sex” (едното от които дори е в категория “спорт” ;-) ), но съм сигурна че след време ще има доста повтарящи се такива.

Идея за добър бъдещ feature също би било да се направят някакви условия за съревнования между феновете на “враждуващи” си теми. Например “бойно поле” “Левски vs. ЦСКА” или “Windows vs. Linux” или “Megadeth vs. Metallica”, където феновете на “враждуващите лагери” ще могат на воля да си се флеймят. Може да се направи и някаква точкова система според която всяка от страните да печели точки при определени условия, напр. ЦСКА печели някаква купа (не знам каква, не разбирам от футбол) и получава Х точки или Apple изкарват Супер-дупер-мега-якото Mactini и печелят 3 зилиона точки… :-)

[poll id="3"]

[poll id="4"]

Аз честно казано дори не се сещам как да си формулирам въпросите, които искам да задам, така че ако вие искате може да ми разкажете в кометар(може и анонимен) дали сте получавали оргазъм с мъж, на колко години ви се случи за пръв път, имали ли сте някога въобще проблеми с това, как сте ги решили и каквото друго ви хрумне по темата нещо по темата.
Мъжете… хм, знам, че на вашето мнение в случая е малко трудно да се разчита (*намиг*) ама все пак, ако имате нещо интересно да ми разкажете, ще се радвам :-)

iffi: Pytuvam
iffi: Baaaavno
iffi: Razkaji mi prikazka
Канев: за какво приказка?
iffi: Sharena

и приказката започна:

Ми имало едно време една шарена
тя винаги се чудила защо всички толкова се впечатляват че е шарена
първо си мислела че я бъркат с шарана, ама се оказало, че все пак не я мислят за риба
Тя често се чудела какво ли би било да е монохромна или поне сепия
макар че и мисълта за сепията не звучала много добре, защото пак можело да решат че тя е някаква риба
то сепия-риба, шаран-мекотело, не е чак толкова да лесно да се реши
та шарената един ден ударила една десатурация и станала черно бяла
оказало се голяма грешка, щото народа на шаренко се радва
пък и като си черно бял и белите и черните те мразят
та в крайна сметка шарената(вече черно-бяла) решила да се тонира
тонирала се черно-бялата, ама все не се получавало
стане червена, костовистите я намразят
пробвала със зелена, ама така никой не я взимал насериозно
в крайна сметка решила да стане отново шарена
обаче то от монохромно и тонирано трудно се става шарена
тук на вече не-шарената и се дощяло да беше станала сепия
сепиите поне имат пипала и могат да си сменят лесно цвета
даже могат да си правят патърнчета
и могат да се сливат с морското дъно
та в крайна сметка шарената решила, че май по-добре да участва в приказка за шаран, че той по-близо до сепията, която явно е ултимативна като цветова репродукци
и има пипала
и така нептуне честити идва антракта на тази приказка
може някоя друга нощ да продължим с историята на шарен шаран, който хванал шарка докато се ширил из шладководните ширини
ди енд

Ако някой иска да напише продължение, да направи литературен анализ или да ми разкаже нова, feel welcome :-)

P.S. рибките на снимката са koi-чета, които се срещат по разни аквариуми насам-натам. Много са гальовни и с удоволствие някой ден бих си купила огрооомен аквариум с кои-чета(или кои-ове). А след малко четене за кои-четата се оказва, че те са, просто са шарени шарани :-)

From: Iva
To: Stefan
subject IBB
subject Re: ibb

   private void IBB() {
        if (skanev.bringsBook(TDD)) {
            for (int i = 0; i < Integer.MAX_VALUE; i++) {
                everybody.drink(beerOrWine);
                everybody.talk();
                everybody.laugh();
            }
            iffi.getBook(TDD);
            drunkAndHappy(iffi);
            everybody.goHome();
        } else {
            for (int i = 0; i < Integer.MAX_VALUE; i++) {
                everybody.drink(beerOrWine);
                iffi.mryn();
            }
            drunk(iffi);
            everybody.goHome();
        }
    }

From: Stefan
To: Iva
subject Re: ibb

  private void todaysPlan() {
       try {
           stefan.readBook(RealWorldHaskell);
           stefan.work();
       } catch (BookRequestException e) {
           stefan.dropCurrentBook();
           stefan.readBook(e.requestedBook());
           stefan.work();
       }
       stefan.schedule(IBB, new DateTime().plusDay(1).withHour(21));
}

From: Iva
To: Stefan
Е как да не иска човек да блогне такива неща :-)

From: Stefan
To: Iva
subject Re: ibb

class CanBlog {
   public static void main(String[] args) {
       Stefan stefan = Stefan.getInstance();
       assert stefan.isOKwithThat();
       System.out.println("You can go ahead");
   }
}

$ javac CanBlog.java && java -ea CanBlog.class
You can go ahead

P.S.: Аз съм Singleton!

В момента, до колкото разбирам, усилено чете. Което значи, че утре и аз ще се сдобия с четиво :)