На мен първата ми беше “Дългата разходка“(малко иронично, всъщност тя първо е била издадена под псевдонима Ричард Бакман). И до днес, когато ми се налага да ходя по някакъв повод много километри и в един момент съзнанието ми се изпразва и краката ми се движат сами по инерция, се сещам за “Дългата разходка” и трите предупреждения.

В квартала, в който живеех в Габрово имаше една малка библиотека на гърба на кварталния магазин, веднъж влязох от любопитство и библиотекарката ми даде “Дългата разходка” (и след това няколко години подред, още много книги на Кинг, Кунц и други от жанра :) ).  От там ми е останала някаква сантиментална привързаност към старите издания на Плеяда. И в момента бавно но славно съм започнала да ги колекционирам, въпреки че са с по-кофти превод от новите, ми става едно топло на душата даже и като си ги гледам наредени на рафта :)

А на вас, коя ви беше първата книга на Стивън Кинг? @Ayoization написа: “ добре, че никой не е почнал с То, всички, които го правят се отказват от Стивън Кинг”. Има ли някой, който е започнал с “То” и продължил да го чете? :)

• Наистина някои преводи са просто плачевни – например в “Оцелелият” на Паланюк, който четох наскоро имаше неща от рода на “There are…”, преведено като “Там са…” и други  буквално преведени изрази.
• През деведесетте изд. Хермес бяха издали първите 2-3 книги от поредицата за Галактическия Стопаджия на Адамс, превода беше страхотен, корема ме е болял от смях докато ги четох. След това излезе едно зелено издание с всичките книги, купих си го с голяма радост, но превода беше… ми, не толкова смешен. Не че беше кофти, но просто преводача явно нямаше такъв талант да предаде смешното.
• Преди няколко месеца си купихме всички книги на Тери Пратчет от “Света на диска”, влязохме в една книжарница и изкупихме всички там, каквото нямаха, намерихме го в други книжарници и на Славейков. До тогава бях чела 4-5 книги от поредицата, но разбъркано. Тези дни след чудене дали да започна да чета по сюжетни линии или по ред на писане на книгите, накрая реших да ги чета по ред на писане. Стигнах до 3-тата от поредицата – “Еманципирана магия”(издание 2001 ИК Вузев), разнасям я с мен в чантата си. Преводът е на Владимир Зарков, много добре се е справил човека, уловил е духа на книгата. Зачетох малко от книгата и на английски, но наистина няма смисъл българския превод е страхотен. Един ден, докато си цъках нещо на компютъра, реших да се разсейвам от време навреме с четене на книга, видях че “Еманципирана магия” я има и в chitanka.info и я отворих да наваксам малко с четенето, обаче книгата качена там се оказа с различен превод – на Мирела Христова, отново издание на Вузев, но от 1994. В този превод имената на героите и местата бяха различни и някак не звучи толкова забавно.
• Denia, беше направила списък с преводи, които могат да те докарат до смях и плач едновременно.
• Днес се загледах в Одисеята на Артър Кларк в сайта на Бард, чудех се дали си струва да я поръчам на български. Добре че, един добър човек в коментарите беше написал “Ужасяващ превод/радакция/словопренасяне.. Доста правописни грешки, изпълнено с тиренца сложени на невероятни места. Много неприятно впечатление оставя..”. Не знам дали проблема на това издание са само правописните грешки (не че те са нещо, което трябва да се пренебрегва) или превода наистина също е кофти, но определено няма да рискувам да си я купя.

Разбира се добри преводачи има, но те остават някак в сянка, сякаш никой не обръща внимание на това, кой е преводачът на книгата, която издава/купува. Изключение май прави само Любомир Николов, който е достатъчно популярно име, че човек като види, че той е правил превода на дадена книга, да няма съмнения дали да си я купи.  Уви, в online магазините за книги няма информация за това, кой е преводачът на дадено издание.

Струва ми се добра идея, да има място, където да е събрана информация за добри преводачи/издания и лоши преводачи/издания. Лошият превод от където и да го гледаш, все си е лош. Добрият превод е донякъде субективно понятие, може една книга да е преведена “добре”, но да ѝ липсва част от живеца, шегите и тн (като в примера със зеленото издание на “Пътеводителя”).

Днес направих списък в goodreads, в който да бъдат добавяни изданията с кофти превод на български. Всеки, който има профил в goodreads може да добавя издания в него. Goodreads прави разлика между конкретни издания на книги, така че човек може например да добави в списъка изданието на “Еманципирана магия” от 1994, но да остави извън него това от 2001. Също така могат да се попълват имената на преводачите на конкретното издание, за да се прави по-голяма разлика.

Ако нещата потръгнат, предполагам, че може да направя нещо като wiki, което е да е по-достъпно за редактиране и за хората без goodreads профил.

източник: http://bit.ly/a7bmHR

Новината, че Barnes & Noble (една прекрасна иначе книжарница, която имат още по-прекрасен ebook reader, който искам да си купя) предлагали безплатни класически книги за сваляне в електронен формат, всяка седмица щели да сменят заглавията.

Като се има предвид, че всички тези книги са:

1. с изтекли авторски права
2. нямат нужда от превод
3. няма разходи за печатане на хартия (тъй като са електронни издания)
4. отдавна са събрани и достъпни легално и безплатно в Project Gutenberg

да рекламираш, че ги даваш безплатно е много хитро и адски нагло.

P.S. Ако досега не сте попадали на Project Gutenberg, а четете книги на компютър/reader, заслужава си да му хвърлите повече от едно око :-)

снимка-wikipedia

Купихме си билети за концерта на Елтън Джон буквално 25 часа преди събитието. Голямо чудене беше ходи ли ни се, как ще се прибираме и т.н. Стадиона освен, че е на майната си, оказва се, че скоро има шанс да се разпадне. Имаше огромни табели, че е ограничен достъпа до някои места, защото козирката може да падне и наистина част от местата бяха покрити с черен плат, но това не спря хората по време на концерта да заемат и част от тези места. За сметка на това на тревата имаше предоволно място и човек можеше при добро желание да седне и дори да легне на тревата, докато сър Елтън му пее „на ушенце“ :-)
Самия концерт беше чудесен, като изключим безобразния на моменти звук (дори аз го забелязах, а не е като да имам много музикален слух). Искрено желая тон-режисьора да си намери някакво друго занимание (например да коси ливади) и никога повече в живота си да не докосва аудио техника.

Извода за мен от целия концерт е, че сър Елтън трябва да бъде слушан в зала (в събота имам рожден ден, ако някой иска да ми подари билет за негов концерт в Royal Albert Hall , много ще му се зарадвам :-) )

P.S. Чудя се, ако повечето хора се бяха заслушвали в текста на Sacrifice, дали щяха да се гледат влюбено по време на тази песен :-)

Така че…

Първата “истинска”, “дебела” и “сериозна” книга,  която някога съм прочела беше “Чичотомовата колиба”. Четях я много бавно и най-вероятно ми е отннела цялата лятна ваканция. Радвах се на всеки 10 прочетени страници и когато минах половината книга тичах при баба да й покажа колко много съм прочела. Спомням си как сълзите се стичаха по бузите ми в края на книгата, когато младият господин Шелби освобождава робите си им обяснява, че вече ще им плаща за труда им, ако искат да продължат да работят за него(интересното е, че май не плаках, когато чичо Том умря, няколко глави преди това…или поне не помня). Прочетох последната глава три пъти подред и не исках книгата да свършва.

Днес Aни ми подари едно издание на “Чичотомовата колиба” от 1966г*. С твърди корици, с красиви графики вътре и с отбелезвалка, до къде си стигнал с четенето.

Тези дни ще започна да я препрочитам за да видя как ще я възприема сега.
Ани има теория, че човек трябва да прочете “Чичотомовата колиба” преди десетата си година. Като се замисля, май наистина е така, така че ако сте на възраст над 10 години и не сте чели “Чичотомовата колиба”, може само да съжалявате за пропуска. И понеже знам, че и Ани има много сантиментални чувства към книгата и все пак ми я подари(а аз дори бях забравила, че ми е обещала), това прави подаръка още по-специален. Още не мога да му се нарадвам :-))))

* Май не съм споменавала тук, мно много се кефя на стари книги. Добавих го в about me страницата, заедно с още 2 неща, които се сетих, че харесвам и 1, което не харесвам.

Вчера беше сватбата на Антон и Галя Титови. Аз се озовах там като тяхна позната и нещо като придружителка на крокодила (Ани каза, че трябва да започна да взимам такса “Придружител на IT-та без приятелки по официални събития”).
Решихме да сглобим доста забавен подарък (и се надявахме да не го отварят по време на сватбата и да не ни изгонят) – 2 шепи презервативи, лубрикант, вратовръзка, белезници, антифони, семеен кодекс и подробна документация за употреба на всичко това. Зеленият експлоататор прати брат си да купи половината подарък, аз да купя другата половина, а той отиде да краде булка. Накрая опаковахме всичко в едно парче черен плат и го вързахме с панделка. А другите гости, които бяха около нас ни обявиха за луди. Те хората подаряваха много по-нормални неща – луксозни сервизи, gps-и, изпълнения на групи на живо, а ние… survival kit за брачния живот :)
Церемонията в гражданското беше доста бърза, стегната и приятна. Жената, която я водеше говореше доста тихо. Имам подозрения, че това се е дължало на факта, че Антон преди това й е изкарал акъла, че не разбира български, като започнал на руски да моли Галя  да му превежда какво говори жената.

След ритуала се запридвижвахме към ресторанта. Запознах се със Сребрин, който твърдо отказваше да повярва, че жените програмисти съществуват, че аз съм от тях и още повече, че в нашия java отдел сме 4 жени, две от които руси.

За партито беше запазена зала в един хотел, имаше музика наживо, добър DJ, минимално количество ритуали, малко караоке и много рок и танци. Един от подаръците беше живо изпълнение на група Булгара, които свириха страхотно. Младоженците минавайки по масите ни подариха по един пъзел, който аз и Ирина доста се измъчихме да наредим. Крокодила май си тръгна първи, още преди мятането на букети и жартиери. А последните гости танцувахме до към 2 след полунощ и дояждахме и допивахме до към 3, отнасяйки след това, част цветята, които бяха украса на масите. Сутринта Ани и Ели като видели цветята, които съм донесла, помислили, че съм хванала букета и бяха готови да ме бъзикат много.

За съжаление ме домързя да си взема фотоапарата, така че нямам снимки да покажа колко хубави бяха булката и младоженеца :)

Когато Стан от Svejo, обяви конкурса за “Любим литературен герой” на мен веднага ми хрумна, че поне 5 човека ще се напишат есета за “Малкия принц” (всъщност, май само 2 или 3ма са писали за него). Аз веднага попитах, дали ще помислят, че се ебавам, ако напиша есе на тема “Любим литературен герой – Ханибал Лектър” и той каза да се пробвам. Почаках до края последния ден за участие в конкурса, за да видя дали някой от любимите герои ще е нестандартен и изненадващ и всъщност есето за Господ Бог наистина ме изненада. Героят, който за момента води класацията – Хари Потър е доста предвидим, така че в крайна сметка реших да разнообразя малко списъка с героите с един лош – Ханибал Лектър.

С пет думи – Ханибал е психиатър, който яде хора.
Но интересното е друго.

Ханибал е изключително проницателен и прозорлив. Разчита много правилно хората, разбира мотивите им да се държат по определен начин и бързо напипва точно и прецизно най-тънките струни от характера и душата им. Тези негови качества са и причината да го използват за откриването на серийни убийци, докато е в затвора. А той помага, разбира се, защото това го забавлява. В “Мълчанието на агнетата” поставя на Кларис условие, че ще й помага със случая, ако тя му отговаря на лични въпроси за живота и детството си. Така той я опознава и в един момент се влюбва в нея.

Ханибал също така е и много интелигентен и начетен. Има дълбоки познания за изкуството, литература, музиката и повечето науки. Свири на пиано, рецитира поезия, прави жерави от хартия, демонстрира познания по физика, химия, зоология.

И моите любими качества – изключителна съобразителност, трезво преценяване на ситуацията и хладнокръвие. Без значение дали около него обикалят хищни прасета или измисля брутален начин за бягство от килията (като одира лицето на полицай и след това го слага върху себе си за да го приберат с линейка и да се измъкне например). Всичките книги изобилстват със ситуации (някои, от които – доста забавни), в които тези 3 негови качества се проявяват.

Той притежава много изтънчени маниери, обноски, усет за красивото и е голям джентълмен. Повечето хора тук сигурно си мислят “да бе, много джентълменски яде другите хора”..
самият той казва: “За мен няма нищо по-грозно от грубостта.” и наистина жертвите му не са случайно подбрани, а са т.нар. “грубо месо”. Като започне от некадърен музикант, безнадеждни пациенти и се стигне до тези, които се отнасят зле и грубо с него и с Кларис. Тъй като не е особено социален и състрадателен, убиването на хората е неговият начин да премахне за постоянно дразнителите, които му пречат, а яденето на органите им – висшата форма на презрение към тях.

Така че ако се абстрахираме от този начин за справяне пречките дразнителите и пречките, който автора Томас Харис е избрал (все пак това са horror книги  ), Ханибал е умен, интелигентен, забавен, съобразителен, тъгуващ за сестра си (която едни войници сготвят и изяждат по време на втората световна война), изискан, влюбен и внимателно подбиращ менюто си :)

Повечето хора свързват Ханибал със зловещата и брилянтно изпълнена роля на Антъни Хопкинс, репликата “Hallo Clarice” (и може би със сладура, който играеше младия Ханибал в последния филм :) ). Но отвъд кръвта и хорър сцените (на които също съм фен) във филмите и книгите, героя не отстъпва по качества на the good guys и е доста по-интересен от тях :)

19.02.2009 от 20:00 в “Кривото” на ул. Будапеща 8.
Ако искате да се включите, пишете един мейл на beer[at]ludost[dot]net или се присъединете към facebook event-a на събитието :-)

Идея и организация: pippi & iffi
Художник: molif