Снощи в парка отпразнувах и с приятелите рождения ми ден, който беше в четвъртък. Най-големия минус на решението да празнувам в парка беше, че осигуряването на музикален фон щеше да е проблем. Но в Техномаркет открихме чудесния TDK SOUND BAG STEREO, който представлява класьор за дискове с 2 сградени тонколони, захранвани от 3 х АА батерии. Не пее кой знае колко силно, но определено съм доволна от откритието, идеално е за такива моменти, когато искаш музика, а нямаш ток на близо за да включиш тонколонки.
Намерихме си място в на масичките до “Братската могила” и си инсталирахме музиката, пиенето и започнаха да се събират хора.

Подаръците

които получих за този рожден ден бяха до един интересни и оригинални.
От Канев, още на 19-ти сутринта бях изненадана с така дълго мечтаните от мен 2 тома на приказките от “Хиляда и една нощ

Спомням си, още когато преди няколко години излезе това издание си мечтаех как един ден ще си го купя и ще си чета по една нощ всяка вечер преди лягане. Като ги разгледах устазнових, че една нощ се равнява на около страница (какво ли са правели в остатъка от нощта, Шахриар и Шехерезада, историята мълчи :) ), така че по една нощ ще ми е крайно недостатъчна за заспиване. Засега прочетох само края – какво се е случило след като са свършили с нощите – а от началото на юли мисля да започна да чета и самите приказки :-)
(спомням си, колко бях шокирана, когато разбрах, че няма истински исторически фигури Шахриар и Шехерезада :-( )

Подаръка, за който Пешо спомена се оказаха ето тези оригинални обеци:

направо не можах да повярвам като ги видях. Когато си ги слагам внимавам коя е от ляво и коя е отдясно, за да не объркам началото и края на главата :-D
Повечето хора, разбира се не схващат за какво става дума, когато ги видят, но аз им се радвам супер много :-)

От Крокодила си имам комплект за плетене на бодлива тел.

(за чудещите се: това на главата ми е пликчето с телта,
а отстрани са 2та чифта клещи)

Само че телта е толкова дебела и здрава, че едва ли ще мога да се справя сама с рязането (поне снощи не успях). И огъването не е лесна работа, но все пак разполагам със 100метра тел… от това ще мога да изплета толкова бодлива тел, че да си опаша цялата стая :-) Иначе снощи имаше не много кратък курс на обучение по плетене.

Бяха сътворени бодлива сурвачка и чесалка за гръб


Станислав ми подари Enigma Cast, метален пъзел за разплитане. Голяма зарибявка и изключително труден. Канев след 4 часа бъзикане този следобед успя да го разплете, сега вече 3ти час се опитва да го заплете отново :-)

От Надя и Калски си имам класически пъзел с 1000 части, чиято картинка е най-мръснишката възможна – зимен пейзаж, който си има всичко така че да е максимално труден за нареждане – почти еднакви цветове на дървета, вода, сняг, небе, отражения във водата… догодина по това време, може и да съм го наредила :-))))

От Иван получих книгата на Ричард Бах – Илюзии. От него съм чела единствено “Едно”, а тази ще бъде прочетена доста бързо.

Имам си и “Изчезналият дневник на Индиана Джоунс” от Боби и Дани, който придоби още по-автентичен вид след като върху него се разля малко водка паднала, от барабаненето на Крокодила по масата (май под звуците на “Мастика” на Култур Шок)

Палмичката, която ми подари Гошо все още си няма име, но се надявам скоро да измисля(Канев предложи да се казва Цвятко де Палма). Трябвало да се полива веднъж седмично и да не стои много на слънце, което е чудесно, защото иначе най-вероятно нямаше да живее повече от месец.

От Ани, Ели, Криси, Миро и Жоро имам много забавно Пате-гъба за баня, ароматно сапунче – круша (става ти жал да го ползваш или по-скоро ти идва да го изядеш… ммм… толкова обичам круши), гривна и пръстен за крак (всяко лято имам желание да си купя) и ароматна свещичка с вградено пожелание:

Омайница, чаровница, сирена -
усмивката ти пали всеки мъж.
Любов и щастие за теб е отредено -
с кураж и вяра смело ти се дръж!

Празнуването

Времето беше супер. Пяха ми “Многая лета” и “Happy birthday, fuck you”. Плетохме бодлива тел. Говорих си с хората. С Енея се смяхме на опитите на Миро да обясни “Митологично изпразване и отровни задници IV” на играта на филми.
Някъде към 11 вечерта се запътихме към Апартамента, където идеята беше да ядем торта. Е, имаше останали само 2 парчета торта, та нямаше за всички, но пък четохме “Книга за домакинята” и си говорихме интересни неща и когато стана време да затварят си хванахме пътя и се прибрахме.

Алкохола

Срамота! Изпили сме само около литър и половина твърд алкохол и 1 бутилка вино. Останаха още – седмак водка, около литър джин и една ракия. Не питайте каква физиономия направи момичето, когато двама човека си поръчахме това количество в магазина :-)

За днес от 17:15 беше планирано 2-рото контролно по “Съвременни Java Технологии”. И по времето, когато вече си приключвах нещата за деня с идеята да си викна такси, което да ме чака след половин час пред офиса, се изля бруталият дъжд над София и съответно такситата или не вдигаха, или “няма връзка с този номер”, или “не можем да ви намерим кола”.
Реших, че ще си търся такси на улицата. На спирката на 4ти км нямаше, така че оставаше да си опитам късмета на Плиска. Обикаляне, обикаляне, обикаляне, преминаващи заети таксита, неработещи таксита…
(а стомаха ми стърже от глад, та не се трае)
накрая в 17:20 се качих на таксито с мисълта “Супер! Ще закъснея за теста само половин час. До 6 без 15 все трябва да съм стигнала от Плиска до Семинарията.” Но не би.
В такова ужасяващо задръстване не бях попадала скоро (ето защо обичам да си тръгвам от работа след 19 часа – няма такъв безумен трафик)
След половин час, 1 прочетена глава от книгата и прогрес – преди телевизионната кула – започнах да се замислям дали просто да не сляза от таксито и да не ходя на тест. В крайна сметка реших обаче, че Мило е достатъчно разбран и имам шанс все пак да ми дадат да правя тест в оставащото време.
В крайна сметка, след 50мин престой в задръствания, 10мин шофиране, 2 прочетени глави от “Cryptonomicon” и олекване с 12.50лв пристигнах във ФМИ, гладна като вълк и с обувки пълни с вода. Срещах по коридорите някакви хора, които си тръгваха вече и обсъждаха XML.
Влизам в залата с час и 10мин закъснение, там са останали 5-6 човека, а аз отивам с усмивка на уста при Мило и компания с думите “Извинявайте за бруталното закъснение, попаднах в ужасно задръстване, може ли да правя тест”. Дадоха ми тест да направя каквото мога през оставащите 20мин. Минах 1 път през въпросите с разтуптяно сърце, попълних каквото на на пръв поглед ми се стори вярно предадох и си тръгнах по живо по здраво.

Текущо състояние: Доволно хапнала, разпльокана пред компа, със сухи дрехи и щастлива, че все пак ми дадоха да правя тест след цялата тази лудница и час и 10мин закъснение :-)

Не съм особен фен на поезията. Общо взето харесвам Атанас Далчев и сонетите на Шекспир (и приказките на Пушкин, но те не са съвсем поезия :-) ).
Тази вечер си купих сонетите на Шекспир. Луксозно издание, джобен формат със златисти страници и текстовете в оригинал и в превод от Валери Петров на всеки две съседни страници.

Не съм чела всички сонети на Шекспир, но от тези които познавам, любим ми е X-ти. Затова и реших да разгледам оригиналния текст. За пръв път се сблъсквам с шекспировия английски и редове от рода на:

Grant, if thou wilt, thou art beloved of many

извикват в главата ми едно голямо WTF?!
Канев сподели знанията си по архаичен английски с мен и ми обясни, че

thou wilt = you will (ед. ч.)
thou art = you are (ед. ч.)
thee = you (отново, само че в различен падеж)

И така, мисля да наблегна на прекрасния превод на български и междувременно да се забавлявам със архаичния английски. (Ето тук може да видите X-ти сонет в оригинал и обяснен на нормален, съвременен английски)

Прекофеинизирах се… май пак ще трябва да спирам кафето, само да мине остатъка от септемврийската сесия. Равносметка за последните 24 часа:
Тъй като трябваше да правя нощен маратон по Вероятности и статистика, а през деня ми се спеше, изпих 3 кафета и едно фрапе. За нощното учене си бях подсигурила RedBull(крила не забелязах да дава, но така или иначе не те ми трябваха). Прибрах се и траляля, вечеря преди учене… я да видя новините из интернет… пускам компа и какво се оказва… уж има нет, ама го има само на половина. Т.е. при пинг половината пакети се губеха, бг сайтовете се отваряха с голяааама мъка, а международните не се отваряха въобще. Няма ICQ, няма GTalk, само към Yahoo Messanger-a се закачи (с дропване през 10мин), ама аз така или иначе в Yahoo Contact List-a ми имам точно 1 контакт…
Не стига, че миналия уикенд ме оставиха цяло денонощие без нет, заради градушката, ами и сега даже не мога да проверя в коя зала ми е изпита… Звъннах на доставчика и обяснявам проблема.
“Ами дааа, има проблем във вашия район, може би тази вечер или утре ще го оправим.”
Хубаво… обаче след половин час не издържах и се обадих да питам, дали все пак тази вечер или утре ще го пуснат. Обясних пак проблема и получих следния отговор. “Ами към вас се губят пакетети”…WTF…Това и сама го бях забелязала. “Има проблем с един суич, днес работиха по него, утре пак”.
В този момент започнаха да ми пушат ушите (*) и ми идваше да #@#!*beep*&$*beep*#@!#$#@, обаче в крайна сметка оператора не е виновен, за смотаната поддръжка, оплаках се само, че през уикенда пак съм нямала нет (не че не знаеха, и тогава им звънях поне 3 пъти) и че може би трябва да помислят за по-добра поддръжка и пожелах лека вечер.
(кога най-накрая Мегалан ще пуснат покритие в Стрелбище?!)
Та, ситуацията беше следната, прекофеинизирана, бясна Ива, без интернет, с компания в леглото – упражнения по вероятности и статистика и с тъжната мисъл, че трябва да стане в 7 без 15 за да ходи на зъболекар и след това на изпит, и след това на работа… Добре че нямаше никой около мен и можех да си подскачам и да си #@#!*beep*&$*beep*#@&^!$#*beep*#@!#$#@ колкото си искам.
И така след 3 часа сън (май RedBull-a твърде много енергия дава), трябваше да ходя на зъболекар, за малко да заспя на зъболекарския стол. Всъщност направо щях да го направя, ако не беше гадното лекарство с вкус на белина, което ми слагаха и което за малко да ми влезе в кривото гърло. Добре че свърши по-рано от предвиденото и имах време за поничка и кафе в Dunkin’ Donuts и за малко съжаление, че си забравих “Подпалвачката” вкъщи (остават ми само 20 страници и въпреки, че вече хвърлих поглед на последната глава, щях много да се забавлявам с това как Чарли Макджий подпалва “Арсенала”, докато хапвам поничка и чакам да дойде време за изпита).
Добрата новина е, че поне изпита мина благополучно (най-вече благодарение на задачата за топките) и в събота съм на устен. Което май означава още 2 кофеинови, безсънни нощи… ееех, студентски живот…
След толкова кофеин за последното денонощие, даже не ми се спи, въпреки че съм спала 3 часа, но довечера ще се размажа ето така

© 2013 iffi Suffusion theme by Sayontan Sinha