• Комплексира ли се един мъж ако половинката му е по-умна от него?
  • Смята ли, че една умна и хубава жена няма да му обърне внимание, а ще го помисли за поредния простак, ако тръгне да я сваля?
  • Радват ли се мъжете, когато една жена е умна? А когато е по-умна от тях? Или предпочитат по-тъпи, защото по-лесно се манипулират?
  • Как бихте сваляли такава жена? И бихте ли се оставили тя да ви сваля?
  • А тя излиза само с простаци защото ги харесва или защото не е намерила достатъчно умен/красив/достоен мъж, който да привлече вниманието и?

Вдъхновена от днешната ми дискусия с Пешо (резултат, от която е и неговия пост), реших да направя импровизирано проучване сред приятелите си, какво мислят по гореизброените въпроси.

Въпреки че трима от запитаните 10 отсякоха, че по-умна от тях жена няма (или, ако има се прикрива много добре), бяха така добри да си представят имагинерен свят, в който по-умната от тях и хубава жена съществува.

100% от запитаните нямат нищо против една жена да е по-умна от тях.
Едно от мненията включваше уговорката: “е, ако жената е наистина умна ще знае кога да престане да се изтъква че е по-умна“. Иначе казано – “да не ти мачка самочувствието“. Предполагам, че доста голям процент от мъжете (а и от жените) ще се съгласят с него.
Също 100% от запитаните не си падат по “кухи лейки” (освен когато става въпрос само за е**не)

А как се сваля такава жена?

Въпреки, че имаше съмнения, че ако тръгнеш да сваляш такава мацка “това може да мине за жалък просташки опит“, повечето мои приятели са уверени във възможностите си да свалят умна и красива мацка, която кара дъха им да спре и краката им да се подкосят. За част от тях “ свалката става от самосебе си” и “при добра тактика всяка мацка ще падне в капана” и не смятат, “че има жена, която ще си каже “К’во иска тоя навлек” ” (особено ако е достатъчно умна). А според други, свалката е взаимна и ако жената не ги хареса се отказват, без да и досаждат.

В крайна сметка свалката е само в началото – на ниво “хормони и флуиди“. След това “ако не може да има форма на общуване – колкото и да е готина – функцията не е дефинирана” (много ми хареса тази реплика).

Разбира се, винаги съществува страха от това да ви сметнат за навлек и да ви изгонят. Но ако тя се съгласи да танцува с вас, дори и на “на най-тъпата песен писана някога във вселената“, ще се чувствате “благословен” и всеки път, когато си спомняте този танц, ще се чувствате страхотно.

Двама мои приятели са женени за по-умните си половинки (които собственоръчно са свалили) и единия от тях каза: “Когато срещнеш такава жена, разбираш, че е дошъл момента да се ожениш“. “Освен това е готино да се фукаш, че жена ти е умна, когато останалите около тебе се оплакват от това за какви тъпи пуйки са се оженили“.

Съвет към умните дами:

Ако все пак чаровния принц, който сте си харесали, няма куража да направи първата крачка, направете я вие вместо да се оплаквате, че няма достатъчно умни и нахакани мъже, “в крайна сметка да си го намери сама мъжа, да не чака сам да падне отнякъде“.

Защото на теория, теорията и практиката са едно и също нещо, но на практика не са. “Така че go for it ако видиш някой, който дяволски да ти харесва, дори и нищо да не стане опитът си струва .” Вместо да седиш и да се чудиш как ще реагира мацката, ако я заговориш :-)

* Благодаря на Гошо, Женя, Жоро, Калоян, Косьо, Лъчо, Ники, Стако, Тошо, Цецо за това че споделиха мненията си с мен.
** Моето мнение е същото като изказаното в последния абзац ;-)

Как се дебъгва код, в който няма как да сложиш breakpoint и не знаеш каква грешка дава. Само знаеш кой е файла, който гърми… при това гърми така, че нищо в него не се изпълнява, така че print-ове не помагат. Това, което аз измислих беше, да оградя 99% от кода в

if (false){
// 99% от кода
}

да видя че този 1% работи и след това да местя if statement-а надолу постепенно разкривайки все повече код, докато го хвана къде се дъни.
Сега ми изглежда смешно, ама вчера хич не ми беше забавно :-(

Ако някой има по-добра идея как мога да постъпя следващия път в подобна ситуация, моля да сподели :-)


Днес, явно с Мики са ни налегнали едни и същи мисли относно дъжда и песните посветени на него. Тъй като ми се наложи да прекарам известно време под дъжда, започнах да си тананикам, песните за които се сещах, в които се пее за него и като се прибрах вкъщи мислех да споделя в един пост, най-любимите си дъждовни песни. Чак след като прочетох поста на Мики, обаче, осъзнах в колко много песни се пее за дъжд. Аз не се бях сетила за нито една от изброените от нея песни, а за 3 други. След пуснах едно търсене в Media Library-то си и открих 15 песни, които съдържат “rain” в заглавието си.

Ето и моите любими дъждовни песни.

RoxetteThe Rain

RoxetteQueen of Rain

GarbageOnly Happy When It Rains – Тази първата песен, за която се сещам, като започне да вали, или когато съм в лошо настроение

Spin DoctorsHave You Ever Seen The Rain – За тази се сетих като си преглеждах Music Library-то преди малко (обаче не можах да намеря песента в тяхно изпълнение, затова клипа, към който сочи линка е на Creedence Clearwater Revival)

The Weather GirlsIt’s Raining Men – Тази песен не е точно за дъжд, но мисля, че жените не биха имали нищо против това, което се пее в нея ;-)

Песни на дъжда са посвещавали още, Beatles, Madonna, Enigma, R.E.M, Guano Apes, Guns’n'Roses, Red Hot Chilli Pepers и много други.

Като заключение мога да кажа само, че аз лично не обичам да ми е студено и по тази причина, не си падам привърженичка, на целуването под дъжда, тичането под дъжда или въобще стоенето под дъжда. Ако е топъл пролетен, разхлаждащ дъжд – може, но есенно време – не, благодаря. Много обичам да съм сгушена на топло пред някоя печка или увита в одеало и да гледам дъжда навън. Обичам и да слушам как ромоли дъжда докато аз потъвам в обятията на съня…. размечтах се :-)

Както си разглеждах линковете към блогове в dnes.bg, попаднах на ето тази статия, което наистина много ме накара да се замисля и ме развълнува. Замислих се за момента, в който в една връзка ухажването е изчезнало, отстъпило е място ежедневните проблеми и хората започват да се приемат за даденост. Виждала съм наживо как става това и последствията също…

Интересно ми е мъжете какво биха си помислили за такава жена, а жените как биха постъпили на нейно място?

В последните седмици ми се събра малко повече стрес от обичайното и трябваше да взема някои важни решения, които не бяха никак лесни (а и след като аз по принцип имам трудности с взимането на решения, не ми беше никак забавно). В крайна сметка ще мине известно време и ще видим колко добре ще се отразят те на бъдещето ми :-)
През тези седмици доста успокоително ми действаше песента на Baz Luhrman – Everybody’s Free To Use Sunscreen.
Текста на песента, противно на широко разпространената “градска легенда”, не е по реч на Кърт Вонегът, а е от колонката на Mary Schmich “Advice, like youth, probably just wasted on the young”, публикувана в Chicago Tribune, на 1 юни 1997.
Ето историята на The Sunscreen Speech и на песента. A ето и превод на самата статия (респективно и на текста на песента):

Дами и господа от випуск ‘97:

Ползвайте плажно масло.

Ако мога да ви дам само един съвет за бъдещето, той ще е за плажното масло. Ползата от него в дългосрочен план е доказана от учените, докато останалата част от моите съвети нямат по-реална основа от собствения ми лъкатушещ опит. Сега аз ще раздам тези съвети.

Наслаждавайте се на силата и красотата на своята младост. О, няма значение. Вие няма да разберете силата и красотата на вашата младост докато не изчезнат. Но, повярвайте ми, след 20 години, когато погледнете отново снимките си, ще си припомните по начин, който сега не можете да уловите, колко много възможности са лежали пред вас и колко прекрасно всъщност сте изглеждали. Не сте толкова дебели, колкото ви се струва.

Не се безпокойте за бъдещето. Или се безпокойте, но знайте, че безпокойсвтото е толкова ефективно, колкото и опитът да решите алгебрично уравнение чрез джвакане на дъвка. Истинските беди в живота ви ще дойдат от неща, които никога не са се появявали в обезпокоената ви глава, а ви заслепяват в 4 следобед през някой мързелив вторник.

Всеки ден направете по нещо, което ви плаши.

Пейте.

Не бъдете безотговорни към сърцата на другите хора. Не толерирайте хора, които са безотговорни към вашето сърце.

Не си губете времето в завист. Някога сте по-напред, друг път изоставате. Състезанието е дълго и накрая вие се състезавате само със самия себе си.

Помнете похвалите, които получавате. Забравете обидите. Ако успеете да го направите, кажете ми как.

Пазете старите си любовни писма. Изхвърлете старите се банкови извлечения.

Протягайте се.

Не се чувствайте виновни, ако не знаете какво искате да направите с живота си. Най-интересните хора, които познавам, не са знаели на 22 какво искат да правят с живота си. Някои от най-интересните 40-годишни хора, които познавам, все още не знаят.

Взимайте калций. Пазете коленете си. Ще ви липсват когато няма да са наред.

Може би ще се ожените, може би не. Може би ще имате деца, може би не. Може би ще се разведете на 40, а може би ще танцувате патешкия танц на 75тата годишнина от брака си. Каквото и да правите, не се възгордявайте много, нито се ругайте. Вашите решения са наполовина късмет. Както и тези на всички останали хора.

Наслаждавайте се на тялото си. Използвайте го по всевъзможни начини. Не се безпокойте от това, какво другите мислят за него. Тялото ви е най-страхотния инструмент, който някога сте притежавали.

Танцувайте, даже и ако нямате къде да го правите, освен в дневната.

Четете упътванията, даже и ако не ги спазвате.

Не четете списания за красота. Те само ще ви накарат да се чувствате грозни.

Опознайте родителите си. Никога не знаете кога ще си отидат. Бъдете мили с братята и сестрите си. Те са най-добрата ви връзка с вашето минало и са вероятно хората, които ще са до вас и в бъдеще.

Разберете, че приятелите идват и си отиват, но на малкото ценни, трябва да държите. Работете здраво, за да преодолеете разстоянията в географския смисъл и в начина на живот, защото колкото повече остарявате, толкова повече са ви необходими хората, които са ви познавали, когато сте били млади.

Поживейте в Ню Йорк, но го напуснете преди да ви е направил прекалено твърди. Поживейте в Северна Калифорния, но я напуснете, преди да ви направи твърде меки.

Пътувайте.

Приемете някои вечни истини: цените ще растат. Политиците ще флиртуват. Вие също ще остареете. И когато това стане, ще си въобразявате, че когато сте били млади цените са били умерени, политиците – почтени, а децата са уважавали родителите си.

Уважавайте родителите си.

Не очаквайте никой друг да ви поддържа. Може би ще имате доверителен фонд. Или имате заможен съпруг(а). Но никога не знаете кога те могат да изчезнат.

Не цапотете твърде косата си или когато станете на 40 тя ще изглежда като на 85.

Внимавайте със съветите, които възприемате, но бъдете търпеливи с тези, които ви ги дават. Съветът е форма на носталгия. Даването му е начин да извадиш миналото от отпадъчните води, да го избършеш, да добоядисаш по-грозните му части и го възстановиш за повече, отколкото струва.

Но вярвайте ми за плажното масло.

(цък тук за оригинала)

Надявам се всеки да е намерил нещо за себе си в тези съвети… аз подкрепям 99% от тях, както и гласувам с две ръце за плажното масло!

© 2012 iffi Suffusion theme by Sayontan Sinha