Малко необичайно серията от постове за Германия, ще започне с нещо японско – суши.

Канев, който е относително ентусиазиран по японската култура, и с около година практически опит в правенето на суши, ми разреши да снимам сушиправенето.

Традиционното суши всъщност представлява ферментирала риба и ориз поръсени със сол. Благодарение солта и на ферментацията на ориза, от който се получавал оризов оцет и попивал в рибата, тя можела да се съхранява дълго. След това ориза се изхвърлял и се е консумирала само рибата.

Днес съществуват различни видове суши, като най-разпространеното може би е Makizushi, което представлява риба завита в ориз и пресовани водорасли(нори), ориза разбира се не се изхвърля и всяко парче суши се яде на една хапка(няма да обяснявам каква свинщина става, ако се опита човек да прегризе парче по средата :) )

Ако сте опитвали суши в ресторант и ви е харесало, значи най-вероятно ви е хрумвала идеята да си направите вкъщи. Ако пък не ви е харесало, все пак пробвайте домашно приготвено, то става в пъти по-добро от това в суши-баровете.

Предимствата на домашното суши са очевидни – по-вкусно, по-голямо количество суши и подправки, по-добра обстановка, абе въобще – по-по-най.

Какво ви трябва за приготвянето на суши?

Задължителните продукти са: ориз за суши(с обикнове не става толкова добре), листи пресовани водорасли (нори), оризов оцет, дървена постелка за навиване на сушито, пълнеж(например сьомга и маслини). Може да добавите още хайвер, маринован джинджифил(гари) и уасаби(аз лично не мога да му понасям миризмата, така че наблягам на гарито, което е достатъчно люто, кисело сладко :) ). Мечът няма практическо приложение в приготвянето на суши, но допринася за атмосферата.

sushi-products

Ако не можете да си намерите дребен жълт японец с черна права коса и дръпнати очи, който да приготви сушито, може да се задоволите с дългокос, къдрав, бял балкански субект или който друг ентусиаст, който има желание да се занимава два-три часа с правене на суши, докато вие тайно подяждате ориза и се грижите за музикалния фон.
Continue reading »

Вчера със съквартирантките изпростяхме на тема секс и от неколкочасовите дискусии се породиха няколко въпроса

#1 – Пушенето след секс

-Ти след секс пушиш ли?
-Не знам!Не съм се поглеждала.

Ани веднъж ме светна, че било голям кеф да запалиш цигара след секс. През моята непушаческа главичка, никога не беше минавало подобно нещо. И в този момент реших, че ако имам нещастието да ми се случи някой да иска да запали цигара след секс вместо да ме гушка, ще бъде изритан безмилостно от леглото.
Та въпрос към пушачите:
Пушите ли след секс?
Какво ви кара да предпочетете да запалите цигара(и да осмърдите стаята) вместо да гушнете девойката(младежа)?

#2 – Дамските презервативи

Ани разправяше, че в първи курс им обяснявали, че феминистките предпочитали дамски презервативи(такова нещо не съм виждала на живо) защото така не зависели от благоволението на мъжа, дали ще иска да си сложи презерватив или не. Според мен, ако един мъж не иска да си сложи презерватив(и не си е купил), няма секс. Просто и ясно. :-) А според вас кой трябва да купува презервативите? А ползвали ли сте женски и защо?

#3 – The Sock Gap

В сериала Coupling (за който не то е гледал, горещо се препоръчва) има една сцена в която се обяснява за момента, в който трябва мъжа да си събуе чорапите – след обувките и преди панталоните, за да не се окаже гол мъж в чорапи.

Много се хилих на това обяснение, но все пак ми беше чудно какво им е на голите мъже с чорапи? Вчера като отворихме темата, се оказа, че повечето жени наистина имат нещо против(и дори смятат за отвратителна гледката) гол мъж с чорапи.
В долната анкета или в коментар може да ми кажете какво мислите по въпроса с голите мъже/жени по чорапи :-)

[poll id="2"]

Имам си фалшив профил в сайт за запознанства.
Или поне, имах си, до вчера :)

Преди десетина дни колегата ми Тошо ме пита дали съм чувала за сайтa impulse.bg и аз казах, че съм го срещала в снимките от култовата facebook група “NAI-MRAZIM SELSKI PRUCHKI I LEOPARDOVI SHTAMPI !!!“(човек в нея може да загуби часове, хилейки се що за фрийкове има по сайтовете за запознанства). Той ми прати линк към профила iva_sweety – с мои снимки взети от picasaweb профила ми. Профила беше създаден на 22.I.2009, рейтинга му по едно време към 90 (до колкото разбрах, това значи че около 90 човека са гласували с вдигнато спръстче за него), до последния ден беше събрал около 80 приятели и над 15 страници с коментари от типа на “+4е za teb beb4e”, “PLUS”, “SEXY”, целувки, подскачащи смайлита и т.н. Това с плюсовете не го разбрах, но забелязах, че някои, които са оставили, коментар “плюс” молеха и аз да им дам “+4e”(плюсче). В последните дни човека, който е направил профила, дори беше сложил клипчето, на което сменям гуми в профила. Беше ме кръстил Ива Александрова, родена на 18 юни 1985(истинския ми рожден ден е на 19-ти), висока 168см и тежаща 48кг (тук една приятелка коментира: “Това със сигурност мъж го е писал, те нямат никаква представа от килограми. Ако жена с твоя ръст е 48г, тя щеше да е анорексичка и щяха да й се четат ребрата), необвързана, студентка, знаеща български, английски и немски(сигурно е решил, че знам немски защото е видял и качил снимките ми от Leipzig)
iva_sweety

Интересното в целия профил е линка вдясно в сивото каре, той сочи към някакво плевенско онлайн радио. След известно ровене в Google, открих, че е на dj_go6o, набор ’90 от Плевен/Враца. Не знам защо dj_go60 е решил да рекламира радиото си точно с моите снимки, но явно е преценил, че ще свършат работа. Въпреки, че те нямат нищо общо с класическите снимки от сайтовете за запознанства. Нямам снимка в баня или тоалетна, нито с нацупени устни, нито снимка в огледалото, нито снимка със смешни очила, снимка в огледалото със светкавица, нито артистична снимка, нито артистична снимка пред огледалото с големи очила, нито снимка с кинти-кинти, нито снимка с цици, нито снимка с яка(или не чак толкова яка) кола. Абе с две думи…. нещо не се вписвам в сайтовете за запознанства.

Реших, че, колкото и да ми е забавна цялата история, е тъпо някой да си рекламира радиото правейки фалшиви профили на хората(в частност – с моя) и реших да пиша на impulse.bg. Прочетох правилата на сайта и им писах от формата за оплаквания. Обаче отговор не последва. Помолих Тошо, като регистриран потребител също да report-не профила, но пак нямаше резултат. Започнах да търся разни мейли на на админите на сайта и да разпитвам познатите, дали не познават някой, който работи там, но нищо не открих.

По идея на heth, писах мейл на admin@impulse.bg, support@impulse.bg, contact@impulse.bg, info@impulse.bg и abuse@impulse.bg, обаче се оказа, че нито един от тези мейли не съществува.
По новинарските сайтове пишеше, impulse.bg и neogen.bg са се сляли. Така че пуснах и по един мейл на admin@neogen.bg, support@neogen.bg, contact@neogen.bg, info@neogen.bg и abuse@neogen.bg. support, contact и info върнаха mailer daemon, но admin и abuse, сякаш съществуваха, просто не получих реакция и от тях.
Бях решила 3 дни след последния мейл да пиша на собственика на сайтаRobert Laslo, но на Тошо му хрумна по-добра идея. Единствения контакт на impulse.bg, който може да се намери на сайта им е на Елена Лазарова, от рекламня отдел и той предложи да й звънне. Вчера следобед е звъннал, от там са му дали телефон на някой от съпорта и 5мин по-късно профила го нямаше :-)

(А Тошо колко каси бира имам да го почерпя по този повод…)

От цялата история, най-много се издразних не на това, че dj_go6o е толкова прост, че да ползва фалшив чужд профил за да си рекламира радиото или че някой друг чеки***я е направил профила и е сложил линк към радиото на dj_go6o, ами на това, че impulse.bg на практика нямат грижа за клиентите си. Защото идиоти има навсякъде. Знам за не един или 2 случая на фалшиви профили в spype, facebook и къде ли не. Но нали затова трябва да има support, който да е леснодостъпен, а не да го търсиш през девет планини в десета.

Аз си харесвам снимките в picasaweb и няма да ги махна само, защото има риск историята да се повтори. Все пак, ако някой иска да ми направи фалшив профил някъде може, може да намери достатъчно начини да го направи. Но ако видите мои снимки в сайт за запознанства да знаете, че не съм Ива Александрова, не тежа 48кг, не знам немски(т.е. знам малко) и не търся връзка и срещи :-)

(И се радвам, че нямам голи снимки онлайн :-) )

dark alley
ето какво се е случило на една приятелка снощи:

X: на всичкото отгоре вчера като се прибирах сутринта от работа един откачен ме нападна
iffi: :-О
iffi: добре ли си? какво стана?
X: ами аз му извадих автоматичния си нож
X: той не се трогна
X: удрях до
X: а той не ми пусна задника и ме обарва навсякъде
X: пищях
X: и ме проследи почти до у нас
X: имам 1 отсечка около 50-60м, която не е на булевард
X: и там
X: повтаряше ‘само малко, само малко’
X: един дребен къдрав 20-25г
X: като малоумен в главата
X: само ме обарва
X: ама се уплаших
X: защото всеки нормален би се уплашил или поне отстъпи назад като види нож
X: нито писъци, нито удари, нито заплахи че ще се обадя на полицията не го накараха да ми пусне задника
X: обадих се на С в 5:40 и така докато си говорихме се прибрах
X: онзи вървя на 20-30 м зад мен

А като си помисля аз как смело си се прибирам сама

wtf_catВ училище писането на теми и анализи в часовете по литература за мен бяха изключително безсмислени. Много усилия костваха на майка ми в 5-6ти клас да ми обясни, защо не може на литературен въпрос да се отговаря с 3 изречения. С времето се относително научих да “разтягам локуми”, да слагам сложни думички, да правя анализи на текстове ( и въпреки това все още съм на мнение, че за 90% от отговорите на литературни въпроси ти трябват не повече от 3 изречения ;-) )

Сестра ми е първи курс социология, повечето неща, които учат са доста интересни и с кеф преглеждам учебниците ѝ. Но понякога те ме хвърлят в такъв шок, в какъвто не са ме хвърляли дори и литературните анализи.

Една вечер ми се обади по телефона: “Како, сега ще ти прочета едно изречение, да ми обясниш какво значи”:

Със събуждането на усета за историчност, господстваща позиция в нашата наука завоюва една комбинация между етически еволюционизъм и исторически релативизъм, която се опита да освободи етическите норми от техния формален характер, да определи съдържателно тези норми, чрез ограждането на тоталността от културни ценности в сферата на “нравственото” и по такъв начин да придаде на икономиката достойнство на “етическа наука”, стъпила на емипирични основи.

Ей в такива моменти направо се чудя, хората, които пишат такива неща ебават ли се нещо….

P.S. За тези, които искат да се научат как да правят литературно-звучащ анализ на каквото и да е (напр. телефонен указател) – ще ви помогне този доста забавен труд: How to Deconstruct Almost Anything :-)

i-love-musaka
girlicon1: Не че не харесвам мусаката на майка ти… тя мусаката е като секса – има хубава и по-хубава :)

boyicon: За разлика от секса, от мусака нищо не разбираш.

© 2012 iffi Suffusion theme by Sayontan Sinha