Имах около десетина плочи, а при баба и дядо на Сопот имаше още много. Не ми даваха да си ги нося в Габрово и затова много обичах да ходя там и да слушам всички плочи, които имаха (които бяха много повече от моите). Да не говорим, че грамофонът там беше много як – с радио и с едни бели големи копчета и две големи врътки, приличаше ми на нещо средно между пиано и компютър и много обичах да щракам копчетата.

От всички приказки най-много обичах плочите с тези на Шехерезада (преди няколко години като разбрах, че такава историческа личност не е съществувала, ми стана много тъпо). Май “Абаносовият кон” може да се каже, че ми беше любима. С времето грамофонът и касетофонът вкъщи се повредиха и наскоро започнах да се замислям колко малко, от тези приказки които съм слушала, помня.

Снощи преди да задремя реших да видя какво ново има в twitter (пристрастена съм, знам, няма спасение за мен вече :) ) и попаднах на линк, който Све беше пуснала към детски приказки. Ухаааа, всички приказки, които някога съм слушала, абсолютно всяка една която можеше да ми хрумне, я има там. Дори и такива, които съм забравила, че някога съм ги имала. И още много други, които не бях чувала. Направо се просълзих от кеф, изслушах “Дядо и ряпа” и си пуснах “Абаносовият кон”. Заспала съм някъде още в началото, но довечера имам намерение да изслушам и нея и “Аладин и вълшебната лампа”, и “Том Сойер”, и “Без Дом”, и “Д-р Дулитъл”, и “Котаракът в/с чизми”( помня как във 2ри клас имахме егати спора със съучениците, дали котаракът е “В” чизми или “С” чизми :-) )… Е едва ли ще мога всичките да ги изслушам за една вечер, ама с две думи не мога да си намеря място от радост :-)

Све, много те обичам, обещавам следващия път като се видим да те черпя, каквото и колкото искаш :-)

: За разлика от секса, от мусака нищо не разбираш.

<трейлър>

</трейлър>

Имам го от около месец и реших, че вече е време да го разкрия пред света :-)

Има си 8 GB SSD памет, 1.5GB RAM (по начало беше с 512MB, но съвсем скоро след като го купих го занесох в сервиза на Acer за добавяне на още 1 GB), 2 card reader-a, 3 USB порта, удобна клавиатура (не като на asus eee pc, която може да ти вземе здравето), добър екран и … всъщност спецификациите можете да ги прочетете почти навсякъде в интернет. Най-важното е размерът – малък и лек (около 1кг със захранването, което също е доста миниатюрно).

Човек никога не би предположил, че раничката, която купих за него, може да се побере лаптоп(ченце).

Разбира се, не всичко е идеално и по мед и масло. Но недостатъците са пренебрежими (или поправими).
Няколко дни след като го купих с доста неприятна изненада установих, че при пускане на музика пращи и прекъсва, а изхода за слушалки не работеше. Няколко дни след като съобщих на сервиза на Acer, че има проблем, ми се обадиха, че частта която беше за смяна, е пристигнала и разбира се я подмениха.

Стандартната дистрибуция на Линукс(някакъв измислен и осакатен linpus linux), с която вървеше може да скъса нервите на всеки. Дори най-стандартните операции като инсталиране на кирилица (да е жив и здрав oggin, че е описал как стават нещата при eee pc) или активиране на нормална desktop среда са истинско приключение. Форумът на aspireoneuser.com е пълен със всякакви въпроси от типа на “как да си сменя иконките на десктопа?” и всякакви други на пръв поглед дебилни въпроси(естествено, част от тях наистина са дебилни).
Затова веднага след като го ремонтираха и му сложиха допълнително RAM, хванах xubuntu bootable флашката, която в последно време разнасям с мен и – “няма linpus, няма проблем”.
С xubuntu-то за момента също има някои нерешени неща като например – само единия card reader работи постоянно, а ако искам да ползвам другия – картата трябва да е вкарана в него по време на boot-ване. Но убунту частта от форума се ъпдейтва почти непрестанно, както и страницата с инструкциите за инсталация и модификации, така че очаквам скоро неработещите (и полу-работещи) неща да проработят.
Като цяло acer aspire one с xubuntu (или xubuntu на acer aspire one) се държи много прилично и така лаптопченценцето ми е далеч по-използваемо.

Малък козметичен дефект е, че остават следи от пръсти по повърхността му. Съквартирантките ми бяха вртещени като ме видяха да забърсвам следите от пръсти с края на роклята си. Последва лекция за това как една дама не трябва да си бърше лаптопа си с роклята и че никой мъж нямало да ме погледне, ако разбере, какво съм направила :-)

Като заключение мога да кажа, че съм много, много доволна от придобивката си.
И разбира се я възприемам като това, което е – една малко по-скъпа играчка. Ако някой смята да върши сериозна работа на този модел на acer aspire one, по-добре да не си го купува.

И за финал, дребосъка acer aspire one срещу гиганта HP nx9420

Подаръците

които получих за този рожден ден бяха до един интересни и оригинални.
От Канев, още на 19-ти сутринта бях изненадана с така дълго мечтаните от мен 2 тома на приказките от “Хиляда и една нощ”

Спомням си, още когато преди няколко години излезе това издание си мечтаех как един ден ще си го купя и ще си чета по една нощ всяка вечер преди лягане. Като ги разгледах устазнових, че една нощ се равнява на около страница (какво ли са правели в остатъка от нощта, Шахриар и Шехерезада, историята мълчи :) ), така че по една нощ ще ми е крайно недостатъчна за заспиване. Засега прочетох само края – какво се е случило след като са свършили с нощите – а от началото на юли мисля да започна да чета и самите приказки :-)
(спомням си, колко бях шокирана, когато разбрах, че няма истински исторически фигури Шахриар и Шехерезада :-( )

Подаръка, за който Пешо спомена се оказаха ето тези оригинални обеци:

направо не можах да повярвам като ги видях. Когато си ги слагам внимавам коя е от ляво и коя е отдясно, за да не объркам началото и края на главата :-D
Повечето хора, разбира се не схващат за какво става дума, когато ги видят, но аз им се радвам супер много :-)

От Крокодила си имам комплект за плетене на бодлива тел.

(за чудещите се: това на главата ми е пликчето с телта,
а отстрани са 2та чифта клещи)

Само че телта е толкова дебела и здрава, че едва ли ще мога да се справя сама с рязането (поне снощи не успях). И огъването не е лесна работа, но все пак разполагам със 100метра тел… от това ще мога да изплета толкова бодлива тел, че да си опаша цялата стая :-) Иначе снощи имаше не много кратък курс на обучение по плетене.

Бяха сътворени бодлива сурвачка и чесалка за гръб

Станислав ми подари Enigma Cast, метален пъзел за разплитане. Голяма зарибявка и изключително труден. Канев след 4 часа бъзикане този следобед успя да го разплете, сега вече 3ти час се опитва да го заплете отново :-)

От Надя и Калски си имам класически пъзел с 1000 части, чиято картинка е най-мръснишката възможна – зимен пейзаж, който си има всичко така че да е максимално труден за нареждане – почти еднакви цветове на дървета, вода, сняг, небе, отражения във водата… догодина по това време, може и да съм го наредила :-))))

От Иван получих книгата на Ричард Бах – Илюзии. От него съм чела единствено “Едно”, а тази ще бъде прочетена доста бързо.

Имам си и “Изчезналият дневник на Индиана Джоунс” от Боби и Дани, който придоби още по-автентичен вид след като върху него се разля малко водка паднала, от барабаненето на Крокодила по масата (май под звуците на “Мастика” на Култур Шок)

Палмичката, която ми подари Гошо все още си няма име, но се надявам скоро да измисля(Канев предложи да се казва Цвятко де Палма). Трябвало да се полива веднъж седмично и да не стои много на слънце, което е чудесно, защото иначе най-вероятно нямаше да живее повече от месец.

От Ани, Ели, Криси, Миро и Жоро имам много забавно Пате-гъба за баня, ароматно сапунче – круша (става ти жал да го ползваш или по-скоро ти идва да го изядеш… ммм… толкова обичам круши), гривна и пръстен за крак (всяко лято имам желание да си купя) и ароматна свещичка с вградено пожелание:

Омайница, чаровница, сирена -
усмивката ти пали всеки мъж.
Любов и щастие за теб е отредено -
с кураж и вяра смело ти се дръж!

Празнуването

Времето беше супер. Пяха ми “Многая лета” и “Happy birthday, fuck you”. Плетохме бодлива тел. Говорих си с хората. С Енея се смяхме на опитите на Миро да обясни “Митологично изпразване и отровни задници IV” на играта на филми.
Някъде към 11 вечерта се запътихме към Апартамента, където идеята беше да ядем торта. Е, имаше останали само 2 парчета торта, та нямаше за всички, но пък четохме “Книга за домакинята” и си говорихме интересни неща и когато стана време да затварят си хванахме пътя и се прибрахме.

Алкохола

Срамота! Изпили сме само около литър и половина твърд алкохол и 1 бутилка вино. Останаха още – седмак водка, около литър джин и една ракия. Не питайте каква физиономия направи момичето, когато двама човека си поръчахме това количество в магазина :-)

…звъни поредната аларма, около час по-късно, отново я спирам, този път вече трябва да стана. До ушите ми долита отново същата песен… Дейв Геън пее съвсем тихо…

Lets make it clear That this is free love
No hidden catch No strings attached
Just free love No hidden catch
No strings attached Just free love

Hey girl
You’ve got to take this moment
Then let it slip away
Let go of complicated feelings
Then theres no price to pay

Видео:

Отдавна не се бях събуждала на музикален фон, сетих се за времето, когато в студентски град пускахме нощно време един playlist с Enigma, беше прекрасно музиката да е последното, което чуваш вечер (потъвайки в прегръдките на съня) и първото – сутрин. Определено такова събуждане дава настроение за целия ден :-)

Не съм чела всички сонети на Шекспир, но от тези които познавам, любим ми е X-ти. Затова и реших да разгледам оригиналния текст. За пръв път се сблъсквам с шекспировия английски и редове от рода на:

Grant, if thou wilt, thou art beloved of many

извикват в главата ми едно голямо WTF?!
Канев сподели знанията си по архаичен английски с мен и ми обясни, че

thou wilt = you will (ед. ч.)
thou art = you are (ед. ч.)
thee = you (отново, само че в различен падеж)

И така, мисля да наблегна на прекрасния превод на български и междувременно да се забавлявам със архаичния английски. (Ето тук може да видите X-ти сонет в оригинал и обяснен на нормален, съвременен английски)

НЕ! Това не е разчекната бъркалка за яйца. Не е и бъркалка за каквото и да е. Не е уред и за мъчения.

Предназначението на това странно телено нещо е да доставя удоволствие.

Знаех, че колегите ми са си купили такива от Германия и ги помолих да ми донесат един от техните, за да го пробвам. Наистина ли доставя такова удоволствие, колкото ми разказваха.
Вчера в края на работния ден само като чух думите “Имам изненада за теб. Обърни се и затвори очи” се досетих какво ме очаква, усмихнах се, обърнах се и затворих очи. Първоначално усетих изненадващ гъдел по скалпа (аз съм си доста гъделичкава), който премина в тръпки на удоволствие по цялото тяло, придружени от тихи скимтения “ммм….аааа…оооо…мммм” от моя страна.

В крайна сметка успях да си изпрося масажора за глава за една вечер и да се масажирам вкъщи. Когато Ели се прибра и ме видя ухилена веднага попита “Какво е станало, изглеждаш твърде щастлива”. Аз я накарах да седне и да затвори очи и извадих масажора :-)

Принципа на масажиране е прост. Поставяш си чвъчката на главата и я мърдаш нагоре надолу. Почти моментално придобиваш размазана от кеф физиономия нато тази на Ели:

За съжаление днес трябваше да го върна :(
В момента стои на съседното бюро и ме примамва…

Ако някой знае къде в България мога да намеря такова нещо, моля да ми каже.