Селинет, освен че са решили да заплашват потребителите си, явно са наели и гладна адвокатка ;)
цък, за по-голям размерXI 132007
цък, за по-голям размер
XI 022007
IX 082007
Днес търсех нещо в разговорите си в Gmail-a. По-точно търсех символа “!” в един конкретен разговор. И тъй като FireFox-а ми е настроен да започва търсене само при натискане на клавиш (без да натискаш Ctrl+F или други такива простотии). И натискам аз “!”, при което разговора ми изчезва, появява се Inbox-а и някакъв надпис от типа на “разговорът вече не е достъпен”… ааааа… “ама защооооо…. точно този разговор…. неее… искам си гоо…какво стана с него….” Отворих Trash-a, нямаше го там. Сетих се, че съм уцелила, някой безумен shortcut бутон и затърсих Gmail Help-a. Открих описанието на shortcut бутоните и се оказа, че “!” маркира разговора като спам. Отворих си спам мейлите и в първия момент не го видях. Оказа се, че понеже е стар разговор е отишъл на края, на 2рата страница.
Може би е удобно да се ползват тези shortcut-и, но определено случилото се днес ме изненада доста неприятно. Дали могат някак да се деактивират?!
Прекофеинизирах се… май пак ще трябва да спирам кафето, само да мине остатъка от септемврийската сесия. Равносметка за последните 24 часа:
Тъй като трябваше да правя нощен маратон по Вероятности и статистика, а през деня ми се спеше, изпих 3 кафета и едно фрапе. За нощното учене си бях подсигурила RedBull(крила не забелязах да дава, но така или иначе не те ми трябваха). Прибрах се и траляля, вечеря преди учене… я да видя новините из интернет… пускам компа и какво се оказва… уж има нет, ама го има само на половина. Т.е. при пинг половината пакети се губеха, бг сайтовете се отваряха с голяааама мъка, а международните не се отваряха въобще. Няма ICQ, няма GTalk, само към Yahoo Messanger-a се закачи (с дропване през 10мин), ама аз така или иначе в Yahoo Contact List-a ми имам точно 1 контакт…
Не стига, че миналия уикенд ме оставиха цяло денонощие без нет, заради градушката, ами и сега даже не мога да проверя в коя зала ми е изпита… Звъннах на доставчика и обяснявам проблема.
“Ами дааа, има проблем във вашия район, може би тази вечер или утре ще го оправим.”
Хубаво… обаче след половин час не издържах и се обадих да питам, дали все пак тази вечер или утре ще го пуснат. Обясних пак проблема и получих следния отговор. “Ами към вас се губят пакетети”…WTF…Това и сама го бях забелязала. “Има проблем с един суич, днес работиха по него, утре пак”. 
(кога най-накрая Мегалан ще пуснат покритие в Стрелбище?!)
Та, ситуацията беше следната, прекофеинизирана, бясна Ива, без интернет, с компания в леглото – упражнения по вероятности и статистика и с тъжната мисъл, че трябва да стане в 7 без 15 за да ходи на зъболекар и след това на изпит, и след това на работа… Добре че нямаше никой около мен и можех да си подскачам и да си #@#!*beep*&$*beep*#@&^!$#*beep*#@!#$#@ колкото си искам.
И така след 3 часа сън (май RedBull-a твърде много енергия дава), трябваше да ходя на зъболекар, за малко да заспя на зъболекарския стол. Всъщност направо щях да го направя, ако не беше гадното лекарство с вкус на белина, което ми слагаха и което за малко да ми влезе в кривото гърло. Добре че свърши по-рано от предвиденото и имах време за поничка и кафе в Dunkin’ Donuts и за малко съжаление, че си забравих “Подпалвачката” вкъщи (остават ми само 20 страници и въпреки, че вече хвърлих поглед на последната глава, щях много да се забавлявам с това как Чарли Макджий подпалва “Арсенала”, докато хапвам поничка и чакам да дойде време за изпита).
Добрата новина е, че поне изпита мина благополучно (най-вече благодарение на задачата за топките) и в събота съм на устен. Което май означава още 2 кофеинови, безсънни нощи… ееех, студентски живот…
След толкова кофеин за последното денонощие, даже не ми се спи, въпреки че съм спала 3 часа, но довечера ще се размажа ето така
IX 032007
Вече 2 пъти ми се е случвало да се обърнат към мен с “госпожо”. Онзи ден като ходих до оптиката да си поръчвам лещи и едната продавачка се обърна към другата с “Какво търси жената?” (“жената” в случая бях аз). А веднъж едно 6-7 годишно циганче се обърна към мене с “лелче”, но това последното може би не се брои, защото след това, заговори момчето, което също чакаше на спирката и очевидно още нямаше даже и 18, с “чичко”.
Мамка му, порастнах!
Голямо МРЪН!
тук съм на 20
а тази снимка е от току що изминалото лято
(иначе казано, на нея съм на 22)
V 222007
Кое е най-гадната човешка черта? Най-подлата? Нещото от, което боли най-много? … няма да се впускам в изброяване на въпроси… за мен отговора на всички тях е точно един – лицемерието.
Човек, който смяташ за приятел, близък и тн и най-вероятно някога наистина е бил такъв, но в един момент нещо се променя. Всъщност ти не усещаш нещо да се е променило, нещата са си същите – приятелство, споделяне… етц. Обаче в един момент разбираш (по не знам какви си начини, така или иначе, голяма част от тайните на хората излизат на яве), че този човек ти е говорил зад гърба, при това вместо са използва името ти, говори за теб като за “тая/тоя/оная/оня”…. И какво се оказва, научаваш това след известно време помисляш малко, после помисляш още малко…. минало е време (през това време някак си сте се отдалечили и си говорите само общи приказки) 1-2-5-10 няма значение колко години. И си задаваш въпроса…. “Какво да правя… да прекратя отношенията си с този човек?… да загърбя(да не се бърка със “забравя”) станалото и да се опитвам наново да строя приятелство с надеждата, че този човек поумнял?… да поддържам отношения тип ‘как си? какво става? хайде да изпием някой път по бира?’ ”
Толкова ли е трудно вместо да се се правиш, че ти е приятна нечия компания, да му кажеш… абе каквото ти е на душата.
“… и съм си мислел да му кажа, чукундур, и съм му казвал
- ти си чукундур – казвам.
той после ходи, рита, фърла по мене разни пили, чукове, триони, но аз си знам, на тоя човек съм му го казал…”
(“Учителя” – “Улицата”)
Последни коментари