Предисторията:
Преди около година си сменихме интернет доставчика от bgmreja (които няколко пъти подред ни бяха оставили без нет през уикендите) на Spectrum Net. И за около година ползване на услугите им нямах някакви сериозни оплаквания. Спирал е нета най-много за ден и сравнително бързо са реагирали на сигнал за проблеми.
В рамките на последните 3 седмици се случи около 2 дни да нямаме интернет, но не сме се оплаквали сериозно. Обаче…

Началото: Ден 0
В петък следобед Ани ми се обади по телефона “Иве, нямаме нет”. Обадих се на съпорта, започнаха стандартните “Мигат ли ви лампичките?”, “Рестартирайте си рутера”, “Каква грешка ви дава?”… пратих на Ани телефона им, тя да си говори с тях и да изпълнява инструкции. Вечерта още не се бях прибрала, чух се с Ели и тя каза “Още нямаме нет, казаха, че проблема бил при нас”… ми чудно, ама какво правят по въпроса.?! Прибирайки се посред нощ, тръгвам да отключвам вратата виждам, че кабела за интернета, който влиза вкъщи всъщност свършва в нищото и е срязан (не скъсан, а срязан(!)). Звъня на support-a. Обяснявам им, че сме им звъняли днес, че няма интернет и сега виждам, че кабела ни за интернет всъщност е срязан. Те ми отговарят, че днес не успели да пратят екип, но утре ще пратят.

Очакването: Ден 1
Събота – събуждам се по обяд… сняг има, батковци, които да дойдат да сменят кабела – няма. Обаждам се пак. “бля-бля… от вчера нямаме нет… някой ни е срязал кабела…бля-бля”. Съпорта: “Имаме много глобални проблеми по трасетата (явно заради падналия сняг). Когато колегите приключат с тях, ще дойдат до вас”; “а днес ли ще е това?” “Да, днес”
3 часа по-късно никой няма… звъня пак…. пак ми обясниха за глобалните проблеми. Обещаха да минат през нас, ако проблема след това още съществувал (АЛОУ…КАБЕЛА МИ Е СРЯЗАН, НЯМА САМ ДА СЕ СМЕНИ, Я!!!). Колегите щели да ми се обадят да се разберем, кога ще има човек вкъщи да минат.
Още 2 часа по-късно…. пак ми обясниха за глобалните проблеми… обещаха да дойдат утре…

Мъка + Ярост: Ден 2
Неделя – събуждам се по обяд сняг има, батковци, които да дойдат да сменят кабела – няма. Обаждам се пак. “бля-бля… от петък нямаме нет… някой ни е срязал кабела… вчера обещахте да дойдете…. бля-бля”. Съпорта: “Имаме много глобални проблеми по трасетата, те са с приоритет…бля-бля….”; “А ще дойдете ли днес”; “Ами ще се постараят колегите, няма как да ви обещая, не зависи от мен”. Колегите щели да ми се обадят да се разберем, кога ще има човек вкъщи да минат.
След още няколко часа, изненада … никой не е дошъл… Пак звъня… отново се повтаря същия разговор… обяснения за срязания кабел и отговор – обяснения за глобалните проблеми и обещание че някой ще дойде, евентуално днес… Ръцете ми вече треперят* и искам да скърша нечий врат (уви само Ели ми е под ръка).
Естествено и в неделя никой не дойде.

*Нали знаете “Angry people need hugs… or sharp objects…

Бяс + Временно решение: Ден 3
Понеделник – прехвърлих топката на Ани да се разправя с тях. Тя си е вкъщи, да се разбира с тях кога да минат. Естествено и на нея и обясниха за глобалните проблеми и и обещаха да се обадят, да се разберат, кога ще има някой вкъщи, да минат. Били обещали на Ани, че евентуално ще имаме компенсации за дните, в които сме нямали нет.
И естествено минаха… таратанци…
Добре че Крокодила беше така услужлив да ми даде vivatel цвъчката си, та в понеделник вечер имах бавен нет, колкото за чат и малко браузване.

(междувременно съм получила поне 2 мейла, че трябва да си платя интернета)

Бяс: Ден 4
Днес е Вторник… Искам да извадя нечие сърце С ЛЪЖИЦА! Отново обаждания дали ще дойдат… отново обяснения за глобалните проблеми и обещание да се обадят. Ебати, аз мъж няма толкова време да го чакам да ми се обади. Накрая от сайта на Spectrum Net изрових телефона на някаква централа. Там една любезна какичка ми даде телефона на някакъв шеф на съпорта. Обадих му се обясних му проблема, той обеща да провери и да ми се обади след малко…
Е, този път наистина ми се обадиха. Каза, че екип вече пътува към къщи. За компенсации казаха, че като ида да си платя сметката, касиерката ще провери колко точно дни сме нямали нет и ще ни ги приспаднат. Аз обаче плащам през ePay. През ePay не ставало с компенсациите, трябва на място да ида…

Развръзката:
15 минути по-късно, Ани ми се обади, че вече са дошли и сменят кабела.

Току що получих SMS в който ми съобщават, че услугата ми изтича на 29.11 и да си платя сметката…

UPDATE: А ето Мегалан как процедират с проблемите и компенсациите.

От време навреме започва да ме тресе идеята, че не искам повече да живея в Българя. Today is one of those days. Разбира се долните разговори са само прашинка от простотията наоколо. Няма смисъл да правя списък на всички причини, които биха ме накарали да си стегна багажа и да се разкарам.

velin: снощи асфалтираха улицата
velin: пред нас
velin: .. тя си беше .. файн
velin: нищо и нямаше
velin: и в 22 часа почнаха да я къртят
velin: сутринта сега беше като ново
velin: нова
velin: ..
velin: и.. не отне 3 месеца
velin: а за една нощ, докато пускаха и трафик по нея

(става въпрос за Лондон)

———————————

iva.ivanova: добре, признавам си, писна ми вече, не искам да живея в българия
Kaloyan Kanev: защо реши изведнъж така?
iva.ivanova: http://dnevnik.bg/show/?storyid=553321
http://delian.blogspot.com/2008/09/blog-post_3285.html
http://grigorweblog.wordpress.com/2008/09/23/%D0%B4%D0%B5%D0%B4%D1%83%D0%BA%D1%86%D0%B8%D1%8F/
Kaloyan Kanev: мда тъжно.
затова и ще е много зле ако някой полицай като бат бойко дойде на власт
ама пак малко прибързано решение за това къде ще живееш
iva.ivanova: именно … в германия може да не рай ама е за предпочитане
Kaloyan Kanev: ако четеш бибиси и в англия има не по-малки проблеми
iva.ivanova: аз не искам в англия
германия май най-много ми допада
Kaloyan Kanev: някакъв младеж го убили тинейджъри защото бил Гот
друг го наръгали от някаква улична банда
iva.ivanova: btw в скандинавия пак са се стреляли в училище
Kaloyan Kanev: мда видях
iva.ivanova: ама като цяло в германия е по-спокойно
а и каквото и да си говорим и здравеопазването и инфраструктурата са по-добри
ти чете ли за това момче дето починало след футболен мач щото в линейката нямало кислородна маска
Kaloyan Kanev: не защото
то е починало, казаха че нямало маска
не сигурно че това е причината
както и да е, пак си е проблем
обаче да живееш в германия само защото като се прецакат нещата ще си по-добре не е много добра причина
iva.ivanova: че те ще се прецакат… аз няма да ставам по-млада, след 15 години ще се започне, сърце, кръвно, стави…
няма да ходя да давам по 5000лв на доктор само за да ме оперира от нещо което ми го поема здравната каса
Kaloyan Kanev: и си готова да отидеш някъде където няма да имаш никакви приятели и познати, за по-леко мизерстване на стари години?
iva.ivanova: аз като дойдох в софия също нямах приятели и познати
Kaloyan Kanev: да но тук я няма езиковата бариера
iva.ivanova: и дойдох в софия за да не мизерствам в габрово
(и тука имаше езикова бариера :P )

Разбира се утре ще се събудя в добро настроение и днешния ми песимизъм ще се е изпарил. Чудя се до кога ли ще вярвам, че нещата винаги могат да се оправят.

Вчера водих разговор с един младеж, който ми обясняваше какъв кеф било преди няколко дни като карал с 200 по Цариградско.

аз: надявам се да не шофирам докато ти си на пътя
той: да бях само аз

Alas, it’s true. Моя познат все още няма шофьорска книжка, но това няма никакво значение в случая. Защото и да имаш и да нямаш книжка, като си се засилил с 200 по Цариградско, освен че някой ден ще си размажеш собствената глава, по-лошото е, че ще разбиеш главата на някой, на който му се живее и не иска да е част от статистиката “За това денонощие има 13 жертви на пътя и още N на брой осакатени”. No thanks!

Аз съм начинаещ шофьор. Имам книжка от над 5 години, но до преди 2 месеца общият брой километри, които съм шофирала едва ли е бил повече от 50. За последните 2 месеца, едва ли съм направила повече от 500. Засега изпреварвам само, когато наистина се налага, защото не се чувствам достатъчно уверена и не карам с повече от 10км/ч над ограничението.
Без значение дали съм на шофьорското място или не, доста е неприятно когато някой тръгне да те засича или да кара като олигофрен.
Определено не само пияните шофьори са проблем. Когато си пиян и реакциите ти се забавят. Факт! Но когато си трезвен и си се засвяткал със 120 в населено място и пред теб изскочи колоездач, дете, куче, пияница или срещу теб лети пиян шофьор, колкото и да бързи реакции да имаш….

Днес получих по icq едни доста неприятни картинки, и подкрепям с двете ръце идеята да бъгат направени задължителна част от шофьорския курс.
Отвратителни снимки от катастрофи. Ако смятате, че няма да ви издържат нервите не ги гледайте!!!
Днес ми казаха, че не съм в ред, защото съм ги изгледала всичките. Не знам дали аз не съм в ред че ги гледам или не са в ред хората, си мислят “Това няма да се случи на мен” и след това стават част от подобни снимки.

Като бяхме малки беше известен лафа “умри млад, бъди красив труп”. Тези трупове за мен въобще не са красиви, но… явно е въпрос на вкус.

Ако все сте решили да си разбиете тъпата кратуна на пътя, ваша си работа, има достатъчно дървета, стълбове и мантинели, които могат да помогнат(макар, че има доста по-интересни начини за самоубийство ). Но моля ви, правете го на безлюден път, където няма други хора освен вас. Не искам да бъда красив млад труп. Не искам да бъда обезобразена или да се придвижвам в инвалидна количка до края на живота си. Не искам заради някой избиващ комплекси заради малката си пишка или малката си заплата да се превърна в ето това.

Тази сутрин подлъгана от прогнозите за дъжд реших да прескоча част от ежедневния ритуал преди излизане – а именно не се намазах със слънцезащитен лосион (в момента ползвам този на Garnier с фактор 30). И днес точно по обяд пекна такова брутално слънце…..ааа… ужас. Около час след като се прибрах от обедната почивка започна стандартния сърбеж на целите ръце. Вече четвърти час се дера и се чудя още как не съм си смъкнала кожата от чесане. Имам чувството, че алергията се влошава. Миналата година например не ми се налагаше да се мажа със слънцезащитен лосион всеки ден. В wikipedia има доста забавни съвети за prevention:

  • Stay inside during the brightest hours of the day, from noon to 3 p.m.
  • Cover up: wear long sleeves, slacks, and a wide-brimmed hat whenever harsh exposure is probable. Remember that cloud cover does not provide protection from UV rays.
  • Wear sunscreen[1] at least factor 30 with a high UVA protection level.

Май е време да ида на доктор да видя какво може да каже по въпроса.
Чудя се какво мога да направя по въпроса за работа през нощта. Някой да знае за място с с програмисти нощна смяна?

Проблем 1 – Блещи.

Първата ми мисъл в първия слънчев ден за тази година беше “Няма ли кой да го угаси това слънце!”, а втората “Спешно ми трябват слънчеви очила”. Очите ме заболяха докато то ми се блещеше насреща и гледах да ходя на сянка.

Решението – Oчила.

След няколко дни намерих време да се разходя за очила. В първата оптика, която влязох започнаха да ми предлагат някакви марки, на които работата им въобще не е да произвеждат очила, а по-скоро са символ на някакъв статус. След като казах, че искам да имат поляризация, девойката в оптиката ме попита учудено:
“Защо? Ще шофирате ли с тях?”
“Не, дразни ме слънцето”
“Ами то от отделните колекции, има само по 1-2 поляризирани модела”….
Показаха ми щанда със Solano, които май всички имат поляризация, но не открих нещо, което да ми харесва.
В следващите дни издирих, къде има магазин на Polariod (все пак те са измислили поляризацията) така че трябва няма как да не са им поляризирани очилата(който не знае какво е да имаш очила с поляризирани стъкла може да си поиграе тук). С бодра крачка една вечер се запътих към магазина на Polaroid, който се намира на бул.Патриарх Евтимий на 100тина метра от Попа. Ели и Велин, като хора с добър вкус ми бяха консултантите за това кое ми стои добре и кое не. Единствения друг критерий освен поляризацията, беше да са максимално тъмни, за да не влиза много светлина през тях. И така след 20-30 мин избиране се сдобих с нови слънчеви очила.

Проблем 2 – Пече.

От няколко дни вече е достатъчно топло, че да се разкарвам по потничета и къс ръкав. Тук идва и втория проблем. Алергията. Днес общо 20минути на на слънце (10 на отиване и 10 на връщане от обяд) бяха напълно достатъчни и за да ми причинят отвратителен сърбеж по ръцете, тъй като бях с къс ръкав. В края на деня, вече бяха станали целите червени от чесане.

Решението – Слънцезащитен лосион

Тази година слънцето ме хвана неподготвена. Но до утре ще съм се снабдила с лосион с фактор минимум 20(има останал малко от миналогодишния, дано има ефект).

Заключение

Не мога да разбера хората, които си умират да се пекат на слънце като гущери, киснат в солариуми или на плажа между 1 и 4 следобдед, само и само за да добият мечтания тен. Аз не искам тен, харесвам си се бяла. Ходя на плаж около 4 следобед, тъкмо когато слънцето почти не пече, а водата е топла. Освен това с удоволствие бих минала на нощен режим, ако идеята беше осъществима.

P.S. Въпрос: хората които казват на любимите си “слънчице мое” дали наистина обичат слънцето?

update: Писах поста с идеята, че се подразбира, че не бих си купила очила без UV защита. Ако все пак някой, който си купува слънчеви очила без да се интересува от UV защитата чете това, моля прочетете тук. Накратко – много по-вредно е да носиш слънчеви очила без UV защита, отколкото да не носиш такива.

Моят Великден тази година не беше изпълнен с много положителни мисли, а по-скоро с нагласата “мамка им на вирусите и на техните майки”.
На компютъра в Габрово докато сестра ми ми показваше някакви снимки, забелязах, че до повечето от тях стоят папки със същото име като името на .jpg файловете. Като я попитах какви са тя съвсем невъзмутимо отвърна, че това е някакъв вирус и освен това спомена, че след всеки рестарт на компютъра се налага да си преинсталира bsplayer-a, ако иска да гледа нещо. След като приключихме с разглеждането пуснах един Avast! да сканира и изненада, семейството доста дълго време си беше отглеждало ето този красавец, който беше успял да се развихри в пълната си прелест. В първия сканиран 1GB от харда бяха намерени над 700 заразени файла… де що имаше .exe беше заразено, а и не само… някои от файловете изтрих, някои, ако ги бях изтрила щеше да бъде фатално, някои се опитах да преместя под карантина, но започваше да лъже, че няма място на харда (а място имаше предоволно много). Нервите ми не издържаха повече сканиране и го спрях, помолих сестра си да направи списък на нещата, за които се ползва компютъра и друг – на нещата, които иска да бъдат спасени.
Купихме едно кило CD-та и DVD-та и ми хрумна гениалната идея за експеримент, а именно, дали вкъщи ще успеят да се справят с Ubuntu. Свалих последното Ubuntu (Hardy Heron – кой им измисля имената?) и започнах да издирвам все пак някаква инсталация на XP, ако се окаже, че нещо с Ubuntu-то не е в ред или хората вкъщи се размрънкат, че не могат да се справят с него. Споделих със семейството намеренията си да им сложа нова операционна система и след въпроси от рода на “това някакъв вид windows ли е?” и “а някои друг по света ползва ли я?” се съгласиха без протести.
Backup-нах по-важните неща(backup-a ме преследва в последно време), и реших да пусна live cd-то на ubuntu, да видя дали ще има някакви проблеми. Всичко тръгна по мед и масло. Стартирах отново XP-то с намерението да спася част и от музиката, но уви… стигнах до startup екрана, след това до desktop-a и…никаква реакция… след още няколко рестарта, нямаше резултат… теглих му една &^%$#@&^$#%^$ и пуснах инсталацията на Ubuntu.
Всичко беше наред до момента, в който се оказа, че уж съм настроила internet connection-a, но интернет нямаше. Имах ping до default gareway-a, но само до там. По този повод се убедих в способностите на истисния админ да диктува команди посред нощ. Не знам защо след всяко рестартиране на обаче настройките за defaul gateway-a изчезваха. Не знам и по каква причина е един момент спряха да изчезват след рестартиране…
Освен това се наложи да сложа Firefox 2, защото Firefox 3 beta 5 (който си вървеше с Ubuntu-то) не поддържа любимите addon-и. Също така се наложи да махна съответния Firefox 3, защото след като вече бях настроила addon-ите и го включих да видя дали случайно няма да работят повечето от тях, оказа се, че не само не работеха, а и спряха да работят и след като пуснах Firefox 2. След това трябваше да затрия профила и да ги инсталирам и настройвам наново.
Тъй като нямах много време да обяснявам как се работи с Ubuntu, сложих на desktop-a линкове към skype, dc++, firefox, audacious и мястото където се предполага, че ще стои музиката и останалите неща. Настроих vnc server и изхвърчах да си гоня автобуса за София.
По време на пътуването имаше няколко обаждания с въпроси от рода на “како, защо не са ми анимирани смайлитата в skype”, “како, как се сменя background-а” и “како, къде е папката program files. Ако някоя програма ме пита къде да я инсталирам, какво да кажа”.
В крайна сметка на първите 2 въпроса сама успя да си намери отговора, което ме радва. И засега се налага само минимална помощ от моя страна през vnc.
Интересно е дали, и в кой момент, ще си поискат пак windows-a…

© 2013 iffi Suffusion theme by Sayontan Sinha