Обаче се оказа, че една такава поръчка може да се превърне в драма в 3 действия, без щастлив край.

Главни действащи лица:

iffi – фен на онлайн търговията и на театъра + още 4 човека
bgbileti.com – сайт, който (на теория) предоставя възможността човек да си купи билет за театър (и разни каки работещи за сайта)
Камен Донев и постановката му “Възгледите на един учител за народното творчество” – основна причина за сблъсъка между антагонистите.

ПРОЛОГ

Бях открила bgbileti преди доста време, но тогава предоставяха възможност да си купуваш билети за театър само с някаква специална карта, която трябва да поръчаш и да вземеш от някъде и после да ходиш по-рано преди постановката за да си вземеш билетите… и тн… идеята не ме кефи и реших да изчакам, ако някой ден решат да продават билети по нормален начин – чрез куриер или чрез принтиране с баркод например.

А за постановката Пешо, който я е гледал два пъти, ми беше казал “Гледал съм я в Пловдив на последния ред и в НДК на първия, в Пловдив бях по-близо до сцената и се забавлявах повече”.

И така една вечер в средата на октомври по някаква случайност отварям bgbileti.com и забелязвам надпис: “поръчай билет НОВО”. “Яааа явно са решили да направят поръчка на билети онлайн, я да видим нещо интересно, за което да си поръчаме билети… я в края на ноември ще има Камен Донев в Пловдив…” и след 10тина минути обсъждане, вече бях поръчала 5 билета за постановка след месец и половина в Пловдив. Излезе ми екран, че ще получа мейл с линк за потвърждение на поръчката. Дойде мейла. Кликнах на линка.

ДЕЙСТВИЕ I

Минаха седмица, две, три, билети не идват, а постановката наближава. Изравям някакви телефони от сайта и един понеделник и се обаждам. “Здравейте, на 16 октомври поръчах билети за Камен Донев за дата…. и тн…” една любезна кака ме пита кликнала ли съм на линка от мейла, казах, че съм кликнала. Тя обеща да пита колегите и да ми звънне на другия ден – вторник.

Вторник дойде, никой не ми се обади, звъннах пак, пак същата кака вдигна, обясних й за какво се обаждам, тя каза, че колегите са й оставили бележка, че са ми запазили двата билета(?),
“Ами аз съм поръчала 5 билета, а не 2″
и жената, каза “Добре” и обеща да ми се обадят, за да ми кажат кога ще ми ги доставят.

До петък никой не ми се обади, така че реших да звънна пак. Този път ми вдигна друга кака, която още на 1вото ми изречение заяви, че билети за тази постановка няма и аз съм се объркала. Аз обясних цялата история, при което попаднахме в някакъв абсурден диалог, в който тя ми се караше, че аз не съм никакъв клиент, щом нямам специалната карта и щом никой не ми се е обадил, значи не трябва да имам претенции и от какъв зор въобще я занимавам като нямам карта. Аз междувременно питах за какво тогава е тази опиця на сайта и този мейл, който съм получила. Тя ми се скара, че този мейл бил автоматично генериран и никакви гаранции не ми дава и аз въобще не съм клиент и нямам никакви права да претендирам за каквито и да е билети. След около 15 минути повтарящи се горния разговорг ми каза, че “Да, разговорът се записва. Да, слуша се от мениджър и мениджърите такива работи не ги интересуват”

Доста разстроена след това, премислях опциите какво да правя и ми хрумна, че вместо да се карам с мениджъри, да чета закона за защита на потребителя и други такива варианти, да хейтя в блога, мога да реша нещата по-мирно. Сетих се за познат, който се оказа, че работи за сайта, и се разбрахме да ми запази 5 билета за 21 декември, когато е 150 представление и ще е много яко. И за по-лесно ще ги остави на касата на театъра на мое име, та направо преди постановката, минаваме, плащаме ги и влизаме.

ДЕЙСТВИЕ II

Този декември снегът отново ни изненада, както всяка година и дори по градските пътища беше страшно. На 19-20 беше паднал много сняг и се чудехме колко време ще ни трябва за да стигнем до Пловдив, започнаха едни уговорки кой да излезе от работа в 2 следобед, кой в 3, от къде ще минаваме, за да може в 4 и нещо вече да излизаме от София. Мен ме гонеха едни deadline-и та ми минаваха, черни мисли, как ще пратя хората да гледат постановката без мен и да ми я разкажат после, ама нали билетите са на мое име, та поработих събота и неделя, с идеята в понеделник-на 21.дек. да изляза по-рано от работа.

Всички планове обаче се оказаха излишни (как иначе ще имаме 3 действия и нещастна развръзка ;-) ). Към обяд на 21 ми звънят по телефона от bgbileti: “Ами касиерките предпочитат да си продадат билетите пред това да задоволяват капризите на любители на театъра като вас… но можем да ви пратим 5 билета за 28 януари за наша сметка. Ще ви таксуваме само 2 лева за обслужване”.

Ми ок, изпуснахме 150тото представление, ама здраве да е, ще си свърша спокойно работата и няма опасност да закъсаме някъде посред Тракия. Обадих се на хората, че плана пропада.

ДЕЙСТВИЕ III

На 5 януари статусът на поръчката ми все още беше “Изпратено” (и разбира се “Неполучено”), а след още няколко дни получих ново телефонно обаждане. Стори ми се, че беше същата кака, с която се карахме клиент ли съм или не. Куриерите били идвали два пъти, но аз не съм си била поотърсила билетите и затова им ги били върнали. Кога са идвали два пъти тия куриери? Защо не са ми звъннали? Нали изрично съм казала да ми звъннат, когато са пред входа, защото няма как да влязат в сградата. “Не вярвам да не са ви били звъннали!”. “А да не са объркали телефона тогава на мен никой не ми е звънял”(още повече пък 2 пъти). Не го били объркали, защото тя звъняла на телефона написан на бележката. Щяла да прати билетите още веднъж, ама ако пак не си ги потърся(!), нямало какво повече да направи.

ЕПИЛОГ

Ха сега познайте стигнаха ли до мен билети и някой от bgbileti поинтересува ли се въобще дали и защо не са пристигнали.

И така на 28.I.2010 трябваше 5 човека да гледат постановка с билети поръчани на 16.X.2009 и нестигнали до нас 3 пъти.
И с пощенски охлюв да ги бяха пратили тези билети, щяха да пристигнат.

Колегите ми, които бяха свидетели на целия цирк “ще ходя на театър – няма да ходя на театър” дори взеха да се майтапят с мен, да помоля някой да запише спектакъла и да си го гледам пиратски вкъщи.

—–

Не ме интересува колко добре работи системата с карта. Аз не искам да си купувам карта, да ида от някъде да я взимам, да ми заема място, да трябва да я регистрирам, да трябва да я зареждам с пари и после да трябва да ходя предварително да си взимам билетите от касиерки. Няма значение какви отстъпки предлагат, идеята не ме кефи. Преглътнала съм факта, че билетите с “такса обслужване” и “доставката” се оскъпяваха в 10лв. Обаче за фирма, в която очевидно не се следят поръчките, няма комуникация между служителите, не работят с нормални куриери и тези, които разговарят с клиентите са грубияни, теорията за щастливия онлайн потребител, трудно ще проработи на практика..

В крайна сметка, най-вероятно ще помоля Пешо и Биляна да ми купят билети за някое следващо представление, когато ходят до Пловдив, а аз ще продължа да пазарувам книги, техника и билети за концерти онлайн, но покупката на театрални билети си остава по стария начин.

За тези, които не знаят за какво става дума, историята е следната. Миналата вечер новините по всички телевизии гръмнаха със следното ужасяващо видео. Честно казано, вътрешностите ми се обърнаха докато гледах това(както и на повечето хора). Някаква полякиня дошла да си прибере децата и ги дърпа, а те не искат да тръгнат с нея и пищят, ритат, бащата ляга под дипломатическия автомобил да го газят, не иска да му вземат децата. Наистина ужасяваща история.

Половината online и offline България гръмна с разни коментари от типа на

Здравейте!
Аз имам един риторичен въпрос. Докога безволевото съществуване на българина ще продължава така. Идва някаква жена, която не е българка, която си живее някъде там, отвлича две деца, които иамт с нея само кръвна връзка, а ние стоим и мълчим. Малко ли деца са били изнасяни, отвличани… та трябва това да става практика и на собствените им “родители”?! Докога Бг ще губи децата си? Докога ние ще сме толкова безучастни.

Mama i deiba na taq maika s kamani trqbva da q ybiqt…Moje li takova neshto be kva e taq darjava kvo e tva neshto decata ima pravo da jiveq kadeto te jelaq i pri koito doritel te iskat…Decata pishtat che ne iskat da sam s maika si a darjavata gi obricha na tova.Izrodi…I bez tova darjavata ne se interesyva ot nashtite deca nishto ne dava za tqh pone da ne se opitva i da ni gi vzema…

и т.н. и т.н. която и новина да отворите по темата, коментарите са все в тоя стил.
във facebook групата към момента има близо 6 000 човека. Петицията не знам колко са я подписали. Ще има протест пред посолството на република Полша. Абе въобще, всички са патриоти и искат да спасят “децата на България”.

Но като всяка (семейна) история и тази си има две страни.
Чудя се дали дори 1 от тези 6 000+ човека е гледал интервюто с майката на децата. Дали е разбрал, че бащата е отвел децата преди 1 година от Полша и тя от тогава не ги е виждала. Че тя има съдебни решения и от български и от полски съд, че децата трябва да са при нея. Че тя не ги е виждала една година и през това време бащата, бабата и дядото са обяснявали на децата как майка им е проститутка, алкохоличка и не ги обича и не се сеща да им се обади.
Ами то всяко дете, на което му набиват в главата такива неща цяла година, ще пищи като заклано след това майка му като дойде да го вземе.

Случката е супер грозна, заради начина, по който взеха децата. Според мен трябваше да има една група психолози, които да им обясняват какво се случва и няколко полицаи, които да пазят бащата да не прави глупости и сцени. Наистина ми се свива сърцето като видя цялата сцена и може би някой трябва да хване за ушите социалните работници да се държат по-професионално. Но иначе жената си е в пълното право да си иска децата. Може да е алкохоличка. Може да е проститутка. Може бащата да се е държал зле с нея. Да не й е давал да ги вижда. Да им е говорил глупости само за да ги настройва срещу майка им. Да им разправя, че тя не иска да ги вижда. Няма как да знам кое от тези неща е истина и кое не, а и не е моя работа. Хората обаче са решили, че знаят.  Нали бащата е българин и е добър, а лошата полякиня идва да му вземе децата(които по някаква случайност са и нейни) и дай всички да хукнем да спасяваме “две български деца”. Нищо, че жената има съдебни решения.

Това са си семейни неща и трябва да се решават от семейството и от съда (като в случая). Бас хващам, че ако това беше българско семейство, тази история нямаше да получи никаква гласност. Също така хващам бас, че подобен сюжет се случва в квартала на всеки един от нас, просто не пристигат дипломатически коли и полицаи да помагат, а хората си оправят семейните свади сами и в съда (както е редно).

Не мога да разбера хората защо не се хванат с нещо по-смислено(примерно да съобщават за домашно насилие в семейства, които познават), вместо чели недочели да се правят на големи патриоти и да скачат срещу големите лоши европейци, които “ни погазват правата и се подиграват с нас”.

doc:  “Когато подпишат рамковия договор, мога да ти обещая едно направление, а следващото след месец-два, избери си, кое ти е по-спешното”.

iffi: “А кога ще бъде подписан, ще излезе ли в новините?”

doc: (смее се) ” Те в новините такива неща не пишат…обади ми се към 4ти-5ти, дано да е подписан”

И ми обяснява, че те били осъдили здравната каса миналата година за ограничаването на броя на направленията, но от здравната каса се били оправдали, че те повечето хора не се осигурявали на реалния си доход ами на някакъв много нисък и затова нямало пари…. например някой, който се осигурявал на 240лв, а взимал 1000 и трябвало да го хоспитализират, не бил вкарал дори и за година парите нужни за лечението му. От светкавично ми идват следните 3 мисли:

• добре де, ама аз се осигурявам, на истинския си доход, при това доста над средния, на мен за  3 години веднъж са ми потрябвали 2 направления(добре, че не са спешни… или поне така се надявам) и не мога да си ги получа?
• като им е такъв зор кой колко пари дава за касата, защо не направят нещата диференцирани. Ако се осигуряваш на 300лв – имаш право на едни неща, ако се осигуряваш на 2000 – имаш право на повече неща.
• аз трябва да тръгна да умирам ли за да мога да осъдя здравната каса за тази простотия?

P.S. Оказва се, че и И.Е.Станков е имал подобна история.

И все пак не мога да не си задам следните въпроси.
1. Защо не мога да си получа намалението на сметката през ePay, а трябва да си губя обедната почивка да се разкарвам до офис? В крайна сметка целта на плащането онлайн е се пести време, нали?
2. Защо трябва аз да напомням на касиерката, че съм нямала интернет (и защо тя трябва да смята отстъпката с калкулатор)? Колко му е да се добави една формула, която да проверява колко дни потребителят е нямал интернет и да прави сметката автоматично?

Прибрах се в офиса. Отварям си пощата и там откривам следното съобщение:

Здравейте,
Имаме удоволствието да Ви уведомим, че сте включени в програма
за ЛОЯЛНИ потребители на Spectrum Net, която стартира от 20 октомври 2008 г.

Всеки ЛОЯЛЕН потребител на Spectrum Net получава в рамките на един месец
увеличаване на скоростта. При плащане на Вашата стандартна тарифа
(START, HOME или RELOAD), Вие получавате скоростта на съответния по-висок план.
Скоростта се повишава автоматично при настъпване на следващият период в рамките
на един календарен месец.
Тази програма е част от цялостната политика за ЛОЯЛНИ ПОТРЕБИТЕЛИ.

* ЛОЯЛЕН ПОТРЕБИТЕЛ е този, който ни е бил редовен потребител в рамките на 6 месеца назад.
** Промоцията е валидна само за потребителите в гр. София.

Честно казано с удоволствие бих била най-лоялния потребител на Spectrum Net и за още 666 пъти по 6 месеца, стига да знам, че едно обаждане на обикновения support от моя страна ще бъде достатъчно да се реши проблема (а не ка то се случи – обаждането да се налага да бъде на шефа на support-a), да си поддържат скоростите стабилни и високи както досега и следващия пък, ако (когато) се наложи да ме компенсират по някакъв начин за липсата на интернет, те сами да се сетят за това, а да не се налага аз да им напомням.

Факт е че съм наистина доволна от скоростите и обслужването досега (по-скоро до преди 10дни). Още като разбрах за PON започнах да следя дали са стигнали с окабеляването до Стрелбище с намерение веднага щом това стане да подам молба за включване и честно казано ми се иска да забравя простотията от тези 5дни, защото всъщност 5 дни със срязан кабел не струват 9 лв. 5 дни със срязан кабел струват изпуснати срокове(Ели си пресрочи предаването на едно домашно с 2 дни), пропусната комуникация(трябваше да набутвам Канев с роуминг, за да се чуваме поне за малко), куп нерви и телефонни обаждания и други дребни и не чак толкова дребни неудобства и доверие започващо стремително да клони към 0.

Началото: Ден 0
В петък следобед Ани ми се обади по телефона “Иве, нямаме нет”. Обадих се на съпорта, започнаха стандартните “Мигат ли ви лампичките?”, “Рестартирайте си рутера”, “Каква грешка ви дава?”… пратих на Ани телефона им, тя да си говори с тях и да изпълнява инструкции. Вечерта още не се бях прибрала, чух се с Ели и тя каза “Още нямаме нет, казаха, че проблема бил при нас”… ми чудно, ама какво правят по въпроса.?! Прибирайки се посред нощ, тръгвам да отключвам вратата виждам, че кабела за интернета, който влиза вкъщи всъщност свършва в нищото и е срязан (не скъсан, а срязан(!)). Звъня на support-a. Обяснявам им, че сме им звъняли днес, че няма интернет и сега виждам, че кабела ни за интернет всъщност е срязан. Те ми отговарят, че днес не успели да пратят екип, но утре ще пратят.

Очакването: Ден 1
Събота – събуждам се по обяд… сняг има, батковци, които да дойдат да сменят кабела – няма. Обаждам се пак. “бля-бля… от вчера нямаме нет… някой ни е срязал кабела…бля-бля”. Съпорта: “Имаме много глобални проблеми по трасетата (явно заради падналия сняг). Когато колегите приключат с тях, ще дойдат до вас”; “а днес ли ще е това?” “Да, днес”
3 часа по-късно никой няма… звъня пак…. пак ми обясниха за глобалните проблеми. Обещаха да минат през нас, ако проблема след това още съществувал (АЛОУ…КАБЕЛА МИ Е СРЯЗАН, НЯМА САМ ДА СЕ СМЕНИ, Я!!!). Колегите щели да ми се обадят да се разберем, кога ще има човек вкъщи да минат.
Още 2 часа по-късно…. пак ми обясниха за глобалните проблеми… обещаха да дойдат утре…

Мъка + Ярост: Ден 2
Неделя – събуждам се по обяд сняг има, батковци, които да дойдат да сменят кабела – няма. Обаждам се пак. “бля-бля… от петък нямаме нет… някой ни е срязал кабела… вчера обещахте да дойдете…. бля-бля”. Съпорта: “Имаме много глобални проблеми по трасетата, те са с приоритет…бля-бля….”; “А ще дойдете ли днес”; “Ами ще се постараят колегите, няма как да ви обещая, не зависи от мен”. Колегите щели да ми се обадят да се разберем, кога ще има човек вкъщи да минат.
След още няколко часа, изненада … никой не е дошъл… Пак звъня… отново се повтаря същия разговор… обяснения за срязания кабел и отговор – обяснения за глобалните проблеми и обещание че някой ще дойде, евентуално днес… Ръцете ми вече треперят* и искам да скърша нечий врат (уви само Ели ми е под ръка).
Естествено и в неделя никой не дойде.

Бяс + Временно решение: Ден 3
Понеделник – прехвърлих топката на Ани да се разправя с тях. Тя си е вкъщи, да се разбира с тях кога да минат. Естествено и на нея и обясниха за глобалните проблеми и и обещаха да се обадят, да се разберат, кога ще има някой вкъщи, да минат. Били обещали на Ани, че евентуално ще имаме компенсации за дните, в които сме нямали нет.
И естествено минаха… таратанци…
Добре че Крокодила беше така услужлив да ми даде vivatel цвъчката си, та в понеделник вечер имах бавен нет, колкото за чат и малко браузване.

(междувременно съм получила поне 2 мейла, че трябва да си платя интернета)

Бяс: Ден 4
Днес е Вторник… Искам да извадя нечие сърце С ЛЪЖИЦА! Отново обаждания дали ще дойдат… отново обяснения за глобалните проблеми и обещание да се обадят. Ебати, аз мъж няма толкова време да го чакам да ми се обади. Накрая от сайта на Spectrum Net изрових телефона на някаква централа. Там една любезна какичка ми даде телефона на някакъв шеф на съпорта. Обадих му се обясних му проблема, той обеща да провери и да ми се обади след малко…
Е, този път наистина ми се обадиха. Каза, че екип вече пътува към къщи. За компенсации казаха, че като ида да си платя сметката, касиерката ще провери колко точно дни сме нямали нет и ще ни ги приспаднат. Аз обаче плащам през ePay. През ePay не ставало с компенсациите, трябва на място да ида…

Развръзката:
15 минути по-късно, Ани ми се обади, че вече са дошли и сменят кабела.

Току що получих SMS в който ми съобщават, че услугата ми изтича на 29.11 и да си платя сметката…

UPDATE: А ето Мегалан как процедират с проблемите и компенсациите.

velin: снощи асфалтираха улицата
velin: пред нас
velin: .. тя си беше .. файн
velin: нищо и нямаше
velin: и в 22 часа почнаха да я къртят
velin: сутринта сега беше като ново
velin: нова
velin: ..
velin: и.. не отне 3 месеца
velin: а за една нощ, докато пускаха и трафик по нея

(става въпрос за Лондон)

———————————

iva.ivanova: добре, признавам си, писна ми вече, не искам да живея в българия
Kaloyan Kanev: защо реши изведнъж така?
iva.ivanova: http://dnevnik.bg/show/?storyid=553321
http://delian.blogspot.com/2008/09/blog-post_3285.html
http://grigorweblog.wordpress.com/2008/09/23/%D0%B4%D0%B5%D0%B4%D1%83%D0%BA%D1%86%D0%B8%D1%8F/
Kaloyan Kanev: мда тъжно.
затова и ще е много зле ако някой полицай като бат бойко дойде на власт
ама пак малко прибързано решение за това къде ще живееш
iva.ivanova: именно … в германия може да не рай ама е за предпочитане
Kaloyan Kanev: ако четеш бибиси и в англия има не по-малки проблеми
iva.ivanova: аз не искам в англия
германия май най-много ми допада
Kaloyan Kanev: някакъв младеж го убили тинейджъри защото бил Гот
друг го наръгали от някаква улична банда
iva.ivanova: btw в скандинавия пак са се стреляли в училище
Kaloyan Kanev: мда видях
iva.ivanova: ама като цяло в германия е по-спокойно
а и каквото и да си говорим и здравеопазването и инфраструктурата са по-добри
ти чете ли за това момче дето починало след футболен мач щото в линейката нямало кислородна маска
Kaloyan Kanev: не защото
то е починало, казаха че нямало маска
не сигурно че това е причината
както и да е, пак си е проблем
обаче да живееш в германия само защото като се прецакат нещата ще си по-добре не е много добра причина
iva.ivanova: че те ще се прецакат… аз няма да ставам по-млада, след 15 години ще се започне, сърце, кръвно, стави…
няма да ходя да давам по 5000лв на доктор само за да ме оперира от нещо което ми го поема здравната каса
Kaloyan Kanev: и си готова да отидеш някъде където няма да имаш никакви приятели и познати, за по-леко мизерстване на стари години?
iva.ivanova: аз като дойдох в софия също нямах приятели и познати
Kaloyan Kanev: да но тук я няма езиковата бариера
iva.ivanova: и дойдох в софия за да не мизерствам в габрово
(и тука имаше езикова бариера :P )

Разбира се утре ще се събудя в добро настроение и днешния ми песимизъм ще се е изпарил. Чудя се до кога ли ще вярвам, че нещата винаги могат да се оправят.

Вчера водих разговор с един младеж, който ми обясняваше какъв кеф било преди няколко дни като карал с 200 по Цариградско.

аз: надявам се да не шофирам докато ти си на пътя
той: да бях само аз

Alas, it’s true. Моя познат все още няма шофьорска книжка, но това няма никакво значение в случая. Защото и да имаш и да нямаш книжка, като си се засилил с 200 по Цариградско, освен че някой ден ще си размажеш собствената глава, по-лошото е, че ще разбиеш главата на някой, на който му се живее и не иска да е част от статистиката “За това денонощие има 13 жертви на пътя и още N на брой осакатени”. No thanks!

Аз съм начинаещ шофьор. Имам книжка от над 5 години, но до преди 2 месеца общият брой километри, които съм шофирала едва ли е бил повече от 50. За последните 2 месеца, едва ли съм направила повече от 500. Засега изпреварвам само, когато наистина се налага, защото не се чувствам достатъчно уверена и не карам с повече от 10км/ч над ограничението.
Без значение дали съм на шофьорското място или не, доста е неприятно когато някой тръгне да те засича или да кара като олигофрен.
Определено не само пияните шофьори са проблем. Когато си пиян и реакциите ти се забавят. Факт! Но когато си трезвен и си се засвяткал със 120 в населено място и пред теб изскочи колоездач, дете, куче, пияница или срещу теб лети пиян шофьор, колкото и да бързи реакции да имаш….

Днес получих по icq едни доста неприятни картинки, и подкрепям с двете ръце идеята да бъгат направени задължителна част от шофьорския курс.
Отвратителни снимки от катастрофи. Ако смятате, че няма да ви издържат нервите не ги гледайте!!!
Днес ми казаха, че не съм в ред, защото съм ги изгледала всичките. Не знам дали аз не съм в ред че ги гледам или не са в ред хората, си мислят “Това няма да се случи на мен” и след това стават част от подобни снимки.

Като бяхме малки беше известен лафа “умри млад, бъди красив труп”. Тези трупове за мен въобще не са красиви, но… явно е въпрос на вкус.

Ако все сте решили да си разбиете тъпата кратуна на пътя, ваша си работа, има достатъчно дървета, стълбове и мантинели, които могат да помогнат(макар, че има доста по-интересни начини за самоубийство ). Но моля ви, правете го на безлюден път, където няма други хора освен вас. Не искам да бъда красив млад труп. Не искам да бъда обезобразена или да се придвижвам в инвалидна количка до края на живота си. Не искам заради някой избиващ комплекси заради малката си пишка или малката си заплата да се превърна в ето това.

Тази сутрин подлъгана от прогнозите за дъжд реших да прескоча част от ежедневния ритуал преди излизане – а именно не се намазах със слънцезащитен лосион (в момента ползвам този на Garnier с фактор 30). И днес точно по обяд пекна такова брутално слънце…..ааа… ужас. Около час след като се прибрах от обедната почивка започна стандартния сърбеж на целите ръце. Вече четвърти час се дера и се чудя още как не съм си смъкнала кожата от чесане. Имам чувството, че алергията се влошава. Миналата година например не ми се налагаше да се мажа със слънцезащитен лосион всеки ден. В wikipedia има доста забавни съвети за prevention:

• Stay inside during the brightest hours of the day, from noon to 3 p.m.
• Cover up: wear long sleeves, slacks, and a wide-brimmed hat whenever harsh exposure is probable. Remember that cloud cover does not provide protection from UV rays.
• Wear sunscreen^[1] at least factor 30 with a high UVA protection level.

Май е време да ида на доктор да видя какво може да каже по въпроса.
Чудя се какво мога да направя по въпроса за работа през нощта. Някой да знае за място с с програмисти нощна смяна?