Чудя се защо искат да накарат мюсюлманките да си открият косата и ушите, след като на една черно-бяла снимка цветът на косата (особено пък ако е същия с цвета на забрадката) няма да е различим, а ако косата ти е закрила ушите не те карат да я прибереш.

P.S. понеже в twitter попитаха, сестра ми си има уши – 2 броя :)

Обаче се оказа, че една такава поръчка може да се превърне в драма в 3 действия, без щастлив край.

Главни действащи лица:

iffi – фен на онлайн търговията и на театъра + още 4 човека
bgbileti.com – сайт, който (на теория) предоставя възможността човек да си купи билет за театър (и разни каки работещи за сайта)
Камен Донев и постановката му “Възгледите на един учител за народното творчество” – основна причина за сблъсъка между антагонистите.

ПРОЛОГ

Бях открила bgbileti преди доста време, но тогава предоставяха възможност да си купуваш билети за театър само с някаква специална карта, която трябва да поръчаш и да вземеш от някъде и после да ходиш по-рано преди постановката за да си вземеш билетите… и тн… идеята не ме кефи и реших да изчакам, ако някой ден решат да продават билети по нормален начин – чрез куриер или чрез принтиране с баркод например.

А за постановката Пешо, който я е гледал два пъти, ми беше казал “Гледал съм я в Пловдив на последния ред и в НДК на първия, в Пловдив бях по-близо до сцената и се забавлявах повече”.

И така една вечер в средата на октомври по някаква случайност отварям bgbileti.com и забелязвам надпис: “поръчай билет НОВО”. “Яааа явно са решили да направят поръчка на билети онлайн, я да видим нещо интересно, за което да си поръчаме билети… я в края на ноември ще има Камен Донев в Пловдив…” и след 10тина минути обсъждане, вече бях поръчала 5 билета за постановка след месец и половина в Пловдив. Излезе ми екран, че ще получа мейл с линк за потвърждение на поръчката. Дойде мейла. Кликнах на линка.

ДЕЙСТВИЕ I

Минаха седмица, две, три, билети не идват, а постановката наближава. Изравям някакви телефони от сайта и един понеделник и се обаждам. “Здравейте, на 16 октомври поръчах билети за Камен Донев за дата…. и тн…” една любезна кака ме пита кликнала ли съм на линка от мейла, казах, че съм кликнала. Тя обеща да пита колегите и да ми звънне на другия ден – вторник.

Вторник дойде, никой не ми се обади, звъннах пак, пак същата кака вдигна, обясних й за какво се обаждам, тя каза, че колегите са й оставили бележка, че са ми запазили двата билета(?),
“Ами аз съм поръчала 5 билета, а не 2″
и жената, каза “Добре” и обеща да ми се обадят, за да ми кажат кога ще ми ги доставят.

До петък никой не ми се обади, така че реших да звънна пак. Този път ми вдигна друга кака, която още на 1вото ми изречение заяви, че билети за тази постановка няма и аз съм се объркала. Аз обясних цялата история, при което попаднахме в някакъв абсурден диалог, в който тя ми се караше, че аз не съм никакъв клиент, щом нямам специалната карта и щом никой не ми се е обадил, значи не трябва да имам претенции и от какъв зор въобще я занимавам като нямам карта. Аз междувременно питах за какво тогава е тази опиця на сайта и този мейл, който съм получила. Тя ми се скара, че този мейл бил автоматично генериран и никакви гаранции не ми дава и аз въобще не съм клиент и нямам никакви права да претендирам за каквито и да е билети. След около 15 минути повтарящи се горния разговорг ми каза, че “Да, разговорът се записва. Да, слуша се от мениджър и мениджърите такива работи не ги интересуват”

Доста разстроена след това, премислях опциите какво да правя и ми хрумна, че вместо да се карам с мениджъри, да чета закона за защита на потребителя и други такива варианти, да хейтя в блога, мога да реша нещата по-мирно. Сетих се за познат, който се оказа, че работи за сайта, и се разбрахме да ми запази 5 билета за 21 декември, когато е 150 представление и ще е много яко. И за по-лесно ще ги остави на касата на театъра на мое име, та направо преди постановката, минаваме, плащаме ги и влизаме.

ДЕЙСТВИЕ II

Този декември снегът отново ни изненада, както всяка година и дори по градските пътища беше страшно. На 19-20 беше паднал много сняг и се чудехме колко време ще ни трябва за да стигнем до Пловдив, започнаха едни уговорки кой да излезе от работа в 2 следобед, кой в 3, от къде ще минаваме, за да може в 4 и нещо вече да излизаме от София. Мен ме гонеха едни deadline-и та ми минаваха, черни мисли, как ще пратя хората да гледат постановката без мен и да ми я разкажат после, ама нали билетите са на мое име, та поработих събота и неделя, с идеята в понеделник-на 21.дек. да изляза по-рано от работа.

Всички планове обаче се оказаха излишни (как иначе ще имаме 3 действия и нещастна развръзка ;-) ). Към обяд на 21 ми звънят по телефона от bgbileti: “Ами касиерките предпочитат да си продадат билетите пред това да задоволяват капризите на любители на театъра като вас… но можем да ви пратим 5 билета за 28 януари за наша сметка. Ще ви таксуваме само 2 лева за обслужване”.

Ми ок, изпуснахме 150тото представление, ама здраве да е, ще си свърша спокойно работата и няма опасност да закъсаме някъде посред Тракия. Обадих се на хората, че плана пропада.

ДЕЙСТВИЕ III

На 5 януари статусът на поръчката ми все още беше “Изпратено” (и разбира се “Неполучено”), а след още няколко дни получих ново телефонно обаждане. Стори ми се, че беше същата кака, с която се карахме клиент ли съм или не. Куриерите били идвали два пъти, но аз не съм си била поотърсила билетите и затова им ги били върнали. Кога са идвали два пъти тия куриери? Защо не са ми звъннали? Нали изрично съм казала да ми звъннат, когато са пред входа, защото няма как да влязат в сградата. “Не вярвам да не са ви били звъннали!”. “А да не са объркали телефона тогава на мен никой не ми е звънял”(още повече пък 2 пъти). Не го били объркали, защото тя звъняла на телефона написан на бележката. Щяла да прати билетите още веднъж, ама ако пак не си ги потърся(!), нямало какво повече да направи.

ЕПИЛОГ

Ха сега познайте стигнаха ли до мен билети и някой от bgbileti поинтересува ли се въобще дали и защо не са пристигнали.

И така на 28.I.2010 трябваше 5 човека да гледат постановка с билети поръчани на 16.X.2009 и нестигнали до нас 3 пъти.
И с пощенски охлюв да ги бяха пратили тези билети, щяха да пристигнат.

Колегите ми, които бяха свидетели на целия цирк “ще ходя на театър – няма да ходя на театър” дори взеха да се майтапят с мен, да помоля някой да запише спектакъла и да си го гледам пиратски вкъщи.

—–

Не ме интересува колко добре работи системата с карта. Аз не искам да си купувам карта, да ида от някъде да я взимам, да ми заема място, да трябва да я регистрирам, да трябва да я зареждам с пари и после да трябва да ходя предварително да си взимам билетите от касиерки. Няма значение какви отстъпки предлагат, идеята не ме кефи. Преглътнала съм факта, че билетите с “такса обслужване” и “доставката” се оскъпяваха в 10лв. Обаче за фирма, в която очевидно не се следят поръчките, няма комуникация между служителите, не работят с нормални куриери и тези, които разговарят с клиентите са грубияни, теорията за щастливия онлайн потребител, трудно ще проработи на практика..

В крайна сметка, най-вероятно ще помоля Пешо и Биляна да ми купят билети за някое следващо представление, когато ходят до Пловдив, а аз ще продължа да пазарувам книги, техника и билети за концерти онлайн, но покупката на театрални билети си остава по стария начин.

И така според учебника по Психология на личността, това са симптомите за “нарушено душевно равновесие”:

• прокрадващото се съмнение за неуспех;
• дългото пребиваване на състояние на лошо настроение;
• слабост на мотивите;
• безинициативност /абулия/
• вкус към живота- безразличие
• ползването на психични защити
• черен хумор;
• черни романи /Стивън Кинг/
• оправданията
• подценяване и надценяване;
• безпричинният смях;
• агресивността спрямо другите.

Аз лично си умирам за черен хумор и за Стивън Кинг. Предполагам съм споменавала, че докато бях тийнейджър изчетох всички книги на Ст. Кинг в габровската библиотека, а за коледа получих подарък – колекция от стари издания на книги на Стивън Кинг :-)))

“ползването на психични защити” не знам какво е, а безпричинен смях не помня да ми се е случвал.

Останалите неща от списъка ми се случват от време навреме, някои по-често, други – по-рядко.

Сещам се за Шелдън и една от любимите ми негови фрази: “I’m not crazy, my mother had me tested” :-)

А сега да вдигнат ръка всички, за които не се отнася нито една от изброените точки :-)

Имах около десетина плочи, а при баба и дядо на Сопот имаше още много. Не ми даваха да си ги нося в Габрово и затова много обичах да ходя там и да слушам всички плочи, които имаха (които бяха много повече от моите). Да не говорим, че грамофонът там беше много як – с радио и с едни бели големи копчета и две големи врътки, приличаше ми на нещо средно между пиано и компютър и много обичах да щракам копчетата.

От всички приказки най-много обичах плочите с тези на Шехерезада (преди няколко години като разбрах, че такава историческа личност не е съществувала, ми стана много тъпо). Май “Абаносовият кон” може да се каже, че ми беше любима. С времето грамофонът и касетофонът вкъщи се повредиха и наскоро започнах да се замислям колко малко, от тези приказки които съм слушала, помня.

Снощи преди да задремя реших да видя какво ново има в twitter (пристрастена съм, знам, няма спасение за мен вече :) ) и попаднах на линк, който Све беше пуснала към детски приказки. Ухаааа, всички приказки, които някога съм слушала, абсолютно всяка една която можеше да ми хрумне, я има там. Дори и такива, които съм забравила, че някога съм ги имала. И още много други, които не бях чувала. Направо се просълзих от кеф, изслушах “Дядо и ряпа” и си пуснах “Абаносовият кон”. Заспала съм някъде още в началото, но довечера имам намерение да изслушам и нея и “Аладин и вълшебната лампа”, и “Том Сойер”, и “Без Дом”, и “Д-р Дулитъл”, и “Котаракът в/с чизми”( помня как във 2ри клас имахме егати спора със съучениците, дали котаракът е “В” чизми или “С” чизми :-) )… Е едва ли ще мога всичките да ги изслушам за една вечер, ама с две думи не мога да си намеря място от радост :-)

Све, много те обичам, обещавам следващия път като се видим да те черпя, каквото и колкото искаш :-)

Както се казва, светът е малък…

Така че…

Първата “истинска”, “дебела” и “сериозна” книга,  която някога съм прочела беше “Чичотомовата колиба”. Четях я много бавно и най-вероятно ми е отннела цялата лятна ваканция. Радвах се на всеки 10 прочетени страници и когато минах половината книга тичах при баба да й покажа колко много съм прочела. Спомням си как сълзите се стичаха по бузите ми в края на книгата, когато младият господин Шелби освобождава робите си им обяснява, че вече ще им плаща за труда им, ако искат да продължат да работят за него(интересното е, че май не плаках, когато чичо Том умря, няколко глави преди това…или поне не помня). Прочетох последната глава три пъти подред и не исках книгата да свършва.

Днес Aни ми подари едно издание на “Чичотомовата колиба” от 1966г*. С твърди корици, с красиви графики вътре и с отбелезвалка, до къде си стигнал с четенето.

Тези дни ще започна да я препрочитам за да видя как ще я възприема сега.
Ани има теория, че човек трябва да прочете “Чичотомовата колиба” преди десетата си година. Като се замисля, май наистина е така, така че ако сте на възраст над 10 години и не сте чели “Чичотомовата колиба”, може само да съжалявате за пропуска. И понеже знам, че и Ани има много сантиментални чувства към книгата и все пак ми я подари(а аз дори бях забравила, че ми е обещала), това прави подаръка още по-специален. Още не мога да му се нарадвам :-))))

* Май не съм споменавала тук, мно много се кефя на стари книги. Добавих го в about me страницата, заедно с още 2 неща, които се сетих, че харесвам и 1, което не харесвам.

Представете си следната ситуация.
Вечер. Тъмно. Последният градски транспорт спира на спирката и жена слиза от него тръгва да се прибира вкъщи. Когато тя върви зад вас, не си мислете че го прави защото ви е харесала и иска да ви заговори.
Тя бърза да се прибере вкъщи. Но не иска да ви изпреварва. Предпочита да върви зад вас за да вижда през цялото време какво правите, а не да се изненада от някое по-рязко движение или шум, ако сте зад нея.
Не забавяйте ход. Не спирайте. Не се обръщайте. Не я заговаряйте.
Най-умното нещо, което можете да направите е да се отдалечите бързо. Даже ако има отсрещен тротоар, минете там.

Ако все пак сте достатъчно глупав да спрете и да се обърнете, и да й се усмихнете, тя забавя крачка не защото умира от желание да ви каже “Здрасти”.
Тя започва да върви до вас, защото знае, че не може да си позволи по-бърза крачка, тъй като  няма очи на гърба и не бяга по-бързо от вас.
Тя не се радва, че й се представяте, още по-малко пък се радва, че тъкмо влизате стигнали тесен безистен ходейки един до друг, докато вие най-дружелюбно я питате къде живее и при отговора “тук наоколо”, възкликвате “аа, ние сме комшии”. Повярвайте ми, тя хич не е щастлива от този факт.
Не се опитвай да завържете разговор.
Не я канете на кафе.
Колкото и да се смятате за симпатичен и любезен, тя не иска да излезе на кафе с вас. Единственото, което иска е да се разкарате възможно най-бързо. Тя ви отговаря учтиво, не защото ви харесва, а защото не смее да отговори по-грубо, тъй като не знае каква ответна реакция може да последва.

Така че, мъже, ако видите сама жена да се прибира в тъмното, отдалечете се. Подарете й тази мъничка доза спокойствие.

P.S. Let me tell you a little secret: адски много ви личи, когато сте отчаяни. И това е отблъскващо. Ако една жена има някакъв интерес към вас, то тя си има начини да го покаже. С поглед, с усмивки, с реплики, с жестове, с желание да бъде около вас и още хиляди неща. Ако не усещате такова нещо, по добре не си правете труда да я каните на кафе даже и по светло.

За тези, които не знаят за какво става дума, историята е следната. Миналата вечер новините по всички телевизии гръмнаха със следното ужасяващо видео. Честно казано, вътрешностите ми се обърнаха докато гледах това(както и на повечето хора). Някаква полякиня дошла да си прибере децата и ги дърпа, а те не искат да тръгнат с нея и пищят, ритат, бащата ляга под дипломатическия автомобил да го газят, не иска да му вземат децата. Наистина ужасяваща история.

Половината online и offline България гръмна с разни коментари от типа на

Здравейте!
Аз имам един риторичен въпрос. Докога безволевото съществуване на българина ще продължава така. Идва някаква жена, която не е българка, която си живее някъде там, отвлича две деца, които иамт с нея само кръвна връзка, а ние стоим и мълчим. Малко ли деца са били изнасяни, отвличани… та трябва това да става практика и на собствените им “родители”?! Докога Бг ще губи децата си? Докога ние ще сме толкова безучастни.

Mama i deiba na taq maika s kamani trqbva da q ybiqt…Moje li takova neshto be kva e taq darjava kvo e tva neshto decata ima pravo da jiveq kadeto te jelaq i pri koito doritel te iskat…Decata pishtat che ne iskat da sam s maika si a darjavata gi obricha na tova.Izrodi…I bez tova darjavata ne se interesyva ot nashtite deca nishto ne dava za tqh pone da ne se opitva i da ni gi vzema…

и т.н. и т.н. която и новина да отворите по темата, коментарите са все в тоя стил.
във facebook групата към момента има близо 6 000 човека. Петицията не знам колко са я подписали. Ще има протест пред посолството на република Полша. Абе въобще, всички са патриоти и искат да спасят “децата на България”.

Но като всяка (семейна) история и тази си има две страни.
Чудя се дали дори 1 от тези 6 000+ човека е гледал интервюто с майката на децата. Дали е разбрал, че бащата е отвел децата преди 1 година от Полша и тя от тогава не ги е виждала. Че тя има съдебни решения и от български и от полски съд, че децата трябва да са при нея. Че тя не ги е виждала една година и през това време бащата, бабата и дядото са обяснявали на децата как майка им е проститутка, алкохоличка и не ги обича и не се сеща да им се обади.
Ами то всяко дете, на което му набиват в главата такива неща цяла година, ще пищи като заклано след това майка му като дойде да го вземе.

Случката е супер грозна, заради начина, по който взеха децата. Според мен трябваше да има една група психолози, които да им обясняват какво се случва и няколко полицаи, които да пазят бащата да не прави глупости и сцени. Наистина ми се свива сърцето като видя цялата сцена и може би някой трябва да хване за ушите социалните работници да се държат по-професионално. Но иначе жената си е в пълното право да си иска децата. Може да е алкохоличка. Може да е проститутка. Може бащата да се е държал зле с нея. Да не й е давал да ги вижда. Да им е говорил глупости само за да ги настройва срещу майка им. Да им разправя, че тя не иска да ги вижда. Няма как да знам кое от тези неща е истина и кое не, а и не е моя работа. Хората обаче са решили, че знаят.  Нали бащата е българин и е добър, а лошата полякиня идва да му вземе децата(които по някаква случайност са и нейни) и дай всички да хукнем да спасяваме “две български деца”. Нищо, че жената има съдебни решения.

Това са си семейни неща и трябва да се решават от семейството и от съда (като в случая). Бас хващам, че ако това беше българско семейство, тази история нямаше да получи никаква гласност. Също така хващам бас, че подобен сюжет се случва в квартала на всеки един от нас, просто не пристигат дипломатически коли и полицаи да помагат, а хората си оправят семейните свади сами и в съда (както е редно).

Не мога да разбера хората защо не се хванат с нещо по-смислено(примерно да съобщават за домашно насилие в семейства, които познават), вместо чели недочели да се правят на големи патриоти и да скачат срещу големите лоши европейци, които “ни погазват правата и се подиграват с нас”.