Включвам се и аз в лексикона за програмисти идеята, за който даде Майк Рам.
Понеже още, когато в училище попълвахме лексикони, не бях от тези, които пишат дълги отговори и сега отговорите ми в настоящия лексикон ще са кратки.

  1. На каква възраст бяхте, когато започнахте да се занимавате с програмиране?
  2. В осми клас. Значи съм била около 15.

  3. Как се случи? Кой ви запали по програмирането?
  4. Учителката ми по информатика в гимназията. В средата на 8ми клас вместо стандартното разделение на две групи по информатика в зависимост от номера в класа, ни разделиха на такива, които се справят по-добре с информатиката и на такива, които не проявяваха особен интерес (или както ние се майтапехме “на по-умни и по-глупави”). Аз се оказах в групата на “по-умните” и съответно при по-готината учителка…

  5. Какъв беше първият език, на който започнахте да пишете?
  6. Pascal

  7. Каква беше първата истинска програма, която сте написали?
  8. Май беше игра на “Бикове и крави”

  9. Какви програмни езици сте ползвали до момента?
  10. Pascal, C++, C#, ASP.NET, Visual Basic .NET, SQL, Perl, Python, Java

  11. Какво беше първото ви професионално назначение и какво научихте оттам?
  12. В Musala Soft в един проект към IBM – Tivoli Directory Integrator (TDI). Екипа беше много готин и ще ми е трудно да изброя всички неща, които научих там.

  13. Ако имахте днешните си опит и знания, бихте ли се захванали с програмиране отново?
  14. Да.

  15. Кое е най-важното за програмирането, на което бихте искали да научите начинаещите разработчици?
  16. Смятам, че аз самата имам още какво да уча и едва ли мога да дам съвет много по-различен от това, което може да се прочете в учебниците. Но много ми хареса, това което е написал dzver като отговор на въпроса и затова ще си позволя да го копирам тук.

    ПРЕИЗПОЛЗВАЕМОСТ НА КОДА! Никога, по никакъв повод не бива доброволно да пишете повторно неща, които:

    a/ вече сте написали.

    b/ имате като вградени библиотеки / функции / възможности на езика или пък някакви популярни разработки. Това включва и копирането на 1 файл на 15 места или с 15 имена :)

    ps. Това включва и конфигурационните сетинги на 1 програма. Всичко на 1 място, ако имате вградена методика за управление на сетинги – ползвайте я (както е във VS, C#).

  17. Кой е бил най-забавният ви спомен като програмист?
  18. Беше, докато още работех в Musala. Веднъж се возех в едно такси, и гледам на колата пред нас (някакъв volkswagen) пише TDI. При, което аз се опулвам до краен предел и през главата ми светкавично минава мисълта “Егати! Вярно, че Integrator-a може да се ползва за наистина всякакви неща, ама от какъв зор ще го интегрират в автомобил”. Разбира се, след това колегите в офиса ме светнаха, че TDI в случая не било Tivoli Directory Integrator, а Turbocharged Direct Injection :)

Няма да подавам щафетата на никого конкретно. Нека всеки, който има желание да сподели тайните около програмисткия си живот, да се чувства поканен :-)

Аз се чудех защо не никога не ме е влечало готвенето, а то ето къде била причината :-)

И въпреки, че май ми стои добре готварската униформа, предпочитам да си остана на блогване :-)

P.S. Разбира се, само си търся оправдания, Магдалина и Крис от “Нож и Виличка“, са чудесен пример как може да се съчетаят двете неща.

Аз участвам в БлогCamp 2008

iff: Хайде да те водя утре на блогърска среща.
Е: Да се запозная с още програмисти?
iff: Е, няма да има само програмисти :-)
Е: Ама ще има и нормални хора ли?

Мили мои програмисти и нормални хора, ще се видим утре :-)

Организираната от Бого първата среща Offline на блогърите мина супер. Май разказа на Eneya e най-описателен.
От мен накратко. Много ми хареса идеята с баджовете, така нямаше нужда да питаш “ти кой си? а кой ти е блога?” Имаше доволно количество, хапване пийване и весели разговори. Успях да се запозная и да си поговоря с Eneya, Тишo, Dzver, Зеления Крокодил (танца му беше просто разбиващ), Ирина и куп други хора. Тук може да бъде намерена блогърската сметка, а тук мъдростите сътворени от блогърите в зелената книга на Eneya.




Ето още снимки от събитието. За синхрониция на бъдещи блогърски мероприятия Eneya е създала Facebook група.
Oще веднъж браво на Бого за идеята и организацията. И се надявам следващия път да дойдат още повече хора :-)

Вчера по повод Blog Action Day, изчетох десетки статии в блоговете, които следя за това кой какво прави за опазването на природата, за Ал Гор и това, че е получил Нaбелова награда за мир и така нататък. Обаче не ми се пишеше и на мен за това колко много промени светогледа ми “Неудобната истина” или за това, че вече си спирам компютъра след работа, спирам си компютъра вкъщи, изгасям светещи напразно крушки, събирам си батериите(които не знам къде да предам и вече ми омръзва да ги трупам на купчинка), не използвам излишни найлонови торбички/сакчета/(така ги наричаме в Габрово… без смях, моля ;-) ), не оставям включени зарядни без да се зарежда телефон на тях, дразнех се, че в Мусала се ползват толкова много пластмасови чашки и си бях донесла стъклена, возя се в градски транспорт и така нататък.
Естествено има и неща, които не правя, макар че знам че е добре да започна: например да си събирам разделно боклука (все още силно се съмнявам, че в България се рециклира), да си купувам енергоспестяващи крушки, да дъвча по-малко дъвки(които доста трудно се разграждат) и още доста неща. Но няма смисъл да навлизам в подробности, който има интерес към опазването на околната среда, може да започне с “Неудобната истина” или просто да пусне един google search по темата и ще намери много подробна информация.

Всъщност това за което искам да разкажа е какво съм видяла от престоя си в Германия.

Тук, най-вече в северните части на Германия, както и навсякъде където е равно и ветровито има цели полета с Wind Turbines(Ветрени Турбини?!, не знам как се казват на български, аз им викам “онези неща с големите перки”) и освен това, може да сключиш договор, да ти бъде доставян ток само от екологично чисти източници.

Има разделно събиране на боклук. Даже има разделно събиране на зелено, кафяво и бяло стъкло(!). Доста любопитно е, че събират металните, пластмасовите (а понякога и картонените) опаковки на едно място… как ли ги разделят после…

Събират обратно бирени, пластмасови бутилки и кенчета. Пъхаш ги в едни машини в супермаркетите, за бирена бутилка ти връщат 8 цента, за пластмасова (без значение малка или голяма) – 25 цента, за кенчетата не знам колко, но до колкото знам е повече отколкото за бирените бутилки. И това си е доста добра стратегия, все пак за 4 бутилки ти връщат 1 евро. Както се изрази един колега “Не че пластмасата им е скъпа, екологията им е скъпа”.

И не на последно място, използва се обществен транспорт. Естествено и тук има автомобили. Но съгласете се, че да можеш да изминеш 500 километра за малко повече от 2 часа при това в чист, бърз и удобен влак е супер оферта. Или да стигнеш до работа за 10 минути с градския влак, трамвая или с метрото, вместо да си 1 час в задръстване. Няма да се спирам подробно на добре развитата железница и транспорт сега, защото мисля да напиша отделено пост по темата.

Силно се надявам, че и в България съвсем скоро, ще има грижа за околната среда от по-висши инстанции, защото аз лично бях потресена от изказването на Бойко Борисов по въпроса: “В нашата държава месечната пенсия е около 60 евро. Така че първо трябва да решим собствените си проблеми. Глобалното затопляне е проблем на индустриализираните държави. Те доведоха до появата му. Така че те трябва да го решат!”. Разбира се стана ми тъжно и от реакцията на хора, които познавам и които се съгласиха с него. Но според мен е недопустимо, човек с толкова отговорна длъжност да има такова отношение към околната среда. И не крия, че точно това изказване беше причината отношението ми към Бойко Борисов от леко безразлично да премине в крайна антипатия.

Следвам идеята на Пешо и публикувам моите 10 неща, които съм правила и предполагам, че повечето хора не са правили :)

1. Влизала съм в контейнер, за да си извадя едни важни тетрадки по математика, които мама беше изхвърлила.

2. Качвала съм се на седалков лифт посред люта зима.. сняг, гаден вятър… замръзнаха ми ушичките и краката, и всичко… имах чувството че никога няма да сляза от лифта. (ето тази снимка е от когато вече бях слязла)

3. Пътувала съм на автостоп.

4. Изкачвала съм връх Шипка пеша (тръгване от Габрово)

5. Къпала съм се гола в морето посред нощ.

6. Карала съм Москвич и Лада.

7. Изпускала съм си телефона в тоалетната.

8. Спала съм 4 часа за 3 денонощия.

9. Спала съм с 8 души на 3съединени легла в студентски град (бяхме като наденички на скара), както и с 4 души на едно легло.

10. Провесвала съм си краката от Паметника на Шипка.

© 2013 iffi Suffusion theme by Sayontan Sinha