1. (и основна) много съм туткава
2. не обичам да пиша по теми, по които всички пишат. Това е и причината да не пиша за новини и т.н. Поне на мен ми е досадно като си отворя сутрин Google Reader-a и 80% от нещата да са по актуланата за деня/седмицата/месеца тема. (по тази точка мога да пиша още много, но няма да се отплесвам). Затова предпочитам да се включвам в такива игри като е поотминала вълната
3. В повечето такива игри се очаква да “предизвикаш” N на брой човека да продължат играта, а аз имам проблеми с правенето на такива прости избори.

Обаче реших, че вече ми е време да се включа със закъснение в няколко такива игри. Така, че в следващите дни ще прочетете ще пусна няколко такива неща (без да “предизвиквам” никой да ги продължи(вж. точка 3) така че всеки който прочете постовете, да се чувства поканен да го направи).

Игрите за които си спомнян да са ме предизвиквали са следните:

6 неща(нематериални) които ме правят щастлив (zaveqna и юруков)
6 неща които ме правят щастлив (bloodymirova и ladyvera)
//тези двете изглеждат доста подобни така че ще ги пиша в 1 пост
снимки от абитуриентския ми бал (велян)
какво знам за никарагуа и мексико(пешо и елфа)
разни неща които (не) харесвам в интернет (майк)

ми… май това е. Ако някой се сеща нещо, за което ме е предизвиквал да пиша да си каже, защото не се сещам за други.

———————–

Понеже смятам, че firefox е най-якия браузър, ако успееш да си го направиш така че да ти е удобен (ако човек го ползва без addon-и, по-добре да ползва opera или chrome). И напоследък все повече хора ме питат какви addon-и ползвам във firefox и как съм го настроила и отговарям в twitter на разни въпроси за настройките му. Мисля да направя рубрика “Firefox tip or addon of the week”.

———————–

Мисля скоро да сменям skin-a на блога, не защото този не ми харесва, а защото е супер некадърно написан, а аз съм също супер некадърна в HTML, CSS и php и оправянето ще ми отнеме много време. Постоянно изскачат някакви неприятни изненади от тази тема, като май най-бруталната беше, че под Internet Explorer изплякваше footer-a на средата на страницата. Кой знае колко месеци е стояло така преди един ден случайно да го отворя с IE.

Добре че Michel с някаква CSS магия успя да го върне на правилното му място (а междувременно Ани ми нарисува дългопетчетата които се виждат в десния sidebar. Тях ще си ги преместя и в новата тема… когато я избера и префасонирам)

———————–

Честито на Пешо Събев и Биляна (скоро Събева), които са се сгодили. Засега накратко – стискам им палци, всичко при тях да върви по мед и масло, а пожеланията ще си ги запазя за след сватбата :-)

Имаше много разговори, много вино(наистина много вино, ох). Имаше и хора с фотоапарати(ще се радвам, ако кажат къде са качили снимките).

Обсъждахме да направим блогърските сбирки традиция, например всеки втори вторник на месеца.

По едно време хората малко по малко започнаха да си тръгват (и Крокодила успя да изгони Стефан ) и накрая останахме само 6 човека на една маса – Крокодила, Велян, Стан, Heth, Аспарух и аз. След огромното количество вино (наистина много вино), което изпихме разговорите започнаха съвсем да губят смисъла си. Май по едно време започнахме да говорим, че аз съм повече като типичните IT-та и по-малко като стандартните жени и Крокодила реши да светне всички на масата с някакво неговото прозрение(като преди това ги накара да обещаят, че няма да искат да спят с мен), че аз съм линейно оптимиране, а Аспарух и Стан са динамично оптимиране, после се оказа че аз съм била динамичното оптимиране, а те – линейното, накрая се стигна до извода, че аз никакво оптимиране не съм, а те са линейно и динамично…(и между другото, говореше така, сякаш наистина имаше някаква гениална мисъл в главата си). Накрая не разбрах откъде стигнахме до някакви числа и heth бил 0, някой друг – 0.5, аз – 0.75, а Крокодила – 1 (каквото и да значи това)
//Споменах ли n-те чаши вино (n->много)

Към 2 и нещо всички си затръгвахме, Велян ме изпрати до такситата и по пътя видяхме някакъв тролей, който незнайно какво правеше на място където нямаше тролейни жици…

Като се прибрах вкъщи, тъкмо се хоризонтирах в леглото и се унасях и Крокодила ми звънна по телефона да ме пита, само той ли бил с червен леген до леглото…
Сутринта като се събудих се сетих за рекламата на mtel “червено вино снощи пих и капка не остааана…” (някой знае ли къде я има онлайн?)

Та какво мислите за месечни блогърски кръчми? :-)

19.02.2009 от 20:00 в “Кривото” на ул. Будапеща 8.
Ако искате да се включите, пишете един мейл на beer[at]ludost[dot]net или се присъединете към facebook event-a на събитието :-)

Идея и организация: pippi & iffi
Художник: molif

Всяка Коледа от радиото и телевизията ни заливат хиляди призиви за благотворителни кампании. “Пратете SMS за лев и двайдет  … “. Може би хората пращайки един SMS по коледа успокояват съвестта си, чувствайки се много добри(без да знаят дори каква част от този 1.2лв отиват наистина за хора в нужда).
Много по-добра идея от еднократното даряване според мен са периодичните дарения.
SOS детски селища в България набират постоянни дарители с малки, но редовни суми. Можете да станете дарител, чрез онлайн регистрация и да пращате даренията си чрез epay.bg.
Аз реших да направя излизанията на кръчма с едно по-малко месечно и тези пари да ги дарявам в SOS детски селища. А вие защо не помислите по въпроса? :)

Следващоте, които ще разкажат приказка са Мишел и Пешо.


*”Приказка за цар Салтан, за неговия син – славния и могъщ Гвидон Салтанович и за прекрасната царкиня – лебедица” Александър Пушкин

Накратко – Канаста се играе с 2 тестета и 4 Joker-a от 2 отбора по 2ма играчи. Правилата са доста дълги и се случва, когато човек играе за първи път, при първите 1-2 раздавания, да възкликне “И това хората го играят за удоволствие?!” :-)
След второто раздаване, се свиква и играта става наистина забавна. Изисква се доста съобразителност, смятане на точки, предвиждане останалите какви карти може да държат в себе си. Особено интересно става към края когато се отваря със 150 точки и всяка неправилно съобразена карта може да обърне играта :)
Канастата има 4-5 вариации, но до колкото имам представа, класическата е най-трудна и най-интересна. Правилата доста често са въпрос на договорка (в wikipedia например са описани някакви доста странни правила), затова гледаме да се придържаме към написаното в класическата “Игрите с карти – източник на развлечение” на Ян Рон, за да няма излишни спорове.

Тъй като стандартно една игра (до 10 000 точки) продължава няколко часа, е добре да имате весела компания, хубаво пиене и мезе :-)

Снощи се събрахме за първата ни офлайн игра, имахме си веселата компания и пиенето и мезето, така че определено беше доста по-забавно от стандартно вечерно пиянстване. Правилата ги синхронизирахме по Ян Рон. Оказа се, че досега с хората, с които съм играла сме изпускали едно много важно правило за “заключване” на талона, което прави играта още по-интересна. Първата игра Слави и Нати ни биха много високоскоростно (направо си ни размазаха за има-няма 2 часа) та остана време и за втора, която беше изиграна по-равностойно, но също не беше много дълга (Имайки предвид, че стандартно една игра на продължава 4-5 часа :-) ).

Определено с удоволствие пак ще играем със Слави и Нати – Канаста, Риск или нещо друго ако решат да ни научат :-)

P.S. Започва да ми се върти идеята в главата за един Canasta клуб или клуб по “Card & Board Games”. Има ли желаещи да се включат? :-)

1. На каква възраст бяхте, когато започнахте да се занимавате с програмиране?
   

В осми клас. Значи съм била около 15.

2. Как се случи? Кой ви запали по програмирането?

Учителката ми по информатика в гимназията. В средата на 8ми клас вместо стандартното разделение на две групи по информатика в зависимост от номера в класа, ни разделиха на такива, които се справят по-добре с информатиката и на такива, които не проявяваха особен интерес (или както ние се майтапехме “на по-умни и по-глупави”). Аз се оказах в групата на “по-умните” и съответно при по-готината учителка…

3. Какъв беше първият език, на който започнахте да пишете?

Pascal

4. Каква беше първата истинска програма, която сте написали?

Май беше игра на “Бикове и крави”

5. Какви програмни езици сте ползвали до момента?

Pascal, C++, C#, ASP.NET, Visual Basic .NET, SQL, Perl, Python, Java

6. Какво беше първото ви професионално назначение и какво научихте оттам?

В Musala Soft в един проект към IBM – Tivoli Directory Integrator (TDI). Екипа беше много готин и ще ми е трудно да изброя всички неща, които научих там.

7. Ако имахте днешните си опит и знания, бихте ли се захванали с програмиране отново?

Да.

8. Кое е най-важното за програмирането, на което бихте искали да научите начинаещите разработчици?

Смятам, че аз самата имам още какво да уча и едва ли мога да дам съвет много по-различен от това, което може да се прочете в учебниците. Но много ми хареса, това което е написал dzver като отговор на въпроса и затова ще си позволя да го копирам тук.

ПРЕИЗПОЛЗВАЕМОСТ НА КОДА! Никога, по никакъв повод не бива доброволно да пишете повторно неща, които:

a/ вече сте написали.

b/ имате като вградени библиотеки / функции / възможности на езика или пък някакви популярни разработки. Това включва и копирането на 1 файл на 15 места или с 15 имена :)

ps. Това включва и конфигурационните сетинги на 1 програма. Всичко на 1 място, ако имате вградена методика за управление на сетинги – ползвайте я (както е във VS, C#).

9. Кой е бил най-забавният ви спомен като програмист?

Беше, докато още работех в Musala. Веднъж се возех в едно такси, и гледам на колата пред нас (някакъв volkswagen) пише TDI. При, което аз се опулвам до краен предел и през главата ми светкавично минава мисълта “Егати! Вярно, че Integrator-a може да се ползва за наистина всякакви неща, ама от какъв зор ще го интегрират в автомобил”. Разбира се, след това колегите в офиса ме светнаха, че TDI в случая не било Tivoli Directory Integrator, а Turbocharged Direct Injection :)

Няма да подавам щафетата на никого конкретно. Нека всеки, който има желание да сподели тайните около програмисткия си живот, да се чувства поканен :-)

И въпреки, че май ми стои добре готварската униформа, предпочитам да си остана на блогване :-)

P.S. Разбира се, само си търся оправдания, Магдалина и Крис от “Нож и Виличка“, са чудесен пример как може да се съчетаят двете неща.

iff: Хайде да те водя утре на блогърска среща.
Е: Да се запозная с още програмисти?
iff: Е, няма да има само програмисти :-)
Е: Ама ще има и нормални хора ли?

Мили мои програмисти и нормални хора, ще се видим утре :-)

Ето още снимки от събитието. За синхрониция на бъдещи блогърски мероприятия Eneya е създала Facebook група.
Oще веднъж браво на Бого за идеята и организацията. И се надявам следващия път да дойдат още повече хора :-)