iffi

Накратко:

Има една Ива Иванова, която ще се жени на 11.09.2010г. (най-вероятно в Поморие), ако някой я познава, моля да ѝ каже да се свърже с мен.

Надълго:

Преди известно време започнах да получавам разни странни мейли за регистрации, в сайтове, които не съм си правила, снимки от разни хора. Игнорирах ги като спам, до момента, в който не получих мейл от моя адашка (Ива Иванова), чиито email адрес беше същия като моя, само с един добавен символ накрая. Тя ми казваше, че част от кореспонденцията ѝ пристига при мен и ме помоли да ѝ препращам писмата.
Препратих ѝ всичките писма, които не изглеждаше като да са за мен и продължих да препращам и в бъдеще – регистрации в сайтове, мейли от курсове и т.н.

Миналия ден получих email с прикачени 49 снимки на известни личности в хубави рокли, с покана да ги принтирам за да ги показваме на шивачката. “WTF, каква ли занимавка е било прикачването на 49 снимки към 1 мейл”. Препратих на го адашката.
Вчера получих друг мейл

“Здравейте Ива,

Приложено изпращам примерни менюта за Вашето сватбено тържество  11.09.2010г.
С пожелание за хубав ден оставам на разположение и в очакване на Вашия коментар.”

“WTF, някой иска да се жени за мен без да разбера”. Отново препратих мейла на адашката ми и ѝ честитих за щастливото събитие.

Тя ми отговори обаче, че нито роклите нито менютата за сватба са за нея.

Остава въпроса “За кого са тогава?”
Моля, ако някой познава Ива Иванова, която ще се жени на 11.09, да ѝ каже да се свърже с мен, за да ѝ препратя мейлите, както и тези, които най-вероятно ще получавам в бъдеще.

източник: http://bit.ly/a7bmHR

Новината, че Barnes & Noble (една прекрасна иначе книжарница, която имат още по-прекрасен ebook reader, който искам да си купя) предлагали безплатни класически книги за сваляне в електронен формат, всяка седмица щели да сменят заглавията.

Като се има предвид, че всички тези книги са:

  1. с изтекли авторски права
  2. нямат нужда от превод
  3. няма разходи за печатане на хартия (тъй като са електронни издания)
  4. отдавна са събрани и достъпни легално и безплатно в Project Gutenberg

да рекламираш, че ги даваш безплатно е много хитро и адски нагло.

P.S. Ако досега не сте попадали на Project Gutenberg, а четете книги на компютър/reader, заслужава си да му хвърлите повече от едно око :-)

Сестра ми има от новите лични карти. Снимката е черно-бяла и ушите ѝ НЕ се виждат, защото са закрити от косата.

Чудя се защо искат да накарат мюсюлманките да си открият косата и ушите, след като на една черно-бяла снимка цветът на косата (особено пък ако е същия с цвета на забрадката) няма да е различим, а ако косата ти е закрила ушите не те карат да я прибереш.

P.S. понеже в twitter попитаха, сестра ми си има уши – 2 броя :)

снимка-wikipedia

Купихме си билети за концерта на Елтън Джон буквално 25 часа преди събитието. Голямо чудене беше ходи ли ни се, как ще се прибираме и т.н. Стадиона освен, че е на майната си, оказва се, че скоро има шанс да се разпадне. Имаше огромни табели, че е ограничен достъпа до някои места, защото козирката може да падне и наистина част от местата бяха покрити с черен плат, но това не спря хората по време на концерта да заемат и част от тези места. За сметка на това на тревата имаше предоволно място и човек можеше при добро желание да седне и дори да легне на тревата, докато сър Елтън му пее „на ушенце“ :-)
Самия концерт беше чудесен, като изключим безобразния на моменти звук (дори аз го забелязах, а не е като да имам много музикален слух). Искрено желая тон-режисьора да си намери някакво друго занимание (например да коси ливади) и никога повече в живота си да не докосва аудио техника.

Извода за мен от целия концерт е, че сър Елтън трябва да бъде слушан в зала (в събота имам рожден ден, ако някой иска да ми подари билет за негов концерт в Royal Albert Hall , много ще му се зарадвам :-) )

P.S. Чудя се, ако повечето хора се бяха заслушвали в текста на Sacrifice, дали щяха да се гледат влюбено по време на тази песен :-)

Помните ли историята с новите автобуси от преди седмица? На кратко – новите автобуси 204 са с фотоклетка на вратите – така че да не се затварят, ако хората са много наблъскани – и с копче за отваряне на вратите – за да се отварят, сако ако има хора за слизане/ качване.

Разбира се и двете неща са супер досадни за повечето возещи се, особено фотоклетките, които костват забавяне от по 5-10 минути на спирка в по-натоварените часове.

Очаквах някъде до около месец, да измислят някакъв хак на системата и даже се хванах на бас с един от коментаторите под предния пост, на по 3 бири, че до 3 месеца системата ще спре да работи… и воала! само една седмица след въвеждането на новите автобуси, имаме patch:

Това на снимката е половин стикер (от тези до седалките, където показват, че това са места за родители с деца), залепен върху фотоклетката. Другата половина от стикера беше залепен на другата врата.

Добрата новина е, че хората свикват да ползват бутоните. И може би поне те ще останат функциониращи.

Не знам кой е писал тази поема. За първи път поладнах на нея в един блог, който вече не съществува. Понеже поемата е много яка, я поствам тук, за да не ми се налага да ровя в google cache всеки път, когато искам да я покажа на някого. Ако някой знае, кой е автора, ще се радвам да напише :-)


—–БЕГИН ПОЕМ—–

Снощи се напих кат пън.
Почнах да халюцинирам
и присъни ми се сън,
работа че си намирам.

Договора си подписах,
симпатична фирма бяха,
като тях на Джава писах.
И продажбите вървяха.

Хванаме един проект
с разни връзки и познати
и наехме архитект
с титли и сертификати

да ни каже как се прави
ентърпрайз архитектура
и основи да постави
за добра инфраструктура.

Той започна да чертае
диаграми—все дебели;
всеки патърн, който знае,
ни го смели в юемели.

Джавата е тъй развита!
Обработки асинхронни,
Уникод шеснайсе бита,
даже класове шаблонни. Continue reading »

© 2013 iffi Suffusion theme by Sayontan Sinha