Поема за джава ентърпрайза

Не знам кой е писал тази поема. За първи път поладнах на нея в един блог, който вече не съществува. Понеже поемата е много яка, я поствам тук, за да не ми се налага да ровя в google cache всеки път, когато искам да я покажа на някого. Ако някой знае, кой е автора, ще се радвам да напише :-)


—–БЕГИН ПОЕМ—–

Снощи се напих кат пън.
Почнах да халюцинирам
и присъни ми се сън,
работа че си намирам.

Договора си подписах,
симпатична фирма бяха,
като тях на Джава писах.
И продажбите вървяха.

Хванаме един проект
с разни връзки и познати
и наехме архитект
с титли и сертификати

да ни каже как се прави
ентърпрайз архитектура
и основи да постави
за добра инфраструктура.

Той започна да чертае
диаграми—все дебели;
всеки патърн, който знае,
ни го смели в юемели.

Джавата е тъй развита!
Обработки асинхронни,
Уникод шеснайсе бита,
даже класове шаблонни.

Бийнове и иждейбита,
ексемел и уеб услуги,
фреймуърци и джейеспита,
бази данни, орм, и други.

Апи зад апи, либ до либ,
фреймуърк върху фреймуърк,
зип във зип.

Клас във джар, джар във уар,
уар в еар—голям кошмар:
тъй деплойва стар джавар
затъпял като ейчар.

Първо, второ, трето, пето,
много взе да се раздува.
Май не мога без идето
вече нещо ми струва.

Процесите комуникират
на един и същи хост,
но не може да се ползва
Юникс домейн сокет прост.

Трябва в уиздъл да опишеш
кой кви данни дал, кви взел,
протоколът е дебел:
ейщипи и ексемел.

Ексемел тук, ексемел там,
всеки път данни когато предам,
тоя боклук (защо?—не знам)
се парсва напук на процесор и рам.

И за всичко интерфейси
със инвършън ъв кънтрол,
двестаредови стектрейси
за едничък метод кол.

Практика прилично честа
е така да се разпльоква
някой клас—заради теста,
уж да може да се моква.

Всяко вю и всеки екшън,
квото трябва му се тика
със дипендънси инджекшън.
Не се знае кой кво вика.

Всичко стана на спагети.
Закъсняхме, кодим вкъщи.
А клиентът ни усети
и започна да се мръщи.

Пак ще трябва да му кажем
Стана две години вече,
няма к’во да му покажем,
а бюджетът ни утече.

Всичко срока си изпусна,
всякакъв дедлайн премина.
Архитектът пък напусна
и проектът ни се срина.

Ний пък стартъп основахме,
че ни писна да сме роби,
собствен капитал набрахме
чрез приятелското лоби.

И сега така си кодя:
няма юемел, а скици.
Много аджайл живот водя
с динамичните езици.

И събудих се във пот,
повърня и махмурлук
и се чувствах идиот,
че работя още тук.

Вече знам, че ентерпрайза
даже и като работи
преди всичко той се прай за
фирми пълни с идиоти.

—–ЕНД ПОЕМ—–