Модерни автобуси

От вчера линия 204 си има нов концесионер и чисто нови автобуси. Бели, с шарени чисти седалки, хубави, модерни. Прекрасни като автобусите в Германия и… толкова неподходящи за България.
Вчера в 18:15 чакам на спирката до офиса и пристига един от тези нови автобуси, ама натъпкан, както може да е натъпкан автобус в час пик, който хората са чакали 40 мин. Първото нещо, което ми прави впечатление е големия залепен надпис на вратата: “ВРАТАТА СЕ ОТВАРЯ СЛЕД НАТИСКАНЕ НА БУТОНА STOP”. Естествено повечето хора не обръщат внимание на такива надписи и на половината спирки, автобуса спира, вратата не се отваря и хората гледат едно стреснато и се оглеждат какво става, докато някой не се сети да натисне копчето.
След като се отвори врата следва по-забавното. Над вратите има фотоклетка. Ако хората са много наблъскани до вратата, тя тръгва да се затваря, стига до половината, изпуфтява и се отваря отново. Това естествено костваше по минимум 5 минути престой на всяка спирка и освен това на някои спирки се налагаше да слязат хора от автобуса, за да може да тръгне. Хората в час пик по принцип са изнервени, а това висене по спирките и незатваряне на вратите направо ги побърка. Започна истински цирк.
Спира автобуса на стадион “Васил Левски” и разни хора искат да слизат на спирката, съответно тези, които сме до врата, слизаме за да им направим място, междувременно хората, които чакат на спирката са се наблъскали пред вратата и се опитват да се качат докато още другите не са слезли. Една леля тръгна да блъска едно момиче за да се качи и момичето:
“Чакайте госпожо, ние сме слезли за да направим място на хората да слязат на спирката, трябва да се качим обратно защо се бутате”
“Ти какво ма! Само ти искаш да се качиш! Тоя автобус да не е на баща ти! НЕ МЕ БУТАЙ!”
“Ама, госпожо, вие ме бутате”
“Ай какво ми се обясняваш, ще ти прасна един!”
И лелята влезе навътре.

На следващата спирка хората искат да се качат. Вратите не се затварят. Хората от вътрешната част на автобуса, към тези на вратата:
“Вратата има фотоклетка. Слезте, че автобуса няма да тръгне!”
Хората на вратата към тези във вътрешността на автобуса:
“Влезте навътре, сбутайте се още малко”
Една жена на вратата:
“Е, хайде влезте навътре! Вие сте мъже, може да се сбутате още малко”.
Автобуса потегли. Не разбрах как, защото аз вече бях достатъчно избутана навътре.

Междувременно хората в автобуса станахме доста близки. Имаше разговори колко са хубави и неподходящи са тези автобуси в случая, смеехме се на изнервените хора. Едно момче обясняваше, че автобусите си имали капацитет и затова са тези фотоклетки, за да не се превишава и да не се чупят. Хората се възмущаваха все пак как са чакали по половин час.
И така автобуса стигна почти до Дружба, когато се чу откъм една от седалките.
“Не бе бутай ма Мърлоо!”
Всички се огледаха. на седалките, които са две двойки, една срещу друга, от едната страна беше някаква леля с бяла, пухкава шапка и носна кърпа пред устата, която крещеше на някакво младо момиче.
“Какво ме буташ, я се свий малко! Мнооого си дългокрака, а!”
Половината автобус се подхилкваше тихо, а момичето помоли да не я обиждат. Но това предизвика обратната реакция.
“Не ме бутай по дясното коляно, мааа! Прибери си краката!”
И млъкна. Автобуса взе лека полека да се опразва. Вратите вече се затваряха, но пък колкото по-малко хора оставаха, толкова повече не бяха разбрали, че вратата се отваря с копче и се оглеждаха неразбиращо какво става.
—-
Тази сутрин автобусите също бяха нови, но на някой му беше дошла гениалната идея, да пусне сутринта, когато хората отиват на работа, малки автобусчета. Които още на 3-тата спирка са претъпкани. Добре че съществува GPS сайта на градския транспорт, та като видяхме претъпкания автобус сутринта, погледнах, че след 3 минути идва още един. Той беше почти празен, но на следващата спирка естествено се напълни и пак започна да се случва fun-a с вратите. Едни момичета на (13-14 може би), започнаха да коментират:
“Този шофьор е толкова некадърен, не може да се научи да се оправя с новите автобуси”
Другата:
“Еми той сигурно е циганин, какво очакваш”
—-
Та така. Новите автобуси са прекрасни, но ако живеехме в Германия. Въпреки, че на мен цялата история ми беше адски забавна, съм готова да се обзаложа, че до месец (може би и по-скоро), вратите ще се отварят и без stop бутон и фотоклетките ще са деактивирани.

2 II 2010   Posted in: Забавно, ежедневно, светът наоколо, трафик/транспорт

23 Responses

  1. Aquawoman - 2 II 2010

    Оххх, да се смеееш ли, да плачеш ли?
    Българска работа :))

    ReplyReply
  2. doni - 2 II 2010

    чудя се кое е по-българско – че автобусите в час пик са на половин час или че ние сме кофти племе?

    ReplyReply
  3. Pippilota Mentolka - 2 II 2010

    Еееее, най-накрая да се светне някоя от тия фирми, че копчетата са за нещо! Аз все си ги понатискам с надежда, че системата е включена.
    Честно, надявам се народа да се научи на екстрата в скоро време. Точно екстра си е това. Винаги съм се чудела защо в зимен ден трябва да се отварят всички врати, ако няма нужда от това. Или защо да спира на спирка и да се бави, ако няма никой за качване или слизане. Това би ги направило и по-бързи в нашите условия. Само не ми е ясно защо е фотоклетката – ако искаш да слезеш натискаш копчето и шофьора отваря твоята врата, после я затваря…

    Е, естествена предпоставка е и рейсовете да не са веднъж на високосна един от друг :) (Иффи, и голям да беше рейса, положението пак щеше да е същото с блъсканицата)

    ReplyReply
  4. ImPRESSed - 2 II 2010

    При нас пък тролеите са с копче :) Това се оказа страшно предимство, защото вратата се отваря само ако има кой да се качва или слиза. Така зимата не се охлажда целият тролей, а лятото не се вкарва топъл въздух. Същественото подобрение обаче е, че при спиране на тока, известно време тролеят може да върви само на акумулатор. А известното време е почти цял курс по маршрута.

    Че надписите с указания са сложени за красота, то това е ясно. Хората все някога ще се научат да ги четат. Големият недостатък на копчестата система е, че външният бутон се цапа и това е неприятно особено при дъждовно време, когато е кално. Сигурна съм, че скоро ще си оцените придобивката в София :) Просто трябва време за свикване.

    ReplyReply
  5. iffi - 2 II 2010

    @Pippilota Mentolka, @ImPRESSed : мда, тя вечерната случка беше голям рейс, ама все пак да пуснеш малки рейсове, баш когато хората отиват за работа е тъпо.
    Иначе и аз много се кефя на идеята за копчетата, ама според мен няма да сработи. Още докато бях в гимназията в Габрово имаше автобуси с копчета, ама после ги направиха вратите да се отварят автоматично, щото хората само мрънкаха :(

    ReplyReply
  6. Pippilota Mentolka - 2 II 2010

    Абе и маймуната все на клона, ама един ден видяла интересни неща долу и слязла ;)

    ReplyReply
  7. Eneya - 2 II 2010

    Аз пък съм леко недоволна от автобусите с копче.
    Идва спирката и чакаш целия китайски народ да слезе през първата (и единствена) врата на автобуса.
    После чакаш целия индийски народ да се натовари, всеки да си купи билетче (да си намери парите, също така) или да си цъкне картата, пак през същата първа и единствена врата.

    Да не споменаваме, че рейсаджиите тук са сякаш взети директно от маршрутка и карат като на рали.
    Не че има лошо, провират се, мушат се, яко, ама ако си прав се запознаваш с куп нови хора и набързо си ставате близки като си сядате по скутовете (ненарочно, последствия от поредния вираж) или се гушвате, да предотвратяване на подотъркали (пак ненарочно).

    (за бристол говоря, това чудо дето го описва иффи из сф. никак не мога да си го представя, честно.)

    ReplyReply
  8. iffi - 2 II 2010

    @Eneya: тук няма качване от една врата, всеки се качва от където иска и може, знаеш :-)
    Иначе и в Германия в някои градове го има това качване от една врата, доста е дразнещо, наистина.

    ReplyReply
  9. Dreamfall - 2 II 2010

    Чудя се възможно ли е да видя тема за градския транспорт, в която не се преекспонира с “какви хора сме” и “колко сме зле”. Може би малко повече толерантност, за разнообразие?

    Факт 1: Отивам за пръв път в живота си в чужбина – Франция, да сме по-точни; жаден съм, чакам метрото от Шарл де Гол към центъра, виждам автомат с монетки – нищо ново, оправям се с хардуера (a.k.a. “къде се пускаше монетката”) и със софтуера (a.k.a. кой номер е бутилката кола?) и автоматът изплюва нещото. Аз доволно отвъртам капачката и…

    Забавен факт #1 – при падането на бутилката от мястото й (от рафта с височина около 70 см.), газираното съдържание на бутилката става извънредно раздразнително и буквално кипи от желание да се покаже навън и да изрази своето недоволство

    … оливам известно количество от пейзажа с моята кола. Да, би трябвало да се досетя, но не го направих. Французите наоколо ме гледаха осъдително. Нямах кърпичка да почистя. Докато мислех и се чудех какво да направя, метрото дойде.

    Същата случка, разказана от някой от присъстващите там:

    “Тъпакът с тъпак първо 2 минути зяпа автомата като теле (нямах много монетки и исках да съм сигурен, че ще пия кола, а няма да ми се налага да ям някакъв крем или бог знае какво ще излезе оттам ако не набера правилната комбинация), скапани чужденци, после не може да си отвори колата, накрая като я отвори оля всичко, ебаси прасето и дори не си забърса кочинката след него, а се качи на влака. Нищо хубаво не сме видели и нищо хубаво няма да видим от тия скапани чужденци!”

    Та колкото до невъзпитаните/несвикналите/обърканите хора в автобЯсите – да си незапознат с нещо и да реагираш изплашено (като често страхът се контрира с агресия) е нормална човешка реакция, никак нетипично за където и да е по света.

    ReplyReply
  10. iffi - 2 II 2010

    @Dreamfall: не знам защо смяташ, че темата е “преекспонирана”. В целия пост не съм вложила нито грам въображение или измислица, дори спестих някои от моментите и коментарите на хората, за да не става още по-дълъг поста. Пробвай някоя вечер към 18:00 да се повозиш Борово-Дружба с 204 :-)

    ReplyReply
  11. iffi - 2 II 2010

    @Dreamfall: и наистина бих се обзаложила на няколко бири, че фотоклетките ще ги деактивират, а може би и копчетата

    ReplyReply
  12. Dreamfall - 2 II 2010

    Изразих се неправилно, извинявам се – преекспонирана е подтемата “О, боже, колко са тъпи всички, а нашите сънародници, понеже са най-близо, са още по-тъпи от всички”.

    В градския транспорт прекарваме повече време с останалите, затова и можем да ги наблюдаваме по-дълго. Това не означава, че само поради тази причина те изведнъж са станали по-зле или по-глупави, отколкото са всъщност. И че само те от всички хора са зле, а да речем хората във Франция са много по-умни, само защото са се научили да натискат копче.

    ReplyReply
  13. Joruel - 2 II 2010

    Ahahaha, kultovo, napravo se razcepih! :))) Mili rodni kartinki. Razkazva6 kato Aleko :)

    ReplyReply
  14. iffi - 2 II 2010

    @Joruel: хехе, чак пък като алеко… :-)
    радвам се, че ти е забавно :-)

    ReplyReply
  15. Гонзо - 2 II 2010

    Искренно се надявам никога да не деактивират фотоклетките и системата с бутоните. Въпреки, че предишните опити в София бяха неуспешни, крайно време е народонаселението да се научи да се качва само през предната врата и да си плаща билетчето, защото няма друг начин да имаме свестен градски транспорт. Опитът ми при пътуванията в чужбина показва, че въпреки неудобствата, системата работи. И там в пиковите часове автобусите са препълнени, и там шофьорите карат все едно возят картофи, но автобусите са нови, чисти, понякога даже идват навреме.

    ReplyReply
  16. Eneya - 2 II 2010

    Май Dream има предвид реакциите и коментарите. :)

    ReplyReply
  17. iffi - 2 II 2010

    @Eneya: мда, разбрахме се с него. Даже хванахме бас на по 3 бири, че дали до 3 месеца ще махнат фотоклетките или не :)

    ReplyReply
  18. Nick - 2 II 2010

    iffi, ще е интересно да направиш update, ако наистина спрат фотоклетките и бутоните. Не, че е голям проблем да се направи технологично. Просто предполагам, че ако автобусите са чисто нови, то ще са и гаранционни. И едно такова “побългаравяне” има вероятност да наруши въпросната гаранция, а не съм сигурен доколко въпросните концесионери ще са радостни от този факт.
    Иначе във Финландия се возих на автобус, макар че там основният транспорт е метрото. Автобусите са почти като нашите (9, 94, 280) Там бутоните работят и при това има и бутони над всяка седалка. Не можеш да разбереш къде и на кои спорки спира, защото го прави само ако на въпросните има човек, или ако някой е натиснал бутон.

    ReplyReply
  19. iffi - 3 II 2010

    @Nick: непременно ще ъпдейтна, ако ги махнат :)

    ReplyReply
  20. Gombeto - 3 II 2010

    Хаха страхотна история. Мисля, че е нужно да се създаде филм “В градския” :)

    ReplyReply
  21. iffi » Фотоклетките (Модерни Автобуси част II ) - 9 II 2010

    [...] ли историята с новите автобуси от преди седмица? На кратко – [...]

  22. Разни « Gregory’s Blog - 10 II 2010

    [...] В сутрешния блок на БНТ обсъждаха новите автобуси в градксия транспорт, където било необходимо да натиснеш бутон, за да ти се отвори вратата. Оказва се, че хората не виждали надписите за това и на всяка спирка се карали с шофьорите, защо не отварят вратите. Ежедневната рутина ни прави безмозъчни говеда, които отработват повечето градски ситуации по инерция. Излиза, че за нещо толкова елементарно, като бутон на врата в автобуса, вече трябва да се прави разяснителна кампания. Повече за новите автобуси има писано тук. [...]

  23. HD DSLR - 4 III 2010

    Ще се свикне :)

    ReplyReply

Leave a Reply

Spam Protection by WP-SpamFree


wordpress analytics