Днес в twitter @elidda започна една дискусия за мъжете и жените със следната реплика:

“Някъде бях прочела, че красивите жени не обичат да показват близостта си с някого публично”

И се започна едно обсъждане дали е така и защо е така.
Накратко няколко мои наблюдения по въпроса:

Мъжете се държат добре с красиви жени, а се държат още по-добре с красиви, необвързани жени. Грубо казано, защото с вторите вероятността да им се случи да правят секс е по-голяма. Не е трудно да се забележи, че има промяна в поведението на мъжете, когато разберат, че една жена е обвързана в не толкова приятелско и малко по-дистанцирано. Някои хубави жени просто решават да се възползват от тези закономерности.

P.S. Ако не сте чели “теорията на стълбата”, този пост е един добър повод :-)
P.P.S. След като сте чели “теорията на стълбата”, ето един забавен комикс по темата

8 Responses to “Мъжете и хубавите (необвързани) жени”

  1. Мъжете си падат и по красиви, омъжени жени. Те са безопасни до определена степен. Освен това не им висят на главата през 100% от времето им :)

  2. Теорията за стълбата е интересна, но ми се струва… надценявана, като всяка друга подобна цинична теория. :)
    Не казвам, че няма истина в нея, но ми е интесно колко от стълбата и маниера й на взаимодействие се разполага въхру стереотипите и представите за мъже, жени и връзки.
    Just saying…

  3. @Eneya: Моят практически опит потвърждава теорията.

  4. Искам да ви обърна внимание на един малък психологически момент: жените много по-често изтъкват принадлежността си към своя пол, отколкото мъжете. Ползват я за пример, като аргумент или просто ей така. На какво се дължи това? В една от книгите си Норбеков изтъква тезата, че всички жени са “националисти” по отношение на факта, че са жени. Оттук-натаък “теорията за стълбата” е просто една глупава шега с джендър-центристкия начин, по който жените гледат на света. Хубаво е, че харесвате хумора в това клише, още по-хубаво е, че го разбирате, но най-хубавото, според мен, би било да знаете, че то съвсем не е единствено.

  5. Дискусията се разви много интересно, проследих я, макар че изказах мнение май само веднъж.
    По въпроса за близостта и показването – както го говорихме, май зависи много от конкретния случай (т.е. комбинацията мъж-жена) и от повода. Но пък акцентът, който ти изтъкваш, също е интересен. Според мен обаче (изхождайки от личен опит) на повечето мъже не им пука дали жената е обвързана или не, стига да им допада. Като се замисля, на мен май по ирония на съдбата ми правят повече предложения, именно когато съм обвързана. С един приятел говорехме по темата и той ми каза “Когато една жена ми каже, че си има дългогодишен приятел, аз виждам възможност – щом са заедно отдавна, голяма е вероятността на нея да е почнало да й писва от него.”

  6. Василена, аз пък си го обяснявам с принципа “когато вали, вали като из ведро”. Доста мъже споделят същия опит като теб – може да прекарат дълго време в самота и тъкмо забършат нещо ново, хоп: язовирната стена се руши и настъпва потоп – появява се втора, че нерядко и трета. Явно хората сме животни с много добре развита интуиция за възпроизводство: дори да не знаеш, че този човек е предпочитан партньор в момента (че се “котира”), някак го усещаш. Искаш и ти. Така се получава въпорсният принцип. Пък и човек излъчва повече увереност, когато е харесван от другия пол, има по-висока самооценка, излъчва самочувствие. Това неизменно се отразява на поведението му и на начина, по който го възприеамт другите. Моите наблюдения поне са такива. Мисля, че се отнася и за двата пола.

  7. Относно antiquated mating rituals и подигравателно-обяснителните им теории:

    Решението на дилемата е много по-кардинално от катеренето по музикални стълбици. Всеки човек си има слабо място или слаби места и задължително някаква форма на изкривяване. Колкото повече напредва в развитието си, толкова по-малко изкуствени прегради поставя между себе си и света. И докато в момента социалните стереотипи могат и да обуславят модел, който има нещо общо с описаният в link #1, основната цел би следвало да бъде не метод за обяснение или експлоатация на модела, а по-скоро начин да се измъкнем от омагьосания кръг. Според тази теория няма никакъв проблем и този вид поведение е едва ли не естествено. Според мен следването на този вид поведение без да задаваме ключовият въпрос “защо бе?” по същество е отказ от … ох, както и да е, няма значение.

    Та странно ми е как социално-сексуалните теории никога не се опитват да обяснят ТОВА. Лесно е да наблюдаваш отраженията с гръб към входа на пещерата, но съвсем друго е да се обърнеш и да видиш онова, което хвърля сянка. Или дори да излезеш и да видиш какво хвърля светлина.

  8. Има някой условности в подобни ситуации. Има такава закономерност, но при различни обстоятелства и разтегната времева линия нещата са малко по различни :)

Leave a Reply

You may use these HTML tags and attributes: <a href="" title=""> <abbr title=""> <acronym title=""> <b> <blockquote cite=""> <cite> <code> <del datetime=""> <em> <i> <q cite=""> <strike> <strong>

Spam Protection by WP-SpamFree

© 2013 iffi Suffusion theme by Sayontan Sinha