face: отказвам да повярвам, че oracle са толкова зле, просто отказвам да го повярвам
регистрирах се във форума им
и то ми дава автоматичен nickname-user10956347
едитвам го на iffi
то уж минава ок, ама в крайна сметка си ми седи поздрава

Welcome, user10956347

пробвам пак… не става
и накрая поглеждам надписа
You have successfully updated your profile. It may take till 1 hour to reflect the changes in forums control panel. Thank you for your patience.
1 час!!!
за смяна на nick
тия ненормални ли са

face: представи си колко време ще отнеме ако беше форума на MS SQL Server ;-)

connection-graphFacebook в повечето случаи е голяма досада. Отварям го за да видя дали някой ми е писа/коментирал нещо, отговарям, ignore-вам всички покани за quiz-ове и игри и излизам. Обаче има едно нещо, което ме забавлява в последно време. Когато отвориш нечий профил и виждаш отделени общоте приятели, които имате с човека чиито е профила. Почти винаги откривам, че някакви хора, които никога не бих предположила, че се познават, се познават. Пези открития понякога са толкова изненадващи, че от време навреме се започва да ме човърка любопитството и да се чудя дали да пиша на единия от двамата и да го питам от къде познава другия.

Както се казва, светът е малък…

roleriМиналата седмица имах среща с братовчед ми на фонтаните на НДК. Срещата беше в 8 и половина, а аз в 8 без 10 вече бях на спирката на трамваите и реших да се пошматкам малко. Със спокойна крачка започнах да си вървя по площада. Пред входа на НДК имаше разни младежи със скейтборди и ролери. Отдясно на мен (до пилоните) забелязах някакъв човек с ролери, който караше сравнително бързо точно към мен. Аз си продължих с да си ходя и да си гледам. Той стигна на 2 метра от мен и започна да кара почти успоредно с мен, но наоколо половин метър отзад. Аз започнах да се чудя тоя човек няма ли си друга работа, освен да кара след мен или мен почва да ме гони параноята за глупости. Караше близо до мен почти през целия площад, и аз тъкмо вече си мислех как ще туитна “Някакъв човек с ролери ме следи” (не ми се смейте, пристрастена съм към twitter, не е за смях положението) и стигнах почти до билетния център, където се засилих да си купя варена царевица (мммм…). Обърнах се и човека го нямаше. “Ииии”, мисля си, “ивкее, стига параноя, я се стегни”.
Направих една обиколка по Фритьоф Нансен, ръфайки царевица, и като приключих с обикалянето и яденето, реших да седна някъде да почета. Избрах си възможно най-изолираното място на фонтана – точно до басейнчето и цветенцата на едно каменно такова нещо. Имах поне 15 минути да убивам. Извадих си книжката и започнах да чета и да си се хиля(аз и в автобуса като я чета се хиля като идиот, хората гледат малко странно, ама…)
Тъкмо бях прочела 2 страници и чух тракане на ролери. Вдигам поглед и човека с ролерите е пред мен – висок, слаб, с прошарена коса – и ми казва:
- А, ето ви и вас. Continue reading »

В последните 2-3 седмици ми се върти идеята – колко ли време и усилия ще ми отнеме да науча руски на ниво да мога да чета книги (не да го говоря). Като се има предвид, че аз нищо, ама нищо не отбирам от езика. Знам, че е славянски език и би трябвало да схващам поне малко, но честно казано повече разбирам ако някой ми говори на немски отколкото на руски.
Та се чудя от къде да го почна. Може би трябва да потърся по сергиите със стари книги някакви учебници по руски за малки деца.

Няколко лета подред се каня да си купя колело. Тази година от началото на лятото бях взела колелото на Канев и се разкарвах с него най-вече до работа и обратно. И веднъж колегите ме водиха на планинско каране на Витоша, което беше размазващо. Обаче, колелото на Канев е старо, твърдо и той си го иска обратно :-)
Така че в събота най-после се наканих да си взема мое. Общо взето изискванията като за 1во колело бяха да има преден амортисьор, скоростите да се сменят с щракалки, а не с въртене и да е не повече от 350лв.
Най-отговарящо на условията се очертаваше Drag Grizzly и в магазина на Drag(който е срещу медицинска академия) за малко да го купя. Младежа в магазина дори беше учуден – “Уау, жена, която да знае какво иска” и отиде да ми търси по-голям размер рамка, понеже Grizzly-то, което беше изложено там ми беше малко. И в този момент се обърнах назад и видях НЕГО – Drag Freeborn – с преден и заден амортисьор(“за да ми е меко на дупето”), с предна дискова спирачка и … червено.
Продавача тъкмо се върна да ми каже дали е намерил по-голяма рамка и ме видя седнала на Freeborn-a ухилена от ухо до ухо. След известно чудене дали да го взема, обясненията на Канев “ще ти убива скоростта”, “по-тежко е”(мда, това е малко кофти ама ще заякна :) ) и други по-принцип логични аргументи, но все пак не достатъчни за да ме откажат, вече си имам този красавец:

Kolelo

Напазарувах си разни неща за колело, като фар, светлоотразители, километраж, огледало за обратно виждане. За РД-то ми бяха подарили каска. Само звънче/тромба нямаха в магазина та се чудя от къде да си купя. Имаха само “тромба, с която може да пръснеш 2-3 сърца“, но реших че още ми е рано за такава. Остава да си купя помпа и нещо за смазване на веригата.

На връщане решихме да минем през ловния парк, обаче не знаехме пътечките. От ресторант “Ловен парк” имаше 3, които водят навътре в гората. Едната беше задънена още отначало. Хванахме 2-рата и си направихме малко offroad каране. И тъкмо си мислех “защо не вземат да направят една велоалея през този чудесен парк” и се озовахме на малко по-широко място където някакви хора си бяха опънали една голяма палатка. Имаха някакви туби. Подминахме палатката и се озовахме при едно дере и нямаше път по-нататък. А до ръба на дерето – проснати една върху друга някакви одрани кожи да се сушат (на една доста внушителна купчинка с разни колове забити в нея). Понеже не можах да взема бързо острия завой, забавих, спрях и погледнах надолу и на земята имаше една купчина – черепи на животни набити на колове и оставени един върху друг на земята. В този момент започнах да визуализирам всички филми на ужасите, които съм изгледала през живота си(а те са доста). Взех да си представям как ония от палатката ще дойдат с ножовете, с които са одрали животните и … дерето изглеждаше доста подходящо място никой никога да не те намери… абе бая се стреснах, още повече че Канев беше тръгнал някъде напред и въобще не беше видял черепите, та го извиках да се върне и му ги посочих с поглед. Отстрани пък имаше някакви големи найлони пълни с кръв(или органи, не знам). Хората от палатката обаче не изглеждаха особено притеснени, че двама идиоти с колелета се мотаят наоколо и продължаваха да си говорят и въобще не ми обърнаха внимание.
Тъкмо обърнахме колелетата и взехме да се връщаме и минахме покрай 3-4 момчета, които пък нещо си пиеха и си пушеха и си говореха, аз нещо се замотах защото имаше някакви излезли високо на повърхността корени на дърветата. Та докато се бавех около тях въображението ми допълнително се развихри за неприятни изходи от цялата ситуация. Като излязохме в крайна сметка от гората си отдъхнах. Хванахме 3-тата пътека покрай ресторанта “Ловен парк”, която се оказа правилната :)

В крайна сметка като се прибрах бях яко слънчасала и всичко ме болеше, но съм happy, че вече си имам колело :-)

Мине се не мине време и по разните блогове започват да се въртят разни игри, в които блогъри “предизвикват” други блогъри да правят/пишат разни неща. На мен в общия случай са ми доста забавни защото научаваш разни интересни неща за, нещата, които обичат блогърите. Хората даже от време навреме ме “предизвикват”, но аз в повечето случаи се включвам или след доста време или тотално забравям по 3 причини:

1. (и основна) много съм туткава
2. не обичам да пиша по теми, по които всички пишат. Това е и причината да не пиша за новини и т.н. Поне на мен ми е досадно като си отворя сутрин Google Reader-a и 80% от нещата да са по актуланата за деня/седмицата/месеца тема. (по тази точка мога да пиша още много, но няма да се отплесвам). Затова предпочитам да се включвам в такива игри като е поотминала вълната
3. В повечето такива игри се очаква да “предизвикаш” N на брой човека да продължат играта, а аз имам проблеми с правенето на такива прости избори.

Обаче реших, че вече ми е време да се включа със закъснение в няколко такива игри. Така, че в следващите дни ще прочетете ще пусна няколко такива неща (без да “предизвиквам” никой да ги продължи(вж. точка 3) така че всеки който прочете постовете, да се чувства поканен да го направи).

Игрите за които си спомнян да са ме предизвиквали са следните:

6 неща(нематериални) които ме правят щастлив (zaveqna и юруков)
6 неща които ме правят щастлив (bloodymirova и ladyvera)
//тези двете изглеждат доста подобни така че ще ги пиша в 1 пост
снимки от абитуриентския ми бал (велян)
какво знам за никарагуа и мексико(пешо и елфа)
разни неща които (не) харесвам в интернет (майк)

ми… май това е. Ако някой се сеща нещо, за което ме е предизвиквал да пиша да си каже, защото не се сещам за други.

———————–

Понеже смятам, че firefox е най-якия браузър, ако успееш да си го направиш така че да ти е удобен (ако човек го ползва без addon-и, по-добре да ползва opera или chrome). И напоследък все повече хора ме питат какви addon-и ползвам във firefox и как съм го настроила и отговарям в twitter на разни въпроси за настройките му. Мисля да направя рубрика “Firefox tip or addon of the week”.

———————–

Мисля скоро да сменям skin-a на блога, не защото този не ми харесва, а защото е супер некадърно написан, а аз съм също супер некадърна в HTML, CSS и php и оправянето ще ми отнеме много време. Постоянно изскачат някакви неприятни изненади от тази тема, като май най-бруталната беше, че под Internet Explorer изплякваше footer-a на средата на страницата. Кой знае колко месеци е стояло така преди един ден случайно да го отворя с IE.
footer
Добре че Michel с някаква CSS магия успя да го върне на правилното му място (а междувременно Ани ми нарисува дългопетчетата които се виждат в десния sidebar. Тях ще си ги преместя и в новата тема… когато я избера и префасонирам)

———————–

Честито на Пешо Събев и Биляна (скоро Събева), които са се сгодили. Засега накратко – стискам им палци, всичко при тях да върви по мед и масло, а пожеланията ще си ги запазя за след сватбата :-)

© 2013 iffi Suffusion theme by Sayontan Sinha