Приказки
Много, много, много, много обичам приказки. Като малка постоянно карах големите да ми четат приказки и в крайна сметка ги научавах наизуст и си ги декламирах сама след това. И имах приказки на касетки и на плочи. Стоях си сама на пода, максимално близо до тонколоната на грамофона и ги слушах. А колко бях щастлива, когато една коледа ми подариха плоча с “Пепеляшка”…
Имах около десетина плочи, а при баба и дядо на Сопот имаше още много. Не ми даваха да си ги нося в Габрово и затова много обичах да ходя там и да слушам всички плочи, които имаха (които бяха много повече от моите). Да не говорим, че грамофонът там беше много як – с радио и с едни бели големи копчета и две големи врътки, приличаше ми на нещо средно между пиано и компютър и много обичах да щракам копчетата.
От всички приказки най-много обичах плочите с тези на Шехерезада (преди няколко години като разбрах, че такава историческа личност не е съществувала, ми стана много тъпо). Май “Абаносовият кон” може да се каже, че ми беше любима. С времето грамофонът и касетофонът вкъщи се повредиха и наскоро започнах да се замислям колко малко, от тези приказки които съм слушала, помня.
Снощи преди да задремя реших да видя какво ново има в twitter (пристрастена съм, знам, няма спасение за мен вече :) ) и попаднах на линк, който Све беше пуснала към детски приказки. Ухаааа, всички приказки, които някога съм слушала, абсолютно всяка една която можеше да ми хрумне, я има там. Дори и такива, които съм забравила, че някога съм ги имала. И още много други, които не бях чувала. Направо се просълзих от кеф, изслушах “Дядо и ряпа” и си пуснах “Абаносовият кон”. Заспала съм някъде още в началото, но довечера имам намерение да изслушам и нея и “Аладин и вълшебната лампа”, и “Том Сойер”, и “Без Дом”, и “Д-р Дулитъл”, и “Котаракът в/с чизми”( помня как във 2ри клас имахме егати спора със съучениците, дали котаракът е “В” чизми или “С” чизми :-) )… Е едва ли ще мога всичките да ги изслушам за една вечер, ама с две думи не мога да си намеря място от радост :-)
Све, много те обичам, обещавам следващия път като се видим да те черпя, каквото и колкото искаш :-)
16 XII 2009
Posted in: лично, обичам
6 Responses
Относно спора – много е просто: “котарака с чизми” се среща около 8 310 пъти в Гугъл, срещу смазяващия 61 400 за “котарака в чизми”. Победителя е ясен
хахаха добър спор :) за чизмите :)
Поздрав и от мен за позитивната публикация :)
“грамофонът … приличаше ми на нещо средно между пиано и компютър” – :D
Леле, страхотно е това, наистина! Безценно!
леле, Малкият Мук! проклетият Малък Мук с неговият фрийки бастун! леле леле лелелелелелеле :)
Thanks you! Both!
Като малка се побърквах да слушам “Алиса в страната на чудесата” на плоча, както и “Джуджето Дългоноско”. “Пепеляшка” я имах на касетка, която получих за рожден ден заедно с книга на Азимов. Супер пост:))
Leave a Reply