Comments on: Вечерна разходка 4

By: asktisho

asktisho — Sun, 14 Jun 2009 10:20:35 +0000

Виждам, че “вечерната разходка” се е превърнала в нещо като периодика. Интересна тема. Аз се чувствах по абсолютно същия начин в Мадриди пред два месеца – лоу коста кацна в един и половина през нощта, обърках станциите на метрото и към три отчаяно се лутах из тесните централни улички в историческата част – рус, с червен катинар, с огромна раница на гърба, все едно на челото ми пишеше: идвам директно от летището, не знам езика, изгубих се, джобовете ми са пълни с кеш…а уличките бяха пълни с пияни групи колимбийци, перуанци, мексиканци и всякакви подозрителни, черни, брадати типове, които ми подвикваха: “хей, амиго!” и ме дърпаха за ръкава настрани към някой тъмен вход, уж да завъртим по един джойнт…
Щях да напълня гащите, когато четирима едри негри ме приклещиха от всички страни, питаха ме кой адрес търся и, след като им казах, съобщиха, че отиват в същата посока и ще ме придружат, “да не ми се случи нещо”. Единият ме пита дали не искам кока, хеш, жена? Интересното е, че наистина ме изпратиха до хостела. По пътя тръгна приятен разговор, оказаха се бедни студенти от Африка, които закърпват бюджета с недотам позволени нещица през свободното време, просто защото няма как да си намерят законно работа. Пък и заради “кризата” местните все по-трудно наемали чужденци, макар и на черно, особено ако са черни…Посмяхме се, обменихме имейли, телефони, почерпиха ме бира. Накрая си взех малко хеш, от учтивост. Пък и трябваше да се отблагодаря за ескорта по някакъв начин. Нощен Мадрид не е като нощна София. На един писател трябва да му се случват такива неща, за да има сюжети в главата, но целта на тази моя малка пледоария не е да те разведря с историйки от задграничните ми приключения. Просто искам да намекна, че човек не бива да бъде чак толкова предубеден. И чак толкова страхлив. Защото, да, адски много ни личи, когато сме отчаяни -почти толкова, колкото на сама жена в тъмното й личи, че всеки момент ще напълни гащите от страх…а това, предполагам, настървява още повече потенциално опасните типове, които не й мислят доброто…

By: Lady

Lady — Sun, 07 Jun 2009 22:09:13 +0000

Един съвет и от мен. Мъже, не заговаряйте жени в тъмни улички, нямате си идея коя от тях ще се окаже извратена убийца, която ще опропасти остатъка от живота ви :-D
В най-лекия случай може да се окаже грозна, а вие да го разберете едва на сутринта :-D

By: opexume

opexume — Wed, 03 Jun 2009 16:02:07 +0000

Винаги съм си мислел,че извратеняците не ползват интернет и ще пропуснат ценните съвети да не заговарят жена по тъмно.Колкото до нормалната( в смисъл на образована,възпитана и с нормални доходи) част от нет потребителите – ние се запознаваме с жените по тъмно в “броящите се на пръсти” клубове,барове и ресторанти.Свалките на улицата,в градския транспорт,киното или книжарницата са за малолетните,които нямат достъп до места с алкохол след 22.

By: iffi

iffi — Wed, 03 Jun 2009 13:08:14 +0000

@Longanlon: *ROFL*

By: Комитата

Комитата — Wed, 03 Jun 2009 13:04:44 +0000

лонги рулз

By: Longanlon

Longanlon — Wed, 03 Jun 2009 12:48:12 +0000

“Приближих се да кажа “Здравей”, а ти избяга с писъци? Защо така? Ако беше останала щях да ти обясня културно не само колко много те харесвам, но и защо съм целия в кал и кръв, как съм си загубил панталоните и къде го намерих тоя нож.”

By: Божо

Божо — Wed, 03 Jun 2009 12:36:45 +0000

със сигурност няма да срещнеш жената на живота си заговаряйки я в тъмното в краен квартал и канейки я на кафе.

Освен, ако не държиш гол нож в ръка, отправяйки поканата…

Или най-добре си представи, че всички жени в тъмното са блогърки и избягвай контакт с тях

Така е, вечер скитат само блогърки. Добрите момичета се прибират по светло!

Майтапа на страна.
При подобни обстоятелства винаги гледам или да изостана, или да мина по друг маршрут. Усещам напрежението в жената, която се движи пред мене и й давам пространство да е спокойна. Но аз по принцип усещам настроенията на другите много по-добре от доста мои познати.

By: Комитата

Комитата — Wed, 03 Jun 2009 11:50:42 +0000

Лонги, не знаеш колко си прав. Трябваше първо аз като по-привлекателен ;-)

By: iffi

iffi — Wed, 03 Jun 2009 10:52:16 +0000

@ro-tex:
1. не всички, които ме спират в тъмното да ме канят на кафе ме свалят? а какво?
2. p.s-а за отчаяните мъже е принципна констатация. няма още със случката.
3. прочети коментарите на комитата, на impressed и поста на longanlon.

By: ro-tex

ro-tex — Wed, 03 Jun 2009 10:23:05 +0000

Това за тъмните улички е ясно. Заговарянето на жена на самотно тъмно място също е ясно. Само че не всички жени, които правят изключение в подобна ситуация (т.е. отговарят без притеснение и се получава разговор) са “тъпи”, “кухи”, “курви” или друго подобно нещо – някои просто нямат проблем с това. И не всеки, който ви заговори иска да ви сваля – да, често се случва така, но не е задължително. И да, често хората които заговарят случайни жени по улиците с идея да ги свалят са отчаяни, но като мъж аз отказвам целият ми пол да бъде охарактеризиран по тях.

Bottom line:
– Мислете, преди да направите нещо, за да не изкарате акъла на жената, която мислите да заговорите или пък на другата, която просто се е случило да върви наоколо и вие дори не сте збелязал.
– По-кротко с реакциите – не всички наоколо са психопати и не всички, които не се страхуват са идиоти.