hannibalС Aни преди време си говорехме за филми и се опитвахме да намерим някой грабващ, нормален положителен герой. След доста умуване се сетихме за доктор Хаус, който също не е съвсем нормален, ама поне е положителен. Като цяло в почти всички филми и книги, които съм чела/гледала по-интересни са ми били не чак толкова “добрите”.

Когато Стан от Svejo, обяви конкурса за “Любим литературен герой” на мен веднага ми хрумна, че поне 5 човека ще се напишат есета за “Малкия принц” (всъщност, май само 2 или 3ма са писали за него). Аз веднага попитах, дали ще помислят, че се ебавам, ако напиша есе на тема “Любим литературен герой – Ханибал Лектър” и той каза да се пробвам. Почаках до края последния ден за участие в конкурса, за да видя дали някой от любимите герои ще е нестандартен и изненадващ и всъщност есето за Господ Бог наистина ме изненада. Героят, който за момента води класацията – Хари Потър е доста предвидим, така че в крайна сметка реших да разнообразя малко списъка с героите с един лош – Ханибал Лектър.

С пет думи – Ханибал е психиатър, който яде хора.
Но интересното е друго.

Ханибал е изключително проницателен и прозорлив. Разчита много правилно хората, разбира мотивите им да се държат по определен начин и бързо напипва точно и прецизно най-тънките струни от характера и душата им. Тези негови качества са и причината да го използват за откриването на серийни убийци, докато е в затвора. А той помага, разбира се, защото това го забавлява. В “Мълчанието на агнетата” поставя на Кларис условие, че ще й помага със случая, ако тя му отговаря на лични въпроси за живота и детството си. Така той я опознава и в един момент се влюбва в нея.

Ханибал също така е и много интелигентен и начетен. Има дълбоки познания за изкуството, литература, музиката и повечето науки. Свири на пиано, рецитира поезия, прави жерави от хартия, демонстрира познания по физика, химия, зоология.

И моите любими качества – изключителна съобразителност, трезво преценяване на ситуацията и хладнокръвие. Без значение дали около него обикалят хищни прасета или измисля брутален начин за бягство от килията (като одира лицето на полицай и след това го слага върху себе си за да го приберат с линейка и да се измъкне например). Всичките книги изобилстват със ситуации (някои, от които – доста забавни), в които тези 3 негови качества се проявяват.

Той притежава много изтънчени маниери, обноски, усет за красивото и е голям джентълмен. Повечето хора тук сигурно си мислят “да бе, много джентълменски яде другите хора”..
самият той казва: “За мен няма нищо по-грозно от грубостта.” и наистина жертвите му не са случайно подбрани, а са т.нар. “грубо месо”. Като започне от некадърен музикант, безнадеждни пациенти и се стигне до тези, които се отнасят зле и грубо с него и с Кларис. Тъй като не е особено социален и състрадателен, убиването на хората е неговият начин да премахне за постоянно дразнителите, които му пречат, а яденето на органите им – висшата форма на презрение към тях.

Така че ако се абстрахираме от този начин за справяне пречките дразнителите и пречките, който автора Томас Харис е избрал (все пак това са horror книги  ), Ханибал е умен, интелигентен, забавен, съобразителен, тъгуващ за сестра си (която едни войници сготвят и изяждат по време на втората световна война), изискан, влюбен и внимателно подбиращ менюто си :)

Повечето хора свързват Ханибал със зловещата и брилянтно изпълнена роля на Антъни Хопкинс, репликата “Hallo Clarice” (и може би със сладура, който играеше младия Ханибал в последния филм :) ). Но отвъд кръвта и хорър сцените (на които също съм фен) във филмите и книгите, героя не отстъпва по качества на the good guys и е доста по-интересен от тях :)

9 Responses to “Любим литературен герой – Ханибал Лектър”

  1. Одобрявам избора ти. :)

  2. може ли да добавя, че Ханибал разбира и от вина. Харесва класически червени от Бордо, както и някои бургундски бели. комбинира ги перфектно (особено белите) с уханието на крайбрежен морски дъх, мислейки за Кларис (Мълчанието на агнетата) или бял трюфел във Флоренция (Ханибал)

  3. @capcop: ей да, това с вината го бях забравила :) мерси за напомнянето :)

  4. Не съм сигурен, че ги комбинира добре, с тежко месо като човешкото трябват по – наситени аромати, божоле например

  5. Тъй, тъй, литературните герои са достойни за уважение и биват любими, а какво става с тези, от които писателите черпят вдъхновение (било то и неофициално)? :)

  6. Страхотен текст : ) Гласувам за теб с две ръце и се надявам, че ще успееш да станеш първа, макар че с конкуренция Хари Потър в otkrovenia.com ще е доста трудно…

  7. Д-р Хаус положителен герой? Представи си епизод, в който го номинира[т/ш] за такъв. Опитващ да наложи истината, така, както я вижда на пръв поглед, в едно с комбинативният си ум.
    Както пееха Млък!, “…Всеки мразят красивите и умните!…”. Ако ще го играеш положителният герой, намери своя отрицателен. В сериалчето, професионалния контрапункт го играе екипа, а те всички имат “човешки” включвания (хех, следя го:).
    Дали тогава “Хаус” не помага да задоволим гадняра дълбоко в нас? :Р

  8. Много приятно съм изненадана от избора ти! На мен лично Ханибал Лектър ми е любим литературен герой и мога да кажа, че в повечето случаи го премълчавам, защото не ми се впуска в дълги обяснения и спорове с хора, които не знаят за какво става дума. Описал си го много добре, поздравления!

  9. @Alex Stanev: bravo pi4!

Leave a Reply

You may use these HTML tags and attributes: <a href="" title=""> <abbr title=""> <acronym title=""> <b> <blockquote cite=""> <cite> <code> <del datetime=""> <em> <i> <q cite=""> <strike> <strong>

Spam Protection by WP-SpamFree

© 2013 iffi Suffusion theme by Sayontan Sinha