
ето какво се е случило на една приятелка снощи:
X: на всичкото отгоре вчера като се прибирах сутринта от работа един откачен ме нападна
iffi: :-О
iffi: добре ли си? какво стана?
X: ами аз му извадих автоматичния си нож
X: той не се трогна
X: удрях до
X: а той не ми пусна задника и ме обарва навсякъде
X: пищях
X: и ме проследи почти до у нас
X: имам 1 отсечка около 50-60м, която не е на булевард
X: и там
X: повтаряше ‘само малко, само малко’
X: един дребен къдрав 20-25г
X: като малоумен в главата
X: само ме обарва
X: ама се уплаших
X: защото всеки нормален би се уплашил или поне отстъпи назад като види нож
X: нито писъци, нито удари, нито заплахи че ще се обадя на полицията не го накараха да ми пусне задника
X: обадих се на С в 5:40 и така докато си говорихме се прибрах
X: онзи вървя на 20-30 м зад мен
А като си помисля аз как смело си се прибирам сама…

В училище писането на теми и анализи в часовете по литература за мен бяха изключително безсмислени. Много усилия костваха на майка ми в 5-6ти клас да ми обясни, защо не може на литературен въпрос да се отговаря с 3 изречения. С времето се относително научих да “разтягам локуми”, да слагам сложни думички, да правя анализи на текстове ( и въпреки това все още съм на мнение, че за 90% от отговорите на литературни въпроси ти трябват не повече от 3 изречения ;-) )















Последни коментари