Сутринта влизам в офиса тананикайки си “червено вино снооощи пиииих” и колегите ме посрещат с
- Знаеш ли какво е Чаламба
- Не знам…
- Ами, пратили сме ти един линк, да видиш….
Почват да ми обясняват нещо за османската империя и султана и как по принцип българите правели чаламба.
- Ахаа, значи ние сме специалисти в чаламбата, я да видим сега какво е чаламба…
Ибрикчия
Обикновено под ибрикчия се разбира занаятчия, който изработва характерните за подмиването съдове – ибриците, които са били изработвани от най-различни материали – глина, стъкло и др. По-заможните (и съответно разположените по-високо в социалната йерархия) поданници на империата, са имали прислуга (познай как са се казвали) – ибрикчии, които са участвали в ритуала на подмиването – подливали са с ибрика, подсушавали са с кърпи задника на господаря си, пръскали са го с ориенталски аромати. Човекът на върха на импирията, султанът, е имал, не един или двама ибрикчии, а цяла “сюрия”, предвождана от ГЛАВНИЯ ИБРИКЧИЯ – същински жрец в “храма” на султана. При султана, подмиването като ритуал достига своята кулминация с действието ЧАЛАМБА. Когато султана усети лек дискомфорт в областта на правото черво и аналните сфинктери, на помощ идва свитата от ибрикчии начело с главния. Двама от помощниците на главния ибрикчия поемат под мишници султана, като го подкрепят дакато той клечи над позлатеното цукало. По време на напъните на султана, главният ибрикчия е обвил в прегръдките си главата на султана, като я милва нежно е шепти успокояващо: “Хайде, малко остана, Ваше Величество” или “Спокойно, Ваше Величество, и този зор ще мине…”. През това време останалите от свитата подготвят посудата от ибрици, темперират водата, затоплят кърпите и т.н. След като главният ибрикчия прецени че султана е приключил, той замива трикратно задните части на султана с ароматизирана вода с 39 оС. Особено внимание се отделя на гънките. След това главния ибрикчия старателно подсушава с меки кърпи и пудра (в онези години най-вероятно е било обикновен талк) задника на господаря си. Един от помощниците му му подава шишенце с благовонно масло (любимото на султана), главният ибрикчия взема точно една капка от него и я капва в шийната ямка, в основата на главата. Капката се стича по гръбначния стълб на султана и в момента, в който тя достигне до ануса, с рязко движение на половия си член, главният ибрикчия я “втрива” в аналните сфинктери на султана, викайки с цяло гърло “ЧАЛАМБАААААААААААА”. След това, докато помощниците му обличат султана, главният ибрикчия анализира материала, който е оставил султана в позлатеното цукало и прави предсказания за бъдещето на империята и на султанското семейство. Съществуват твърдения, че за голям период от време, за главни ибрикчии са избирали главно еничари (вероятно от български произход), но доколко това е вярно не може да се каже…
Вече ми стана ясно защо Давид Черни е представил България като турски кенеф, той просто знае какво е чаламба :-)
P.S. Source е wiktionary, уви дефиницията е маркирана за изтриване…
ти да не би да вярваш на тая глупост? :) онова с ибрикчиите е така, ама частта с ‘втриването’ е просто смешна – една капка от което и да е масло на земята няма да се стече от врата до гъза и да остане нещо от нея за ‘втриване’ :) освен това, един от най-могъщите владетели по онова време едва ли се е оставят да го шибат някакви си роби, били те и ‘главни’ :) повече бих се хванал, ако пишеше, че някоя ханъма го е натривала…с каквото там е намерила :P
ПС. миенето на гъза е много хубаво нещо, очевидно в кенефа на европа смятаме някои хигиенни навици за причина за подигравки :)
ПС2. аз ако бях на мястото на оня чех, не кенеф, а една купчина с ухаещи лайна щях да нарисувам, със стърчащи от нея пластмасови вилички за кебапчета :)
@tL_: смешна е, ако знаеш колко заспала и вкисната бях сутринта, а тая простотия с каква ударна доза смях ме събуди :-D
Божичко, току-що се наложи да обяснявам на колегите поради каква причина е този истеричен смях от мен. Последва бурно разцъкване на линкове и поредният див смях и от тяхна страна… :)
Би ми било интересно да знам какво означава, ако “шефа” има диария :D Горката империя :D
Всъщност, доколкото съм чела, ибрикчията е имал задължението да помага по малко по-друг начин в момент на зор. Как да се изразя по-деликатно… С пръст, когато… ъм… мат’риалът се запъне, за да му помогне да излезе. И не, определено не е можел всеки – и по всякакви начини – да.. хм, втрива на султана, та колкото и главен да е бил :-))) Но източници разни, предполагам :-))
[...] [...]
Аз знам за длъжността на ибрикчията много отдавна и не мисля, че това са шеги. Просто това е различна от нашата култура и ако ние тази длъжност приемаме като онзи, който го слага отзад на султана, то за тях едва ли е така.
Ами къде се губят в историята
евнусите и манафите ?
Най-кратката рецензия, до колкото знам, е написана от И.Вазов и звучи горе-долу така:
“Снощи в Народния Театър се игра (някое си) представление. Защо?”
…затова пък връзката му с една от актрисите, от въпросното представление, била по-продължителна…
А интересно дали суптанът е позволявал на ибрикчията да му се изпразни в гъза?
Опа… това четиво, колкото и да е забавно, не съотвества с истината.
Ибрик е каничка за кафе.
Няма как да стане това! Да му измият задника- да. Ама да му втриват масло с член… Не. Абсурдно е. Макар и смешно. Ибрикът наистина е за подмиване. Турското кафе се прави в джезве, а не в каничка.
[...] Докато електората се моли в джамиите или гори по къра, праведните му водачи, като добри мюсюлмани пият уиски и мезят с луканка по скъпите си яхти. А от днес си имат и „главен ибрикчия“. Чаламба Райчев, чаламба… [...]
Нямам какво повече да кажа.
Вие просто и идея си нямате колко истина има в тази статия! Огледайте се около вас, на вашето работно място и покрай вашия шеф – има ли такива, които са влезнали в ролята на помощник ибриците и главния ибрикчия?!? Разпознайте своите колеги в тези роли, колкото и да не ви се иска да е така!
Лизането на шефските атрибути е останало явно от онова време като отрицателна черта на българина и за съжаление няма изгледи да се спре и в днешно време!
“… колко мъка има по тоя свят, Б…”