Снощи след редовната бира след курса по Руби реших да се прибера пеша от Торонто до Стрелбище. Половин час преди полунощ, около половин час ходене, тъкмо да ми се проветри главата и до полунощ да съм се прибрала. Увих се с шала(дълъг, ама много дълъг, черен, плетен, мек шал) като нинджа, за да не ми замръзват носа и ушите и тръгнах с бодра крачка надолу по Свети Наум. И така унесена в мисли, пресичайки от време навреме улицата, за да избегна групичките подпийнали младежи вървящи срещу мен, стигнах до Sofia City Center. Извадих си телефона да гледам дали мери правилно крачките(btw от Торонто до вкъщи са около 3466 крачки). Замислих се за една стара история от 1ви курс.

Имаше някакъв купон в 9ти блок и някакъв младеж беше решил че съм му много навита, аз пък бях решила точно обратното, та се изнесох скорострелно от блока и вървейки пеша по пътя от 9ти блок, покрай УНСС към Студентски град(по пътя е едно такова пусто и малко spooky… абе не е гот за разхождащо се само момиче), едно такси ме настигна и предложи да ме закара. Аз му обясних, че нямам пари и ще ходя пеша. Човекът все пак ми предложи да ме закара, аз се съгласих, закара ме до блока. Покани ме да излезем някой път на кафе, аз учтиво отказах и се прибрах.

Стигнах вече входа на Южния парк и на червения светофар, където е спряла някакво лъскаво черно БМВ (за модел, идея си нямам, аз колите ги различавам само по цвят) с един чичко вътре. Пресякох и си продължих към къщи. След 50м БМВ-то не настига, спира до мен и чичкото ми предлага да ме закара вкъщи. Обясних му, че предпочитам да се разходя пеша.
“Пеша, сама по това време? Ама сигурна ли сте, че не искате да ви закарам?”
“Не благодаря, живея на 5мин от тук, ще се прибера пеша”
Попита ме още веднъж, дали съм сигурна и отпраши.

10 минути след това вече си бях вкъщи на топло, с двете съквартирантки и без никакви чичковци с БМВ-та.
Не знам, чичкото може да е имал най-добри намерения наистина само да ме закара до вкъщи. Но честно казано не съм чула на някой мъж да му спират коли с предложения да ги закарат някъде.

В общия случай избягвам да джиткам сама по тъмно по улиците и когато трябва да се прибирам вечер гледам да е или с такси, или някой да ме изпрати. А когато правя такива вечерни разходки, гледам да са по осветени улици. Когато трябва да се размина с групичка хора, предпочитам да премина на отсрещния тротоар, а когато е с 1 човек, гледам да се разминем на максимална дистанция. И естествено, основното правило – не минавам вечер сама през подлези. Това е малко параноично, ама ако сте гледали Irreversible ще ме разберете.

За пореден път се сетих, за една страхотна статия на Longanlon – “Жените не са като нас” и за една история, когато се прибирах веднъж с такси.
Таксиджита спря до блока и ме пита “искате ли да изчакам да влезете във входа”. Аз казах, че няма проблем, входа е ей-тук на 2 крачки и той отговори “абе тя и жена ми все казваше, че няма проблем и сега гледам сам 2 деца”. В този момент всичко ми се обърна…

8 Responses to “Вечерна разходка”

  1. Ми на мен често ми се е случвало да спирам по нощите и на мъже, че и на групички от 2-3-4 човека, ходещи пеша от Студентски град към Младост, че и по Цариградско. Да кажем в 50% от случаите са се отказвали да се качат ( не съм такси и пари не вземам ), като процента е 100% за самотни девойки. НАпълно ги разбирам, но от своя страна няма как да докажа, че съм с най-добри намерения, дори кафе не си искам. Просто все още си спомням твърде добре как аз самият съм махал крака по няколко часа в студа.
    Опитвал съм се дори да си покажа личните документи, как се казвам, къде живея и т.н – няма особен ефект.
    А според мен такситата не трябва и да питат за изчакването. Нищо не им коства да задържат 2-3 минути, след като оставят клиентката.

  2. “…вече си бях вкъщи на топло, с двете съквартирантки и без никакви чичковци с БМВ-та.” :)

    Честичко съм се замислял колко ли е досадно да си жена с привлекателна външност и, само поради тази причина, да трябва непрекъснато да отбиваш неканени “оферти” – било от чичиковци с бе ем вета, било от пияни и нахални младежи-авантюристи.

    Замислял съм се колко ли противоречи това с вътрешния свят на същата тази жена. Ами ако той е по-красив и строен дори от нейната външност? Ако е по-чувствителен и уязвим? Как ли му се отразяват непрекъснатите “атаки” отвън, водени единствено и само от животинския нагон?

    Така си разсъждавам на глас и съм благодарен на природата за 100 килограмовото си, мъжко тяло. Хубаво е, че не спират чичиковци с бе ме вета и не ми предлагат free ride home. Така вътрешната ми чувствителна същност, която е безспорно по-красива от външната, хех, може спокойно да разполага със себе си по време на продължителните, нощни, ноемврийски разходки.

    В статията си Лонги много добре ги обяснява нещата, наистина.

  3. мда, направо като чук ме удари прозрението за жените и факта, че се страхуват… много странно се почувствах (и леко тъп, че не съм се сетил по-рано)

  4. @Анонимен
    уви, няма как да убедиш някоя ходеща сама посред нощ улицата девойка, че си с добри намерения.

    @Тишо
    Много, много, ми хареса коментара ти.

    @Longanlon
    Между другото, доста мъже са ми споделяли, че никога не са се замисляли по въпроса, докато не са прочели твоя пост или не съм им го споменала аз.

  5. именно де – то е толкова близко до акъла, ама ние мислим по толкова съвършено различен начин за света в тоя аспект, че…

  6. [...] като си помисля аз как смело си се прибирам сама… btntype = 3; col1 = ‘#FFFFFF’; blog_id = 1620; url = [...]

  7. По това време сама, си е направо в лудост :)

    Аз зимата още след 6-7ч., когато започне да се стъмнява, изтръпвам да се прибера сама и вървя с ключовете в ръката (от къде съм го взела този навик идея си нямам :)), а пък за по-късно не ми се мисли…

    Затова пък, докато бях във Варшава, съм си се разхождала сама след полунощ и съм си хващала метрото в 2-3 сутринта… Сега като се замисля, не знам точно защо съм се чувствала по-спокойната там. Може би защото не гледах полски новини :)

  8. @Мария: за ключовете, бях гледала в някакво предаване, че е добра идея да си ги наредиш да ти стърчат между пръстите и да си свиеш ръката в юмрук. Такъв удар с ключове наистина би бил болезнен.

Leave a Reply to Anonymous Cancel reply

You may use these HTML tags and attributes: <a href="" title=""> <abbr title=""> <acronym title=""> <b> <blockquote cite=""> <cite> <code> <del datetime=""> <em> <i> <q cite=""> <strike> <strong>

Spam Protection by WP-SpamFree

© 2013 iffi Suffusion theme by Sayontan Sinha