В последно време се чувствам адски обездвижена. И как иначе по 8 часа пред компютъра на ден, след това вечер пак мързел, както и събота и неделя. Понякога вечер играем малко федербал и волейбол, но то направо не се брои.
От месеци все се опитвам да намеря време да спортувам нещо и все изникват “по-важни неща” за вършене вечер.

But today was the big day. За първи път с колежката ми Мими ходихме на Тае Бо. Клубът се намира в Националния Стадион и от работа до там стигам за 15мин.
Бях чувала, че Тае Бо-то е интензивно с много движение и подскачане. И си е така. Тъй като досега никога не съм тренирала нищо сериозно, доста лесно се изморявам, не мога да правя толкова бързо повторенията, нито мога да се разтягам толкова, а и имам проблем с координацията на движенията – кое след кое следва. На 15тата минута вече започнах да се уморявам, на 20тата бях вир вода, а на 25тата си мислех “Олеле, как ще издържа още толкова” (на стената има часовник, та имах възможност редовно да гледам колко време е минало ;-) )

След тренировката се чувствах буквално размазана и в абсолютен възторг. Точно от това имам нужда – движение!
Ако успея да си наложа да ходя 2 пъти седмично, определено гореизброените неща ще ги преодолея и ще се чувствам доста по-енергична.
Минусът е, че музиката беше доста силна и почти не се чуваше какво говори инструктурът. А и най-вероятно повечето движения не ги правя особено правилно, но смятам, че това е едно доста добро начало. Може би скоро ще седна да почета, кое точно как се прави и се надявам ентусиазма ми да не угасва :-)

3 Responses to “Тае Бо”

  1. И аз се пробвах на Тае-бо преди година-две. Прецених, че след като инструкторката по време на тренировката ми предложи да спра и да си почина (толкова бях червена…), явно не е за мен тая работа ;)

  2. Аз пък си спомням за една тренировка тае-бо. Някакъв супер готин пич беше треньора и явно беше тренирал някакво бойно изкуство, защото тренировката беше без излишни гевезелъци. Скачане, скачане и боксирене и коремни преси и пак и пак. И понеже бяхме точно три жени в залата и той току казваше, на който му е много да почива… а на мен че ми беше много, много ми беше, ама как ще допусна такъв срам, да се излагам пред готиния пич като някаква си дропла и скачах и скачах и замахвах и ритах…Като свърши тренировката, се подпрях на стената и така, по стената, по стената, изпълзях до съблекалнята…после два дни не можех да клекна и да си вдигна ръцете.

  3. Хахаха, :-D, случайна, браво все пак че си издържала. Защото, както Ива може да потвърди, при мъжa треньор на нашата първа тренировка и да исках не можех да продължа винаги. И като потвърждение на това, че мъжете винаги правят по-усилена тренировка, снощи една жена го заместваше и при нея беше доста по-умерено и поносимо.

Leave a Reply

You may use these HTML tags and attributes: <a href="" title=""> <abbr title=""> <acronym title=""> <b> <blockquote cite=""> <cite> <code> <del datetime=""> <em> <i> <q cite=""> <strike> <strong>

Spam Protection by WP-SpamFree

© 2013 iffi Suffusion theme by Sayontan Sinha