В последно време се чувствам адски обездвижена. И как иначе по 8 часа пред компютъра на ден, след това вечер пак мързел, както и събота и неделя. Понякога вечер играем малко федербал и волейбол, но то направо не се брои.
От месеци все се опитвам да намеря време да спортувам нещо и все изникват “по-важни неща” за вършене вечер.
But today was the big day. За първи път с колежката ми Мими ходихме на Тае Бо. Клубът се намира в Националния Стадион и от работа до там стигам за 15мин.
Бях чувала, че Тае Бо-то е интензивно с много движение и подскачане. И си е така. Тъй като досега никога не съм тренирала нищо сериозно, доста лесно се изморявам, не мога да правя толкова бързо повторенията, нито мога да се разтягам толкова, а и имам проблем с координацията на движенията – кое след кое следва. На 15тата минута вече започнах да се уморявам, на 20тата бях вир вода, а на 25тата си мислех “Олеле, как ще издържа още толкова” (на стената има часовник, та имах възможност редовно да гледам колко време е минало ;-) )
След тренировката се чувствах буквално размазана и в абсолютен възторг. Точно от това имам нужда – движение!
Ако успея да си наложа да ходя 2 пъти седмично, определено гореизброените неща ще ги преодолея и ще се чувствам доста по-енергична.
Минусът е, че музиката беше доста силна и почти не се чуваше какво говори инструктурът. А и най-вероятно повечето движения не ги правя особено правилно, но смятам, че това е едно доста добро начало. Може би скоро ще седна да почета, кое точно как се прави и се надявам ентусиазма ми да не угасва :-)
Последни коментари