Запознайте се със Злия Морков


той е от друг свят…


и ви дебне…


Но съдбата му поднесе неприятна изненада.
Беше спипан и скалпиран…


RIP, Зли Моркове, салатата с теб беше много вкусна.

Откривател и фотограф: Канев
Екзекутор: Ива :-)

Май започва да ме гони някаква предрожденденска + предсесийна + още някаква дупка.
Имам нужда постоянно да излизам с хора и да си говоря всякакви глупости и сериозни неща с тях на по бира, колкото повече (и по-често), толкова повече (и по-често).
Усещам, че съм по-раздразнителна и ме влече да се заяждам за глупости (по-лошото е, че май се чувствам по-добре като го правя).
Показвам повече емоции, отколкото е присъщо за мен и това не ми харесва.
Оказва се, че оптимизмът не винаги, върши работа, което е тъжно и май ще се наложи някаква промяна в светогледа ми.

С първите 2 проблема съм се сблъсквала и знам как да се справя:

  • Предсесийния стес – ще преборя мързела, ще си седна на “Д”-то и ще започна уча.
  • Предрожденденския – това не съм сигурна, че съществува, май просто го ползвам за оправдание на мрънкането си.

Това което не ми е познато обаче е:

  • Изплъзването на самоконтрола. Този същия, за който говори Kaladan. И при мен го има и не ми се е случвало до сега да го губя.
  • Приближаващата, неизбежна и болезнена смърт на човек, когото обичам. Май това ще ми е първия истински сблъсък със смъртта и не знам как да реагирам. Тъпо е, когато знаеш, че нещо ще просто ще се случи и няма какво да направиш по въпроса. Чувстваш се безпомощен и оптимизма започва да губи смисъла си.

Ако някой има мъдри предложения по последните 2 точки, ще се радвам да ги чуя (особено ако е навит/а да ги дискутираме на по бира).

За днес от 17:15 беше планирано 2-рото контролно по “Съвременни Java Технологии”. И по времето, когато вече си приключвах нещата за деня с идеята да си викна такси, което да ме чака след половин час пред офиса, се изля бруталият дъжд над София и съответно такситата или не вдигаха, или “няма връзка с този номер”, или “не можем да ви намерим кола”.
Реших, че ще си търся такси на улицата. На спирката на 4ти км нямаше, така че оставаше да си опитам късмета на Плиска. Обикаляне, обикаляне, обикаляне, преминаващи заети таксита, неработещи таксита…
(а стомаха ми стърже от глад, та не се трае)
накрая в 17:20 се качих на таксито с мисълта “Супер! Ще закъснея за теста само половин час. До 6 без 15 все трябва да съм стигнала от Плиска до Семинарията.” Но не би.
В такова ужасяващо задръстване не бях попадала скоро (ето защо обичам да си тръгвам от работа след 19 часа – няма такъв безумен трафик)
След половин час, 1 прочетена глава от книгата и прогрес – преди телевизионната кула – започнах да се замислям дали просто да не сляза от таксито и да не ходя на тест. В крайна сметка реших обаче, че Мило е достатъчно разбран и имам шанс все пак да ми дадат да правя тест в оставащото време.
В крайна сметка, след 50мин престой в задръствания, 10мин шофиране, 2 прочетени глави от “Cryptonomicon” и олекване с 12.50лв пристигнах във ФМИ, гладна като вълк и с обувки пълни с вода. Срещах по коридорите някакви хора, които си тръгваха вече и обсъждаха XML.
Влизам в залата с час и 10мин закъснение, там са останали 5-6 човека, а аз отивам с усмивка на уста при Мило и компания с думите “Извинявайте за бруталното закъснение, попаднах в ужасно задръстване, може ли да правя тест”. Дадоха ми тест да направя каквото мога през оставащите 20мин. Минах 1 път през въпросите с разтуптяно сърце, попълних каквото на на пръв поглед ми се стори вярно предадох и си тръгнах по живо по здраво.

Текущо състояние: Доволно хапнала, разпльокана пред компа, със сухи дрехи и щастлива, че все пак ми дадоха да правя тест след цялата тази лудница и час и 10мин закъснение :-)

и аз бях там, и аз потропвах с краче :-)

(няма смисъл, да разказвам. Човек трябва да го види, а не да чете за него)

P.S. Любопитно беше как след края на спектакъла залата освирка букета от премиера Станишев и аплодира бурно букета от кмета ББ. Май е вече е повече от очевидно, какво ще се случи на следващите избори… huh

Ето и втория епизод от “Колонката на Стако“. Този път фокусът е с клечка и мога да се похваля, че съм го гледала и на живо :-)

P.S. За пропусналите, първия фокус може да бъде гледан тук

В последните 10мин, всеки път, когато натисна WindowsKey+E се сблъсквам с ето тази забавна картинка :-)

© 2013 iffi Suffusion theme by Sayontan Sinha