За днес от 17:15 беше планирано 2-рото контролно по “Съвременни Java Технологии”. И по времето, когато вече си приключвах нещата за деня с идеята да си викна такси, което да ме чака след половин час пред офиса, се изля бруталият дъжд над София и съответно такситата или не вдигаха, или “няма връзка с този номер”, или “не можем да ви намерим кола”.
Реших, че ще си търся такси на улицата. На спирката на 4ти км нямаше, така че оставаше да си опитам късмета на Плиска. Обикаляне, обикаляне, обикаляне, преминаващи заети таксита, неработещи таксита…
(а стомаха ми стърже от глад, та не се трае)
накрая в 17:20 се качих на таксито с мисълта “Супер! Ще закъснея за теста само половин час. До 6 без 15 все трябва да съм стигнала от Плиска до Семинарията.” Но не би.
В такова ужасяващо задръстване не бях попадала скоро (ето защо обичам да си тръгвам от работа след 19 часа – няма такъв безумен трафик)
След половин час, 1 прочетена глава от книгата и прогрес – преди телевизионната кула – започнах да се замислям дали просто да не сляза от таксито и да не ходя на тест. В крайна сметка реших обаче, че Мило е достатъчно разбран и имам шанс все пак да ми дадат да правя тест в оставащото време.
В крайна сметка, след 50мин престой в задръствания, 10мин шофиране, 2 прочетени глави от “Cryptonomicon” и олекване с 12.50лв пристигнах във ФМИ, гладна като вълк и с обувки пълни с вода. Срещах по коридорите някакви хора, които си тръгваха вече и обсъждаха XML.
Влизам в залата с час и 10мин закъснение, там са останали 5-6 човека, а аз отивам с усмивка на уста при Мило и компания с думите “Извинявайте за бруталното закъснение, попаднах в ужасно задръстване, може ли да правя тест”. Дадоха ми тест да направя каквото мога през оставащите 20мин. Минах 1 път през въпросите с разтуптяно сърце, попълних каквото на на пръв поглед ми се стори вярно предадох и си тръгнах по живо по здраво.

Текущо състояние: Доволно хапнала, разпльокана пред компа, със сухи дрехи и щастлива, че все пак ми дадоха да правя тест след цялата тази лудница и час и 10мин закъснение :-)

One Response to “Дъждовнотестово”

  1. Моите преживявания през петъчната вечер бяха доста подобни. За последно съм на работа преди едноседмичния ми отпуск. Трябва да обясня всичко, което трябва да се прави, преди да си тръгна. От 19:00 съм на театър. В 17:50 успявам да си тръгна от офиса. Долу пред работата няма никакви спрели таксита. Опитвам около 5 мин да хвана в движение такси, накрая едно спира пред мен и ме качва. Аз започвам да му посочвам преки пътища, избягващи най-големите задрсътвания. На подуене качваме в таксито една отчаяна майка, която от половин час чака трамвай, който все още го няма, съпругът й е в задръстване на Сточна гара, а детето й седи в детската градина и няма кой да го вземе. Тя беше безкрайно благодарна! В 18:15 се добирам до нас, обличам се за 5 мин подобаващо за театър и в 18:25 с баща ми и брат ми тръгваме към Народния театър от Сухата река. В 19:10 баща ми ни оставя с брат ми пред кино Левски, за да продължим пеша. В 19:25 с брат ми сме пред театъра, аз вадя билетите и казвам “Добър вечер, ще ни пуснете ли въпреки огромното закъснение?” и получавам отговор “Не, няма да Ви пуснем…” !!! “… защото няма представление – имаме вода, но нямаме ток”. В следващия един час и 15 мин с брат ми отиваме до един китайски ресторант, взимаме храна и се прибираме (луд късмет беше за толкова малко време да се приберем вкъщи!!!) и вече без капка останали сили ям и си лягам. Това ми донесе тази “чудесна” петъчна вечер :-)

Leave a Reply

You may use these HTML tags and attributes: <a href="" title=""> <abbr title=""> <acronym title=""> <b> <blockquote cite=""> <cite> <code> <del datetime=""> <em> <i> <q cite=""> <strike> <strong>

Spam Protection by WP-SpamFree

© 2013 iffi Suffusion theme by Sayontan Sinha