Кое е най-гадната човешка черта? Най-подлата? Нещото от, което боли най-много? … няма да се впускам в изброяване на въпроси… за мен отговора на всички тях е точно един – лицемерието.
Човек, който смяташ за приятел, близък и тн и най-вероятно някога наистина е бил такъв, но в един момент нещо се променя. Всъщност ти не усещаш нещо да се е променило, нещата са си същите – приятелство, споделяне… етц. Обаче в един момент разбираш (по не знам какви си начини, така или иначе, голяма част от тайните на хората излизат на яве), че този човек ти е говорил зад гърба, при това вместо са използва името ти, говори за теб като за “тая/тоя/оная/оня”…. И какво се оказва, научаваш това след известно време помисляш малко, после помисляш още малко…. минало е време (през това време някак си сте се отдалечили и си говорите само общи приказки) 1-2-5-10 няма значение колко години. И си задаваш въпроса…. “Какво да правя… да прекратя отношенията си с този човек?… да загърбя(да не се бърка със “забравя”) станалото и да се опитвам наново да строя приятелство с надеждата, че този човек поумнял?… да поддържам отношения тип ‘как си? какво става? хайде да изпием някой път по бира?’ ”
Толкова ли е трудно вместо да се се правиш, че ти е приятна нечия компания, да му кажеш… абе каквото ти е на душата.

“… и съм си мислел да му кажа, чукундур, и съм му казвал
- ти си чукундур – казвам.
той после ходи, рита, фърла по мене разни пили, чукове, триони, но аз си знам, на тоя човек съм му го казал…”
(“Учителя” – “Улицата”)

7 Responses to “Dilemma”

  1. Много точен цитат, но за съжаление не мога да придобия смелост да го правя. Не знам как стои въпроса при другите, но аз лично се притеснявам да казвам всичко и винаги направо. По-скоро бих прекратил контактите си с такъв човек (не, че ми се е налагало, но по-вероятно е да го направя по този начин).

  2. Мда, прекратяването на контактите е за предпочитане пред лицемерниченето. Вярно е, че човек не винаги може да каже на хората какво мисли за тях, но в случаите когато не може, поне да не се прави на “света вода ненапита”.
    :-)

  3. Според мен, всеки лицемерничи в известна степен… Зависи обаче какво разбираш под това…
    Представи си примерно да си на гости и домакинята те пита “Хареса ли ти храната?” “Не, пресолила си я ужасно!”; питаш продавача “Доматите пресни ли са?” “Ами не, преди две седмици ги откъснах и ги държа във фризер вечер да не се размекват…”; приятелят ти се е подстригал ужасно, но му казваш “Честита прическа!”… Примерите са безброй! Според мен това е “необходимо зло”… Въпросът е за какво точно става въпрос! Със сигурност обаче това е един от най-готините ти постове напоследък и много ми допадна, особено включването на “Улицата” накрая… Моето мнение по въпроса – дръж се лицемерно и ти, в смисъл поддържай отношенията, прави се, че нищо не е станало, но си имай едно, че даже и десет наум!

  4. Ами, Пешо, тука не става въпрос за тази всекидневна, премерена “лицемерност” без, която ставаш отритнат от обществото. Тука нещата са малко по-заплетени, явно не съм успяла да го обясня добре в поста. Едно е да кажеш на някой, че ти е харесало яденето а съвсем друго е да лъжеш доверието на някой, който те има за приятел и ти доверява неща, които не казва на всеки. Това се нарича “нож в гърба”. За тази лицемерност ми беше мисълта, другото може да го класифицираме като необходимо за оцеляването “мазнене” (с което също не е хубаво да се прекалява :) )

  5. Ами боли… вярно е! Затова хората казват “Боже, пази ме от приятелите ми, от враговете си мога и сам да се пазя!” Поне така разбираш кои със сигурност не са ти истински приятели.

  6. Проблема е, че понякога го разбираш твърде късно :(
    Все пак надявам се конкрентния случай да не е така….. ех, оптимизъм, оптимизъм…

  7. То болката е част от играта. “No pain, no gain”, както обича да казва един приятел. Това е цената, която плащаме за приятелството – риска да ни заболи. Аз лично подхождам разумно към всеки един приятел – просто не очаквам прекалено много от него, а просто приемам, че може да стане всичко – да оправдае доверието ми, както и да го излъже. Всичко се случва. Нали затова живеем, иначе нямаше да има смисъл (не, че сега има де ;) )

Leave a Reply to iffi Cancel reply

You may use these HTML tags and attributes: <a href="" title=""> <abbr title=""> <acronym title=""> <b> <blockquote cite=""> <cite> <code> <del datetime=""> <em> <i> <q cite=""> <strike> <strong>

Spam Protection by WP-SpamFree

© 2013 iffi Suffusion theme by Sayontan Sinha