Тази сутрин понеже се успах за n-ти път, а исках да стигна на време на работа, за да мога и да си тръгна в 18:30, реших да хвана таски и до миналата седмица нищо не би ме смутило, обаче интересно е как вече подскачам само при по-близкото и рязко спиране зад кола. Човека си спираше съвсем спокойно на светофара, а аз като погледнах колко близо спря до колата пред него направо подскокнах…
много е странно как от един безболезнен сблъсък, преди почти 1 седмица, съм получила такъв стрес от спирането на светофари… не искам да си представям какво им е на хората, които са преживявали истинска и сериозна катастрофа… странно е как един “лек” сблъсък може изведнъж да те хвърли в дълбоки размисли (за живота, вселената и всичко останало). Не вярваш, че на тебе може да ти се случи нещо, ей, така изведнъж и когато видиш как е неизбежно да се блъснеш в задницата на друга кола, дори и това да няма никакви последствия за физическото здраве, психически си е бая стряснкащо.
Усещаш се безпомощен и съзнанието ти се изпразва. Все още се опитвам да си спомня какво точно мислх, но уви помня само как гледах през прозореца, изведнъж се обърнах и виждам как се блъсваме в BMW-то. И въпреки смачканите коли, важното е, че никой не пострада, но все пак ще мине известно време преди да спра да се стряскам от рязкото спиране на светофари, като днес с таксито. Радвам се, че хората са измислили колани и на задните седалки :)

Leave a Reply

You may use these HTML tags and attributes: <a href="" title=""> <abbr title=""> <acronym title=""> <b> <blockquote cite=""> <cite> <code> <del datetime=""> <em> <i> <q cite=""> <strike> <strong>

Spam Protection by WP-SpamFree

© 2013 iffi Suffusion theme by Sayontan Sinha